№ 31313
гр. София, 24.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110174597 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по предявени от „А1 България” ЕАД срещу Л. С. Х.
кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
25494/13.08.2024 г. по ч.гр.д. 46502/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно:
1/ 177,46 лева – месечни абонаментни такси и потребление на
услуги, дължими по рамков договор № ********* за отчетния период от
09.11.2021 г. до 08.05.2022 г. (период на изискуемост на задължението от
13.12.2021 г. до 31.05.2022 г.), ведно със законна лихва от 30.07.2024 г. до
изплащане на вземането, от които: 150,11 лева – месечни абонаментни такси
за двойна пакетна услуга за фиксирана телевизия № 201000552896 и
фиксиран интернет № 101000552897; 17,94 лева – месечни абонаментни такси
за допълнителен приемник, на който е предоставяна двойна пакетна услуга
фиксирана телевизия № 201000552896 и фиксиран интернет № 101000552897;
2,99 лева – такса за повторно включване, начислена еднократно на 12.01.2022
г. и 6,42 лева – такса за събиране на дължимите суми, начислена еднократно на
11.03.2022 г.
2/ 369.96 лева – начислени неустойки по договора, поради
прекратяването му по вина на абоната, от които:
100 лева – неустойка за невърнато оборудване по договор за фиксирана
услуга интернет № 101000552897, ведно със законна лихва от 30.07.2024
г. до изплащане на вземането;
27,96 лева – неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни
такси без ДДС по договор за фиксирана услуга интернет №
101000552897, ведно със законна лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на
вземането;
100 лева – неустойка за невърнато оборудване по договор за фиксирана
1
услуга телевизия № 101000552896, ведно със законна лихва от 30.07.2024
г. до изплащане на вземането;
100 лева – неустойка за невърнато оборудване по договор за фиксирана
услуга телевизия № 101000552896, ведно със законна лихва от 30.07.2024
г. до изплащане на вземането;
42,00 лева – неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни
такси по договор за фиксирана услуга телевизия № 201000552896, ведно
със законна лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането;
3/ 121.01 лева – сбор от мораторни лихви върху горните
задължения, от които:
42,74 лева – мораторна лихва за периода от 03.01.2022 г. до 22.07.2024 г.,
начислена върху сумата от 177,46 лева;
20,92 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2022 г. до 22.07.2024 г.
върху сумата от 100,00 лв., претендирана като неустойка за невърнато
оборудване по договор за услуга интернет № 101000552897;
6,20 лева – мораторна лихва за периода от 16.05.2022 г. до 22.07.2024 г.,
начислена върху сумата от 27,96 лева, претендирана като неустойка по
договор за фиксирана услуга интернет № 101000552897;
20,92 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2022 г. до 22.07.2024 г.
върху сумата от 100,00 лв., претендирана като неустойка за невърнато
оборудване по договор за услуга телевизия № 101000552896;
20,92 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2022 г. до 22.07.2024 г.
върху сумата от 100,00 лв., претендирана като неустойка за невърнато
оборудване по договор за услуга телевизия № 101000552896;
9,31 лева – мораторна лихва за периода от 16.05.2022 г. до 22.07.2024 г.,
начислена върху сумата от 42 лв., претендирана като неустойка по
договор за услуга телевизия № 201000552896.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на Рамков договор с №
*********/11.12.2016 г. и сключени приложения към него, със системен
партиден номер М5456198, по силата на който „А1 България“ ЕАД се е
задължило да предоставя на ответника фиксирана телевизия и фиксиран
интернет.
Във връзка с договора, ищецът предоставил на ответника и три
устройства, а именно: 1 бр. WiFi рутер, предоставен за ползването на
фиксирана услуга интернет № 101000552897 и 2 бр. цифрови приемници (1
основен и 1 допълнителен)
Твърди се в исковата молба, че в рамките на отчетния период 09.11.2021
г. – 08.05.2022 г. ищецът изпълнил редовно задълженията си по договора, но
ответникът не е заплатил дължимите суми, начислени във фактури, изискуеми
в периода 13.12.2021 г. до 29.06.2022 г.
Сочи се, че поради неплащане на задължения на потребителя,
продължило повече от 124 дни /считано от падежа на първата фактура/,
договорът е едностранно прекратен от страна на „А1 България“ ЕАД на
основание чл. 54.12 от Общите условия – по вина на потребителя.
2
Посочва се, че за прекратяване на договора за всяка от услугите, е
начислена неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси в
стандартен размер без отстъпка, както и част от стойността на отстъпките по
абонаментните планове за оставащия срок на договора, а също така е
начислена и неустойка за невърнато оборудване – 1 бр. WiFi рутер,
предоставен за ползването на фиксирана услуга интернет № 101000552897 и 2
бр. цифрови приемници (1 основен и 1 допълнителен), предоставени за
ползването на фиксирана услуга телевизия № 201000552896.
Сочи, че с оглед обстоятелството, че горните задължения са срочни,
ответникът е изпадал в забава и дължи заплащането на мораторна лихва.
Липсата на доброволно изпълнение на задълженията мотивирала
кредитора да подаде заявление по чл. 410 ГПК и да се снабди със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 46502/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в., срещу която
длъжникът подал възражение в срок. С оглед дадените от съда указания,
предявява настоящите претенции с искане вземанията да бъдат установени,
така както са обективирани в издадената заповед за изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Л. С. Х. не подава отговор на
исковата молба.
По исковете:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните
се разпределя както следва:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни
отношения между него и ответника, по силата на посочените в исковата молба
договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия
уникален номер ********* със системен партиден номер М5456198, както и
че за процесните периоди от 09.11.2021 г. до 08.05.2022 г., е доставял
договорените услуги на ответника, за които се дължи посочената в исковата
молба сума.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дължимите суми по
процесния договор, за което обстоятелство не сочи доказателства.
По исковете по чл. 422 от ГПК, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е докаже наличието на валидно уговорени клаузи
за неустойка при прекратяване/разваляне на договора /за чиято действително
съдът следи служебно/, прекратяване на договора по вина на ответника,
размера на претендираните неустойки.
Във връзка с неустойките, начислени за невърнато оборудване – следва
да докаже предаване на описаното в исковата молба оборудване – за което
обстоятелство не сочи доказателства.
3
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дължимите суми по
процесния договор, за което обстоятелство не сочи доказателства.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже валиден главен дълг (сумите за
предоставени и потребени мобилни услуги, абонаментни планове и
неустойки), изпадане на ответника в забава по отношение на задължението му
за заплащане на дълга (изтичане на установения срок – при срочни
задължения или отправяне на покана за изпълнение – при безсрочните
задължения), период на забавата и размер на задължението.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дължимите суми по
процесния договор, за което обстоятелство не сочи доказателства.
По доказателствата:
Ищецът е представил към исковата молба писмени документи, които са
относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора, с който
е сезиран съда, но не са надлежно заверени, поради което на ищеца следва да
бъдат дадени указания.
Съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 09.10.2025 г. от 14:10 часа, за която дата и час
да се уведомят страните с препис от настоящото определение.
ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото, съобразно
мотивите на настоящото определение. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат
най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка. В случай, че в този срок страните не
представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни
доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които
съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, като има предоставя възможност, в срок до първото открито
съдебно заседание, да изразят становище и да представят доказателства във
връзка с твърденията си.
ПРИЛАГА за послужване към настоящото дело производството по
ч.гр.д. № 46502/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в.
ДОПУСКА представените към исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРЕДОСТАВЯ НА ИЩЕЦА възможност, в срок до първото по
делото ОСЗ, да завери всички приложени към исковата молба писмени
доказателства.
4
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания,
представените доказателства към ИМ ще бъдат изключени от
доказателствения материал по делото и последното ще се разглежда без тях.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в първото по делото съдебно
заседание, без да направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
съдът, по искане на ищеца, може да постанови неприсъствено решение
срещу него по реда на чл. 238 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5