№ 789
гр. Велико Търново, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20244110100616
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал.
2, вр. чл. 150 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на С. П. Ц., действаща като майка и законен
представител на А. Г.ева Д.а и К. Г.ев Д., срещу Г. Д. Д., с която се
претендира изменение на определените по гр. д. № 210/2023 г. на Районен съд
– Велико Търново издръжки за децата, които да се увеличат от 200.00 на
233.25 лева.
В молбата се твърди, че на основание споразумение по гр. д. № 210/2023г.
на Районен съд – Велико Търново ответникът е задължен да заплаща за
децата си месечни издръжки в размер от по 200.00 лева. Заявява се, че е
налице изменение в обстоятелствата, при които е определен размерът на
издръжките – поскъпнали са условията на живот в страната, което е
рефлектирало върху разходите за децата, както и е увеличен размерът на
минималната работна заплата.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито заседание ищцата не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът изразява становище за основателност на исковата молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
От представените писмени доказателства се установява, че С. П. Ц. и Г. Д.
1
Д. са родители на непълнолетните А. Г.ева Д.а и К. Г.ев Д., както че с
решение по гр. д. № 1535/2015 г. на Районен съд – Велико Търново бракът
между родителите е прекратен, родителските права по отношение на децата
са предоставени на майката, а ответникът се е задължил да заплаща месечни
издръжки в размери от по 95.00 лева.
Установява се също, че след развода на страните размерът на издръжките
е актуализиран на няколко пъти – за последен път със споразумение по гр. д.
№ 210/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, с което издръжките са
увеличени до сумата от 200.00 лева.
Между страните не е спорно, че след развода основните грижи по
отглеждането на децата се полагат от майката, при която същите живеят
преимуществено.
От изготвения социален доклад се установява, че децата се чувстват добре
в семейната среда на майката, която полага добри грижи за задоволяване на
техните нужди. Установява се също, че понастоящем децата и майката живеят
в гр. Велико Търново в жилище под наем, за което майката заплаща 220.00
лева месечно. Сочи се, че майката работи като сладкар и получава нетно
възнаграждение в размер на 1 400.00 лева.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
предявения иск за доказан по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно
определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата,
въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това
право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни
съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на
родителите.
В случая от сключване на споразумението по гр. д. № 210/2023 г. на
Районен съд – Велико Търново до настоящия момент е изминала една година,
през който период с нарастване възрастта на децата по естествен начин са се
увеличили и техните нужди. Тук следва да се отбележи, че в посочения
период от време е променен и минималният размер на издръжката за едно
дете с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната,
като от 195.00 лева през 2024 г., минималният размер на издръжката
понастоящем е 233.25 лева, което несъмнено сочи на изменение на
икономическата обстановка в страна, при която е определен предходният
размер на издръжките, и икономическата обстановка понастоящем. Освен
изминалия период от време от сключване на споразумението по гр. д. №
210/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, не може да не бъде съобразен и
постоянният ръст на цените на стоките и услугите през последната година,
който несъмнено рефлектира върху размера на средствата, необходими за
отглеждането на едно дете. Именно изтеклият период от време и постоянният
ръст на цените на стоките и услугите в периода след споразумението според
съда следва да се приеме за съществено изменение на обстоятелствата, въз
основа на които издръжките са присъдени в досегашния им размер.
2
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата
издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно
които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата
и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в
размер на 933.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 233.25 лева за
едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не
само има самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но
служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страна, а
повишаването на същата несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот
в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява
издръжка за децата съдът следва да прецени реализираните от същите доходи
и имущество. Както вече беше посочено, майката реализира доход под
средната работна заплата за страната, като с получаваната заплата същата
заплаща и 220.00 лева месечен наем. На свой ред, бащата е лице в активна
трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, който полага труд
и който няма задължения към други свои низходящи. Следва да се има в
предвид също, че издръжката за ненавършило пълнолетие дете, макар и
обвързана от възможностите и материалното състояние на съответния
родител, е безусловно дължима и в този ред на мисли потребността от даване
на издръжка е с приоритет както спрямо собствените нужди на родителя, така
и спрямо погасяването на поетите от последния задължения към трети лица в
случай, че такива са налице.
При горните констатации съдът намира, че от необходимите издръжки за
непълнолетните А. Г.ева Д.а и К. Г.ев Д. исканите суми от по 233.25 лева са
абсолютният минимум, който последният дължи. Тук следва да се има
предвид, че бащата не полага преки грижи за децата и по този начин на
практика е освободен от ангажимента за покриване на ежедневните им
разходи.
С оглед на горното, съдът намира, че исковете се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати държавна такса от
95.76 лева – 4 % върху размера на увеличението на издръжките.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определените по гр. д. № 210/2023 г. на Районен
съд – Велико Търново месечни издръжки за А. Г.ева Д.а, ЕГН ********** и
3
К. Г.ев Д., ЕГН ********** от 200.00 на 233.25 /двеста тридесет и три лева и
двадесет и пет ст./ лева – за всяко от децата, като:
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН ********** да заплаща за А. Г.ева Д.а, ЕГН
********** и за К. Г.ев Д., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител С. П. Ц., ЕГН **********, месечни издръжки в размери от по
233.25 /двеста тридесет и три лева и двадесет и пет/ лева за всяко от децата,
считано от подаване на исковата молба – 20.2.2024 г. до настъпване на
законни причини за тяхното изменение или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с
която исковете за увеличение на издръжките са уважени.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса
в размер на 95.76 /деветдесет и пет лева и седемдесет и шест ст./ лева, както и
държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4