№ 22712
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110114539 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, по предявени
от „ТС“ ЕАД, ЕИК *******, против ответника Л. В. К., ЕГН **********, установителни
искове за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
25285/2024 г. по описа на СРС, 175 състав. Исковете са по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ – за заплащане на цена на доставена и
потребена топлинна енергия и цена на услуга „дялово разпределение“, както и по реда на
чл. 422 ГПК на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение за забава (мораторни лихви)
върху главните вземания.
Ищцовото дружество „ТС“ ЕАД твърди в исковата молба, че ответникът Л. В. К. е
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, п.к. 1113, общ. И, ул. „Л“ № 13,
етаж партер, апартамент, който е присъединен към абонатна станция на сградата и се намира
в сграда – етажна собственост. На това основание ответникът се явява клиент (битов
потребител) на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия (ОУ), изготвени от „ТС“ ЕАД и
одобрени от КЕВР, публикувани в централни и местни ежедневници и влезли в сила без
необходимост от изрично приемане от клиентите. Ответникът не е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което ОУ от 2016 г. са влезли в сила спрямо него и имат силата на
договор между страните. Ищецът излага, че в процесния период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. е доставял до имота на ответника топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване, както и е извършвана услуга „дялово разпределение“ съгласно
сключен договор за дялово разпределение за сградата. Начислявани са прогнозни месечни
вноски по реда на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, а след края на всеки отоплителен сезон са изготвяни
изравнителни сметки за топлинната енергия на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Въз основа на извършеното дялово разпределение и издадените общи
фактури за процесните отоплителни сезони 2021/2022 г. и 2022/2023 г., за които са
приложени общи и индивидуални изравнителни сметки, годишни отчети на водомери и
справки за потреблението в сградата, ищецът твърди, че през процесния период до имота на
ответника е доставена топлинна енергия на обща стойност 1 373,25 лв., за която не са
1
извършени плащания. Ищецът поддържа, че за процесния период ответникът дължи и сума
за услуга „дялово разпределение“ в размер на 16,30 лв., начислена съобразно действащите
общи условия и договорните отношения с фирмата за дялово разпределение, като
дружеството се е суброгирало в правата на търговеца на дялово разпределение относно
вземането за тази услуга. Твърди, че главните задължения за заплащане на доставената
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение не са погасени в сроковете по ОУ от
2016 г., поради което на основание чл. 33, ал. 4 от тях и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е начислена
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 430,64 лв. за периода от
15.08.2022 г. до 15.04.2024 г., както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 7,26 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 15.04.2024 г. За посочените
суми е подадено заявление по чл. 410 ГПК, по което по ч.гр.д. № 25285/2024 г. на СРС, 175
състав е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение. Със
съобщение, получено от ищеца на 17.02.2025 г., съдът е указал възможността за предявяване
на иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което в срок, на 26.04.2024 г., е предявена настоящата
искова молба.
Въз основа на изложеното ищецът моли съдът да признае за установено, че ответникът
дължи следните суми: 1 373,25 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 26.04.2024 г. до окончателното плащане; 430,64 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2022 г. – 15.04.2024 г.; 16,30 лв. – главница
за услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 26.04.2024 г. до окончателното плащане; 7,26 лв. – мораторна лихва върху
главницата за услуга „дялово разпределение“ за периода 16.07.2021 г. – 15.04.2024 г., както и
да му бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. В. К., чрез процесуален
представител адв. С. С., е подал писмен отговор на исковата молба. На първо място
ответникът прави възражение за нередовност на исковата молба, като сочи несъответствие
между посочената цена на иска – 3 217 лв. и сбора на сумите, посочени в петитума – 1
827,45 лв. (главници и лихви). Счита, че това несъответствие е основание исковата молба да
бъде върната като нередовна, тъй като не ставало ясно за каква точно сума ищецът
предявява исковете и така било затруднено правото на защита на ответника. По същество
ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че не е налице
облигационно правоотношение между него и ищеца по договор за продажба на топлинна
енергия за процесния имот. Излага подробни правни аргументи по чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, като
поддържа, че страна по договора за доставка на топлинна енергия по силата на закона е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота, както и евентуално
трето лице при изричен или презюмиран договор. Оспорва да е собственик или носител на
вещно право на ползване върху процесния имот през процесния период, както и да е страна
по договор за доставка на топлинна енергия, включително чрез откриване на индивидуална
партида. Ответникът оспорва и претенцията за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия. Позовава се на Общите условия от 2016 г., цитира чл. 32 и чл. 33 от тях и
твърди, че при начисляване на топлинна енергия по прогнозни вноски е приложим чл. 32, ал.
3 ОУ, който предвижда издаване на обща фактура след изравнителната сметка. Сочи, че
общите фактури за съответните отоплителни сезони са издадени през м. юли 2022 г. и м.
юли 2023 г., след изтичане на 45-дневния срок от края на отчетния период, поради което
клаузата за забава по чл. 33, ал. 4 от ОУ не можела да намери приложение. Според
ответника, в тези случаи, на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да изпадне в забава, е необходима
покана от кредитора, каквато не била отправяна и не била доказана по делото. Твърди още,
че по делото няма фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ, издадени изрично на негово име. Отделно
ответникът оспорва начисляването на мораторна лихва върху сумите за дялово
разпределение, като сочи, че в Общите условия на ищеца не била предвидена изрична
2
уговорка за начисляване на лихви върху тези суми. При липса на уговорен падеж длъжникът
изпадал в забава само след покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, каквато не била доказана. Ответникът
правии възражение за погасяване по давност на процесните вземания – както за главниците,
така и за лихвите, позовавайки се на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2011 г.
на ОСГТК, като твърди, че вземанията на топлофикационното дружество представляват
периодични плащания, за които е приложима тригодишната погасителна давност. Поддържа,
че издаването на общи фактури не променя нито характера, нито началния момент на
давността, а нова давност би могла да започне да тече само при новация по чл. 107 ЗЗД,
каквато не е налице.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, том XI, дело №
1712/2004 г., и Нотариален акт за продажба № 48, том XXVII, дело № 4795/1965 г., от които
се установява правото на собственост върху процесния апартамент, находящ се в партерния
етаж на къща/сграда в гр. София, район „И“, ул. „Л“ № 19 (стар номер), състоящ се от една
стая, хол, кухня, антре, баня-тоалетна и тераса, заедно с избено помещение и идеални части
от общите части и поземления имот, като в по-късния акт за ипотека изрично е
индивидуализиран имотът с актуален административен адрес „ул. Л“ № 13 и се сочи, че
ипотеката се учредява и от ответника Л. В. К., в качеството му на собственик на имота.
Представено е и решение на Софийски градски съд от 25.11.1996 г. по гр.д. № 5351/1993
г., с което в производство по съдебна делба процесният апартамент е поставен в дял на
ответника Л. В. К., като същият е осъден да заплати на останалите съделители съответните
парични уравнения, от което следва, че към 1996 г. ответникът придобива правото на
собственост върху имота в режим на индивидуална собственост.
По делото е приет и Акт за разпределение на кубатурата и Удостоверение за
идентичност на имот, издадени от „ТС“ ЕАД, от които се установява, че апартаментът,
находящ се в партерния етаж на сградата на ул. „Л“ № 13, е въведен в информационната
система на дружеството като ап. 2, вх. 1 с абонатен № 36564, заменен при актуализация на
софтуера с инсталация № **********, както и че имотът по нотариалните актове е
идентичен с този, по който е открита партида при ищеца.
Приета е и Молба-декларация (Образец М1) за откриване на партида, подадена до „ТС“
ЕАД, в която за абонатен № 36564 и адрес ул. „Л“ № 13, вх. 1, ап. 2 е декларирано искане за
откриване на партида за топлоснабдяване за битови нужди, като е посочено, че имотът ще се
ползва за жилищни нужди, както и са изложени данни за броя на членовете на
домакинството и начина за заплащане на топлата вода.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ТС“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на дружеството и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., в които са уредени правата и задълженията на страните, редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, включително
системата на прогнозни вноски и изравнителни сметки, сроковете за плащане (45-дневен
срок след изтичане на периода) и правото на продавача да начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва за неизплатените в срок задължения по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ.
По делото са представени и приети: Обща изравнителна сметка за топлинна енергия за
сградата, Индивидуални изравнителни сметки за имота на ответника за периодите
01.05.2021 – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 – 30.04.2023 г., годишни отчети на индивидуалния
водомер за топла вода, както и справки за общото потребление на сградата (топлинна
енергия по топломер, за сградна инсталация, за БГВ, за отопление на имотите; отоплителни
градусо-дни; отопляем обем на сградата и др.). В индивидуалните сметки за имота на
ответника е отразено, че през отчетните периоди са потребени количества топлинна енергия
3
както за БГВ, така и за отопление (вкл. от сградна инсталация), като на база на тези
количества и действащите цени са формирани суми в лева, коригирани с прогнозно
начислените суми, като крайният резултат е сума за доплащане.
Приети по делото са и Общи фактури № **********/30.06.2022 г. и №
**********/30.06.2023 г., издадени от „ТС“ ЕАД за договорна сметка **********,
инсталация **********, на името на ответника, за отчетните периоди 01.05.2021 –
30.04.2022 г. и 01.05.2022 – 30.04.2023 г. В първата обща фактура за периода 2021/2022 г. е
фактурирана доставена топлинна енергия (отопление и БГВ) на стойност 1 568,23 лв. с ДДС,
като в приложена справка са посочени сторнираните прогнозни месечни фактури и
кредитни известия, както и изравнителният резултат. Втората обща фактура за периода
2022/2023 г. отразява общо потребление на стойност 1 178,26 лв. с ДДС, с аналогична
структура – прогнозни месечни фактури, кредитни известия и крайно дължима сума.
Прието е извлечение от сметка за абонат № 36564 (инсталация **********), от което се
установяват всички начислявани месечни фактури за периода 05.2021 – 04.2023 г., общите
фактури за двата отоплителни сезона, както и крайното салдо – главница 2 779,10 лв. и
лихва 437,90 лв., или общо 3 217,00 лв., съответстващо на посочената цена на иска.
От правна страна съдът приема следното:
Исковете са предявени от лице с активна процесуална легитимация – „ТС“ ЕАД, срещу
лице, срещу което е издадена Заповед за изпълнение, в рамките на едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК, считано от уведомяването на ищеца за подаденото възражение. Видно е, че
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 26.04.2024 г., а исковата молба е депозирана в
срока, поради което е налице правен интерес от установителните искове по чл. 422 ГПК и те
са процесуално допустими. По възражението за нередовност на исковата молба, съдът
приема следното: Посочената цена на иска в размер на 3 217,00 лв. съответства на общото
салдо, посочено в извлечението от сметка – главница 2 779,10 лв. и лихва 437,90 лв., като в
петитума исковете са формулирани по пера: главници и мораторни лихви за топлинна
енергия и дялово разпределение. Допуснатото несъответствие между общата цена на иска и
сбора на отделните пера в диспозитива на исковата молба е формално и не води до неяснота
относно предмета на спора, тъй като претендираните конкретни суми са ясно
индивидуализирани по вид, размер и период, а ответникът е изготвил пълен и аргументиран
отговор по тях.
Следователно, възражението за нередовност е неоснователно и исковата молба следва да
се приеме за редовна и годна да породи исков процес.
По същността на спора:
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на битови клиенти се
извършва при публично известни общи условия, а по чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат цената на доставяната топлинна енергия.От представените
нотариални актове за продажба от 1965 г. и за учредяване на договорна ипотека от 2004 г.,
както и от решението по делба на СГС от 25.11.1996 г. се установява по безспорен начин, че
процесният апартамент е поставен в дял и се притежава от ответника Л. В. К.. Съдът
приема, че тези документи установяват качеството на ответника като собственик на имота
през процесния период. От Удостоверението за идентичност на имота, Актът за
разпределение на кубатурата и Молбата-декларация за откриване на партида се установява,
че имотът по нотариалните актове и имотът с абонатен № 36564/инсталация ********** на
ул. „Л“ № 13, ап. 2, вх. 1 са един и същ обект, за който при „ТС“ ЕАД е открита партида за
битов клиент. По делото няма данни партидата да е откривана на друго лице, нито да е
закривана и откривана на трето лице за процесния период. При тези данни съдът приема, че
между ищеца и ответника е възникнало облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключено при общите условия по чл. 150 ЗЕ, като договорът се
счита сключен по силата на закона с придобиването на собствеността върху имота и с
4
откриването и поддържането на партида на името на ответника. Ето защо възражението на
ответника, че не е страна по договор за доставка на топлинна енергия и че липсва
облигационно правоотношение, е неоснователно.
От общите и индивидуалните изравнителни сметки, годишните отчети на водомерите,
справките за потреблението в сградата и общите фактури за двата отоплителни сезона се
установява, че в процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. до имота на ответника е
доставяна топлинна енергия както за БГВ, така и за отопление, включително от сградната
инсталация, като на база отчетените количества и прилаганите от КЕВР цени са начислени
суми, които след изравняване са отразени в общите фактури и извлечението от сметка.
Общата стойност на незаплатената топлинна енергия е в размер на 1 373,25 лв. Ответникът
не оспорва количествата топлинна енергия, начина на дялово разпределение, прилаганите
цени или изчисления размер на начислените суми, нито твърди извършени плащания.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ГПК неоспорените факти не се нуждаят от доказване. При съвкупна
преценка на писмените доказателства съдът приема за установено, че през процесния период
в имота на ответника е доставена и потребена топлинна енергия на обща стойност 1 373,25
лв., която не е заплатена и представлява дължима цена по договора за продажба на топлинна
енергия.
Страните са обвързани и от отношения по повод услугата „дялово разпределение“,
извършвана от вписано по чл. 139а ЗЕ лице. Съгласно чл. 139 и чл. 155 ЗЕ, както и Общите
условия, разпределението на топлинната енергия в етажната собственост се извършва по
системата на дялово разпределение, като клиентите заплащат на продавача и стойността на
услугата „дялово разпределение“. В исковата молба и приложените извлечения от сметка е
посочено, че за процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. за имота на ответника е
начислена цена за услуга „дялово разпределение“ в размер на 16,30 лв., която не е заплатена.
Ответникът не оспорва размера на това вземане, а само правното основание и лихвите,
поради което съдът приема, че главницата за дялово разпределение е дължима.
Ищецът претендира вземания за топлинна енергия и дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., като заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 26.04.2024 г. –
дата, която предхожда изтичането на тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за най-
старите месечни вземания за м. май 2021 г. Вземанията на топлофикационното дружество
представляват периодични плащания, давността не е изтекла към датата на подаване на
заявлението, поради което възражението за погасителна давност е неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
Съгласно чл. 32 и чл. 33 от Общите условия от 2016 г. клиентите дължат заплащане на
потребената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на отчетния период, а при
неплащане в срок продавачът има право на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за задълженията по чл. 32, ал. 2 и 3. В случая ищецът е претендирал мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2022 – 15.04.2024 г., съответстваща
на неизплатени суми по общите фактури и месечните задължения, като размерът на лихвата
не се оспорва от ответника. При тези данни и с оглед на договорно уговорения падеж съдът
приема, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия без да е необходима допълнителна покана от кредитора, поради което
вземането за мораторна лихва е възникнало и е дължимо. Размерът на мораторната лихва
430,64 лв. е съответен на представеното извлечение от сметка и не е оспорен по размер,
поради което се приема за доказан.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
5
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 7,26 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 15.04.2024 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът „ТС“ ЕАД претендира заплащането в заповедното производство на 36, 22 лв. –
държавна такса и 12, 15 лв. – юрисконсултско възнаграждение, дължими съобразно
намаления размер на спорното право след извършено частично признание на сумите по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 16153/30.05.2024 г. В исковото
производство ищецът иска осъждането на ответника да му заплати държавна такса в размер
на 36, 55 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лв. Ответникът
следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 184, 18 лв.
Ответникът не е направил разноски. В заповедното производство е представляван от
адв. Виктор Симеонов на основание сключен на 20.06.2024 г. Договор за правна защита и
съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/. Адв. Симеонов е
претендирал заплащане на възнаграждение в размер на 600 лв. Съдът определя
възнаграждение в размер на 50 лв. Призната е половината сума, което следва да се отрази на
горната сума, което я редуцира до 25 лв. Съобразно отхвърлената част от иска на адв.
Симеонов се дължи сума в размер на 0,10 лв. В исковото производство ответникът се е
представлявал от адв. С. С. на основание сключен на 24.04.2025 г. Договор за правна защита
и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Подаден е отговор на искова молба и е взето
писмено становище, с които процесуални действия се е изчерпало участието на адвоката по
делото. Съдът му определя адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Съобразно
отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на адв. С. сума в размер на 0, 40 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ЯЯ“ № 23Б, срещу Л. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, п.к. 1113, район „И“, ул. „Л“ № 13, етаж партер, апартамент,
искове по реда на чл. 422 ГПК на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. В. К.
дължи на „ТС“ ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 25285/2024 г. по описа на СРС, 175 състав, а именно: 1 373 (хиляда триста
седемдесет и три) лева и 25 ст. – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия да имот негова собственост с административен адрес: гр.
София, п.к. 1113, район „И“, ул. „Л“ № 13, етаж партер, апартамент /абонатен № 36564/ за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 26.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 430 (четиристотин и тридесет)
лева и 64 ст. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2022 г. до 15.04.2024 г. и 3, 16 (шестнадесет) лева и 30 ст. – главница за услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 26.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТС“ по реда на чл. 422 ГПК иска срещу Л. В. К., ЕГН
********** за признаване за установено на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължимостта на сума
в размер на 7 (седем) лева и 26 ст. – мораторна лихва за забава върху главницата за услуга
„дялово разпределение“ за периода от 16.07.2021 г. до 15.04.2024 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25285/2024 г. по описа на СРС, 175
състав.
ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, п.к. 1113, район „И“, ул. „Л“ №
13, етаж партер, апартамент, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „ЯЯ“ № 23Б сума в размер на 184 /сто осемдесет и четири/, 18
лв. – съдебни разноски за заповедното и исковото производства както следва: 36, 08 лв. –
6
държавна такса за заповедното производство; 12.10 лв. – юрисконсулстко възнаграждение;
36,40 лв. държавна такса в исковото производство и 99, 60 лв. – юрисконсулнско
възнаграждение в исковото производство/.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„ЯЯ“ № 23Б да заплати на адв. ВФС, САК с адрес: гр. София, ул. „Г“ № 31, ет. 1, офис-
партер на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сума в размер на 0 /нула/,10 лв.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„ЯЯ“ № 23Б да заплати на адв. С. С. С., САК с адрес: гр. София, ул. „Г.С.Р“ № 165, ет. 2 на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сума в размер на 0 /нула/,40 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7