№ 510
гр. П., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20245220101295 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след като с Определение №
2835/06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 202453301000027 по описа за 2024
г. на Районен съд - П., делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - П..
Подадена е искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, със
съдебен адрес: гр. П., бул. „...“ № 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, чрез адвокат С. М.,
против Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. С., ул. „...“ № 9, за
постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 000,00 лева, предявен като частичен иск, представляваща част от
изплатеното на Б.В.Ц. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
общ размер на 130 000,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.01.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 01.01.2020 г., на общински път III-3704, свързващ
гр. В. и гр. С., ответникът, при управление на товарен автомобил „М.“, рег. №
..., нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта
на пешеходеца Г. Т.Х.. След причиняване на пътнотранспортното
произшествие, Н. избягал от местопроизшествието. Във връзка с това било
образувано НОХД № 36/2023 г. по описа на Окръжен съд - П., като с Присъда
№ 9 от 15.03.2023 г., постановена по посоченото дело, ответникът Н. Н. бил
признат за виновен за причиняване на ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на Г. Х.. Сочи, че на основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Излага, че за
товарен автомобил „М.“, рег. № ... е имало сключена застраховка „Гражданска
1
отговорност“ с ищеца, със срок на действие от 24.11.2019 г. до 23.11.2020 г.,
съобразно справка от Информационния център към Гаранционен фонд.
Твърди се, че след инцидента, В. Д. Ц., която е живяла на семейни начала с
починалия, и Б.В.Ц., който е бил отглеждан приживе в едно домакинство от
него, са отправили застрахователна претенция до ищцовото дружество за
изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от
смъртта на Г. Х.. След като е било уведомено за настъпване на
застрахователното събитие, ищцовото дружество образувало преписка по
щета № 43072952300107. С Протокол № 153/16.05.2023г., застрахователят
определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000,00 лева
за В. Ц. и 130 000,00 лева за Б.Ц.. Между В. и Б.Ц.и и застрахователното
дружество били сключени споразумения за извънсъдебно уреждане на
претенцията, по силата на които застрахователят се задължил да изплати
обезщетения на двамата за неимуществени вреди в размерите, посочени по-
горе, като били съставени ликвидационни актове. С две преводни нареждания
от 13.06.2023 г. ищцовото дружество изплатило на В. Ц. обезщетение в размер
на 120 000,00 лева, а на Б.Ц. обезщетение в размер на 130 000,00 лева. Сочи
се, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното обезщетение, заедно с всички лихви и разноски, поради което за
ищеца се породил правен интерес от предявяване на иск срещу ответника, тъй
като това била единствената му възможност да защити правата си. Сочи се, че
исковата претенция от 1 000,00 лева е предявена като част от изплатеното на
Б.В.Ц. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000,00 лева. Във
връзка с разпореждане на съда, по делото е постъпила уточняваща молба от
30.01.2024 г., с която ищцовото дружество е уточнило, че претендираната с
исковата молба сума от 1 000,00 лева представлява част от изплатеното на
Б.В.Ц. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000 лева. Във
връзка с ново разпореждане на съда с допълнителна молба от 12.04.2024 г.,
ищцовото дружество е уточнило петитумът на исковата молба като се
претендира осъждане на ответника Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. С.,
общ. С., обл. П., ул. „..“ № 9, да заплати на ищеца сумата от 1 000,00 лева,
представляваща част от изплатеното на Б.В.Ц. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в общ размер на 130 000,00 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда 03.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира
се и присъждане на сторетените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който заявява, че предявеният срещу него иск е
допустим, но изцяло неоснователен, поради което моли съдът да го отхвърли
изцяло като недоказан. Твърди, че към този момент срещу него няма влязла в
сила, както се твърди в исковата молба. С оглед приложените с исковата молба
документи стигал намира, че застрахователната компания не е изследвала
обективните факти и прибързано е предявила претенцията си. Твърди, че
отделно стои и въпроса има ли извършена застрахователна измама, с цел
получаване на застрахователни обезщетения. Изразява съмнение относно това,
съществували ли са изобщо семейни отношения на потърпевшия и получилите
застрахователни обезщетения лица, съответно, че всички са станали едно
голямо любящо семейство след смъртта му, сплотени единствено и само
заради чаканите пари от застрахователя.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
2
представител, поддържа искова молба и моли за уважаване на предявения иск
с присъждане на разноски. Ответникът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложените по настоящото дело преписки по НОХД № 698/2023 г. по
описа на Окръжен съд – П., ВНОХД № 5/2024 г. по описа на Апелативен съд -
П., КНОХД № 675/2024 г. по описа на ВКС, НОХД № 36/2023 г. по описа на
Окръжен съд – П., ВНОХД № 245/2023 г. по описа на Апелативен съд – П., ДП
№ 3/2020 г. по описа на РУ – С., безспорно се установява следното:
С Присъда № 9 от 15.03.2023 г., постановена по НОХД № 36/2023 г. на по
описа на Окръжен съд – П., ответникът Н. А. Н., ЕГН **********, е признат
за виновен в това, че на 01.01.2020 г. на общински път III-3704, свързващ гр.
В. и гр. С., при управление на МПС – товарен автомобил марка „М.“, с рег. №
..., негова собственост, е нарушил правилата за движение визирани в
разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил в
лявата лента на насрещно движение, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като се е движил
със скорост 45-50 км/ч - не е спрял при възникналата опасност за движението,
когато пешеходеца Г. Т.Х. се е движил в същата посока с гръб спрямо него, чл.
116 от ЗДвП, като не е бил внимателен и предпазлив към пешеходеца Г. Т.Х. и
чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост, чрез нанасяне
на травматични увреждания – тежка съчетана, открита черепно-мозъчна,
гръдна и коремна травма довели до нарушаване на функциите на
жизненоважните мозъчни центрове в мозъка и вътрешни кръвоизливи, които
са довели до спиране на сърдечната дейност и дишането, е причинил смъртта
на пешеходеца Г. Т.Х. от гр. С., като е избягал от местопроизшествието,
поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК, във вр. с чл. 8, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 123, ал.
1, т. 1 и т. 2, б. “а“, “б“, “в“, “г“ и “д“ от ЗДвП, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК,
във вр. с чл. 54 от НК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 36 от НК, е
осъден на лишаване от свобода за срок от 4 години и 10 месеца, при
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, като на основание
чл. 343г от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, във вр. с чл. 49, ал. 2 от НК, е
лишен и от право да управлява МПС за срок от 6 години.
Горепосочената присъда е обжалвана пред Апелативен съд – П., който с
Решение № 107 от 03.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 245/2023 г. по
описа на същия съд, е отменил присъдата и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото с Присъда № 33 от 20.09.2023 г.,
постановена по НОХД № 698/2023 г. по описа на Окръжен съд – П.,
ответникът Н. А. Н., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
01.01.2020 г. на общински път III-3704, свързващ гр. В. и гр. С., при
управление на МПС – товарен автомобил марка „М.“, с рег. № ..., негова
собственост, е нарушил правилата за движение визирани в разпоредбите на
чл. 8, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил в лявата лента на
насрещно движение, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като се е движил със скорост 45-50
км/ч - не е спрял при възникналата опасност за движението, когато
3
пешеходеца Г. Т.Х. се е движил в същата посока с гръб спрямо него, чл. 116 от
ЗДвП, като не е бил внимателен и предпазлив към пешеходеца Г. Т.Х. и чл.
123, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост, чрез нанасяне на
травматични увреждания - тежка съчетана открита черепно-мозъчна, гръдна и
коремна травма довели до нарушаване на функциите на жизненоважните
мозъчни центрове в мозъка и вътрешни кръвоизливи, които са довели до
спиране на сърдечната дейност и дишането, е причинил смърт на пешеходеца
Г. Т.Х. от гр. С., като е избягал от местопроизшествието, поради което и на
основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.
8, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. “а“,
“б“, “в“, “г“ и “д“ от ЗДвП, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, във с чл. 373, ал. 2 от
НПК, във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок
от 4 години, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието,
като на основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, във вр. с чл.
49, ал. 2 от НК, е лишен и от право да управлява МПС за срок от 6 години.
Посочената Присъда № 33 от 20.09.2023 г., постановена по НОХД №
698/2023 г. по описа на Окръжен съд – П. е обжалвана пред Апелативен съд –
П., който я е потвърдил в цялост с Решение № 75 от 08.05.2024 г., постановено
по ВНОХД № 5/2024 г. по описа на Апелативен съд – П..
По касационна жалба с окончателно Решение № 613 от 28.11.2024г.,
постановено по КНОХД № 675/2024 г. по описа на ВКС, върховният съд е
изменил въззивното Решение № 75 от 08.05.2024 г. постановено по ВНОХД №
5/2024 г. от Апелативен съд - П., единствено в частта относно допълнителното
наказание, като е намалил наложеното на ответника Н. Н. наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 години на 5 години, а в останалата
част въззивното решение е оставено в сила.
Видно от приложения по делото протокол от проведеното по посоченото
НОХД № 698/2023 г. по описа на Окръжен съд – П. открито съдебно заседание
на 20.09.2023 г., наказателно производство срещу Н. е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, с признаване на фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, внесен от Окръжна прокуратура
– П..
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно, отговарящо в пълна степен на поставените задачи и
компетентно изготвено, обсъдено в съвкупност с писмените доказателства по
делото и изготвена на база събраните по делото писмени доказателства и тези
от приобщената преписка по развилото се срещу ответника наказателно
производство, се установява, че на 01.01.2020 г., в тъмната част на
денонощието, около 04,00 часа сутринта, водачът Н. Н., управлявайки товарен
автомобил марка „М.“, се е движел в посока от с. В. към гр. С.. При излизане
от намиращия се там мост, се е намирал по средата на пътно платно, насочен
на ляво, след което на около 18,6 м след това е приближил лявата граница на
асфалта и се е отклонил надясно - на разС.ие 24,5 м от моста и наоколо 0,6 м
навътре в пътното платно. След това същият се е отклонил отново наляво и
около 27 м от моста напуска пътното платно, като е навлязъл в северната
канавка и е започнал да се движи с левите си гуми в нея. Посочено е, че на
разС.ие 42,35 м от моста водачът е отклонил автомобила отново надясно и на
около 50,4 м от моста е навлязъл обратно в пътното платно. На около 110 м,
източно от моста, е настъпил удар между товарния автомобил и пешеходеца Г.
4
Х., който се е движил по пътния банкет. Посочено е, че пешеходецът и
автомобили са се движили в една и съща посока: към гр. П., респективно гр.
С.. Според вещите лица контактът е бил с левия преден ъгъл на автомобила
странично вдясно. В резултат на направлението на ударната сила към
пешеходеца (косо наляво), тялото на последния е отхвърлено на около 11 м
напред и наляво, спрямо посоката на движение на автомобила, като товарният
автомобил не е спрял. Според вещите лица, съобразно настъпилите повреди и
деформации на автомобили, намерените и описани в хронологичен ред
находки на местопроизшествието, изводими от съответните протоколи от
проведеното досъдебно производство, положението на пострадалия пешеход –
по време на съприкосновението на микробуса с него, пешеходецът е бил брав
и обърнат с гръб, леко дясно странично към предницата на идващото МПС.
Според вещите лица вероятните причини за произшествието са комплексни и
включват умора – отклонение на вниманието или заспиване от страна на
водача, неправилно възприемане на конфигурацията на пътния участък, при
последвалото движение след зоната на намиращия се парапет на мост,
автомобилът напуска платното за движение вляво, след което остава да се
движи в лентата за насрещно движение до мястото на удара. Посочено е, че от
техническа гледна точка произшествието е могло да бъде избегнато при
условие, че водача е контролирал автомобила в границите на платното за
движение, като се е движел в полагащата му се дясна лента. Изследвайки
материалите от досъдебното производство, според вещите лица видно от
аутопсията на трупа на пострадалия Г. Х., е че той е получил съчетана черепно
мозъчна травма, гръдна и коремна травма, счупване на основата на черепа,
субарахноиден кръвоизлив в тилните зони, тежък мозъчен оток с
малкомозъчно вклиняване, контузия на десния бял дроб, счупване на десните
ребра по две линии, разкъсване на черния дроб, контузия на десния бъбрек,
кръвоизлив в гръдната и коремната кухини (общо 700 мл.), аспирация на
стомашно съдържимото в дихателните пътища, разкъсно-контузна рана на
главата в тилно-слепоочната област, кръвонасядане на меките черепни
покривки, кръвонасядания по дясната седалищна област и дясното бедро на
задно-страничната повърхност, охлузвания и кръвонасядания по главата,
лицето и крайниците. Причината за настъпване на смъртта на пострадалия Х.
според заключението на експертизата е съчетана, черепно-мозъчна, гръдна и
коремна травма, довело до нарушаване на функциите на жизненоважните
мозъчни центрове в мозъка и вътрешни кръвоизливи, които са довели до
спиране на сърдечната дейност и дишането. Според заключението на вещите
лица, водеща роля в генезата на смъртта има черепно-мозъчната травма.
Посочено е, че травмите, нанесени по тялото на пешеходеца Г. Х. открити при
огледа на трупа на досъдебното производство и аутопсията, представляват
травматични увреждания в резултат на действието на твърд тъп предмет с
висока кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв и отговарят да са
получени при ПТП – автомобилна травма. Според вещите лица е налице пряка
причинно-следствена връзка между получените от пешеходеца Г. Х.
травматични увреждания и настъпилото ПТП на 01.01.2020 г.
По делото не е спорно, а се установява и от представените по делото
писмени доказателства и справка от информационната система на
Гаранционен фонд, че за гореописания товарен автомобил марка „М.“, с рег.
№ ..., към 01.01.2020 г. при ищцовото дружество е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на действие от
24.11.2019 г. до 23.11.2020 г., съобразно застрахователна полица №
5
BG/06/119003259380/24.11.2019 г., която е прекратена на 11.03.2020 г.
Видно от протокол № 153/16.05.2023 г. по щета № 430729523000107
лицата В. Д. Ц., ЕГН ********** и Б.В.Ц., ЕГН ********** са предявили пред
ищцовото дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в качеството му на
застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“ на посочения
товарен автомобил, претенции за обезщетение за неимуществени вреди, както
следва: 1/ в размер на 250 000,00 лева за В. Ц., претърпени вследствие смъртта
на Г. Т.Х. - във фактическо съжителство с увреденото лице и загинал при ПТП
на 01.01.2020 г., 2/ в размер на 250 000,00 лева за Б.Ц., претърпени претърпени
вследствие смъртта на Г. Т.Х. – приживе отглеждал увреденото лице и загинал
при ПТП на 01.01.2020 г. По решение на сформираната комисия при ищеца на
посочените лица са определени обезщетения за претърпени неимуществени
вреди в размер на 120 000,00 лева на В. Ц. и 130 000,00 лева на Б.Ц.. Между В.
Ц. и Б.Ц., действащ чрез своята майка и законен представител В. Ц., са
сключени споразумения със ищцовото дружество от 09.06.2023 г., по силата на
което последното се е задължило да им заплати посочените по-горе
обезщетения за претърпени неимуществени вреди в 10-дневен срок от
сключване на споразуменията, като са издадени и ликвидационни актове.
Не е спорно, а и от приложените по делото 2 броя платежни нареждания
от 13.06.2023 г. се установява, че ищцовото дружество е превело по сметки на
В. Ц. и Б.Ц. сумите, както следва: 1/ в размер на 120 000,00 лева за В. Ц. и 2/ в
размер на 130 000,00 лева за Б.Ц., като за основание на преводите е посочено
„щета 430729523000107 ОПИС 295-20230613-Р00488“.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана В. Д. Ц., майка на
детето Б.Ц.. Същата в показанията си сочи, че с починалия Г. Х. заживели
заедно от месец август 2015 г. По това време детето й Б. бил на 9 месеца. Г.
имал жена, която е починала, като 10 месеца след това се запознали. Тримата
живеели заедно в нейна собствена къща в гр. С. до момента на смъртта му.
Починалият се грижил за нея и детето й. Водел го на детска градина и се е
грижил за него като баща. Според показанията на свидетелката същият е
започнал веднага да им помага, споделил й, че веднага обикнал детето. Детето
също било привързано към починалия, като му е казвало „тати“. Сочи, че
вечерта преди смъртта му отишли да празнуват новогодишната нощ в гр. В.
при роднини на свидетелката. Вечерта хапнали, пийнали и всички, с
изключение на Г. Х. си легнали да спят. Сочи, че същият не пил много алкохол
и не бил пиян. На сутринта, като се събудили, не открили Х. в къщата.
Помислили си, че отишъл да вземе кафе от магазина, но не го открили и там.
Започнали да го издирват, обходили няколко пъти маршрута до гр. С.,
обаждали се на майка му, но и тя не знаела къде е. Отишли и до полицията, но
им казали, че трябва да изчакат 24 часа. По-късно вечерта им се обадили от
полицията - тялото на починалия се появило, като батко й отишъл да го
разпознае. Сочи, че имало разследване и дела. Към този момент детето Б. било
на 5-6 години, в предучилищна. Споделя, че детето приело тежко смъртта на
Х. и било депресирано. Водила го и на логопед в детската градина, защото
говорът му се променил. Впоследствие говорът му се пооправил. Според
логопеда причината би могла да е това, което се е случило с баща му. Сочи, че
детето било много разстроено и плачело. Към момента детето е на 10 години и
продължавало да бъде тъжно и да плаче, когато се сети за починалия. И към
настоящия момент детето питало за него и го споменавало. Споделял й, че се
сеща как го е разхождал и как го е вземал от детска градина. Свидетелката
6
твърди, че Г. Х. имал намерение да осинови детето и искал и друго дете от нея
– момиче.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно
психологична експертиза, изготвена от вещото лице М. К., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, обсъдено в съвкупност с
доказателствата по делото, се установява, че психологическата реакция на
детето Б. и майка му В., вследствие внезапната смърт на техния съжител и
баща се е проявила с разнообразни негативни емоции и мисловни преработки,
като повишено чувство на напрежение, тревожност, безпокойство, страх от
неизвестния бъдещ развой на живота им, малоценностни изживявания, мисли
за безперспективност, чувство на загуба. Изживели са във времето
психотравмиращи емоции, вследствие промяна в семейния им статус и
тревожност. Загубата на близкия им и скъп за тях човек, поради смъртта му,
при тях било едно от най - стресогенните и тежки преживявания в хода на
житейския им път. Преживели са тежко загубата на съжителя им, към когото
са силно привързани, изпитват скръб, траур и тъгуване, което продължава и
към настоящия момент, доколкото имали силна, продължаваща с години
емоционална свързаност. Според вещото лице към момента на изследването
се наблюдавали адаптивни стратегии за справяне в трудни житейски ситуации
и добър контрол върху поведението на двете изследвани лица, въпреки че са
констатирани съС.ия на лека тревожност и някои невротични реакции. При
спомена за случилото се и двамата веднага се разплакват и не могат да се
успокоят дълго време. Към настоящия момент липсвали данни за
емоционално стеснен и свръхконтролиран емоционален диапазон на
преживяванията, не се наблюдавало отричане и потискане на негативните
емоции.
Предвид така установеното от фактическа страна, като взе предвид
разпоредбите на закона, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 от
КЗ.
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3
от КЗ в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на своята
претенция. Фактическият състав, от който произтича предявената претенция
предполага настъпване на застрахователно събитие с причинени вреди на
трето лице от водач на МПС (деликт); валидно сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на водача, причинил вредите, към
момента на непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от
настъпване на деликта; изплатено от застрахователя на водача по силата на
този договор обезщетение на пострадалото лице или на неговия
застраховател; виновно противоправно поведение на застрахования водач на
МПС (делинквент) - ответникът е причинил виновно ПТП, след което е
напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било
задължително по закон. В тежест на ищеца е да докаже тези елементи от
фактическия състав на регресната отговорност.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в хода
на настоящото производство ответникът е признат за виновен с влязла в сила
на 28.11.2024 г. присъда за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б.
„б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като е осъден ефективно да изтърпи
7
наказание лишаване от свобода, както и отнемане на правото да управлява
МПС за срок 5 години.
Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 300 от ГПК, според
която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. От изложеното следва, че в настоящото производство по силата на чл.
300 от ГПК, съдът е обвързан от изводите на наказателния съд, обективирани
в влязлата в сила Присъда № 33 от 20.09.2023 г., постановена по НОХД №
698/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., потвърдена с Решение № 75 от
08.05.2024 г., постановено по ВНОХД № 5/2024 г. по описа на Апелативен съд
– П., съответно изменена единствено в частта по наложеното наказание с
окончателно Решение № 613 от 28.11.2024г., постановено по КНОХД №
675/2024 г. по описа на ВКС и оставена в сила в останалата част, като следва
да се приеме за установено, че на 01.01.2020 г. на общински път III-3704,
свързващ градовете В. и С., при управление на МПС – товарен автомобил
марка „М.“, с рег. № ..., негова собственост, ответникът Н. А. Н. е нарушил
правилата за движение визирани в разпоредбите на ЗДвП, като се е движил в
лявата лента на насрещно движение със скорост 45-50 км/ч и не е спрял при
възникналата опасност за движението, когато пешеходеца Г. Т.Х. се е движил в
същата посока с гръб спрямо него и като не е бил внимателен и предпазлив
към пешеходеца Г. Т.Х. по непредпазливост, чрез нанасяне на травматични
увреждания - тежка съчетана открита черепно-мозъчна, гръдна и коремна
травма, довели до нарушаване на функциите на жизненоважните мозъчни
центрове в мозъка и вътрешни кръвоизливи, които са довели до спиране на
сърдечната дейност и дишането, е причинил смърт на пешеходеца Г. Т.Х. от
гр. С., като е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал.
3, пр. 3, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 8, ал. 1, чл. 16, ал. 1,
т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. “а“, “б“, “в“, “г“ и “д“ от
ЗДвП.
Действително към датата на подаване на исковата молба наказателното
производство срещу ответника Н. е било висящо, но в хода на настоящото
производство постановената срещу него осъдителна присъда е влязла в
законна сила. Съдът намира, че макар и влязла в сила в хода на настоящото
производство, посочената присъда, следва да бъде зачетена на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК, като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска и в хода на производството, с който съдът на основание
чл. 300 от ГПК е задължен да се съобрази. В този смисъл неоснователни се
явяват възраженията на ответника в отговора на исковата молба, доколкото в
хода на настоящото производство е налице влязла в сила присъда по
отношение процесното деяние. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
смъртта на Г. Т.Х. е в пряка причинно-следствена връзка с травмите, които той
е получил при ПТП на 01.01.2020 г., при което е пострадал, както и че ПТП се
дължи на противоправното поведение на водача на товарния автомобил марка
„М.“, с рег. № ... – Н. А. Н., в който смисъл впрочем е и приетата по делото
Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. С оглед
постановената присъда, следва да се приеме за установено и обстоятелството,
че ответникът е избягал от местопроизшествието преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, в нарушение на разпоредбата на чл. 123,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Посочените разпоредби предвиждат, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
8
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието, а когато при произшествието са
пострадали хора - да уведоми компетентната служба на МВР, да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането им, съответно до
пристигането им, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността
на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него, да не премества превозното средство, ако то не пречи на
движението, както и да не променя съС.ието му до идването на органите на
МВР, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение
пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на
произшествието.
За да възникне регресното право на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 3
от КЗ е необходимо освен водачът да е напуснал ПТП, преди идването на
органите на контрол на МВР, тяхното посещение да е било задължително по
закон. Кога органите за движение по пътищата следва да посетят
задължително мястото на ПТП е регламентирано в разпоредбата на чл. 125 от
ЗДвП, като разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 1 от същия предвижда, че
службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато при произшествието има убит или
ранен човек. С оглед постановената присъдата на наказателния съд, съдът
намира за установено в случая, че ответникът е напуснал
местопроизшествието преди да пристигането на контролните органи, чието
посещението е било задължително в процесния случай.
На следващо място, по делото не е спорно между страните, а и от
доказателствата по делото се установява, че към датата на пътно-
транспорното произшествие, вследствие на което е причинена смъртта на
пострадалия Г. Х. – 01.01.2020 г., е имало валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен
автомобил марка „М.“, с рег. № ..., със срок на валидност от 24.11.2019 г. до
23.11.2020 г., която е прекратена на 11.03.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. В настоящото производството се установява
категорично, че в резултат на настъпилото застрахователно събитие към „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД е било отправено искане за заплащане на
обезщетение на нанесените неимуществени вреди на лицето Б.В.Ц., ЕГН
********** – отглеждан като собствено дете от починалия Г. Х., като е била
заведена претенция по щета № 430729523000107. От застрахователя е
предложено да се изплати на увреденото лице обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 130 000,00 лева и тази сума е била заплатена в ползва на
лицето Б.Ц. на 13.06.2023 г., видно от представеното по делото платежно
нареждане. Следователно по делото по безспорен начин се установява, че
ищецът е заплатил определеното застрахователно обезщетение.
В случая е спорно имало ли е правото лицето да получи обезщетение за
причинените му, вследствие смъртта на починалия при процесното ПТП,
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, съответно
настъпилите неимуществени вреди и размерът на дължимото обезщетение. По
9
отношение посоченото, следва да се съобрази, че с Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по задължителен
за съдилищата начин е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5
от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното
решение е посочено, че с Постановление № 5/24.11.1969 г. Пленумът на ВС е
признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете,
съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на
правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях
и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията
между биологичен родител и дете и е справедливо, при установени
действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение.
Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на
отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да
е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се
поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или
установяване на произход.
В настоящия случай съдът намира, че детето Б.Ц. е материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от
причинената смърт на Х., който го е отглеждал като роден баща, доколкото
попада сред лицата посочени в задължителното за съдилищата Постановление
№ 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно като отглеждано,
но неосиновено дете от починалия. До този си извод съдът достигна от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, включително от
показанията на свидетелката В. Ц. и приетото по делото и неоспорено от
страните заключение по изслушаната Съдебно психологична експертиза.
Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц., при
условията на чл. 172 от ГПК, като логични, последователни и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал,
включително приложените по делото преписка от проведеното наказателно
производство и доколкото не са налице доказателства, които да ги
опровергаят.
Видно е показанията на посочената свидетелка, че детето Б. е отглеждан и
издържан от ранна детска възраст от починалия, съжителствал фактически с
майка му, и между тях са били установени отношения сходни с тези между
биологичен баща и син. Тримата живеели заедно в едно домакинство още от
9-месечна възраст на детето и до момента на смъртта на Х.. Последният е
полагал непосредствени грижи за отглеждането му – водил го е на детска
градина, купувал му е подаръци, участвал е в издръжката му, а детето го е
наричало „тати“. В този смисъл, съдът намира, че по делото по категоричен
начин се установи, че между детето Б. и починалия Х., вследствие на
процесното ПТП, с годините е била изградена поС.на, трайна и дълбока
емоционална връзка, аналогична на отношенията между биологичен родител
и дете. По делото липсват каквито и да било доказателства в обратна насока,
като следва да се отбележи, че ответникът не е ангажира каквито и да било
10
доказателства във връзка с възраженията и изразените в отговора на исковата
молба съмнение относно съществуването на семейни отношения между
потърпевшия, от една страна, и детето Б. и неговата майка, от друга. Предвид
така установената емоционална връзка между починалия и обезщетеното от
застрахователя лице – детето Б.Ц., то безспорно са налице неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване, вследствие процесното ПТП, доколкото
смъртта на близък човек е събитие, което винаги се свързва с изключително
негативни изживявания и последици за близките. Въз основа на изложените
съображения настоящият съдебен състав приема, че е осъществено
предвиденото в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ основание за
възникване на правото на регрес на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу
ответника Н. Н., тъй като са налице всички предпоставки, предвидени в тази
разпоредба.
По отношение претендирания размер, следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото
в задължителните за съдилищата Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението, съответно обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразено с обществения критерий за справедливост.
Видно е от събраните по делото доказателства, че към момента на
настъпване на смъртта на Х. детето е било на 6 години. По делото категорично
се доказа, че същият е търпял морални болки и страдания от смъртта на
пострадалия, които за съда са сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките, с оглед изградената връзка между
детето и починалия. В случая, детето е останало без лице, което е имало за
роден баща на съвсем ниска възраст. И към настоящия момент, макар и
изминалите години, детето продължава да се разстройва и да плаче при
спомена за отглеждащия го родител, видно от приетата по делото СПЕ и
показанията на свидетелката Ц.. Загубата на близкия му и скъп за него човек е
била внезапна и неочаквана, като детето е изживяло силен емоционален стрес
от смъртта му.
Исковата претенция по настоящото делото е предявена като частична за
сумата от 1 000,00 лева, предявена като част от изплатеното на детето
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 130 000,00
лева. Анализът на събраните по делото доказателства, мотивира съдът да
възприеме, че заявената като частична претенция, предмет на настоящото
дело, в размер на 1 000,00 лева за преживените от детето Б.Ц. неимуществени
вреди – морални болки и страдания, вследствие смъртта на починалия, в
резултат на настъпилото ПТП причинено от ответника, е основателна и като
такава следва да бъде уважена. В случая предмет на настоящото производство
е регресното вземане на застрахователното дружество срещу виновния водач в
качеството на пряк извършител, като предявената с настоящия частичен иск
претенция за сумата от 1 000,00 лева, съдът намира, че по никакъв начин не
противоречи на критериите за справедливост. Или иначе казано
справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за претърпените
неимуществените вреди изцяло се вмества в заявената частична претенция от
1 000,00 лева, за която е сезиран да се произнесе съдът, като се има предвид,
11
че за суми над този размер съдът не е сезиран в настоящото производство. За
да достигне до този извод, съдът взе предвид задължителното за съдилищата
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС по отношение отразените
в него постановки във връзка с понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, съответно обективно установените по делото факти, отчитайки
близките отношения между детето и починалия Х. като между син и родител,
възрастта на починалия и на детето, обстоятелството, че са живели в едно
домакинство още от най-ранна възраст на детето и до смъртта на пострадалия,
както и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и съдебната практика за размерите на обезщетенията за
други подобни случаи като ориентир.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск в размер на 1
000 лева, предявен като частичен от 130 000,00 лева, е доказан по основание и
размер, поради което следва да бъде уважен. Като законна последица от
уважаване на предявения иск следва да бъде присъдена и претендираната
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК право на
разноски има ищецът, които са надлежно претендирани. По делото са
представени доказателства за извършени разноски от ищцовото дружество в
общ размер на 2 439,50 лева, от които 50,00 лева – държавна такса, общо
1 899,50 лева – депозити за вещи лица по КСМАТЕ и СПЕ, 10,00 лева –
държавни такси за 2 броя съдебни удостоверения, както и 480,00 лева –
адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие от 03.01.2024 г., фактура и платежно нареждане за заплатеното
адвокатско възнаграждение. Поради това, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо
2 439,50 лева, сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. С., ул. „...“ № 9,
ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, на основание чл. 500,
ал. 1, т. 3 от КЗ, сумата в размер на 1 000,00 лева, предявена частично от сума
в общ размер на 130 000,00 лева, представляваща платено от ищеца по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователно обезщетение на лицето Б.В.Ц., ЕГН ********** по щета №
43072952300107 за причинени му неимуществени вреди, вследствие смъртта
на лицето Г. Т.Х. и възникнали в резултат на ПТП, настъпило на 01.01.2020 г.
на общински път III-3704, свързващ гр. В. и гр. С., и по вина на ответника
като водач на товарен автомобил „М.“, рег. № ..., нарушил правилата за
движение предвидени в ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходеца Г. Т.Х., при което ответникът е напуснал местопроизшествието без
да изчака идването на полицейските органи, посещението на които е било
задължително предвид наличието на пострадало лице, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
12
съда – 03.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. С., ул. „...“ № 9,
ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 2 439,50 лева – сторени в производството
съдебно-деловодни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка
на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* в Банка „ОББ“ АД,
IBAN: BG58UBBS88881000476074, BIC: UBBSBGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - П.
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13