Присъда по дело №459/2022 на Районен съд - Монтана

М О Т И В И по НОХД №459/2022г.:

Подсъдимият П.Ц.В. от гр.Монтана е обвинен в това, че за периода от
21.10.2020г. до 21.01.2022г. вкл., в гр.Монтана, след като е осъден с влязъл в
сила съдебен акт – Решение на РС Монтана по гр.дело № 921/2020г., влязло в
сила от 21.10.2020г., да издържа свой низходящ, малолетното си дете К.П.В.,
като изплаща месечна издръжка в размер на 190.00 лева на неговия законен
представител З.Д.Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 15 (петнадесет) месечни вноски в
размер на общо 2850.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, като заявява,
че е бил в обективна невъзможност да внася определената сума за издръжка,
поради факта, че не работел. Осъзнава, че следва да заплаща сумата за
месечна издръжка на сина си, но нямал финансова възможност. Поддържа, че
от 17.01.2023г. е на работа и ще се опита да събере дължимата сума.
Предоставя на съда относно вида и размера на наказанието, което следва да
му бъде наложено.
Представителят на обвинението поддържа правната квалификация на
деянието, като предлага на съда да постанови присъда, с която признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода за
срок от 5 месеца, което на основание чл.66 от НК бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Пострадалата З.Д., законен представител на малолетното дете, е
конституирана като частен обвинител в процеса. Поддържа обвинението
срещу подсъдимия, на когото да бъде наложено строго и справедливо
наказание, отчитайки обществената опасност на конкретното деяние и на
дееца. Претендира да й бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият живее работи в гр.Монтана, не е осъждан за престъпления
от общ характер, вкл. и по чл.183, ал.1 от НК. Не е криминално проявен и
няма данни да се движи в среда на криминално проявени лица.
Подсъдимият и свид. Д. са бивши съпрузи, като от брака си имат родено
едно дете К.П.В., роден на 26.06.2017г. С решение по гр.дело № 921/2020г. на
РС Монтана, влязло в сила от 21.10.2020г. е прекратен брака на страните,
упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата,
подсъдимия В., е осъден да заплаща на З.Д.Д., майка и законен представител
на детето месечна издръжка в размер на 190.00 лева.
1

От влизане в сила на съдебното решение подс.В. не заплащал
присъдените суми за издръжка, поради което по молба на майката Д. било
образувано изпълнително дело №2-530/2021г., като бил наложен запор на
трудовото възнаграждение на подсъдимия в дружеството, в което работел
„ВАЛКА” ЕООД Монтана, в което работел по трудово правоотношение.
Подсъдимият не притежавал движимо и недвижимо имущество, срещу което
да бъде насочено изпълнението.
Подсъдимият изплатил на свид.Д. дължима издръжка за м.февруари и
м.март 2022г., като други суми за издръжка не е заплащал. От влизане в сила
на съдебното решение на 21.10.2020г. до м.януари 2022г. вкл. подсъдимия не
е заплатил дължимите суми за издръжка.
Видно от изготвената съдебна експертиза общият размер на дължимите
месечни издръжки за детето за периода от 21.10.2020г. до 21.01.2022г.
възлиза на сумата от 2 850.00 лева, МРЗ за страната за този период е 650 лева
и се нанася 4.38 пъти в дължимата издръжка.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства – решение на МРС, служебна бележка, справки, извлечения
по изпълнително дело, заключение на съдебно-оценъчна експертиза, от
показанията на свидетелката Д., разпитана на досъдебното производство,
както и на съдебното следствие, които съдът кредитира, както и от
обясненията на подсъдимия, които също са годно доказателствено средство.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият към момента
на извършване на деянието и постановяване на присъдата не е осъждан за
престъпления от общ характер.
С оглед на установеното от фактическа страна и във връзка със
съдимостта, съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК
– за периода от 21.10.2020г. до 21.01.2022г. вкл., в гр.Монтана, след като е
осъден с влязъл в сила съдебен акт – Решение на РС Монтана по гр.дело №
921/2020г., влязло в сила от 21.10.2020г., да издържа свой низходящ,
малолетното си дете К.П.В., като изплаща месечна издръжка в размер на
190.00 лева на неговия законен представител З.Д.Д., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15
(петнадесет) месечни вноски в размер на общо 2850.00 лева.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването на вредоносния
резултат.
Причини за извършване на деянието - безотговорност,
незаинтересованост по отношение отглеждането и възпитанието на детето.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида наказание,
предвидено в текста на чл.183, ал.1 от НК, разпоредбите на общата част на
2

същия закон, касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието,
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, ниската степен на
обществена опасност на дееца, икономическото състояние в страната и във
връзка с това трудностите при намирането на работа, смекчаващите
отговорността обстоятелства, свързани с осъзнаването на вината, критичност
към собственото противоправно поведение и липсата на осъждания за
престъпления от общ характер, добрите характеристични данни, липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът намира, че на
подсъдимия П.Ц.В. следва да бъде наложено наказание “пробация”, като на
основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК определя следните пробационни мерки
- задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Така определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да
изпълни целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, както по отношение
на подсъдимия като го мотивира занапред да спазва законите и установения
правов ред – да заплаща редовно дължимата месечна издръжка за
малолетното си дете, така и по отношение на останалите членове на
обществото, като им въздействува предупредително и възпитателно.
С оглед изхода на делото подс.В. следва да заплати разноските по
делото – сумата от 58.50 лева по сметка на ОДМВР Монтана, сумата от 80.00
лева разноски за вещо лице по сметка на РС Монтана, както и сумата от 400
лева на свид.Д., в качеството й на частен обвинител, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	4
Дата:	1 февруари 2023 г.
Съдия:	Румяна Михайлова

Дело:	20221630200459
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 май 2022 г.

Присъда по дело №459/2022 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите