№ 18369
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110151379 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е предявен на 21.09.2022г. от Л. Х. Д. против С. Р. П. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК - за уреждане на въпроса за родителската им отговорност по
отношение на общото им дете Авела С.ова П.а, родена на 13.12.2017г. съединена с молба по
чл.127а от СК - за постановяване на съдебно решение за заместване съгласието на
ответника: за издаване паспорта на детето Авела и за пътуването на детето извън страната до
държавите от Европейския съюз, без ограничение на броя на пътуванията и на тяхната
продължителност и време. Ищецът твърди с ответника са живели на съпружески начала от
зимата на 2015г. до 2019г. Проблемите между тях започнали преди раждането на детето по
повод на името, което искали да му дадат. След раждането проблемите им продължили, като
основна грижа за детето полагала ищцата. Детето било записано на ясла, за да може майката
да се върне на работа. В този период отношенията между страните още повече се изострили,
страните постепенно се отчуждили един от друг. Ищцата взела решение, че не може да
живее по този начин и в началото на 2019г. си закупила и обзавела жилище, в което се
изнесла с детето. Ответникът отказал да комуникира с тях и това продължило три месеца,
през които издръжката и грижите за детето били поети само и единствено от ищцата.
Постепенно отношенията им се нормализирали до 2022г. когато ищцата се омъжила и
родила второто си дете. Ответникът започнал да става агресивен при срещите им, като
свидетел на тази агресия било общото им дете Авела. Агресията на ответника се проявявала
във викове, заплахи, в това число и по телефона, замеряне с черупки от орехи. Ищцата
твърди, че един от най-важните проблеми между страните е, че ответникът не спазвал
договорките по повод вземане на детето. Като друг голям проблем ищцата посочва
обстоятелството, че ответникът не спазвал никакви правила при отглеждане, възпитаване и
опазване здравето на детето независимо дали е в дома на ищцата или в неговото жилище.
Това обстоятелство водело до изключителен стрес и объркване за детето, което родителите
трябвало да ограничат и избегнат. По изложените съображения желае предоставяне на
родителските права, на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето без
преспиване и същият да бъде осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на 400 лв.
месечно. В исковата молба се твърди, че ответникът отказвал да даде разрешение на детето
1
да пътува с майка си в чужбина на семейни почивки, а тя нямало как да го остави само,
поради което иска замяна на съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето и
декларация за пътуване в чужбина.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника
С. Р. П., в който оспорва всички твърдения на ищеца. Заявява, че не е извършвал действия,
които да застрашават или злепоставят интересите на детето. Оспорва и твърдението на
ищцата, че само тя е полагала грижи за детето си. От своя страна твърди, че майката създава
условия за пълно отчуждаване на детето от неговия баща, което той не желае да се допусне.
Твърди, че майката безотговорно пренебрегва факта, че всяко дете има право на обич,
грижа и пълноценно общуване с всеки от родителите си. Излага твърдения, че
ограничаването на пълноценното общуване на бащата безспорно не е в интерес на детето.
Предлага на него като неотглеждащ родител да му бъде определен разширен режим на
лични отношения с детето. Според ответника искът с правно основание чл. 127а СК е
неоснователен. Твърди, че майката никога не е искала съгласието му за пътуване в чужбина
с детето. По изложените с
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 98/22.02.2017г. на СО-Район "Подуене", страните са родители на детето –
Авела С.ова П.а, родена на 13.02.2017г. Към настоящия момент детето се отглежда в
семейството на майка си – ищцата Делина – Печева заедно с по-малкия си брат –Аделин
Печев, роден на 08.03.2022г.
От изявлението на двете страните по делото се установи, че са съжителствали заедно
до 2019г. когато се разделят. Детето Авела остава при майка си. Двамата родители имат
нови семейства, в които отглеждат новородените си деца. Общото им дете познава новите
им партньори и общува без проблеми с тях.
Двамата родители са изслушани в условията на чл. 59 ал. 6 от СК. Ищцата заявява,
че отглежда в новото си семейство детето Авела и нейния брат, който е на почти година. За
отглеждането на децата разчита на подкрепата на съпруга си и на нейната майка. Твърди, че
не е ограничавала контактите на детето Авела с биологичния й баща, който винаги когато
пожелаел можел да я взема и да прекарва време с нея. Бащата С. П., заяви че е предприемач.
Живее в собствено жилище заедно с новата си приятелка и тяхното новородено дете, която
познава Авела е в отлични отношения с него. Твърди, че има много проблеми в общуването
с майката и те се дължат на нейния конфликтен харакер. Желае извършване на експертно
изследване на страните с цел установяване на личностните особености на майката, които й
пречат на нормалното общуване с него и детето. Същият заявява желание за ползване на
социални услуги с цел подобряване на родителския капацитет на страните.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Любомир Печев – съпруг на
ищцата, чиито показания съдът кредитира напълно заявява, че майката е много добър
родител, полагащ ежедневни грижи за двете деца. Според свидетеля страните имали
проблем в общуването си, защото бащата не спазвал уговорките между страните. В същото
време създавал напрежение в семейството на ищцата. Обиждал и свидетеля, наричал го
„чехльо, льольо“. Съдът кредитира показанията на свидетеля Печев в частта, в която
преразказват лични впечатления, а в частта, в която споделя видяно, чуто и разказано от
трети лица в това число и от съпругата му, съдът не кредитира и няма да вземе предвид при
постановяване на решението.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП Лозенец, изготвен след среща със
страните и детето. Според наблюдението на социалните работници детето Авела се отглежда
от неговата майка. С бащата имат уговорки за режим на лични отношения. Пред социалните
работници бащата е изразил опасения за начина, по който се отглежда детето от майката.
Неговите наблюдения са, че майката е изнервена, вика много на детето. Бащата имал
съмнения, че майката упражнява психически тормоз над детето, настройвал го срещу него и
2
близките му. При срещите на социалните работници с детето и неговите родители е
установено, че детето комуникира добре и с двамата, чувства се спокойно в тяхно
присъствие. Препоръката на социалните работници е, че в интерес на малолетното дете е да
му бъде осигурена сигурна и стабилна семейна среда, отговорни и всеотдайни грижи да
отглеждането му. За правилното отглеждане на детето е добре то да има връзка и с двамата
си родители, като контактите се осигуряват по сигурен и безопасен начин.
След констатирано и проблеми в общуването на страните и опити за отчуждаване на
детето от неговия баща от страна на майката, съдът е назначил комплексна съдебно-
психологична и психиатрична експертиза. Според установената от Върховния касационен
съд съдебна практика /срв. решение № 111/ 28.05.2018 г. по гр.д.№ 4185/ 2017 г., ІV г.о.,
решение № 222/ 24.06.2015 г. по гр.д.№ 6894/ 2014 г., ІV г.о./, съдът не може да определи
адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на
детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение,
готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по
делото. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското
отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за
преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на
работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и
възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на
тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките
относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се
осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат
разширени или ограничени. А според решение № 102/ 27.06.2019 г. по гр.д.№ 4210/ 2018 г.,
ІІІ г.о., синдромът на родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на
детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг. Този синдром пряко
накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да
има лични отношения с всеки от тях. Тъй като съдът следи служебно за интересите на
детето, то при определянето на режима относно родителските права, е длъжен да съобрази
предоставянето на родителските права и упражняването на личните контакти с мерките за
преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, когато такъв е констатиран.
Съобразявайки обстоятелството, че относно възможните мерки за преодоляване на
синдрома на родителско отчуждение и тяхната продължителност, са нужни специални
знания, съдът е допуснал в настоящото производство изслушването на съдебно-
психологическа експертиза. На двете вещи лица са поставени задачи след извършване на
проучване да даде отговор на въпроса какъв е родителския капацитет на страните, дали и
каква е доверителна емоционална връзка на детето с неговите родители, налице ли е
целенасочено отчуждително дейстиве от страна на майката по отношение на детето Авела.
Вещите лица са изготвили заключение, което настоящият състав напълно кредитира,
като дадено въз основа на задълбочено проучване на тримата участници в изследването. При
изследването е установено, че между страните съществува сериозен конфликт, който
ескалирал през последните две години, независимо от обстоятелството, че живеят отделно.
Една от причините за това е сложната семейна динамика, свързана с наличието на нови
семейства и за двамата родители, появата на още едно дете във всяко от тези семейства.
Основен фактор за задълбочаване противоречията между родителите е наличието на твърде
различни модели на родителски стил, на поведение, на възпитателни подходи и цели.
Стилът на родителстване и на общуване на майката е контролиращ, а на бащата – доста по-
либерален. Тъй като детето Авела прекарва много повече време с майката, то това води до
налагане на детето тези ценности и модели, които са значими за ищцата. Детето има нужда
от повече време, когато е с баща си, за да успее да се адаптира към различната ситуация при
него. Според наблюденията на вещите лица честотата на личните контакти на детето с
бащата (често, но за кратки периоди от време) е проблем и за самите родители – тъй като
всяка тяхна среща е повод за нов конфликт, който се развива и ескалира пред детето. И
двамата родители често не успяват да се удържат и провокират и поддържат тези
3
конфликтни отношения. Вещите лица препоръчват с оглед на таза констатация да се
обмисли възможността взимането и връщането на детето от всеки от родителите да се
случва на неутрално място, напр. в детската градина (по-късно в училище. Според тяхното
заключение психологичното и психиатричното изследване не дават основания да се мисли за
значителни отклонения от нормативното при нито един от родителите, което да предполага
ограничаване на техния капацитет да родителстват или да създава сериозни и значителни
рискове за детето. По изложените съображения вещите лица са достигнали до извода, че и
двамата родители нямат дефинитивно ограничение на родителския си капацитет. И двамата
през своите личностни особености, които са в рамките на широката норма, имат капацитет
да родителстват пълноценно относно детето си Авела. Вещите лица не са констатирали
наличие на родителско отчуждение у детето Авела. За детето майката е безусловен
авторитет. Детето приема от нея модели на поведение, които в някои аспекти са
обезпокояващи – например модела за прекомерно често миене на ръце и стриктно
заобикаляне на кофите на боклук. Тези тенденции в поведението на детето са несъответни
на неговата възраст и са повлияни от модели на поведение на майката. За детето те биха
могли да бъдат рисков фактор за формиране на подобни поведенчески модели, които биха
могли да бъдат неблагоприятни за неговото оптимално психично благоденствие. Детето се
чувства добре с баща си, наслаждава се на времето, което прекарва заедно с него, но му е
нужно известно време на адаптация, когато е с баща си, за да се случи това. И двамата
родители успяват да откликнат като цяло подходящо на нуждите на детето. Същeвременно
вещите лица са констатирали, че при детето е налице риск от отчуждаване, доколкото в
резултат на конфликта на лоялност, който детето изпитва във висока степен спрямо майката
– съзнателно и несъзнателно – то се чувства конфронтирано от различните послания, които
получава от двамата си родители, от техните конфликти (на които то често е свидетел) и от
различните модели на поведение и изисквания, които има към него в семействата на двамата
му родители. Към настоящия момент моделът на майката значително доминира, без детето
да може да интегрира полезните аспекти от един различен родителски стил, който бащата
практикува. При наличието на по-продължително време, което да прекарва детето с баща си,
при ограничаване на срещите между двамата родители, което перманентно създава
предпоставки за конфликти между тях, детето би могло да интегрира по-успешно за себе си
тези различни модели и да се възползва от предимствата, които всеки от тях предоставя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се
обжалва по общия ред.”
І. Относно упражняването на родителските права:
Страните по делото, родители на детето Авела, които не са били в брак, са
фактически разделени от четири години, от когато детето живее само с майка си, която
полага основните грижи за него. Родителите не са постигнали споразумение относно
местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общото
им дете. Установява се, че след фактическата раздяла между страните грижите по
отглеждането и възпитанието на общото им малолетно дете Авела, са поети изцяло от
майката, която ги упражнява с помощта на разширеното си семейство и новия си съпруг. В
същото време бащата не е преустановил връзката си с детето. Същият прекарвал време с
него винаги когато пожелае. Майката не възпрепятствала срещите им, но била в основата на
постоянни скандали по повод на начина, по който бащата и детето прекарвали заедно
4
времето. Опитвала се да контролира срещите им, като разпитвала детето когато се прибере
или му се карала, като по този начин се опитвала да го отчужди от бащата. В настоящия
случай майката желае да й бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето Авела, като бащата не възразява срещу това, поради което и съдът
следва да определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо детето,
съблюдавайки единствено интереса на последното. Единствено майката изразява желание и
готовност да се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете, жилищно
устроена е, живее в жилище, с добри хигиенно-битови условия. Бащата оспорва
родителския капацитет и годност на майката да полага грижи за детето, но не възразява тя
да упражнява родителските права. При направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал.
4 от СК съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката,
която е способна изцяло да задоволи базисните потребности на детето и да му осигури
спокойна и сигурна среда за живот. С предоставяне родителските права на майката, според
настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в пълен обем интересите на детето Авела,
което ще расте в средата към която е привикнало.
ІІ. Относно местоживеенето на детето и режим на лични отношения с
неоглеждащия родител:
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване,
доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от
СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”.
Съгласно чл. 126, ал. 1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят
заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Правото на детето да живее с
неговите родители е в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана и
обнародвана с ДВ бр. 55/ 12.07.1991 г. Сред изключенията по Конвенцията е раздялата на
родителите. Тя налага вземане на решение при кого от тях да се определи местоживеенето на
детето, включително произтичащите от това за решаване въпроси, които националният
закон определя като служебно задължение на съда (чл. 59, ал. 2 СК и препращащите към
разпоредбата останали случаи – с уважаването на иска за развод или за унищожаването на
брака, при спора за родителски права относно родените извън брака деца или при същия
спор по време на фактическата раздяла между съпрузи). Чл. 9, § 3 КПД изисква от
присъединените държави да зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от
двамата си родители, да поддържа лични отношения и контакт с тях редовно, освен ако това
противоречи на неговите висши интереси. Чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) прогласява правото на семеен живот
като основно, защитата на което присъединената към Конвенцията държава е длъжна да
осигури. Така признаването на връзката дете – родител, което произтича от двете
Конвенции, а намира и конституционно основание (чл. 14 и чл. 47 КРБ), има естествени
психологически проекции. Родителското отчуждение я нарушава, а може да причини
необратими последици, които са вредни както за детето, така и за неговите родители.
Психологията отнася родителското отчуждение до състояние, при което детето отказва
контакт с родителя. Причините могат да са неоснователни (непровокирани от родителя, от
когото детето е отчуждено), основателни (поради насилие, неглижиране и/ или липса на
капацитет от родителя, от когото детето е отчуждено) или смесени (в двете групи). Три са
степените на родителско отчуждение. При леката детето отказва контакт с родителя, от
когото е отчуждено, но когато такъв се осъществи, се наслаждава на взаимоотношенията.
При средната степен детето е по-категорично в отказа си за контакт и когато такъв бъде
осъществен, продължава да се противопоставя на взаимоотношенията с този родител. При
5
тежката степен детето категорично отказва контакт, а при осъществяването му може да
избяга или да се скрие от този родител.
От приетата по делото комплексна съдебно психологическа и психиатрична експертиза
се установи, че поведението на майката създава опасност от отчуждаване на детето Авела
от неговия баща, поставя го в постоянен конфликт на интереси. От приетите по делото
социални доклади и от събраните гласни доказателства несъмнено се установява по делото,
че в настоящия случая е налице такова психично състояние на общото на страните дете.
Съдът е възложил с вещите лица да посочат мерките, които експертът намира за подходящи
за предотваряване на бъдещи нарушения на връзка родител-дете, за да бъдат съобразени
достиженията на психологията и в тази посока. В настоящия случай вещите лица са
препоръчали три мерки: психологическо консултиране на родителите, по-чести срещи
между детето и неговия баща и предаване на детето в неутрална територия, напр. в детска
градина или след време в училище.
По изложените съображения съдът като взе предвид личностните особености на
родителите и необходимостта да осигури справедлив баланс между интереса на детето и
интереса на родителите определя режим на лични отношения конкретизиран в диспозитива
на решението. При определянето му от съда водещ обаче е най-добрият/ висшият интерес на
детето (делото Sahin v.Germany), а съдът го преценя според възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на им,
възможностите за помощ на трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности – чл. 59, ал. 4 СК.
Този определен режим на лични отношения има за цел, от една страна да не се
прекъсне и преустанови връзката между детето и бащата, а от друга страна – да не се стига
до чести конфликтни ситуации по предаване на детето, с оглед изразеното от него
нежелание да се вижда редовно с баща си си (а само когато то пожелае). В тази връзка и с
оглед данните по делото, че майката не полага усилия за запазване на връзката между детето
и бащата, а дори напротив, съдът намира за нужно изрично да го задължи да осъществява
необходимото възпитателско въздействие спрямо детето и необходимото съдействие на
бащата за реално и пълноценно осъществяване на личните контакти между тях.
Постановяването на такъв гъвкав режим, има за цел най-вече постепенно да
възстанови доверието и желанието у детето за осъществяване на контакти с бащата без
противопоставяне от страна на майката. Именно с оглед постигането на тази цел, през този
преходен период и двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и
преодолеят разногласията помежду си относно детето, като осъзнаят, че това в най-пълна
степен би осигурило спокойствието и благополучието на собственото им дете. За това е
необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на
родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо
пътя на диалога помежду си, а ако е необходимо – и услугите на компетентното ДСП,
включително и след първите шест месеца, през които съдействие в това отношение ще им
бъде дадено от ангажирания със случая социален служител, каквото те вече са получавали и
преди. Усилия в тази насока следва да положи най-вече майката, на която съдът е
предоставил упражняването на родителските права и тя е в ежедневен контакт с детето, като
предвид и неговата възраст, именно майката следва да осъзнае, че от изключителен интерес
за детето е то да има пълноценни и чести контакти с бащата, независимо от това какви са
личните отношения между двамата родители. С оглед на това, майката следва да направи
необходимото и зависещо от нея, за да мотивира детето то отново с желание да контактува с
баща си и да се въздържа от коментари по негов адрес след завръщането на детето, за да не
го поставя в състояние на конфликт на лояност. Бащата от своя страна, следва също да
осъзнае, че доверието на детето и майката към него и желанието му да го вижда може да
бъде възстановено, не чрез принуда спрямо майката и/или самото дете, а най-вече чрез
личния му – именно бащински подход към детето при осъществяването на срещите с него.
Поради това и за да не накърнява чувствата му и отношението му към самия него, бащата
6
следва да търси съдействието на полицията, съдебен изпълнител и други форми на принуда,
като крайна мярка, а не при всяко разногласие с майката относно осъществяването на
личните контакти с детето. Както вече беше посочено, в такива случаи и двамата родители
следва да търсят на първо място диалог помежду си и с детето, което е от изключителния
негов интерес. Именно през преходния период и най-вече през първата година от него е
необходимо те и двамата така да му въздействат, че то само да започне да търси контакта с
баща си.
Следва да се отбележи, че при проява на добросъвестност от страна и на двамата родителите
и постигане на изрично споразумение между тях, в интерес на детето ще е то да има
контакти с бащата или дори с двамата родители едновременно, и в дни, извън тези по
определения с настоящото решение режим. При съществено изменение на обстоятелствата в
течение на времето и непостигане на съгласие между страните, всяка от тях може да поиска
от съда изменение на този режим.
ІII. Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да
определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата
(чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на
неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и
общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което то е отглеждана, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на детето Самуил.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат
децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия
родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. Като от събраните по делото писмени доказателства и личното му заявление
при изслушването се установи, че бащата получава трудови възнаграждения няколко пъти
по-високи от тези на майката и от средните трудови възнаграждения за страната. Така, като
взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим
съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна
издръжка в размер на 500 лв., като ответникът следва да поеме по – голямата част от нея в
размер на 300 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба. Останалата част, ведно
с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от
майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен посочения размер от 300
лв. Издръжките се дължат, видно със законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2
от СК.
7
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
Иск с правно основание чл. 127АСК
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето им в чужбина и
за издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по настоящ адрес
на детето. Съгласно разпоредбата на чл.76, т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането
на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойница, попечители, като при разногласие между родителите спора се решава по реда на
чл.127а от СК.
Молителката иска съдът да уважи молбата й и да се произнесе с решение, с което да
замести липсващото съгласие на ответника да се издаде паспорт на детето Авела и да му се
разреши да пътува извън пределите на РБългария до държави от ЕС, без ограничения на
броя на пътуванията и тяхната продължителност във времето.
За да е допустимо настоящото производство, при предоставяне упражняването на
родителските права трябва съдът да не е определил посоченото заместване като мярка
относно упражняването на тези права (арг. чл.59, ал.1 и ал.2, пр.ІІІ СК) и между родителите
на децата да е налице непреодолимо разногласие по спорния въпрос, каквото в случая се
установи, че съществува. При установеното по безспорен начин противопоставяне от страна
на бащата детето да пътува в чужбина спорът следва да се реши от съда, като се съобразят
най-вече интересите на детето.
В конкретния случай по делото не се ангажираха доказателства от ищцата, че ответникът
се противопоставя на пътуването на детето Авела в чужбина. Самият той в отговора на
исковата молба заявява, че никога не е търсен по този повод и не му е искано съгласие от
страна на майката.
По тези съображения молбата на майката остана недоказана и следователно следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските: При този изход на спора бащата следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС сумата в размер 432 лева- държавна такса върху определения размер на
издръжка на детето Авела (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК).
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права по отношение на детето АВЕЛА С.ОВА П.А, ЕГН **********, на нейната майка Л.
Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Славия, ул. „Житница“ № 21, ет. 2, ап. 17, при
която детето ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. Р. П., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. „Кестенова гора“ № 26, ап. 11, ет. 8 с детето АВЕЛА
С.ОВА П.А, ЕГН **********, като бащата има право да вижда и взема детето при себе си
както следва: всяка първа седмица на месеца от 18.00ч. в понеделник до 18.00 ч. в неделя с
преспиване; като детето се води и взема от съответното учебно заведение, а при неучебно
време – от дома на майката; всеки трети уикенд на месеца в петък от 18.00 ч. до 18.00 ч. в
неделя с преспиване; всяка втора и четвърта седмица на месеца във вторник и четвъртък от
18.00ч. до 20 ч.; тридесет дни /последователни или на два пъти по петнадесет дни/ през
лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като родителите се
8
задължават да уговорят времето на лични отношения през лятото в срок до 31.май; всяка
четна година - по време на Пролетната ваканция, с време и продължителност определена от
МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 19.00ч.
на последния ден; всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми
декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка нечетна година до 19.00ч. на последният
ден на Коледната ваканция, определена от МОН за съответната нечетна година; всяка
нечетна година от 10.00ч. на Разпети петък до 19.00ч. на Светлия Понеделник; Бащата има
право на виртуален контакт с детето два пъти в седмицата /в която не е при баща си/ –
вторник и четвъртък в диапазона между 18.00ч. и 19.00 часа по Скайп, Вайбър и/или
телефон, като майката Л. Х. Д., ЕГН **********се задължава да обезпечава технически
тези срещи.
ОСЪЖДА С. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Стрелбище, ул.
„Кестенова гора“ № 26, ап. 11, ет. 8 да заплаща на малолетното си дете АВЕЛА С.ОВА П.А,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Л. Х. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. София, кв. Славия, ул. „Житница“ № 21, ет. 2, ап. 17 месечна издръжка в размер на
300 (триста) лева, считано от 21.09.2022г. / датата на депозиране на исковата молба/ до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143,
ал.2 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
Славия, ул. „Житница“ № 21, ет. 2, ап. 17 срещу С. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. Стрелбище, ул. „Кестенова гора“ № 26, ап. 11, ет. 8 иск с правно основание чл.
127а СК за заместване на съгласието му общото им дете АВЕЛА С.ОВА П.А, ЕГН
********** да пътува извън границите на страната и да й бъде издаден задграничен паспорт
като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Стрелбище, ул.
„Кестенова гора“ № 26, ап. 11, ет. 8да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в
размер на 432 лв. - държавна такса по делото върху определения размер на издръжката на
детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9