№ 15039
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от М. ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20211110173857 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за
плащане на сумата от 10 800 лева, представляваща неустойка претендирана на
основание чл. 6.10 от Договор за наем от 02.08.2021 год.
Ищецът-„В.2015“ ООД твърди, че на 02.08.2021 год. между него, в качеството
му на наемодател и ответника, в качеството му на наемател е сключен договор за
наем, по силата на който му е предоставил за временно и възмездно ползване -
помещение, находящо се на партера в сграда Б.Ц.Е., с адрес: гр. //////, срещу
задължението на „Н.“ ЕООД да заплаща месечна наемна цена в размер на 1 200 лева.
Поддържа, че договорът е сключен за срок от една година, като в чл. 6.1, б. „b“
страните са уговорили възможност за неговото предсрочно прекратяване, като това
право може да упражнено от всяка от страните с двумесечно предизвестие. Във връзка
с възможността за предсрочно прекратяване на договора, в чл.6.10 е уговорена и
неустоечна клауза, съгласно която при едностранно прекратяване на договора, преди
изтичане на срока му, от страна на наемателя, последният дължи на наемодателя
неустойка в размер на наемната цена за времето от датата на предсрочното
прекратяване до датата на изтичане 12 месеца от предаване на държането на имота.
Твърди, че договорът е прекратен едностранно от ответника на 09.11.2021 год., поради
което ответникът му дължи сумата от 10 800 лева. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът-„Н.“ ЕООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът е
1
неизправна страна по договора. Навежда доводи за нищожност на неустоечната
клауза, с твърдения, че същата излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна функция.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
В производството не е спорно, че на 02.08.2021 год. между „В.2015“ ООД, в
качеството му на наемодател и „Н.“ ЕООД, в качеството му наемател е сключен
договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил за временно и възмездно
ползване на ответника-магазин, разположен на партера, със застроена площ от 81,94
кв.м., ведно с припадащите му се 1,29% идеални части от общите части на сградата, с
обща площ от 113,72 кв.м., находящ се в сграда Б.Ц.Е., с адрес: гр. //////, срещу
задължението на „Н.“ ЕООД да заплаща месечна наемна цена в размер на 1 200 лева
до 10-то число на всеки календарен месец затекущия месец. Съгласно чл.3 срокът на
договора е 1 година, считано от подписването на приемо-предавателен протокол. В
чл.6 е уговорено, че освен с изтичане на срока, договорът се прекратява по взаимно
съгласие на страните; едностранно от всяка от страните с писмено предизвестие не по-
малко от 2 месецапреди датата на прекратяването; едностранно от наемодателя, ако
наемателя прекрати или забави плащането на наема или консумативните разноски с
повече от 30 дни и след отправена писмена покана за отстраняване на неизпълнението
в едноседмичен срок не е сторил това. Според чл. 6.10 в случай на предсрочно
едностранно прекратяване на договора от страна на наемателя, преди изтичане на 12
месеца от подписването на премо-предавателен протокол по чл. 1.3, същият дължи на
наемодателя неустойка за прекратен договор в размер равен на наемната цена по чл.
2.1 /1200 лева/, за времето от датата на предсрочното прекратяване на договора до
датата на изтичане на 12 месеца от подписването на приемо-предевателния протокол
по чл. 1.3, като неустойката се дължи без допълнителена покана от датата на
предсрочнто прекратяване.
Между страните няма спор, че договорът за наем е прекратен на 09.11.2021 год.
По исковете с правно основание чл. 92 , ал. 1 от ЗЗД съдът намира следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Следователно като договорно съглашение между страните
неустойката има две функции-обезпечителна и обезщетителна, които възникват и се
проявяват едновременно. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да
възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договора, е
наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена
неустойка. Както беше посочено по-горе, в договора е уговорена неустойка, при
2
предсрочно прекратяване на договора от страна на наемателя. Уговорен е и нейният
размер. Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че като форма
на договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и
неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, в
очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна функция несъмнено
намира приложение тогава, когато размерът на неустойката е по-голям от размера на
претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в
съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави - морална
категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап. Именно
последните не допускат и използването на договорната неустойка като средство за
несправедливо обогатяване на кредитора, един от корективите на което е предвидената
от законодателя в чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД възможност за прогласяването й за нищожна.
Ответникът е направил възражение за нищожност на неустоечната клауза.
Съгласно разясненията, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии като естеството и размера на обезпеченото с неустойката
задължение, наличието на други обезпечения на поетото задължение, вида на
уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без
фиксиран срок, до който тя може да се начислява.
Съдът намира обаче, че уговорената в чл. 6.10 от договора неустойка при
предсрочно прекратяване е нищожна.
Когато договорът за наем е с определен срок, наемното правоотношение се
прекратява с изтичане на срока. Срокът обезпечава както интереса на наемателя -
защитава го от възможността наемодателят да го лиши от ползването на имота
предсрочно, така и интереса на наемодателя - да получи за определен период наемна
цена срещу предоставеното право на ползване на наетата вещ. Допустимо е и
уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор за наем, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за действителността на такава
неустоечна клауза следва да се извърши към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. №
3
1/2009 г. на ОСТК на ВКС), като се изходи от характерните престации по договора за
наем – предоставяне за ползване на вещ срещу заплащане на наемна цена. В случай че
е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за наем от наемателя в
размер на всички наемни вноски до края на срока му, наемодателят по прекратения
наемен договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на вещта. Настоящият състав намира, че уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън посочените по-горе функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на бившия наемодател и
нарушава принципа за справедливост, поради което е нищожна като противоречаща на
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (в този смисъл решение № 110 от 21.07.2016 г.
по т. д. № 1226/2015 г., І ТО на ВКС, решение № 283 от 27.12.2018 г. по т. д. №
2951/2017 г., ІІ ТО на ВКС).
Нищожността на неустоечната клауза по чл. 6.10 от процесния договор за
наем изключва възникването на претендираното с иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вземане за
неустойка, поради което същият е неоснователен и подлежи на отхвърляне, без да е
необходимо да се обсъждат останалите възраженя на ответника.
При този изход на спора и с оглед на изричната претенция на ответника и на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати сторените
по делото разноски съразмерно отхвърлената част от претенциите в размер на 1350
лева, като не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.2015” ООД, ЕИК ////// срещу “Н.” ЕООД, ЕИК
/////, иск с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 10 800 лева /десет
хиляди и осемстотин лева/, неустойка претендирана на основание чл. 6.10 от Договор
за наем от 02.08.2021 год., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „В.2015” ООД, ЕИК ////// да заплати на “Н.” ЕООД, ЕИК /////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 1350 лева /хиляда триста и петдесет лева/,
представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5