№ 269
гр. Дупница, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200741 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0332-000528 от 05.08.2025 г., издадено
от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила с което на А. Д. А., с адрес: гр. Р.,
ул."И.Р." № ****, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното НП. Иска се неговата пълна отмяна. Жалбоподателят редовно призован не се
явява в съдебно заседание. Представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител – адв. С., който поддържа жалбата и навежда допълнителни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Иска същото да бъде
отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява, като
изразява писмено становище за неоснователност на жалбата в съпроводителното писмо, с
което административноназателната преписка е изпратена по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 01.06.2025 г., около 14.40 ч., в гр. Рила по ул. „Мусала“ жалбоподателят като
неправоспособен водач притежаващ категория „В“ и „М“ управлявал мотоциклет, марка и
модел - „КТМ ЕХС 300“ с идентификационен номер на рамата № VBKGSA203DM324777.
Процесното МПС не било регистрирано по надлежния ред и без издадена и поставена рег.
1
табела, като жалбоподателят го управлявал заедно със св. Крум Тасев и друго лице на име
Сергей и други две неустановени лица, които също управлявали нерегистрирани
мотоциклети. По време на движението си с мотоциклета жалбоподателят и неговите
приятели били забелязан от полицейски автопатрул, в който участвали свидетелите Р. и Р..
Полицейските служители видели, че МПС-тата са без поставени регистрационни номера,
вкл. управляваното от жалбоподателя и ги последвали, с намерение да ги спрат със
светлинен и звуков сигнал. На този сигнал се подчинили само жалбоподателят, св. Крум
Тасев и друго лице с име Сергей, като останалите две лица избягали по пътя. След като
установили жалбоподателя като водач, същият не им представил документи за закупуване и
собственост на мотоциклета, както и не им били представени документи за регистрация на
това МПС. В хода на проверката установили, че процесното МПС не е регистрирано по
надлежния ред и е без издадени регистрационни табели в р. България, като същото останало
на място, по разпореждане на ОДЧ. По отношение на мотоциклетите били направени
снимки с РСОД.
С оглед констатираните обстоятелства св. Р., в присъствието на свидетеля Р. и на
жалбоподателя А. съставил на нарушителя процесния АУАН, за нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, както и отделно бил съставен друг акт за друго нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП. Актът за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е подписан от актосъставителя и
свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, както и от
жалбоподателя без възражения, след което му бил връчен срещу подпис и препис от АУАН.
Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил
изпратен от АНО с мотивирана резолюция по компетентност на Районна прокуратура - гр.
Кюстендил. ТО-Дупница, с оглед данни за престъпление и образувано бързо ДП. С
постановление от 23.07.2025 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува
досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по
компетентност.
След връщане на материалите при АНО, същият на основание прокурорското
постановление е издал обжалваното Наказателно постановление № 25-0332-000528 от
05.08.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила с което на А.
Д. А., с адрес: гр. Р., ул."И.Р." № ****, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива и представени от
АНО. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита на свидетелите полицейски
служители Р. и Р., мл. автоконтрольори при РУ-Рила, които добросъвестно разказват това
което знаят или си спомнят във връзка със случая. Не се опитват за излагат твърдения за
факти за които не са сигурни или не си спомнят. Липсата на спомен за част от
2
обстоятелствата при двамата съдът отдава още на ежедневната им заетост с подобни случаи
на административни нарушения по ЗДвП и на различните им паметови и интелектуални
способности и най-вече на едновременната им ангажираност с няколко отделни нарушения
и нарушители с мотоциклети, на същото място и по същото време, при въпросната
проверка. Няма данни за някакви техни предходни влошени взаимоотношения с
жалбоподателя или неговите приятели, които да поставят под съмнение обективността при
разказа им за действията извършените от всеки от тях на място при изпълнение на
служебните му задължения с оглед проверката на водача и на мотоциклета управляван от
същия. Казаното от свидетелите се потвърждава изцяло и от събраните по делото писмени
доказателства, вкл. служебно изисканите, от които се установява категорично и безспорно
липсата на регистрация на МПС към датата на нарушението, респ. извършената регистрация
на по-късна дата от жалбоподателя като собственик на МПС, както и броя и вида на
установените нарушения и съставените за тях отдел ни няколко броя АУАН.
В същото време съдът се доверява само частично на казаното от св. Крум Тасев,
който явно е близък приятел на жалбоподателя и сам е управлявал като неправоспособен
водач друго нерегистрирано по надлежния ред МПС от категория „А“ на процесната дата и
място и също както жалбоподателя е бил санкциониран, като са му били съставени актове и
издадени НП за това незаконосъобразно управление. Нещо повече, освен че е мотивиран да
изложи неверни факти и обстоятелства във връзка с транспортирането на процесните
мотоциклети до гората с платформа, неговите показания са и категорично изолирани и
опровергани изцяло от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства в тази
насока. На първо място не е установена според свидетелите Р. и Р. платформа или дори не е
заявена, че се чака изобщо пристигането на такава от жалбоподателя и другите при
проверката, но е установено и възприето визуално от полицаите управлението на същите по
процесната улица в гр. Рила. Не съответства на формалната и житейска логика и заявеното
от свидетеля Тасев, че само стояли отстрани до мотоциклетите и чакали такава платформа,
тъй като се били уговорили за час, в който да ги вземе, но не се обадили изобщо на водача на
платформата, който трябвало да ги транспортира, а в същото време са установени на ул.
„Мусала“ в посоченото населено място, където без съмнение има обхват и са възможни
подобни мобилни комуникации. Нещо повече св. Тасев сочи, че са били там пет минути
преди да дойдат полицаите, т.е. са имали време да се обадят поне на това посочено от тях
лице и същото евентуално да се появи на това място по-късно, докато трае проверката и
съставянето на няколкото броя АУАН, на всеки от отделните водачи, но такъв специализиран
автомобил изобщо не се е появил. Свидетелят не посочва как са стигнали според него
мотоциклетите от гората обратно до ул. „Мусала“ на мястото на проверката, сочи
единствено, че само на отиване към гората са блъскали същите, но не твърди подобно нещо
за връщането им в града. Съдът споделя казаното от него единствено относно признанията
му за липсата на регистрация и категория „А“ за управление на такова МПС от всеки от
водачите и това, че процесните мотоциклети са били регистрирани по-късно на дати след
въпросната проверка на пътя именно като МПС-та от категория „А“, както и че им предстои
3
на него и жалбоподателя като водачи да преминат изпит за придобиване и на тази категория
за законосъобразното бъдещо управление на вече регистрираните им мотоциклети.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект и в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна поради следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че при
съставянето и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за
съставяне на НП, което е издадено не въз основа на АУАН, а въз основа на постановеното
по-късно прокурорско постановление от 23.07.2025 г., с което прокурор при РП - Кюстендил
е отказал да образува досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО
за произнасяне по компетентност, като в текста на НП се съдържат всички необходими
реквизити. Този извод следва за съда след като съобрази изцяло и съдебната практика на
касационната съдебна инстанция при разглеждане на дела за нарушения по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, относно дължимото описание на нарушението, а именно: Решение № 101 от
12.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 70 / 2019 г. на Административен съд - Кюстендил;
Решение № 211 от 17.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 167 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил и др.
По повод възраженията в жалбата и в пледоарията на процесуалния представител
следва да се акцентира, че в първоначално съставения за случая АУАН, респ. в
постановлението за отказ да се образува ДП и в текста на НП е посочено в пълния му обем
изпълнителното деяние - неизпълнение на задължението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а именно
по пътищата да се движат само МПС-та, които са били предварително регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. След като от
справките направени от полицейските служители по време на проверката е била установена
липсата на документи за собственост и за регистрация на МПС и изобщо на поставена рег.
табела върху същото, т.е., че е налице управление на нерегистрирано МПС-мотоциклет, то
правилно АНО е скрепил фактическата обстановка със санкционната норма на чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г./, предвиждаща наказание
за водач, управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред с поставени рег.
табели. Според съдебния състав и според виждането на касационната съдебна инстанция в
цитираните по-горе решения е напълно ясно и недвусмислено, че нарушението е описано
достатъчно точно, тъй като при нерегистрирано МПС няма как да има и издадени и
поставени регистрационни табели/ла, поради което нормата санкционираща
противоправното деяние е именно по чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Не е дадено описание на
две нарушения или хипотези, доколкото посоченото такова представлява винаги едно
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Доколкото принципно още
със съставяне на АУАН се очертава предмета на обвинението с всички признаци от неговия
състав, в случая тези признаци са посочени след това и в прокурорското постановление, като
4
в случая предявеното срещу въззивния жалбоподател обвинение с НП се явява коректно,
ясно и конкретно от обективна страна. В постановлението за отказ да се образува ДП и в
текста на НП е наведена фактическа обстановка, която е идентична откъм обективните
елементи от състава на административното нарушение и се намира в пълна корелация с
визираните правни норми от ЗДвП. Не е допуснато съществено процесуално нарушение,
което да се отразява пряко на правото на защита на санкционирания субект в аспекта да
разбере за какво административно нарушение е привлечен към отговорност.
Относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е било образувано първоначално по общия ред, предвиден в чл. 36, ал.
1 от ЗАНН, със съставяне на АУАН с № 3965159 от 01.06.2025 г. Производството по този
акт, ведно с материалите събрани по преписката е било надлежно прекратено и изпратено с
мотивирана резолюция от АНО на 02.06.2025 г., по компетентност на РП-Кюстендил, което
се установява категорично от приложената резолюция и от текста на прокурорското
постановление, с което след това преписката по-късно е била върната на АНО за
произнасяне по компетентност. Това Постановление е изрично цитирано и посочено още и в
представената по делото Справка за нарушител/водач на жалбоподателя в графата
„Наказателни постановления“ – л. 17 от делото. Поради това не е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Изцяло в този смисъл виж и изложеното
в Решение № 118 от 25.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 86 / 2021 г. на Административен съд –
Кюстендил. В същото е направен извод, че когато административно-наказателното
производство е било прекратено по АУАН, по смисъла на чл. 33 ал. 2 от ЗАНН, то няма
пречка след постановлението на прокурора да се издаде въз основа на него НП. След като с
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, са отпаднали изцяло
пречките за реализиране на административнонаказателната отговорност вече не е бил
налице признака "idem", описан в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по
т.д.№ 3/2015г., ОСНК. Последното е така, защото процесното НП е издадено на дата след
постановяване на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство –
23.07.2025 г., т.е. налице са били основанията визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
и не съществува дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно
и също деяние, каквато е и целта на законовата разпоредба. За по-голяма прецизност
административно-наказващият орган дори сам е посочил изрично в НП, че то се основава
именно на постановлението на РП-Кюстендил за прекратяване на ДП, без да се сочи изобщо
АУАН и неговия съставител. В този смисъл виж изрично Решение № 367 от 28.02.2019 г. по
к. адм. н. д. № 25 / 2019 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас. В същото
решение изрично е посочено и споделяното от настоящия съдебен състав и константно в
практиката на АС-Кюстендил разбиране, че за да бъде едно нарушение на
административнопроцесуалните правила, основание за отмяна на НП, същото задължително
трябва да е съществено. Доколкото в ЗАНН не е посочено, кога едно процесуално нарушение
е съществено, то на основание чл. 84 от ЗАНН, приложение следва да намерят разпоредбите
5
на НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК, съществено е това процесуално
нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на страните в процеса. В
случая такива права не са били ограничени. Относно възраженията във връзка със
съдържанието на АУАН и НП при описание на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП виж и
практиката на касационната инстанция отразена в относимото към случая Решение №
55/04.03.2020 г., по КАНД № 371/2019 г., по описа на АС-Кюстендил, както и цитираните
по-горе няколко решения на АС-Кюстендил по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Поради всичко това
неотносими са оплакванията в жалбата относно нарушения, които се твърди, че са
допуснати в текста на АУАН, който не следва да се обсъжда, тъй като производството по
него е прекратено.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места...”. В случаите,
когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се
предвиждат кумулативно следните наказания: „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца“ и „глоба“ от 200 до 500 лв., за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред и е без
поставени рег. табели. С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил от обективна
страна описаното в НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като е управлявал според показанията на свидетелите Р. и Р., процесното МПС,
което не е било предварително регистрирано по надлежния законов ред и с поставена
регистрационна табела на него след придобиването му от жалбоподателя. Това е потвърдено
още веднъж от събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства –
снимков материал, писмо и справка за първоначална регистрация и собственост от базата
данни на АИС-КАТ, вкл. показанията на св. Тасев и др.
С оглед всичко изложено и на база събраните безспорни доказателства се налага
извод за съставомерност от обективна страна на извършеното противоправно деяние, а
именно управление на нерегистрирано МПС от жалбоподателя, без поставена върху него
рег. табела на предвиденото за това място.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят като
правоспособен водач, който е нов собственик в р. България на процесното МПС, напълно
съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на обществено опасните последици и пряко е целял реализирането на същите, доколкото сам
много добре е знаел, че управлява новозакупено и нерегистрирано от него МПС, което
поради това и няма поставени регистрационни табели. Имал е намерение да управлява
същото в гр. Рила и е бил спрян по време на реализиране на това си намерение единствено
от намесата на полицейските служители.
Възраженията в жалбата категорично не се подкрепят и не намират каквато и да е
6
опора и основание в събраната съвкупност от гласни и писмени доказателства. Напротив
установена е от събраните писмени доказателства, от показанията на полицейските
служители и дори отчасти от показанията на св. Крум Тасев, доведен от процесуалния
представител на жалбоподателя, че последният като неправоспособен водач е собственик и е
регистрирал процесното МПС след проверката, а не каквото се твърди в жалбата, че било за
спортни цели в затворен маршрут и не подлежало на регистрация, нямало къде да му се
постави табела с рег. номер и т.н. Безспорно е изяснен фактът на управление и спиране на
същото за проверка в границите на населеното място и по конкретно посочената улица, а не
за спортни цели в затворен маршрут.
Предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
22.01.2017 г./ административно наказание „глоба“ е наложено в минимален размер, който
съдът няма възможност да ревизира. Същото важи изцяло и по отношение на кумулативно
наложеното наред с него друго наказание - „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца, което също е наложено в предвидения от закона минимум, поради което и не
може да бъде изменено. В този смисъл виж цитираното по-горе Решение № 252 от
14.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 184 / 2019 г. на Административен съд Кюстендил.
Съобразно всичко гореизложено съдът приема, че така определените по вид и размер
минимални наказания „глоба“ от 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца съответстват изцяло на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, както и
на обществената опасност на самото деяние и на нарушителя. Допуснатото
административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, вр. с пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и с оглед на засегнатите и застрашени от деянието
обществени отношения, които касаят императивни разпоредби свързани със задължението за
регистрация преди управление на МПС. Нарушението е формално и не следва да се
обсъждат общественоопасни последици, но съдът взе предвид и оцени критично причините
и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на същото. С оглед
на всичко посочено, съдът приема, че наложените наказания глоба и „лишаване от право да
управлява МПС” в минимален размер, както се посочи вече са изцяло съответни на смисъла
и целта на закона и най-вече на характеристиките на самото деяние, което категорично не
представлява „маловажен случай“. Нещо повече с управлението си в процесния случай
жалбоподателят е извършил и повече от едно нарушение, доколкото е бил и
неправоспособен като водач на МПС от категория „А“.
Категорично следва да се посочи, че на още по-силно основание съобразно
изложените характеристики на случая, не са налице и предпоставките за квалифициране на
случая като малозначителен или явнонезначителен, по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, вр. с чл.
84 от ЗАНН. Обществената опасност от деянието е значителна и е била налице в процесния
случай.
Поради това и обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0332-000528 от 05.08.2025 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила с което на А. Д. А., с адрес:
гр. Р., ул."И.Р." № ****, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8