по АНД № 235 / 2019 година
Производството
е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
С
Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение
против обвиняемия В.А.С., ЕГН **********,***, за това, че от 19.01.2019 година в
град Първомай, област Пловдив, без да е сключил граждански брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - М. О. Д. (15 години) от град Първомай, област Пловдив – престъпление
по чл. 191, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено
по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за
което предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба,
чийто размер да бъде около минимума на предвиденото в закона.
Обвиняемият
В.А.С.
се възползва се от правото си да не дава обяснения, освен за материалното си
състояние, като заявява, че и в момента продължава да живее с М. в къщата на
родителите си; в хода по същество изразява становище, че според него това не е
престъпление, защото се обичат с жена си и живеят заедно; при последна
предоставя на Съда.
Съдът,
след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна за установено следното:
Обвиняемият
В.А.С.
е роден на *** ***, ЕГН **********,
самоопределящ се като българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със
средно образование, машинен оператор ***, с адрес: ***.
Около
две години преди инкриминираната дата родената на ***
година М.О.Д. и В.А.С. се
запознават по фейсбук и си комуникират чрез социалната платформа, след което
започват да се сещат и да излизат заедно и в началото на 2019 година решават да
заживеят съвместно. Най-напред уведомяват за решението си родителите на
пострадалата Х.А.Б. и О.Й.Д., работещи извън страната към онзи момент, които се
съгласяват с решението на младите.
На 19.01.2019 година, обвиняемият и пострадалата свидетелка
съобщават за решението си да заживеят заедно и на родителите на момчето А.К.Г.
и А.В.А., получават и тяхното съгласие за това и от тази дата М.О.Д. остава да живее с В.А.С. на
съпружески начала в дома на родителите му в град Първомай, област Пловдив, като
съжителството им продължава и до момента.
При започване на съвместния й живот с обвиняемия
пострадалата е навършила 14 години (на 25.12.2017 година), но по време на
провеждане на предварителното производство и на съдебното разглеждане на делото
М.О.Д. няма още
навършени 16 години, т.е. същата е жертва на престъпно посегателство вследствие
на деяние против младежта и досега.
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от
приложените по делото писмени
доказателства: справка за съдимост (л. 7 от досъдебното производство),
характеристична справка (л. 8 от досъдебното производство), справки от АИС
„Български документи за самоличност“ (л. 17 - л. 20 от досъдебното
производство), материали по преписка на Дирекция „Социално подпомагане“, отдел
„Закрила на детето“ при Община Първомай (л. 22 - л. 34, л. 43, л. 45 - л. 55 от
досъдебното производство), протокол за предупреждение (л. 44 от досъдебното
производство), от обясненията на
обвиняемия в досъдебното производство (л. 6) и в съдебно заседание относно
материалното му състояние и семейно положение, както и от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 9 - л. 14
от досъдебното производство) – всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и
преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Настоящият
състав кредитира изцяло показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия
като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на останалата
доказателствена съвкупност, както и приобщените по предвидения в НПК ред
писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената
по делото фактическа обстановка.
Не
се констатират противоречия, включени в предмета на доказване, годни да
разколебаят преценката на Съда, изградена по вътрешното убеждение въз основа на
доказателствената съвкупност, за виновното извършване на престъплението от
обвиняемия.
При
така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна
страна, че с деянието си В.А.С.
осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл.
191, ал. 1 от НК тъй като на 19.01.2019
година в град Първомай, област Пловдив, като пълнолетно лице, без да е сключило
граждански брак, заживява съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст – М.О.Д. на 15 години от град Първомай, област Пловдив.
От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните
признаци от състава на посоченото престъпление, защото като пълнолетно лице,
без сключен граждански брак, заживява съпружески с непълнолетно лице от женски
пол от момент, в който лицето все още не е ненавършило 16-годишна възраст.
От субективна страна обвиняемият извършва деянието при наличието на пряк
умисъл, тъй като разбира обществено опасния характер на извършеното от него,
като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това живее
с ненавършило 16-годишна възраст момиче и към момента, т.е. иска настъпването
им.
С
оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия В.А.С.
престъпление, Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.
Налице
са всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт,
тъй като за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание и същото е умишлено. В.А.С. е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало, друг път не се
ползвал от привилегията на Глава осма,
раздел ІV от НК и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се отчитат младата възраст на обвиняемия,
направените самопризнания на досъдебното производство и в съдебното следствие.
Взема се предвид, че и към постановяване на крайния съдебен акт В.А.С. продължава да живее с
ненавършилата 16-годишна възраст М.О.Д., но съжителството е по силно взаимно
желание между двамата с ясно съзнание за съвместен живот и за в бъдеще със
съгласието на най-близките им, а момичето е във възраст, близка до сключване на
граждански брак при условията на чл. 6, ал. 2 от Семейния кодекс, и липсват отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Всички тези обстоятелства,
съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на
обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена
опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по
закон наказание за този род престъпления.
С оглед на горното и при
съобразяване с факта, че обвиняемият няма имущество, въпреки че работи,
настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба
следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1
от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.
Това наказание е най-справедливо,
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и
имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл.
36 от НК.
Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане
на установения в страната правов ред, регулиращ обществени отношения, свързани
с правилното физическо, психично и нравствено развитие на подрастващата младеж.
Воден
от горните съображения, Съдът постанови решението.
Районен съдия: (п)
СЗ
