РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Нова Загора, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220100668 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.124,ал.1от ГПК и
във вр.с чл.79, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби“ АД гр.Варна с ЕИК
********* и адрес: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул.„Владислав Варненчик“ № 258,
представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., чрез адв.Н. Б. от АК -
Варна, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и Партньори“ с
ЕИК ********* и адрес на кантората: гр.София, ул.„Триадица“, № 6, ет.2, представлявано от
адв.Г.В.В. от САК против Р. П. Д. с ЕГН ********** и адрес: ****, с която е предявен
установителен иск за сумата от 323.74 лева - главница, представляваща незаплатена цена на
мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност,
съгласно фактури, 33.31 лева мораторна лихва, натрупана за всяка една от претендираните
по фактурите суми до 03.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 23.02.2022 г. Претендират се
разноските от настоящото производство.
В исковата молба се излага, че ищеца в настоящото производство „Енерго-Про
Продажби“ АД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, вр. чл.107 от Закона за енергетиката срещу ответника Р. П. Д. с ЕГН **********,
което било депозирано за сумата от 324.49 лева - главница за незаплатена цена на мрежова
услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно
фактури подробно описани в заявлението, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ №
524/2022 г., по описа на Pайонен съд - Нова Загора, както и за сумата от 33.92 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от
посочените фактури до 03.02.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
1
Дължимите суми по заявлението и описаните фактури били начислени на клиентски
№ ********** за обект, находящ се в гр.Елена, ул.„Васил Левски“ № 5А, с абонатен номер
**********, представляващ обект за стопански нужди.
Сочи се, че в срока по чл.414 от ГПК ответникът депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК ищеца
предявявал настоящия иск за установяване съществуването на заявените вземания със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вр. чл.107 от Закона за
енергетиката, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 524/2022 г. по описа на съда
срещу Р. П. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес в ****.
Заявява се, че с настоящата искова молба се предявява иск за установяване само на
вземането за сумата от общо 323.74 лв., представляваща главница по посочени в
заявлението фактури за периода 04.06.2020 г. до 02.06.2021 г., а именно: фактура №
**********/20.07.2020 г., № **********/19.08.2020 г., № **********/21.09.2020 г., №
**********/08.10.2020 г., № **********/20.10.2020 г., № **********/19.11.2020 г., №
**********/21.12.2020 г., № **********/20.01.2021 г., № **********/18.02.2021 г., No
**********/19.03.2021 г., № **********/20.04.2021 г., № **********/20.05.2021 г., №
**********/08.06.2021 г., както и сумата от общо 33.31 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от датата, следваща падежа по всяка от горепосочените фактурите до
03.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 524/2022 г. по описа на РС - Нова
Загора, до окончателното изплащане на задължението.
Разяснява се, че с настоящата искова молба не претендират установяването на
вземанията на заявителя за фактури № **********/28.12.2012 г. на стойност 0.25 лв. и №
**********/20.08.2014 г. на стойност 0.50 лв. и сумите за мораторна лихва по посочените
фактури в размер на 0.19 лв. по фактура № **********/28.12.2012 г. и 0.42 лв. по фактура №
**********/20.08.2014 г. за периода от деня следващ датата на падежа до 03.02.2022 г.
В исковата молба е приложена и таблица с процесните фактури, за които се
претендират вземанията.
Ищецът посочва следните факти и обстоятелства от които произтичало вземането
му:
Налице било правно основание за възникването на вземанията на „Енерго - Про
Продажби” АД към ответника по настоящия иск.
Твърди, че между „Енерго-Про Продажби“ АД и праводателя на Р. П. Д. - ЕТ
РАДИ-Р. Д., ЕИК104074351, със седалище и адрес: гр.Елена, ул.„Васил Левски“ № 5А
съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът в
качеството си на краен снабдител и търговец за част от периода на ел. енергия, е доставял
ел. енергия за небитови нужди до обект с аб.№ **********, представляващ обект с
предназначение за стопански нужди.
2
Във връзка с това на абоната била предоставяна и услугата достъп до
разпределителната мрежа при резервирана мощност в размер на 39 кВт за аб.№ **********,
цената на която се фактурирала от крайния снабдител, след което последният се разплащал с
оператора на разпределителната мрежа.
Твърди се също, че ЕТ РАДИ-Р. Д., ЕИК ********* понастоящем бил заличен
търговец, за което обстоятелство ищцовото дружество и електроразпределителното
дружество /Електроразпределение Север АД/ не били уведомени по надлежен ред.
Този факт бил установен от ищеца чрез справка в ТР във връзка с депозиране на
заявление по чл.410 от ГПК.
Посочва се, че въпреки че ЕТ РАДИ-Р. Д., ЕИК ********* бил заличен търговец,
обектът на абоната продължавал да съществува и да се стопанисва от ответника - физическо
лице.
Обектът бил с предназначение за небитови нужди и бил свързан за процесния
период към електроразпределителната мрежа, като ищецът надлежно издавал фактури за
предоставената без прекъсване от разпределителното предприятие услуга по достъп.
Сочи се, че ответникът Р. Д. се явявал правоприемник на актива и пасива на ЕТ
РАДИ-Р. Д., ЕИК104074351, поради което спрямо същия било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вр. чл.107 от Закона за енергетиката за
задължения за ел. енергия и такса достъп до разпределителната мрежа, въз основа на което
било образувано ч.гр.д.№ 524 по описа на PC - Нова Загора.
Основанието на вземането по издадените счетоводни документи:
Налице било правно основание за възникването на вземанията на „Енерго - Про
Продажби” АД към ответника по настоящия иск.
Р. Д. бил собственик на обект, находящ се в Елена, ул.„Васил Левски“ № 5А,
представляващ стопански обект, с абонатен номер **********.
За да бъде доставяна ел. енергия до обекта на Р. П. Д., същата била присъединена
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД.
Тоест, между страните в настоящото производство съществувало облигационно
правоотношение по продажба на ел. енергия.
Обект с абонатен номер ********** бил присъединен при резервирана мощност от
капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 39,00 кВт, определен на база
МАП 3x63А.
Посочва се, че съгласно чл.29 от Правилата за търговия с електрическа енергия
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Енерго Про
Продажби” АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду
които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа.
Поради това ищецът, а не електроразпределителното предприятие, е фактурирал за
периода на потребление суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при
3
резервирана мощност.
Основания за начисляване на дължимите суми:
1. Относно качеството на ответната страна - „небитов клиент” по смисъла на § 1
т.33а от ПЗР към ЗЕ:
Съгласно § 1 т.33а от ПЗР към ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди.
Така небитов клиент можел да бъде физическо или юридическо лице, което купува
ел. енергия за стопански нужди.
Ответникът бил физическо лице, което обаче стопанисвало обект с търговско
предназначение - магазин.
След като обекта се ползвал за небитови нужди, то и ответникът се явявал небитов
клиент по смисъла на Закона за енергетиката.
1. Основание за издаване на фактури № **********/20.07.2020 г., №
**********/19.08.2020 г., № **********/21.09.2020 г., № **********/08.10.2020 г. и
претендиране заплащане на суми във връзка с тях:
През периода обхванат от горепосочените фактури съществувало непрекъснато
облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия и по осъществяване на достъп до
електроразпределителната мрежа, с цел снабдяване с ел. енергия при общи условия, за обект
находящ се в гр.Елена, ул.„Васил Левски“ № 5А, представляващ стопански обект, с
абонатен номер **********.
Съгласно разпоредбата на чл.94а, ал.1 от ЗЕ, енергийното предприятие - краен
снабдител, каквото било и „Енерго Про Продажби” АД, осигурявало снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти били
вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в
съответната лицензионна територия.
Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти ставала по регулирани от
ДКЕВР /сега КЕВР/ цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен
снабдител - чл.97, ал.1, т.4 и чл.98а от ЗЕ.
С нормата на чл.29 от Правилата за търговия с електрическа енергия било въведено
изричното задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да
заплащат на крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други
мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определяли от ДКЕВР /сега
КЕВР/.
Съгласно чл.29, ал.1 от Правилата, мрежовите услуги се заплащали от клиентите
върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
4
средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
С Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на ДКЕВР и на основание чл.30, ал.1, т.13 от ЗЕ
била определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови
потребители - абонати на ответника в размер на 0.2053 лв. /kW/ден /т.7.3.2 от решението/ и
посочената цена важела за процесния период.
При определянето на цените за битови и небитови клиенти бил възприет различен
подход, като при ползване на обекта за битови нужди цената за достъп се заплащала върху
количествата действително изразходвана електрическа енергия.
При потребление за небитови нужди, каквото било осъществявано в обект с
абонатен номер **********, цената за достъп било определена на ден, съобразно
предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се
дължала за всеки ден, през който продължавало присъединяването, независимо от
количеството потребена електрическа енергия.
Според дефиницията, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т.15 от ДР на ЗЕ,
„достъп“ било правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи
за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при
условия, определени с наредба, т.е. цената за достъп се заплащала за поддържането на
мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия.
Разходите за поддръжка и управление на мрежата зависели от ангажирания за
нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него
мощност.
Така, всеки небитов клиент заплащал цена за поддръжката на резервирания от него
капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при наличието на
присъединяване към мрежата.
Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа зависела от
предоставената мощност съгласно чл.33, ал.1 и чл.37 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи.
В този смисъл цената за достъп до разпределителната мрежа не зависела от
ползваното количество електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента и
предоставена мощност, независимо дали на същия е била доставяна електрическа енергия
или не.
Именно заради това в нито една от процесните фактури не била начислена стойност
на потребена ел. енергия, тъй като такава нямало, но била начислена сума за осъществен
достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета й.
Освобождаване от задължението за заплащането на тази мрежова услуга след
5
присъединяването към електроразпределителната мрежа можело да настъпи само при
прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа.
В настоящия случай от представените по делото доказателства се установявало, че
ищецът бил предоставял до обект с абонатен номер ********** ел. енергия за небитови
нужди.
Облигационните правоотношения не били прекъснати, като за процесния период не
била потребявана ел. енергия, поради което във фактурите не била начислена и такава
стойност.
През периода посочен в процесните фактури била предоставяна непрекъснато
услугата достъп до електроразпределителната мрежа на обекта, който се стопанисвал от
физическото лице - ответник, цената на която се дължи на крайния снабдител независимо от
потреблението на ел. енергия.
Следователно стойността на услугата достъп до електроразпределителната мрежа
начислена с фактура № **********/20.07.2020 г. на стойност 2.88 лв., №
**********/19.08.2020 г. на стойност 29.78 лв., № **********/21.09.2020 г. на стойност
29.78 лв., № **********/08.10.2020 г. на стойност 25.94 лв. била дължима от ответника -
собственик на обекта и ползвател на услугата по достъп до електроразпределителната
мрежа за процесния период.
2. Основание за издаване на фактури № **********/20.10.2020 г., №
**********/19.11.2020 г., № **********/21.12.2020 г., № **********/20.01.2021 г., №
**********/18.02.2021, № **********/19.03.2021 г., № **********/20.04.2021 г., №
**********/20.05.2021 г., № **********/08.06.2021 г. и претендиране заплащане на суми
във връзка с тях:
Посочва се, че за посочения период ищцовото дружество действало в качеството си
на търговец, като съществуващото правоотношение между страните било регулирано от
разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр.57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.)
Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти
на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на
напрежение, на което са присъединени.
Това правело невъзможно оставането на обект с абонатен номер ********** на
регулирания пазар - той не можел да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите
общи условия, което ех lege водело до прекратяване на договора за доставка на
електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител.
За клиентите, които след 01.10.2020 г. не могат да бъдат снабдявани от крайния
снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр.57 от 2020 г., в сила от
26.06.2020 г.) - § 15, било предвидено в случай, че до 30.09.2020 г. включително клиент по
ал.1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени,
доставката на електрическа енергия се извършвала от досегашния му доставчик в
6
качеството му на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5 от ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с
електрическа енергия).
Доставчикът по ал.2 ( крайният снабдител, но при условията на лицензията си за
търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на
енергия ниско напрежение) сключвал типов договор с клиентите, които до 30.09.2020 г.
включително не били сключили договор с търговец на електрическа енергия.
Типовият договор бил със срок от 1.10.2020 г. до 30.06.2021 г.
До сключването на типовия договор доставчикът по ал.2 осигурял доставката на
електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими
суми във връзка с доставката.
Ответникът нямал сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020 г., нито към настоящия момент.
Не бил налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр.57 от
2020 г., в сила от 26.06.2020 г.
Поради горната законодателна промяна от 01.10.2020 г. обектът с абонатен номер
********** служебно преминал от „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на краен
снабдител, на свободен пазар с доставчик „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на
Търговец на свободен пазар.
Сочи се още, че съгласно чл.31, ал.1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по
свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния
търговец, който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния
мрежови оператор.
За периода на процесните фактури отново не били начислявани дължими суми за
потребена енергия.
За посочения период била начислявана само дължима сума за мрежова услуга
„достъп до електроразпределителната мрежа“, изчислена на база предоставена мощност -
39,00 кВт за обект с абонатен № **********.
Поради всичко гореизложено, за процесния период „Енерго - Про Продажби“ АД, в
качеството си на търговец на свободен пазар издало фактури № **********/20.10.2020 г. на
стойност 2.88 лв., № **********/19.11.2020 г. на стойност 29.78 лв., №
**********/21.12.2020 г. на стойност 29.79 лв., № **********/20.01.2021 г. на стойност на
29.78 лв, № **********/18.02.2021 г. на стойност от 28.82 лв. , № **********/19.03.2021 г.
на стойност от 27.86 лв., № **********/20.04.2021 г. на стойност 28.82 лв., №
**********/20.05.2021 г. на стойност от 29.78 лв. и № **********/08.06.2021 г. на стойност
от 27.86 лв.
Сумите, дължими от ответника за предоставени мрежови услуги се начислявали от
„Енерго - Про Продажби“ АД на основание чл.31, ал.1 от ПТЕЕ, съгласно която клиенти,
регистрирани на пазара по свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови
7
услуги на съответния търговец.
Видно от всичко изложено било, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, Р. П. Д. с ЕГН ********** е
собственик на обект за небитови нужди и ползвател на мрежова услуга достъп до
електроразпределителната мрежа при резервиран капацитет от същата, поради което дължи
стойността на издадените фактури.
След настъпване изискуемостта на задълженията по всяка от процесните фактури,
същите не били заплатени до настоящия момент.
4. Основания за претендиране на мораторна лихва:
По съображения изложени в т.1 и т.2 от настоящата искова молба ответникът
дължал заплащане на главници начислени с процесните фактури.
Обстоятелството, че абонатът не бил заплатил доброволно задължението си
обуславяло и настъпването на негативни последици за същия - натрупване на мораторна
лихва върху задължението.
Размерът на мораторната лихва /33.31 лева/ бил определен като сбор от лихви по
попосочените в настоящата искова молба фактури, изчислени за периода от датата следваща
падежа на задължението по съответната фактура до 03.02.2022 г.
Дължимостта на лихви в случай на забавено плащане бил уговорена между
страните, както в чл.38 от ОУДПЕЕ, така и намирала законова опора в чл.86 от ЗЗД.
Видно от всичко изложено, към настоящия момент ответната страна дължала лихва
върху главниците по всяка една от процесните фактури, като сборът от начислените лихви
бил в общ размер на 20.56 лева.
Поради изложеното ищеца моли съда, да установи със силата на присъдено нещо, че
ответникът дължи на „Енерго-Про Продажби “ АД с ЕИК ********* сумата в размер на
323.74 лева, представляваща сбор от главници по описаните по-горе фактури, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл.410 от ГПК в съда до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от общо 33.31 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от датата, следваща падежа по всяка от фактурите до 03.02.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 524/2022 г. по описа на PC - Нова Загора.
Моли да му бъдат присъдени сторените в производството съдебно - деловодни
разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Представя писмени доказателства по опис и прави доказателствени искания, да бъде
допусната комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, която, след като се
запознае с доказателствата по делото, данни от електронната база и счетоводството на
„Енерго- Про Продажби” АД, да даде отговор на посочените в исковата молба въпроси,
както и да се изиска и приложи към настоящото производство ч.гр.д.№ 524/2022 г. по описа
8
на Pайонен съд - Нова Загора.
Ответникът Р. П. Д., чрез процесуалния си представител адв.М. П. М. от АК –
Сливен в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор по предявения срещу него
иск, с който го оспорва по основание и по размер.
Заявява се, че не отговарят на истината следните твърдения на ищеца:
- че съществува валидно облигационно правоотношение между страните по делото
за доставка на ел.енергия до обект аб.№ **********;
- че ответникът е собственик на процесния обект за стопански нужди, находящ се в
гр.Елена, ул.„Васил Левски“ № 5А, с абонатен номер **********.
- че ответникът стопанисва обект с търговско предназначение - магазин на адрес
гр.Елена, ул.„Васил Левски“ № 5А и се явява небитов клиент, по смисъла на Закона за
енергетиката.
- че ЕТ „РАДИ-Р. Д.“ с ЕИК ********* е заличен търговец и че това било видно от
справка в ТР;
Действително, през 1996 г., за период от 6 месеца, ответникът бил ползвал
процесното помещение в гр.Елена, на ул.„Васил Левски“ № 5А като магазин, по силата на
сключен договор за наем със собственика на имота. Там той бил упражнявал търговска
дейност като ЕТ с фирма „Ради- Р. Д.“.
Твърди се обаче, че след тези 6 месеца през далечната 1996 г. той не владеел, не
ползвал, не стопанисвал този обект, вкл. и през периода, за който били издадени процесните
фактури, и изобщо нямал нищо общо с обекта, респ. не ползвал ел.енергия в същия, нито за
битови, нито за небитови цели.
Посочва се и че ЕТ „РАДИ-Р. Д.“ не е заличен търговец, а е търговец, който не се е
пререгистрирал в ТР, след като последният започнал да функционира, считано от 01.01.2008
г. Ответникът не бил пререгистрирал фирмата си, тъй като много преди тази дата бил
преустановил търговската си дейност.
На ответника не му е известно кога и по каква причина е бил записан от ищцовото
дружество, като получател на ел.енергия и му е бил предаден абонатен номер **********, с
място на потребление гр.Елена, ул.„Васил Левски“ № 5А. Той не бил сключвал договор с
ищцовото дружество, не се намира и не се е намирал в облигационни отношения с него.
Счита, че неоснователно е насочен иска на ищцовото дружество против ответника Р.
П. Д., поради което моли съда да го отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, и да
присъди на ответника направените разноски по делото.
На 07.10.2022 г. е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца -
адв.Х.И. от АК - Варна, с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и заявява,
че поддържа исковата молба.
В о.с.з. на 12.10.2022 г. съдът е уважил искането на ищеца и е назначил изготвянето
на комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза на вещите лица С. К.
9
С. и инж.С. Х. Б. и заключенията по същите са представени в срок.
На 01.12.2022 г. е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца -
адв.Х.И. от АК - Варна, с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, приема
изготвените експертизи, заявява че поддържа исковата молба и представя списък с
разноските.
В последното по делото о.с.з. проведено на 07.12.2022 г. вещите лица поддържат
лично представените заключения.
В заключителната си пледоария процесуалния представител на ответника - адв.М.
заявява, че приема заключенията и моли съда да отхвърли исковата молба, като
неоснователна и недоказана. Посочва, че ищецът не доказал, че съществува валидно
облигационно взаимоотношение между страните по делото за доставка на ел. енергия до
обекта с абонатен номер, посочен в исковата молба. Ищецът не доказал, че каквото и да е
задължение да е било натрупано за този абонатен номер, то отговорността, облигационната
отговорност, е на ответника, както било изложено в отговора на исковата молба, а и тези
факти и обстоятелства не се опровергали от ищеца. Заявява, че ответника не е собственик на
този стопански обект, находящ се в гр.Елена, на който е подаден абонатния номер, посочен
в исковата молба и по никакъв начин не се явявал клиент по смисъла на Закона за
енергетиката, клиент на ищеца за доставка на ел.енергия. Ищецът следвало да докаже
основателността на исковата си претенция. Счита, че не сторил това, въпреки, че се
установило, че е налице задължение за абонатния номер, това задължение не било в тежест
на ответника.
Моли съда да отхвърли иска.
Претендира да им бъдат присъдени направените разноски, съгласно представения
списък.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 59/2022 г. по описа на Районен съд -
Елена, на 23.02.2022 г. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца в настоящото производство – „Енерго-Про
Продажби“ АД гр.Варна с ЕИК ********* за вземанията си от Р. П. Д. с ЕГН ********** в размер
на 324.49 лева - главница за незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно фактури подробно
описани в заявлението, 33.92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на всяка от посочените фактури до 03.02.2022 г., ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане
на задължението.
С Определение № 34 от 24.02.2022 г. съдът е прекратил делото и го е изпратил по
подсъдност на Районен съд - Нова Загора.
В образуваното от Районен съд - Нова Загора ч.гр.д.№ 524/2022 г., е издадена
исканата заповед, а именно Заповед № 373/24.03.2022 г. за претендираните по заявлението
суми. Със същата заповед, заповедният съд е разпоредил длъжника-ответник да заплати на
заявителя - ищец и сторените по делото от последния разноски в размер на 75.00 лв.
10
С разпореждане № 896 от 07.04.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви установителен иск, което ищеца в настоящото производство е сторил, депозирайки
исковата молба на 16.05.2022 г.,заради връчването на заповедта по реда на чл.47,ал.5 от
ГПК.
С установителният иск в настоящото производство се претендира съдът да признае
за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 323.74 лв. - главница,
представляваща незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа
на база предоставена мощност, съгласно посочените фактури, 33.92 лв., мораторна лихва,
натрупана за всяка една от претендираните по фактурите суми, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
23.02.2022 г. Претендират се разноските от настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
следните писмени доказателства: Фактура № **********/20.07.2020 г., Фактура №
**********/19.08.2020 г., Фактура № **********/21.09.2020 г., Фактура №
**********/08.10.2020 г., Фактура № **********/20.10.2020 г., Фактура №
**********/19.11.2020 г., Фактура № **********/21.12.2020 г., Фактура №
**********/20.01.2021 г., Фактура № **********/18.02.2021 г., Фактура №
**********/19.03.2021 г., Фактура № **********/20.04.2021 г., Фактура №
**********/20.05.2021 г., Фактура № **********/08.06.2021 г., Извлечение за фактури и
плащания за период, Справка за потребление, Адвокатски пълномощни, Платежни
нареждания, ч.гр.д.№ 524 по описа на Районен съд - Нова Загора, както и приобщените по
делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Постъпил отговор от процесуалния представител на ответника адв.М. П. М. от АК -
Сливен, с който се оспорва предявения иск по основание и по размер.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице С. К. С.,
която страните са приели се извежда, че:
1. При изчисляване на процесните счетоводни документи /фактури/ ищецът по
делото ,,ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД правилно е приложил цените определени с
Решение № Ц-29/01.07.2020 г. и Решение № Ц-10/24.02.2021 г. на КЕВР действащи през
процесните периоди.
2. По процесните фактури са налице задължения в размер на 323.74 лв.,
представляващи незаплатен достъп до разпределителна мрежа за небитови клиенти и
следуемата се лихва за допуснатото просрочие в размер на 30.77 лв. В таблицата на стр.3 и
стр.4 по настоящото заключение са посочени падежните дати на всички 13 бр. процесни
фактури.
3. Към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпъление по
чл.410 от ГПК от страна на ответника по делото - Р. П. Д. от гр.Нова Загора няма направени
плащания по процесните фактури. Съпоставяйки ги с датите на прадеж е видно, че всички
процесни фактури са в просрочие на обща стойност - 323.74 лв.
4. Мораторната /законната/ лихва върху фактурите за които е установено в отговора
на задача № 3 по настоящото заключение, че са незаплатени е в размер на 30.77 лв., считано
от датата на па дежа /на съответната фактура/ до 07.01.2022 г.
Забележка: Мораторната лихва в Исковата молба на Ищеца е посочена в размер на
33.31 лв. - в повече - 2.54 лв.
От заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.С. Х. Б.,
която страните са приели се извежда, че:
11
1. Процесният обект на клиент ЕТ „РАДИ-Р. Д.“ с ЕИК *********, притежаващ
абонатен номер ********** с място на потребление на електрическата енергия гр.Елена, ул.
„Васил Левски“ № 5, вх.А, през периода месец май 2020 г. - юли 2021 г. е присъединен към
разпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД.
2. Предоставената мощност до обекта на потребителя е 39KWh. Мощността е
ограничена, чрез монтиран автоматичен предпазител 3х63А, до 43,47 KWh /при фактор на
мощността =1, респ. до 39,12 KWh при фактор на мощността =0,9/. Налице е реално
предоставена мощност от 39KWh.
Отчитайки сечението на използвания за присъединяването проводник, то
съществува техническа възможност за реализиране на преносна способност до 55,79KWh.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК и във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД - установителен иск, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът му дължи сумите: 323.74 лв. - главница,
представляваща незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа
на база предоставена мощност, съгласно посочените фактури по 13 фактури, издадени в
периода 20.07.2020 г. - 08.06.2021 г.; 33.92 лева - мораторна лихва, за периода от падежа на
всяко задължение до 03.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.02.2022 г. до окончателното изплащане, частично от предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение № 373/24.03.2022 г., издадена по ч.гр.д.№ 524 по описа на Районен съд
- Нова Загора за 2022 г.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело № 524 по описа на
Районен съд - Нова Загора за 2022 г. е видно, че заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищеца в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от заявителя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта
за изпълнение.
Безспорно за съда е, че е образувано заповедно производство.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си.
Ищцовата страна следваше да докаже основанието и размера на претенцията, в
това число, наличието на валидно облигационно правоотношение за доставка на ел.
енергия и качеството, собственик или ползвател на имота с аб.№ ********** е
ответника.
В тежест на ответника бе да докаже изпълнил ли е частично или изцяло
задължението си към ищеца.
Съдът кредитира заключенията по изготвените от вещите лица съдебно-счетоводна
и съдебно-електротехническа експертизи.
12
В тях се посочва, че процесния обект за периода от м.май 2020 г. до м/юли 2021 г. е
присъединен към разпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД и до
обекта е предоставяна мощност, като от материалите по делото /справка за потреблението
на л.42, л.43 и л.44 по делото/ се установява, че не е потребявана електроенергия за периода
от 20.11.2012 г. до 02.06.2021 г.
Сочи се и че при изчисляване на процесните фактури ищецът е приложил
правилно цените определени с Решение № Ц-29/01.07.2020 г. и Решение № Ц-10/24.02.2021
г. на КЕВР, действащи през процесните периоди. Изведено е, че задълженията в размер на
323.74 лв. представляват фактуриран от ищцовото дружество незаплатен достъп до
разпределителна мрежа за небитови клиенти и лихва за просрочие в размер на 30.77 лв.,
както и че към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпъление по
чл.410 от ГПК от страна на ответника няма направени плащания по процесните фактури.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен и недоказан. В
производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие
на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Предмет на настоящата искова претенция е
вземане за мрежова услуга „достъп до разпределителна мрежа“ на база предоставена
мощност 39 кВт. Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014 г.
за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните ел.мрежи. Материалната легитимация на ищеца да получи търсената
престация следва от разпоредбата на чл.28 от ПТЕЕ - битовите и небитовите крайни
клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови
период на крайния снабдител.
Спорно е обаче обстоятелство, че Р. П. Д. с ЕГН ********** има качеството
„потребител“. „Енерго - Про Продажби“ АД аргументира вземането си с наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника, по силата на което за част от периода
му доставял електрическа енергия за небитови нужди, до обект с аб.№ **********,
представляващ обект с предназначение за стопански нужди. Ищецът твърди, че въпреки, че
ЕТ РАДИ-Р. Д., ЕИК ********* е заличен търговец, обектът продължава да съществува и се
стопанисва от ответника - физическото лице - Р. П. Д..
На първо място следва да се уточни, че легалното определение на понятието
„потребител на енергийни услуги“ е дадено в § 41б от ДР на ЗЕ - краен клиент, който купува
енергия и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия.
На съда не бяха представени каквито и да било писмени доказателства за сключване
договор за предоставяне на ел.енергия или заявление за достъп до такава относно процесния
имот. Не бяха ангажирани доказателства и затова каква мощност е заявена, от кое лице и
кога. Така например в заключението си вещото лице инж.Б. е упоменало, че е извършено
проучване, чрез отправено запитване до „Електроразпределение Север” АД, а вещото лице
С. е посочил относно проверени материали и извършени действия, че към материалите по
гражданското дело са приложени всички първични счетоводни документи и извлечения от
счетоводните книги на ищеца касаещи процесния иск, но не е искал допълнителни
13
материали от него. Т.е. по изготвените експертизи също не са представени годни
доказателства относно възникването на твърдяното от ищеца наличие на валидно
облигационно правоотношение с ответника.
Нещо повече, приетите по делото фактури касаят ЕТ РАДИ-Р. Д. с ЕИК *********,
а не физическото лице Р. П. Д. с ЕГН **********. Липсват доказателства установяващи, че
ответникът е регистрирал едноличния търговец, а и самият ищец заявява, че след проверка в
ТР е установил, че ЕТ РАДИ-Р. Д., ЕИК ********* понастоящем бил заличен търговец,
обаче обектът на абоната продължавал да съществува и да се стопанисва от ответника -
физическо лице. Хипотетично за последното, съдът недоумява на какво основание се
претендира заплащане на достъп до разпределителна мрежа за небитови клиенти.
Недоказано остана и твърдяното от ищеца, че ответникът е собственик на процесния
обект за стопански нужди, находящ се в гр.Елена, ул.„Васил Левски“ № 5А, с абонатен
номер **********, както и че стопанисва процесния обект с търговско предназначение и се
явява небитов клиент, по смисъла на Закона за енергетиката.
Ответникът в отговора си е заявил, че преди около 26 години за период от 6 месеца е
ползвал процесното помещение в гр.Елена, на ул.„Васил Левски“ № 5А като магазин, по
силата на сключен договор за наем със собственика на имота и там е упражнявал търговска
дейност, като ЕТ с фирма „Ради- Р. Д.“ и твърди, че след това той не владее, не ползва, не
стопанисва този обект, вкл. и през исковия период, за който са издадени процесните
фактури, и изобщо няма нищо общо с обекта, като не ползвал ел.енергия в същия, нито за
битови, нито за небитови цели.
Ответникът е посочил също и че ЕТ „РАДИ-Р. Д.“ не е заличен търговец, а е
търговец, който не се е пререгистрирал в ТР, след като последният започнал да
функционира, считано от 01.01.2008 г., тъй като много преди тази дата е преустановил
търговската си дейност.
Ищецът не обори изложените от ответника твърдения,а тежестта на доказване
принадлежеше нему.
Съдът счита, че искът се явява неоснователен, тъй като не се установява ответникът
да е задължено лице по възникнали и съществуващи облигационни правоотношения по
заплащане на достъп до разпределителна мрежа за небитови клиенти към процесния период.
В настоящото производство страните не спорят, че процесния обект е бил
електроснабден от ищцовото дружество. Спора се свежда до въпроса кой е бил в договорни
отношения с ищцовото дружество през процесния период, респективно е ползвал процесния
достъп до мрежата за предоставяне на ел.енергия и съответно е задължен за неговото
заплащане.
На следващо място съдът счита, че ответникът не дължи претендираните суми, тъй
като във фактурите, на които ищеца основава вземането, като получател фигурира че ЕТ
„РАДИ-Р. Д.“, а не физическото лице Р. П. Д.. Според ОУ на ищцовото дружество, цена за
достъп на електроенергия се начислявала на небитови потребители, независимо дали в
14
обекта е консумирана или не електрическа енергия през съответния период. След като обаче
ответникът е физическо лице, дори да е абонат на дружеството, то той съгласно
рапоредбите, не е задължен да плаща такса достъп.
В заключение съдът намира, че ищеца не доказа, че е възникнало, както и на какво
основание било то сключен договор или заявление за достъп и пр., и че съществува валидно
облигационно взаимоотношение между страните до обекта с абонатен номер, посочен в
исковата молба.
Апропо видно от приетите доказателства ответника не е потребил никакво
количесто електроенергия, макар и да му е бил осигурен достъп.
Наведените твърдения на ищеца, че ответника - физическо лице и понастоящем
продължавал да стопанисва процесния обект, находящ се в гр.Елена също останаха
неподкрепени с каквито и да било доказателства в тази посока, а освен това ако това е
физическото лице, както е посочено от самия ищец, то последният не следва да претендира
заплащането и дължимостта на цена за достъп на електроенергия, тъй като такава се
начислява на небитови потребители, а не на битови потребители. Ищецът следваше да
докаже основателността на исковата си претенция, което той не стори, въпреки че се
установи, че е налице задължение за абонатния номер, което обаче не е в тежест на
ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира предявеният иск за неоснователен и
недоказан и счита, че като такъв следва да го отхвърли.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на лихви-мораторна и законова.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Страните претендират разноски. Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат
разноски. Ответникът има право на разноски в размер на 300.00 лв. - адвокатски хонорар.
Направеното възражение от ищеца за прекомерност на претендираното от ответна
страна адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно, съобразно Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ от „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик” № 258, „Варна
15
тауърс - Г”, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., срещу Р. П. Д.
с ЕГН ********** и адрес: ****, ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО за сумата
от 323.74 лв. / триста двадесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ - главница,
представляваща сбор от главници по фактури: фактура № **********/20.07.2020 г., №
**********/19.08.2020 г., № **********/21.09.2020 г., № **********/08.10.2020 г., №
**********/20.10.2020 г., № **********/19.11.2020 г., № **********/21.12.2020 г., №
**********/20.01.2021 г., № **********/18.02.2021 г., No **********/19.03.2021 г., №
**********/20.04.2021 г., № **********/20.05.2021 г., № **********/08.06.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 23.02.2022 г. - датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 33.31 лв.
/тридесет и три лева и тридесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от датата, следваща падежа по всяка от горепосочените фактурите до 03.02.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 524 по описа на РС - Нова Загора за 2022 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик” № 258, „Варна тауърс - Г”, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. П. Д. с ЕГН ********** и адрес: **** разноски по производство в общ
размер на 300.00 лв. /триста лева/, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред Сливенски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
16