№ 126
гр. Ловеч, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20254310200233 по описа за 2025 година
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция «Пътна инфраструктура» на „С." ЕООД, ЕИК: .... със
седалище и адрес на управление: гр. Б.ч., общ. П., ул. Н.Б. № 44, представлявано от
управителя си Е. М. С., за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението
по пътищата на основание чл. 187а, ал.2, т. 3 от Закона за движението по пътищата във вр. с
чл.179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в
размер на 2500.00 лв., и такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията
на притежаваното от „С." ЕООД, ЕИК: .... пътно превозно средство в размер на 133.00 лв., за
това, че на 01.12.2022 г., в 09.21 часа е установено нарушение №
F015784253D154B2E053021F160A2EFB, с ППС ВЛЕКАЧ РЕНО ПРЕМИУМ 450.19 Т F 5,
регистрационен номер ...., с технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, в община Угърчин, за движение по път I-4 км
40+670, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но
платената категория е no-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство №
40252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 40+670.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят „С." ЕООД, ЕИК: .... със
седалище и адрес на управление: гр. Б.ч., общ. П., ул. Н.Б. № 44, представлявано от
управителя си Е. М. С., който го обжалват в срок, чрез адв. Р. Р. АК П. излагайки, че ЕФ е
незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалният и процесуалният закон, поради
което моли съда да го отмени изцяло. Сочи, че в административнонаказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което
посочения електронен фиш за неправилен и незаконосъобразен. Излага, че от ЕФ не става
ясно по какъв начин е декларирано ППС - брой оси, маса екологична категория, и в какъв
размер е заплатена тол такса. Излага, че от ЕФ не става ясно и по какъв начин се констатира
1
несъответствието с декларираното, т.е. какви са действителните брой оси, маса и екологична
категория на ППС, за което е установено заплащане на по-малък размер на дължимата пътна
такса. Излага, че не се посочва в ЕФ, в какъв размер следва да бъде заплатена дължимата
пътна такса. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение за извода
извършено ли е нарушение от собственика на ППС. На следващо място, твърди, че видно от
Решение на CEC по дело С-61/23г. е че чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително, когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от администратнвнонаказателна отговорност чрез заплащаме на
„компенсаторна такса" с фиксиран размер. Излага, че цитираното решение е задължително
за българския съд. Видно от него е, че е недопустимо налагане на наказание с фиксиран
размер, какъвто с предвиден в националния ни закон. С оглед на гореизложеното моли съда
да отмени обжалвания електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен и да присъди
направените разноски по делото, включително за платеното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, за дружеството жалбоподател, редовно призован, не се явява
представител. Депозирано е становище от адв. Р., с което е направено искане за разглеждане
на делото в тяхно отсъствие. Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени обжалвания
ЕФ на посочените в жалбата основания, които доразвива в представеното становище, както
и да бъдат присъдени на жалбоподателят направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева.
Издателят на обжалвания ЕФ – Агенция «Пътна инфраструктура», редовно призовани
не изпращат представител. Депозирано е становище от юрисконсулт Михайлов, който е
направил искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и е изложил подробни
аргументи за потвърждение на обжалвания ЕФ като претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в
същия е отразено, че на 01.12.2022 г., в 09.21 часа е установено нарушение №
F015784253D154B2E053021F160A2EFB, за ППС ВЛЕКАЧ РЕНО ПРЕМИУМ 450.19 Т F 5,
регистрационен номер ...., с технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, в община Угърчин, за движение по път I-4 км
40+670, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но
платената категория е по – малка от измерената. Нарушението е установено с устройство №
40252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 40+670.
Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр.
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията
2
по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция
е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен
фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е
предвидено в закон. В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, действащ към датата
на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, е предвидено, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която
изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен
АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
Действително, към настоящият момент вече е налице законодателна промяна, в сила от
13.02.2024 г., но тази промяна действа занапред и към момента на съставяне на електронния
фиш не е била налице. Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от
ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б
се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път
да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при
ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице. Така изложеното
се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена
възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се
урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се
издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от
ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване
на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично
издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, разглежда
възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без
да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо,
тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП. Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл.
167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по
този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица
съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в.
Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна
3
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и
съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за
електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми
отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се
отнасят. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая липсва изрична
законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез
разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася
и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП./ Решение №921/10.05.2024 г. по к.а.н.д. №
172/2024 г. на Административен съд-Ловеч/. Ето защо ЕФ е издаден при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и като такъв се явява незаконосъобразен.
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по Т.Д. № 1/2013
г., е прието, че съкратеното производство за административно наказателната отговорност
чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 ЗДвП, е изключение от общите
правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.“ В
съответствие с цитираното ТР е и възприетото в съдебната практика, че за
законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване. В този аспект се явява неприложима разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за
установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления,
които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове.
Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на
електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението
следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно наказателно
преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от
НК. Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична
разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е
посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).
На следващо място, в случая е установено, че изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса, а не че няма никакво плащане, като не е посочено какъв е размера на дължимата, но
неплатена пътна такса, за да се съпостави неплатеният размер на дължимото с размера на
санкцията. В същото време в санкционната норма законодателят е предвидил само
абсолютен размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията й по смисъла
на чл. 12 от ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по
нарушението, напр. размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване.
Служебно известно на настоящия състав, че Хасковският административен съд е сезирал
Съда на ЕС с искане за тълкуване на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и към
настоящия момент СЕС има произнасяне по преюдициалното запитване. С решение на съда
от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
4
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна
отговорност чрез заплащане на «компенсаторна такса» с фиксиран размер. Безспорно
тълкуването на разпоредбата на чл.9а от Директивата е от значение за правилното
приложение на закона, като според настоящия съдебен състав Съдът на ЕС освен с
цитираното решение вече се е произнесъл по подобни казуси Решение от 22 март 2017 г. по
съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С 497/15 и 498/15, EU:C:2017:229, и дадените в така
постановените решения насоки на националните юрисдикции, са достатъчно конкретни и
ясни за да бъдат приложени и в настоящия случай. Отделно, отговорът, който СЕС ще даде
на зададения от Административен съд - Хасково въпрос, само частично ще допринесе за
правилното решаване на настоящия спор, т.к. в контекста, в който е формулиран въпроса от
преюдициалното запитване, се иска тълкуване само на изискванията за съразмерност и
пропорционалност, въведени с чл.9а 7 от Директивата, но не и какво следва като последица
от евентуалното констатиране на несъответствие на националното законодателство. Този
въпрос обаче е изследван от СЕС в постановеното от него Решение от 4 октомври 2018 г. С-
384/2017 г. Въпросът относно спазването на принципа на пропорционалност/съразмерност
вече е разглеждан от СЕС, което предопределя като недопустимо аналогично преюдициално
запитване Решение на СЕС (пети състав) от 4 октомври 2018 г. /Дело C-384/17. Последното е
постановено по преюдициалното запитване , касаещо тълкуването за директно приложение
на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури – разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при
неплащане на тези такси. В решението е посочено, че „принципът на пропорционалност е
част от общите принципи на правото на Съюза, които са в основата на общите
конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат спазвани в национална
правна уредба, навлизаща в приложното поле на правото на Съюза или приета в изпълнение
на това право….. Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да приемат
мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят
необходимото за постигането им (в този смисъл и решение от 17 април 2018 г., Egenberger,
C-414/16, EU:C:2018:257, т. 68 ). Този принцип, който е гарантиран и в член 49, параграф 3
от Хартата на основните права на Европейския съюз ( „Хартата“) и който предвижда, че
тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, е
задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член
51, параграф 1 от Хартата. Следователно тежестта на санкцията трябва да съответства на
тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52,
параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в
член 49, параграф 3 от Хартата (в този смисъл решение от 20 март 2018 г., Garlsson Real
Estate и др., C-537/16, EU:C:2018:193, т. 56). 10 ECLI:EU:C:2018:810 РЕШЕНИЕ ОТ
4.10.2018 г. ДЕЛО C-384/17 LINK LOGISTIK N&N Доколкото правото по член 49, е
гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по 8 нататък „ЕКПЧ“), неговият
смисъл и обхват са същите като предвидените в ЕКПЧ. Следователно изискванията на
Европейския съд по правата на човека по отношение на съразмерността на наказанията са
приложими в случай като разглеждания в главното производство на основание член 17,
параграф 1, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата във връзка едни с
други. Принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
5
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на
наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните
обстоятелства по случая“. По-нататък в решението е разгледан въпросът дали предвиденото
в член 9а от Директива 1999/62 изискване за пропорционалност с оглед на съдържанието му
е безусловно и достатъчно точно, за да може частноправен субект да се позове на него
срещу държава членка пред националните органи на въпросната държава – „ държавите
членки определят приложимия санкционен режим при нарушение на националните
разпоредби, приети съгласно тази директива, като предвидените наказания трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи; … за да се приложи принципа на пропорционалност в
рамките на Директивата, те са длъжни да приемат необходимите правни актове съгласно
вътрешното си право, като самата Директива не съдържа по-точни правила, що се отнася до
определянето на посочените санкции на национално равнище, и по-специално не предвижда
изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни
санкции (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C497/15 и C-498/15,
EU:C:2017:229, т. 38)… Следователно, тъй като тази разпоредба изисква намесата на
държавите членки и им предоставя значителна свобода на преценка, член 9а от Директива
1999/62 с оглед на съдържанието му не може да се разглежда като безусловен и достатъчно
точен, а това изключва директния му ефект. Обратното тълкуване би довело на практика до
премахване на правото на преценка, предоставено единствено на националните
законодатели, които следва да разработят подходящ санкционен режим в рамките,
определени от член 9а от Директива 1999/62. Така изискването за съразмерност на
наказанията, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, не може да се тълкува в смисъл, че
задължава националния съд да замести националния законодател. Ето защо член 9а от 9
Директива 1999/62 няма директен ефект и не предоставя на правните субекти, при
положение като разглежданото в главното производство, правото да се позовават на него
пред националните органи. Въпреки това, съгласно постоянната съдебна практика
произтичащото от дадена директива задължение за държавите членки да постигнат
предвидения в нея резултат, както и задължението им по член 4, параграф 3 ДЕС и на член
288 ДФЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят
изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки,
включително — в рамките на тяхната компетентност — върху съдебните органи (така и
решения от 14 септември 2016 г., Martínez Andrés и Castrejana López, C-184/15 и C-197/15,
EU:C:2016:680, т. 50 ; от 24 януари 2018 г., Pantuso и др., C-616/16 и C-617/16, EU:C:2018:32,
т. 42). За да изпълни това задължение, принципът за съответстващо тълкуване изисква
националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид
вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за
тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до
разрешение, което съответства на преследваната от него цел (решения: от 13 юли 2016 г.,
Pöpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 43 и от 28 юни 2018 г., Crespo Rey, C-2/17,
EU:C:2018:511, т. 70)“. Следващите мотиви касаят конкретно поставения казус и според тях
тълкуването на националното право в съответствие с член 9а от Директива 1999/62 би могло
да доведе до тълкуване contra legem, доколкото посочената юрисдикция следва да намали
размера на глобата, наложена на жалбоподателя в главното производство, въпреки че
унгарската правна уредба относно пътнотранспортните нарушения установява точно
размера на глобите, без да предвижда възможност за тяхното намаляване или изискване те
да са в съответствие с принципа на пропорционалност. Въпреки това, от постоянната
съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване,
националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да
защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без
приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по
случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016
6
г., Pöpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 45 и цитираната съдебна практика)“. Заключението по
решението, постановено по цитираното дело на СЕС е, че „ 10 от една страна, че не може да
се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има
директен ефект, и от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички
необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба,
националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената
разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без
приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по
случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В съответствие с
последното, наложената процесна санкция за извършеното нарушение е категорично
несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата пътна такса само за
преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е конкретното място,
посочено във фиша като такова на извършване на нарушението главен път І-4, км. 40+670
(като обозначението +670 се отнася до метрите на посочения км). Това е мястото, на което е
разположена стационарната контролна точка устройството 40252. Тъй като разпоредбите на
чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка
относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при
определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен
размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето
на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните
органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата,
поради което и единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на
Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната
национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б от ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, да бъде
оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на
правото на Съюза резултат. В подобни случаи следва да се извърши проверка дали
съществува обща административно наказателна разпоредба, която предвижда налагането на
имуществени санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция. В
случая такава обща санкционна разпоредба липсва. Единствената обща санкционна норма е
тази на чл.185 от ЗДвП, но същата предвижда единствено налагането на глоба и по арг. от
разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН - която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат
санкции да са изрично уредени в закон, не може да се отнесе към нарушения, извършени от
юридически лица и еднолични търговци. Действително, чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата
урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние
извън причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво
разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност
на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на
нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса.
Такъв подход, с оглед възприетото местоизвършване на нарушението - път І-4, км 40+670, не
е възприет, което е довело и до издаване на обжалвания ЕФ, с който е наложена имуществена
санкция 2500 лева – категорично несъответна на нарушението. Тези съображения сочат на
непропорционалност на наказанието. Принципът за пропорционалност/съразмерност е
задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на
правото на Европейския съюз ( Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-
210/10, т. 23 ) В т. 24 от Решението ( както и редица други) е посочено, че когато по правото
на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй
като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни
санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените
7
неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели”. ( виж и
Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50; член 5, параграф
4 ДЕС; EU:T:2013:451, т. 98 и 99). Така, при приложение на принципа на пропорционалност
( което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата , а от споделените мотиви в
решение на СЕС, V състав) от 4.Х 2018 г. /Дело C - 384/17 ) и 12 посочените критерии за
преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране
на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните
последици надхвърлят. Преценката за несъразмерност обосновава незаконосъобразността на
ЕФ, с който е засегнат основния принцип. Действително, националният законодател е създал
достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП за освобождаване
от следващата за процесното нарушение административно - наказателна отговорност.
Предвидена е в чл. 10, ал. 2 от ЗП възможност за нарушителят да заплати компенсаторна
такса, в който случай същият се освобождава от административно наказателна отговорност.
Доколкото в случая е издаден ЕФ ( акт, с който се установява и едновременно с това
санкционира нарушението) и съгласно чл. 189ж, ал.2 от ЗДвП заплащането на
компенсаторната такса може да стане в посочения 14 - дневен срок от получаване на фиша,
тоест при всички случаи след неговото издаване. А преценката за съразмерност, както е
прието в решение по дело C-384/17 се дължи от всички органи и предхожда издаването на
фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него. За това в
процесния случай факта, че жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 10, ал.2 от
ЗП, с реализиране на което може да предпостави анулиране на фиша по чл. 189ж, ал.3, т.1 от
ЗДвП, не засяга решението за отмяна на ЕФ поради незаконосъобразността му, резултат от
несъразмерността на наложеното с него административно наказание за извършено
нарушение.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалвания ЕФ е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН процесуалният
представител на жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноските по делото в
размер на 600.00 лева. По делото е представен договор за правна помощ и процесуално
представителство, видно от който в полза на адвоката е уговорено заплащане на
възнаграждение в размер на 600.00 лева. По силата на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК, за неуредените въпроси
се прилага ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Съдът намира, че претендираните от жалбоподателят разноски не са съобразени с
изискванията на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който текст „За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при
интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.“.
С оглед на гореизложеното, както и с оглед направеното от страна на АНО на
основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, възражение за прекомерност, съдът намира, че заплатения от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения
по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Ето
защо съдът намира, че следва да се присъдят разноски и АПИ да бъде осъдено да плати
550.00 лева на жалбоподателят за сторените от него разноски, като в останалата част за
сумата над 550.00 лева до 600.00 лева се остави без уважение искането като неоснователно.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалният представител на административно наказващия орган за присъждане на
8
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция «Пътна инфраструктура», с който на „С."
ЕООД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. Б.ч., общ. П., ул. Н.Б. № 44,
представлявано от управителя си Е. М. С., за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата на основание чл. 187а, ал.2, т. 3 от Закона за движението
по пътищата във вр. с чл.179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция «Пътна инфраструктура» София да заплати на „С." ЕООД, ЕИК:
.... със седалище и адрес на управление: гр. Б.ч., общ. П., ул. Н.Б. № 44, представлявано от
управителя си Е. М. С., сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя „С." ЕООД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: гр. Б.ч., общ. П.,
ул. Н.Б. № 44, представлявано от управителя си Е. М. С., за присъждане на разноски за
адвокатска защита в пълния претендиран по делото размер от 600.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9