О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25.11.2019 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 25 ноември
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 3238 по описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от Т.Г.Ч., Г.Т.Ч.,
Г.В.А., Д.А. Тонева-Г., Г.К.Г., Д.З.Д., Д.С.Д., Г.И.Д., В.Т.Д. и Л.К.Т., в
която твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда, построена в
поземлен имот с идентификатор 68850.503.566. Също така притежавали общо 123/163
идеални части от самия поземлен имот.
При проектиране на сградата били
предвидени осем броя паркоместа, които не били номерирани и не били проектирани
за конкретни обекти и нямал конкретен запис за това в проектите по част
„Архитектурна". В резултат, паркирането в поземления имот се извършвало
свободно, без спазването на маркирани паркоместа.
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 125, том IX, рег. № 16407, дело № 1285/2016 година на нотариус
с рег. № 181 на НК, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх. рег. №
12672/01.11.2016 година, акт № 56, том XXXIII, дело № 6873/01.11.2016 година,
ответникът К.Т.К. придобил от „РАВДАИНВЕСТ" ООД, 21/163 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68850.503.566, ,,...с разпределено право на собственост
па ПАРКОМЯСТО № 1, с квадратура 10,00 кв.м., с граници по архитектурен проект:
от север - проход, находящ се в контурите на сградата, от юг - поземлен имот №
68850.503.441, от изток - паркомясто № 2 и от запад - поземлен имот №
68850.503.441, и ПАРКОМЯСТО № 2 с квадратура 10,00 кв.м., с граници по
архитектурен проект: от север - проход, находящ се в контурите на сградата, от
юг - поземлен имот № 68850.503.441, от изток - поземлен имот № 68850.503.437 и
от запад - паркомясто № 1, които паркоместа стават прилежаща част към
собствения на купувача недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда - склад № 7 по архитектурен проект...”.
Считат, че продажбата на паркоместата,
извършена с нотариалния акт от 01.11.2016 година, била нищожна поради липса на
годен предмет на сделката. Паркомястото не представлявало самостоятелен обект
на правото на собственост, който можел да бъде предмет на прехвърлителна
сделка. Сочат, че паркоместата представляват необособена и несамостоятелна част
от такъв обект /парцел, сграда или отделен обект в нея/ и като такива не могат
да бъдат обект на прехвърлителни сделки с вещноправни последици.
Придаването на паркоместата като
прилежаща част към собствен на купувача самостоятелен обект в сградата
противоречало на закона и затова било нищожно. Инвестиционният проект, по който
била построена сградата бил одобрен и строителството било реализирано преди
влизане в сила на разпоредбата на чл. 37, ал. 4 ЗУТ /ДВ, бр. 101 от
Заявяват, че ответникът К.Т.К. е собственик
на самостоятелни обекти в сградата. С посочения нотариален акт бил придобил и
идеални части от поземления имот, в който тя била построена. Прехвърлянето на
идеални части от имота било напълно валидно и извършено в изпълнение на
задължението, поето от строителя на сградата още при учредяването на
суперфицията, да прехвърли дворното място в идеални части на собствениците на
обекти в сградата, пропорционално на площта на обектите им.
Сочат, че придобитите от ответника
идеални части от поземления имот обаче не са и не могат да бъдат обособени в
реални обекти - паркоместа.
Молят съда да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на продажбата, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 125, том IX, рег. № 16407, дело № 1285/2016
година на нотариус с рег. № 181 на НК, вписан в Служба по вписванията Стара
Загора с вх. рег. № 12672/01.11.2016 година, акт № 56, том XXXIII, дело №
6873/01.11.2016 година, в частта в която се прехвърля собствеността върху
паркомясто № 1 и паркомясто № 2 и в частта, с която паркоместата се придават
като прилежащи части към самостоятелен обект - склад № 7 и да признае за
установено, че ответникът К.Т.К., ЕГН **********, не е собственик на описаните
в същия нотариален акт паркомясто № 1 и паркомясто № 2 нито като самостоятелни
обекти на право на собственост, нито като несамостоятелни, прилежащи части към
собствения на ответника склад № 7.
Претендират направените в
производството разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника К.Т.К., в който заявява, че предявеният
иск процесуално допустим, но по съществото си е неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Заявява, че прави важно уточнение, а
именно:
Съгласно Пункт III от представения от
самите ищци Нотариален акт за учредяване право на строеж и покупко-продажба на
недвижим имот № 151, нот. дело № 113 от 21.02.2014 г., ИВА ВИЧЕВА АЛТЪНОВА,
ВИОЛЕТА РАДЕВА ТЕРЗИЕВА, ИВАЙЛО ВЪЛЧЕВ ТЕРЗИЕВ и Т.Г.Ч. (първата ищца), като
съдружници в ГРАЖДАНСКО ДРУЖЕСТВО „А 4" и ТАНЬО Г.Ч. (баща на втория
ищец), в качеството си продавачи, продали на първия ответник „РАВДАИНВЕСТ"
ООД собственото си дворно място, представляващо преди това тяхна съсобственост,
а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. Стара
Загора, с административен адрес ул. „Цар Калоян" 32, целия с площ 163
кв.м, с идентификатор 68850.503.566, с конкретни граници, описани подробно в
нотариалния акт, като вместо заплащане на парична сума купувачът „Равдаинвест"
ООД, се задължил със свои средства и за своя сметка, материали, отговарящи на
БДС, труд и организация, лично или чрез упълномощени от дружеството трети лица,
да построи по одобрен от Община Стара Загора архитектурен проект и дадена
строителна линия, и предаде в собственост и владение на продавачите като
контрапрестация на продадения от тях недвижим имот, обектите подробно описани в
Пункт I (първи) на нотариалния акт, за които същите взаимно са учредили и са
запазили правото на строеж.
Заявява, че съвсем удобно обаче, а може
би и не без основание, още с първото изречение на исковата молба, този факт се
премълчал, както и се премълчали и други факти, като се казвало, цитира: „Ищците
сме собственици на самостоятелни обекти в сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 68850.503.566. Също така притежаваме общо 123 /163 кв.м. ид.ч. от
самия поземлен имот”.
Поставя въпроса: Кога тези ищци станали
собственици, след като към датата 21.02.2014 г. „РАВДАИНВЕСТ" ООД бил
мажоритарен собственик на целия имот?
Отговорът на този въпрос следвало, но
след отговорите на други важни факти, на които се спира в отговора си.
Следвало да се обърне внимание и на две
други обстоятелства, които страните по нотариалния акт били поели като
задължения в него, а именно:
В Пункт V, купувачът „Равдаинвест"
ООД се задължил в срок от един месец от издаване на удостоверение за въвеждане
в експлоатация на многофамилна жилищна сграда с ОСД - заведение за бърза
закуска и допълващо застрояване - склад за хранителни продукти, която ще се
построи в описаното по-горе дворно място, или в срок до 24 месеца от датата на
сключване на нотариалния акт, да прехвърли по нотариален ред идеални части от
поземления имот, в който ще се построи сградата, пропорционално на всеки от
собствениците на обекти в жилищната сграда.
В Пункт VI, страните се споразумели, че
всички жилищни и стопански обекти в многофамилна жилищна сграда с ОСД -
заведение за бърза закуска и допълващо застрояване - склад за хранителни
продукти, които ще се построят в продавания урегулиран поземлен имот, за
построяването на които продавачите не си запазвали правото на строеж, са
собственост на купувача „Равдаинвест" ООД.
Следвала и едва друга важна клауза, с
която всички бивши вече собственици се задължили, а именно Пункт XI ДРУГИ КЛАУЗИ,
(стр. 9 от Нот. акт), в който се казвало, че: „Страните по настоящата сделка
дават една на друга предварително съгласието си, че всяка от тях може да
извършва всякакви разпоредителни сделки, с имотите, върху които имат учредени
права на строеж, включително да продават на трети лица, по цени и условия по
свое усмотрение, както намерят за добре, като настоящето да се счита за
декларация от всеки един, че му е предложено и е отказал да купи при каквито и
да е условия идеални части от собствеността и притежаваните от тях права на
строеж, на обекти в груб строеж и готови обекти на другите страни, което да се
счита съгласие по чл. 33 и чл. 66 от ЗС”.
С Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 108, том I, рег. № 754, нот. дело № 19 от 15.02.1016 г. по описа
на Нотариус Пламен Иванов, с рег. № 308 по описа на Нотариалната камара, с
район на действие Районен съд - Стара Загора „Равдаинвест" ООД продал на К.Т.К.
два самостоятелни обекта в сградата:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (в груб
строеж) с идентификатор: 68850.503.566.1.11, съгласно архитектурен проект -
Склад № 6, със застроена площ от 31,88 кв.м и
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (в груб
строеж) с идентификатор: 68850.503.566.1.12, съгласно архитектурен проект -
Склад № 7, със застроена площ от 31,88 кв.м и
в последствие, „Равдаинвест" ООД
продал на трети лица учреденото в нейна полза право на строеж на обекти от
новостроящата се сграда, вкл. и от общите части на сградата по чл. 38 от ЗС, но
не и идеални части от дворното място.
За пръв път, като единствен собственик
на 100 % от дворното място, „Равдаинвест" ООД се разпореждал (продава)
отново в полза на К.Т.К., като му прехвърлил част от същото това дворното
място, а именно:
21/163 (двадесет и една сто шестдесет и
трети) идеални части от дворното място, представляващо имот с идентификатор
68850.503.566, с разпределено право на ПОЛЗВАНЕ, не и на собственост на:
1. ПАРКОМЯСТО
№ 1 (едно), с квадратура 10,00 кв. (десет квадратни метра), с граници /по
архитектурен проект/: от север - проход, находящ се в кунтурите на сградата; от
юг - поземлен имот № 68850.503.441; от изток - паркомясто № 2 и от запад -
поземлен имот № 68850.503.441 и
2. ПАРКОМЯСТО
№ 2 (две), с квадратура 10,00 кв. (десет квадратни метра), с граници /по
архитектурен проект/: от север - проход, находящ се в кунтурите на сградата; от
юг - поземлен имот № 68850.503.441; от изток - поземлен имот № 68850.503.437 и
от запад - паркомясто № 1, които паркоместа ставали прилежаща част към
собствения на купувача недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА - СКЛАД № 7 (седем), по архитектурен проект, разположен на -1 (минус
първи) етаж от многофамилната жилищна сграда с ОСД - заведение за бърза закуска
и допълващо застрояване - склад за хранителни продукти, построена в дворно
място, находящо се в гр. Стара Загора, с административен адрес на ул. „Цар
Калоян" № 32 (тридесет и две), който самостоятелен обект в сграда бил с
идентификатор № 68850.503.566.1.12 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, точка, петстотин и три, точка, петстотин шестдесет и шест, точка,
едно, точка, дванадесет).
Видно от този нотариален акт и най-вече
от волята на двете страни по този договор, както и съгласно нормата на чл. 20
от ЗЗД, която казвала, че: „При тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността",
следвало да приемете, че между тези две страни било налице валидно сключен
договор за РЕАЛНО ползване на посочените продавани идеални части от имота,
който договор бил с нотариална заверка на подписите. По силата на този договор
страните били разпределили по чл. 32 от ЗС ползването на съсобствения си имот.
Общото виждане на съдебната практика и
на доктрината била това, че веднъж сключен такъв договор за реално ползване,
бил задължителен за страните и не можел да бъде изменян, вкл. и от съда. Това била
т. нар. „неотменимост" на договора за реално ползване /наричан от някои
„временна делба"/, в който смисъл било и становището на проф. Венедиков -
„Съсобственост, правни въпроси", изд.1994 г., стр. 26-27.
Ето защо, на датата 01.11.2016 г.
(първи ноември, две хиляди и шестнадесета година), с „Равдаинвест" ООД се
договорили точно какво продава единия на другия, вкл. и РЕАЛНО разпределили
правото на ползване на съсобствения си имот.
Едва на следващия ден, на 02.11.2016 г.
дружеството започнало да продава на другите лица, собственици на самостоятелни
обекти в сградата, сега ищци по делото, други свои идеални части от дворното
място, но както посочил и по-горе, което вече било разпределено и с което
обстоятелство същите следвало да се съобразяват. „PRIMOS TEMPOS,
PRIMUS IURIS!” Пръв по
време, пръв по право.
Посочва и още нещо съществено -
проектант на цялата документация - ЧАСТ „АРХИТЕКТУРНА" била на вторият от
ищците арх. Г.Ч..
В тази връзка представя чертеж -
Разпределение на кота 0,00, т.е. на кота терен, лист трети от одобрения от
Община Стара Загора архитектурен проект, на който ясно се виждало
разпределението и на местата за паркиране в дворното място. Представя и снимка,
от която се виждало как стои южно реално обособената част от дворното място.
Съгласно ЗУТ следвало за всеки
самостоятелен обект в сградата да се предвиди паркомясто в чертите на самия
имот. Нямало ли такива, проектът не можел да се одобри. След като проектът бил
одобрен от общината и то, както се разбирало, съставен от един от ищците, сега
с иска си, това лице се противопоставяло на своя проект.
В исковата молба се твърдяло, че били
продадени паркоместа и затова сделката била нищожна в тази й част, поради
липсата на годен предмет на сделката. Това нямало как обаче да е вярно, защото
му били продадени ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ ДВОРНОТО МЯСТО, като това много ясно било
вписано в самия нотариален акт.
Единствено по одобрения архитектурен
проект били посочени одобрените в имота паркоместа, без които същият и нямало
как да се одобри от общината. Отделно от това, именно на датата 01.11.2016 г.
страните по сделката разпределили по своя собствена воля ползването на същото
това дворно място.
Статуквото в точно този момент било
следното - „Равдаинвест" ООД продало 21/163 кв.м ид. ч от дворното място,
като останала в нейния патримониум останалата част от дворното място в размер
на 142 кв.м идеални части.
Посочването на паркоместата било с
оглед на това, че за всеки един от самостоятелните обекти в сградата, следвало
да се обособи и да притежава паркомясто в имота.
Цитира разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, която гласи, че: „(Изм. - ДВ, бр. 65 от
Към 01.11.2016 г. земята била обща
собственост само между „Равдаинвест" ООД и К.Т.К., които разпределили
ползването на частта от съсобственото им дворно място, като в Нотариалния акт било
вписано, че паркоместата ставали прилежаща част към собствения на купувача
недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - СКЛАД № 7 (по
архитектурен проект), с идентификатор 68850.503.566.1.12.
Ако в сделката било посочено
единствено, че се продава само паркомясто, тогава щял да се съгласи, че договорът
имал нищожен предмет, но не такъв бил настоящия случай. Счита, че по делото
това щяло да бъде изяснено ясно и недвусмислено.
Заявява, че поради изложеното, исковата
молба се явявала недоказана и неоснователна, и като такава моли съда да я
отхвърли с решението си по делото.
Моли съда да постанови решение, с което
ДА ОТХВЪРЛИ изцяло предявения иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД като
неоснователен и недоказан.
Претендира съдебни и деловодни
разноски, както и заплатеното адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника „РАДАИНВЕСТ: ООД, в който заявява, че
предявеният иск е допустими, но неоснователен.
Твърдят, че от цитирания нотариален акт
се прехвърляла собствеността не върху паркомясто № 1 и паркомясто № 2, а на
21/163 идеални части от дворно място, находящо се в Ст. Загора, ул. "Цар
Калоян" № 32, цялото от 163 кв.м., т.е. била прехвърлена собствеността на
21 кв.м. идеални части от това дворно място. Или транслативния ефект на
сделката настъпил за тези 21 кв.м. идеални части от дворното място.
Действително, както било посочено в
обстоятелствената част на исковата молба паркомястото не е самостоятелен обект
на правото на собственост. То нямало характер нито на „строеж" по см. на
т. 38 от пар. 5 на ДР на ЗУТ, нито на „обект" по см. на т. 39 от пар. 5 на
ДР на ЗУТ. Паркоместата представлявали необособена и несамостоятелна реална
част от обект в сграда или урегулиран поземлен имот. В този смисъл и
възприетото в съдебната практика - Решение № 189 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр
д. № 2640/2014 г., I г. о., ГК. В настоящия случай обаче били прехвърлени, както
било посочено - 21 кв.м. идеални части от правото на собственост върху поземления
имот, върху който била построена сградата. В нотариалния акт било записано, че
прехвърлените идеални части са „с разпределено право на собственост на
паркомясто № 1 и паркомясто № 2", всяко от тях с площ 10 кв.м. и
индивидуализирано с граници. Това насочвало по-скоро, че страните разпределили
правото на ползване на дворното място. Същото било в правомощията на дружеството,
което към момента на изслушване на сделката пред нотариуса било единствен
собственик на дворното място и е могло да върши разпределение на ползването му.
Ищците придобили право на собственост на идеални части от дворното място на
следващия ден, след сделката между ответниците, видно от представения
нотариален акт. Следвало да бъде тълкувана общата воля на страните, съобразно
чл. 20 от ЗЗД, която явно била да бъде прехвърлена идеална част от дворното
място, с разпределено ползване между собствениците към момента на сделката с
предназначение за паркиране. Като собственик на дворното място, дружеството -
продавач можело свободно да прехвърля идеални части от него, а купувачът -
приобретател на тези идеални части трябвало да се съобразява с разпределеното
ползване на това дворно място. В случая не се касаело за сключването на отделни
съглашения чрез отделни волеизявления, едно от които да се отнася за
паркомястото, а друго - за идеалните части от имота. Договорът бил един и той
включвал съвпадащите изявления на страните по неговия предмет - продажбата на
идеална част от дворно място с разпределено ползване. Страните имали предвид не
прехвърляне на паркомясто като отделен обект, а прехвърляне на идеални части от
дворното място с посочване точно коя част от дворното място - съобразно
извършеното разпределение - имал право да ползва придобилият собственост върху
идеални части от него. Ставало въпрос за един договор със съвпадащи насрещни
волеизявления по неговия предмет, който също бил един - идеалните части от
имота с извършено разпределение на ползването му. Но дори да се приемело, че
предмет на сделката било „паркомясто", то съобразно константната съдебна
практика например решение № 46 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2017 г.,
IV г. о., ГК, нямало нищожност, защото "Когато предмет на прехвърлителната
сделка е реално необособима част от имот и насрещните престации на практика са
изпълнени (цената е платена и владението е предадено), волеизявленията на
страните може да се тълкуват в смисъл, че ползваното описание на предмета е
погрешно и всъщност волята е да се прехвърли това, което е възможно."
Съдът приемал, че предметът на сделката не бил невъзможен по смисъла на чл. 26,
ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и тя не била нищожна. Не била нищожна и в настоящия
случай.
От друга страна по архитектурен проект
в имота били посочени места за паркиране, без които същият и нямало как да се
одобри от общината.
По силата на закона за всеки един от
самостоятелните обекти в сградата, следвало да се обособи и да притежава
паркомясто в имота.
Чл. 43, ал. 3 от ЗУТ гласял, че „когато
урегулираният поземлен имот е обща част към сграда - етажна собственост,
необходимите места за паркиране могат да бъда осигурени и в свободната дворна
площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното място от общото
събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за минималната
задължително озеленена дворна площ. Когато земята, върху която е изградена
жилищната сграда, не е със статут на обща част по чл. 38, ал. 1 от Закона за
собствеността, паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху
тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на
сградата по предназначение."
Именно това сторили на 01.11.2016 г.
страните по процесната сделка като разпределили по своя собствена воля
ползването на същото това дворно място.
В правомощията на собственика на
паркинга/довереното ми дружество/ било, след като, както посочили по-горе
паркоместата не били самостоятелни строежи да определи към кой обект да станат
те прилежаща част. Това било сторено с нотариалния акт за продажба на идеалните
части от дворното място, като било посочено, че тези паркоместа ставали
прилежаща част към собствения на купувача недвижим имот, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - СКЛАД № 7 (по архитектурен проект), с
идентификатор 68850.503.566.1.12.
Сочи, че Купувачът по сделката К.Т.К., след
като последната не е нищожна е собственик на закупените 21/163 кв.м. идеални
части от дворното място, с разпределено ползване за паркомясто № 1 и № 2.
Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Претендират направените по делото
разноски.
От обстоятелствата изложени в
исковата молба се налага извода, че е предявен
иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – прогласяване на
нищожността на сделка, поради липса на годен предмет. В тежест на ищеца е да
докаже всички обстоятелства, на които основава претенциите за нищожност на
сделката, а ответниците следва да докажат възраженията си във връзка с
валидността на сделката. Съгласно чл.
26, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен
предмет. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към
което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са
вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет
трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са
постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигане на
съгласието предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет.
Фактическата невъзможност на
предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване
на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на
развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и
ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на
съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. В този смисъл ищецът
следва да представи съответните доказателства.
Правната невъзможност на
предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него
съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в
нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта.
Когато предмет на прехвърляне
е недвижим имот /сграда, жилище или друг обект/, какъвто е настоящия случай договорът
има предмет, ако страните са постигнали съгласие кой обект се прехвърля.
Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства,
посочени в исковата молба и в отговорите.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме като
писмени доказателства приложените към исковата молба и отговор документи, тъй като същите са
допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том I, рег. № 1895, дело №
113/2014 година на нотариус с рег. № 181 на НК, вписан в Служба по вписванията
Стара Загора с вх. рег. № 1763, акт № 66, том V, дело № 886/21.02.2014 година; Удостоверение
за наследници с изх. № 4548/21.08.2018 година, издадено от Община Стара Загора;
Нотариален акт за възмездно учредяване на право на строеж № 134, том IX, рег. №
16532, дело № 1355/2014 година на нотариус с рег. № 181 на НК, вписан в Служба
по вписванията Стара Загора с вх. рег. № 15108, акт № 126, том XLI, дело № 8184/19.12.2014 година; Нотариален
акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 181, том IV, рег. №
8952, дело № 303/2014 година на нотариус с рег. № 435 на НК, вписан в Служба по
вписванията Стара Загора с вх. рег. № 15102, акт № 121, том IV, дело №
8179/19.12.2014 година; Нотариален акт за възмездно учредяване на право на
строеж № 109, том IX, рег. № 16376, дело № 1336/2014 година на нотариус с рег.
№ 181 на НК, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх. рег. № 14926,
акт № 38, том XLI,
дело № 8080/17.12.2014 година; Удостоверение с изх. № 02/14.01.2019 година,
издадено от Община Стара Загора; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 15, том VI, рег. № 10633, дело № 802/2015 година на нотариус с рег. №
181 на НК, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх. рег. № 8131, акт №
58, том XXI, дело №4230/16.07.2015 година; Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 125, том IX, рег. № 16407, дело № 1285/2016 година на
нотариус с рег. № 181 на НК, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх.
рег. № 12672, акт № 56, том XXXIII, дело № 6873/01.11.2016 година; Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, том IX, рег. № 16486, дело №
1291/2016 година на нотариус с рег. № 181 на НК, вписан в Служба по вписванията
Стара Загора с вх. рег. № 12749, акт № 93, том XXXIII, дело № 6911/02.11.2016
година; Разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-61/27.09.2016 година; Скица на
поземлен имот № 15-386026-02.05.2019 година, издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър Стара Загора; Удостоверение за актуално състояние на
ответника „Равдаинвест"ООД; Разпределение на кота 0,00 - част от одобрения от
Община Стара Загора архитектурен проект на сградата; Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 108, том I, рег. № 754, нот. дело № 19 от 15.02.1016 г. по
описа на Нотариус Пламен Иванов, с рег. № 308 по описа на Нотариалната камара,
с район на действие Районен съд - Стара Загора; Схема № 15-492036 от 09.10.2017
г., издадена от СГКК - гр. Стара Загора; Схема № 15-492045 от 09.10.2017 г.,
издадена от СГКК - гр. Стара Загора; Разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-61 от
27.09.2016 г., издадено от Началник РО НСК Стара Загора, РДНСК ЮИР; Снимка със
заснета южната част от дворното място; Разрешение за строеж № 19-09-3 от
08.01.2013 г., издадено от Гл. Архитект на Община Стара Загора; Заповед №
10-00-170 от 22.01.2013 г., издадено от Гл. Архитект на Община Стара
Загора; Заповед
№ 19-24-36 от 09.06.2014 г., издадено от Гл. Архитект на Община Стара
Загора; Заповед
№ 19-24-77 от 03.11.2015 г., издадено от
Гл. Архитект на
Община Стара Загора.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 17.12.2019
г. от 11 ч., за която дата да се призоват
страните.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните, а на ищеца и копие от отговора.
Разпореждането не подлежи на обжалване.