№ 295
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110107234 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ж. Т. Р., ЕГН
**********, със служебен адрес гр. *********** срещу „М.***" АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. ***********,
представлявано от В.Г.С., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 684 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева/,
представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 10
във вр. с чл.20 от Договор за потребителски кредит № 100052 от 27.03.2020 г.,
поради нищожност на клаузата за неустойка.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молбата ищецът твърди, че на 27.03.2020 г. между Ж. Т. Р.,
ЕГН ********** и „М.***" АД, ЕИК ***********, е сключен Договор за
потребителски кредит № 100052. По силата на Договора ответното дружество
се задължава да предостави на кредитополучателя Ж.Р. потребителски кредит
под формата на заем в размер на 1 000лв. /хиляда лева/, а кредитополучателя
1
Ж.Р. се задължава да върне предоставената сума в срок до 27.03.2021 г. на 12
месечни вноски, при годишен лихвен процент в размер на 32,80 % и годишен
лихвен процент на разходите /ТИР/ - 49,65 %.
В глава V, чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 100052 от
27.03.2020 г. е предвидено, че кредитополучателя дължи неустойка с
обезщетителен характер, в случай, че не представи обезпечение съгласно реди
и условията, предвидени в чл.20, ал.2 от Договора. Неустойката е в размер на
6,90лв. /шест лева и 90 ст./ плюс 0,23 % от усвоения размер на кредита, за
първият ден на забава и 0,23 % от усвоения размер на кредита за всеки
следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Обезпечението, което се
предвижда да предостави Ж.Р., уговорено в чл.20 от Договора е
поръчителство за пълния размер на кредита. В чл.20,ал.2 от Договора е
посочено, че кредитополучателя Ж.Р. се задължава в срок от 3 /три/ работни
дни от сключването на Договора, да обезпечи кредита с поръчителство на
едно физическо лице, което следва да е одобрено от Кредитора и да отговаря
на заложените в Общите условия изисквания.
Общата дължима сума, която Ж.Р. следва да върне е в размер на 1
186,43 лв. /хиляда сто осемдесет и шест лева и 43 ст./, от които 1 000 лв.
главница и 186,43 лв. лихва, при условие, че предостави в срок до 3 работни
дни от сключване на договора поръчителство. В случай, че не представи
обезпечението по чл.20, то съгласно чл. 10 от Договора, Ж.Р. дължи на
Кредитора „М.*** АД неустойка в размер на 684 лв.
Съгласно погасителният план, посочен в Приложение №1 към Договор
за потребителски кредит № 100052 от 27.03.2020 г., всяка погасителна вноска
е в размер на 98,87 лв. /деветдесет и осем лева и 87 ст./ при предоставяне на
обезпечение. Първата погасителна вноска е с падеж 27.04.2020 г., а
последната под номер 12 с падеж 27.03.2021 г.. В случай на непредставяне на
обезпечението по чл.20 от Договора на основание чл. 10 от Договора към
размера на всяка вноска е прибавена сума в размер на 57 лв. /петдесет и седем
лева/ за неустойка, като в този случай размерът на вноската става 155,87 лв.
/сто петдесет и пет лева и 87 ст./, а общото задължение по кредита 1 870,43 лв.
/хиляда осемстотин и седемдесет лева и 43 ст./.
Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и поради
2
противоречие с чл. 19 ал. 5 от ЗПК на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК и с чл. 33,
ал. 1 от ЗПК. Поради това сумите, претендирани от ответника като неустойка,
не се дължат.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответната страна. В отговора на исковата молба се сочи, че в случай, че
искът бъде приет за допустим, то същият СЕ ПРИЗНАВА от ответника.
Счита се обаче, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и моли
да бъде освободен от разноски, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК. В условията
на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Независимо от това предявява НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ за осъждане на
Ж. Т. Р., ЕГН **********, със служебен адрес гр. *********** да заплати на
„М.***" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.
***********, представлявано от В.Г.С., сумата от 1000лв., представляваща
връщане на дължимата по Договор за потребителски кредит №
100052/27.03.2020г. заемна сума, видно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на иска – 15.07.2021г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 186.43лв., представляваща договорна лихва по Договор за
потребителски кредит № 100052/27.03.2020г.
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ моли да бъде осъдена Ж. Т.
Р., ЕГН **********, със служебен адрес гр. *********** да заплати на
„М.***" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.
***********, представлявано от В.Г.С., сумата от 1000лв., представляваща
връщане на дадено без основание по нищожен договор.
Твърди, че ищцата признава в исковата молба, че страните са
сключили Договор за потребителски кредит № 100052/27.03.2020г., съгласно
който ответникът е предоставил сумата от 1000лв. в заем на ищцата, а същата
се е задължила да я върне, ведно с лихва в общ размер на 186.43лв. за срока на
договора. Твърди, че е налице неизпълнение от страна на ищцата. Счита, че
същата дължи връщане на заемната сума, ведно с уговорената в договора
възнаградителна лихва. В условията на евентуалност, ако се приеме, че
сключения между страните Договор за потребителски кредит №
100052/27.03.2020г. е нищожен в неговата цялост, моли за връщане на
дадената по нищожния договор за заем сума в размер на 1000лв.
3
В отговора на насрещните искове се сочи, че насрещната искова молба
е основателна само за сумата от 1000лв., претендирана като главница по
договора за заем. Счита, че иска за сумата от 186.43лв. е неоснователен,
доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит се дължи само чистата стойност на кредита в размер на
1000лв. В тази връзка не оспорва получаването на сумата от 1000лв. по
договора. Твърди, че договора за потребителски кредит №
100052/27.03.2020г. е нищожен по следните съображения: ГПР, посочен в
договора, не съответства на действително приложения, тъй като в същия не е
включено задължението за неустойка по чл. 10 от Договора.
В съдебно заседание ищецът моли за уважаване на иска си и за частично
отхвърляне на предявения като главен насрещен иск, като признава частично
насрещния иск. Ответникът моли за уважаване на насрещните искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска, предявен е от ищеца, с правно основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК:
Предявен е иск за приемане за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 684 лв. /шестстотин осемдесет и
четири лева/, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение,
съгласно чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски кредит № 100052
от 27.03.2020 г., поради нищожност на клаузата за неустойка.
Искът е допустим, доколкото обект на спор между страните е
съществуването на едно право /правото на ответника да получи уговорената в
договора неустойка/ по облигационното правоотношение, възникнало на
основание договора за кредит. Условие за надлежното упражняване на
правото на иск е наличието на извънсъдебен спор между страните за
дължимостта на процесната сума за неустойка, уговорена с договора.
По същество на спора е налице признание на иска от страна на
ответника.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за
4
постановяване на решение при признание на иска: налице е признание на
иска; не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237 ал.3 от ГПК,
поради което съдът, основавайки се на признанието, следва да постанови
решение, с което да уважи исковата претенция.
По насрещните искове:
Предявени са два главни насрещни иска с правно основание чл. 79 от
ЗЗД във вр.с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 ал. 2 от ЗЗД: 1. за сумата от
1000лв., представляваща връщане на дължимата по Договор за потребителски
кредит № 100052/27.03.2020г. заемна сума, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на иска – 15.07.2021г. до изплащане на
вземането, и 2. За сумата от 186.43лв., представляваща договорна лихва по
Договор за потребителски кредит № 100052/27.03.2020г.
Налице е признание само на първия предявен иск с правно основание
чл. 79 от ЗЗД във вр.с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска: налице е признание на
иска; не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237 ал.3 от ГПК,
поради което съдът, основавайки се на признанието, следва да постанови
решение, с което да уважи исковата претенция.
За втория предявен иск, а именно с правно основание чл. 79 от ЗЗД във
вр.с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД, е налице оспорване на иска, поради което съдът
дължи произнасяне по същество на спора с излагане на мотиви.
Не е спорно между страните, както че е сключен процесният Договор за
потребителски кредит, така и, че в Договора е налице уговорка по нищожна
клауза, а именно клаузата, с която е уговорена неустойката за непредставяне
на обезпечение - чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски кредит №
100052 от 27.03.2020г.
Спорно е дали се дължи договорната лихва, уговорена в чл. 7 от
договора за кредит.
Разпоредбите на чл. 19 ал. 4 и ал. 5 и чл. 21-23 от ЗПК съдържат норми,
указващи в кои случаи кои клаузи от договора се считат за нищожни, както и
в кои случаи целият договор се счита за нищожен, както и последиците от
недействителността в различните случаи.
5
Недействителността на целия договор за кредит, както и последиците от
недействителността се уреждат от чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, Когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Извън случаите по чл. 22, недействителността е само частична /не на
целия договор, а на отделни негови клаузи/, поради което не се прилагат
последиците по чл. 23 от ЗПК.
Така в чл. 21 ал. 1 е посочено общото правило за частичната
недействителност на договора за потребителски кредит - „Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна“. Нищожна се явява само посочената
клауза, но не и целият договор. Следователно не е допустимо прилагането на
нормата на чл. 23 от ГПК при недействителност на отделна клауза, тъй като
тя е приложима само при недействителен договор. Нищожната клауза не
поражда правно действие, следователно по същата не се дължи плащане.
Този принцип е залегнал и в чл. 19 от ЗПК. Тала в ал. 4 е посочено, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК пък предвижда следното: Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Доколкото клаузата на чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за
потребителски кредит № 100052 от 27.03.2020г. води до надвишаване на
уговорения в договора ГПР, то същата се явява нищожна, на основание чл. 19
ал. 5 от ЗПК. Следователно по същата не се дължи плащане.
Клаузата на чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски кредит
№ 100052 от 27.03.2020г., която е безспорно нищожна, обаче не води до
нищожността на други клаузи от договора или на целия договор.
Следователно няма как нищожността на клаузата за неустойка да доведе до
6
отпадане на уговорката за заплащане на договорна лихва, в случай, че
договорната лихва е уговорена при съобразяване с посочените в чл. 19 ал. 4
от ЗПК параметри. Доколкото уговорената в договора възнаградителна лихва
е в размер на 41 % /и преференциална в размер на 32.80%/ и няма
доказателства същата да е реално в по-висок размер от посоченото и не
надвишава посочения в чл. 19 ал. 4 от ЗПК размер от 50%, то същата е
действителна и следователно по нея се дължи плащане.
Оттук следва, че насрещният иск за заплащане на дължимата по
договора възнаградителна лихва е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на главните искове, евентуалните не подлежат на
разглеждане.
По разноските:
Предвид изхода на делото - пълно уважаване на иска, предявен от
ищеца, на ищеца се следват в пълен размер разноските по делото, които той е
направил. Съгласно списъка на разноските и доказателствата по делото
разноските са в размер на 350лв. /д.т. за иска 50лв. и възнаграждение за един
адвокат 300лв./ Възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е
в размер на минималното възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба
№1/2004г., поради което възражението за прекомерност, направено от
ответната страна, се явява неоснователно.
Предвид пълно уважаване на насрещните главни искове, предявени от
ответника, на ответната страна се следват в пълен размер разноските по
делото, които той е направил. Разноските на ответната страна са в размер на
300лв., от които д.т. за исковете в размер на 100лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв., определено от съда въз основа на чл. 25
ал. 1 от НЗПП.
Съдът намира, че не е приложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК за
никоя от страните по делото. Макар да са налице признания на исковете /от
ищцовата страна само частично – по иска за главницата, но не и за
договорната лихва/, то съдът намира, че и двете страни са станали причина за
завеждане на исковете – ответната страна чрез включване в договора,
следователно претендиране на вземане, по нищожна клауза, а ищцовата
страна с неплащане на свои валидни и изискуеми задължения по договора.
7
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.
Т. Р., ЕГН **********, със служебен адрес гр. *********** НЕ ДЪЛЖИ на
„М.***" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.
***********, представлявано от В.Г.С., сумата от 684 лв. /шестстотин
осемдесет и четири лева/, представляваща неустойка за непредставяне на
обезпечение, съгласно чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски
кредит № 100052 от 27.03.2020 г., поради нищожност на клаузата за
неустойка, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Т. Р., ЕГН **********, със служебен адрес гр.
*********** ДА ЗАПЛАТИ НА на „М.***" АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от В.Г.С.,
сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща връщане на дължимата по
Договор за потребителски кредит № 100052/27.03.2020г. заемна сума, видно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска – 15.07.2021г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 186.43лв. /сто осемдесет и
шест лева и 43 ст./, представляваща договорна лихва по Договор за
потребителски кредит № 100052/27.03.2020г., на основание чл. 79 от ЗЗД във
вр.с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.***" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. ***********, представлявано от В.Г.С., ДА ЗАПЛАТИ НА
Ж. Т. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***********, сумата от
350лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски по делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Т. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
***********, ДА ЗАПЛАТИ НА „М.***" АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от В.Г.С.,
сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща разноски по насрещните
8
искове, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9