НОХД № 184/2016 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението против подсъдимите, както следва:

 

1. С.Х.Х., ЕГН ********** за престъпление по чл.150, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал.1, т.3, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно за това, че на 18.04.2015 г., в с. С., обл. Пазарджик, в съучастие като извършител с П.Д.М. ***, чрез употреба на сила (бутнал я на леглото, натискал й главата и я държал за косата) и заплашване (че ще я утрепе и ще я изхвърли някъде и че ще запали майка й и сестра й) е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на В.Д.Й. ***, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си;

 

2. С.А.Т., ЕГН ********** за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, а именно за това, че на 18.04.2015 г., в с. С., обл. Пазарджик, се е съвкупил с лице от женски пол – В.Д.Й. *** като я принудил за това със сила– натиснал я като й държал ръцете и краката;

 

3. И.Н.И., ЕГН ********** за престъпление по чл. 150, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че на 18.04.2015 г., в гориста местност в землището на с.С., обл.Пазарджик и в с.С., обл.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, чрез употреба на сила и заплашване е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на В.Д.Й. с ЕГН ********** ***, а именно:

на 18.04.2015 г., в гориста местност в землището на с. С., обл. Пазарджик, на уширение от път, водещ към м. „М.С.”, в лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ******, чрез употреба на сила (нанасяне на удари по лицето и тялото и натискане на задната седалка на автомобила) и заплашване (че ще я изхвърли „тука” – в гората) е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на В.Д.Й. ***.2015 г., в имот – къща, находяща се на ул. „**** в с. С., обл. Пазарджик чрез употреба на сила (нанасяне на удари по лицето и тялото и натискане) и заплашване (че няма къде да му избяга) е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на В.Д.Й. ***. П.Д.М., ЕГН ********** за престъпление по чл. 150, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, а именно за товау че на 18.04.2015 г., в с.С., обл.Пазарджик, в съучастие като извършител със С.Х. ***, чрез употреба на сила (бутнал я на леглото, натискал й главата и я държал за косата) е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на В.Д.Й. ***.

В съдебно заседение представителят на РП-Пазарджик поддържа повдигнатите обвинения и пледира, че спрямо непълнолетният към момента на деянието подсъдим - С.Х., следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, а на останалите подсъдими следва да бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода.

Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и с упълномощени  защитници. Подс.Х. и подс.И. обявяват, че се признават за виновни. Подс.Мергинов не се признава за виновен, а подс. Т. не взема отношение към обвинението. В края на съдебното следствие четиримата дават обяснения. Подс.Т. не отрича, че е имал съвкупление с пострадалата, а подсъдимите Х. и И., че са имали полово сношение, но отричат за това да са принуждавали Й. със сила или заплаха. Твърдят, че всичко било станало доброволно. Подс.М. отрича въобще да е имал каквото и да е сношение с Й.. Защитникът на подс.Х. пледира за приложението на чл.78а от НК и алтернативно, в случай на осъждане на лишаване от свобода – за приложението на чл.66 от НК. Защитникът  на подсъдимите М. и И. пледира за тяхното оправдаване. Защитникът на подс. Т. пледира да бъде оправдан, а алтернативно, в случай на осъждане, да  се приложи разпоредблата на чл.55 и тази на чл.66 от НК.

Съдът прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и установи от фактическа страна следното:

Към инкриминираната дата подс.С.Х. *** бил непълнолетен - на 17 години и 11 месеца, а пострадалата – св.В.Й. *** била на 18 години и един месец почти.

Двамата се запознали още през мес. С. 2014 год., когато  св.Й. се записала да учи в ПГМЗС-гр.С., където ученик бил и подс.Х.. В един момент те установили интимни отношения и излизали около две седмици, като се разхождали заедно, ходили на кафе и т.н. В този период не са имали сексуални контакти, а св.Й. била девствена. Поради проявявана ревност от страна на подс.Х. връзката между двамата била преустановена.

На 18.04.2015 год. /Тодоровден/, през деня,  подс.С.Х. се обадил по телефона на св.Й. като се интересувал къде е и искал да се видят. Тя пояснила, че била в с.В., обл.Пазарджик заедно със свои роднини и наблюдавала турнир с коне. Подс. Х. убедил пострадалата, че много му липсвала и настоявал да отидат на кафе. Тя заявила, че нямал нищо против, но щяла да се види с него след като получи разрешение от своята майка.

Същата вечер св.В.Й. се прибрала в дома си в с.Ветрен дол, около 20.00 часа. Подс.Х. пристигнал в дома й с л.а. „Опел Астра” с две врати, син на цвят, с ДК№ ******, който бил управляван от подс. И.И.. Подс.Х. и подс.И.  се запознали с майката на св.Й. - св. А.Б.. Пред двамата подсъдими св.Б. заявила, че пуска дъщеря си да излезе на кафе, но само в тяхното село и при условие, че бъде върната в къщи до 21.00 часа. Подс. Х. уверил св.Б., че не трябва да се притеснява, както и че ще върне дъщеря й след час. След това двамата подсъдими и св.В.  Й. се качили в автомобила, като последната седнала на задната седалка. Движели се по пътя към с.В., обл.Пазарджик като в тази посока се намирало кафенето, в което ходели обикновено. В един момент подминали кафенето и св. В.Й. попитала накъде били тръгнали, на което подс. С.Х. ***, където били отворили някакво ново кафене.

След като стигнали в с.С. св.В.Й. видяла, че във въпросното кафене имало много хора и не пожелала да влезе, но подс. Х. бил зад нея, хванал я за едната ръка и я побутнал да влезе. След като влезли и тримата седнали на една маса. По време на престоя си в кафенето св.В.Й. си писала по Фейсбук със сестра си - св.Р.П.,***. Обяснила й къде и с кого била. Във въпросното кафене тримата останали до към 21.30 ч., когато подсъдимите Х. и И. казали на Й. да стават, за да я откарат у дома.

Тръгнали отново с посочения лек автомобил, управляван от подс. И.И., но вместо в посока селата В. и Ветрен дол се отправили в посока местността „М.С.”. Пострадалата В.Й. попитала къде отивали, на което подс.И. заявил, че щели „да правят тройка”. Свидетелката не възприела тази негова реплика на сериозно, а по-скоро като шега. Тя започнала да настоява пред подс.Х. да я прибере, но той не й отговорил, а разменял реплики на ромски с подс.И., които Й. не разбирала. Движили се известно време по главния път за „М.С.” като в един момент Й. извадила мобилния си телефон, т.к. искала да изпрати съобщение на сестра си св.Р.П.. Подс. С.Х. обаче я видял, че държи телефона и я накарал да го прибере веднага, за да не го изхвърли. В един момент автомобилът спрял на нещо като малка полянка, с лек наклон, след което подсъдимите Х. и И. слезли, а св. В.Й. останала вътре на задната седалка.

Малко след това подс.И.И. влязъл при нея отзад откъм шофьорското място и й казал да се съблича. Пострадалата отказала и казала, че иска да си ходи. Подс.И. обаче й казал, че иска да осъществи с нея сексуален контакт или да му направи фелацио. Тя отказала категорично. Тогава подс.И. започнал да я съблича, псувал я и казвала, че  ако не се съблече ще я изхвърли в гората. Успоредно с това започнал да я удря по лицето с шамари. През цялото това време подс. С.Х. седял отвън, гледал през стъклото на автомобила, но не реагирал.

В резултат на ударите и заплахите подс. И.И. успял да съблече св.В.Й. чисто гола като дрехите й останали на задната седалка. В това време й звъннал мобилният телефон, който тя успяла да извади от дрехите си и да разреши разговора. Разбрала, че я търси сестра й. Не успяла обаче да проведе разговор, т.к.  подс. И. издърпал телефона от ръцете й, след което го хвърлил отзад на кората над багажното отделение в автомобила. Разговорът обаче не бил прекъснат и св.В.Й. чула, че сестра й – Р.П. отсреща я викала по име. От своя страна и пострадалата крещяла през това време, което било чуто от сестра й  и нейната приятелка - св.Г.Р., в чийто дом се намирали двете. Чувайки виковете на св.Р.П. по телефона, подс. И.И., взел слушалката и я подал на подс.С.Х., който все още бил до колата. Той на свой ред прекъснал обаждането. Св.Р.П. направила още няколко опита да се свърже със сестра си, но безуспешно.

Междувременно подс. И.И. продължил да се опитва да прави секс с пострадалата. Бутнал я на седалката, легнал върху нея и я натиснал. Тя пак се опитвала да го отблъсне и го бутала, а той я удрял през лицето с шамари като я бил хванал с едната ръка за косата. В това положение той успял да проникне с пениса си  в ануса на свидетелката. Последната изпитала болка и успяла да го избутала. Подс. И. тогава я хванал за косата като й казал, че щом не му давала, щяла да му прави фелацио. Същевременно натиснал главата й към пениса си, при което принудил Й.  да го поеме с уста. След  известно време пострадалата усетила, че И. щял да свърши и се отдръпнала от него. Той я пуснал и еякулирал върху ръкава на якето й и върху задната седалка на колата.

След като подс.И. свършил, излязъл от автомобила и започнал да се облича. Пострадалата също започнала да се облича, но подс. Х. влязъл отзад при нея и поискал да направи и на него фелацио. Й. обаче отказала и поискала да я откарат у дома,  при което подс. Х. я оставил да се облича, като останал на задната седалка при нея. През това време автомобилът потеглил обратно към с.С., обл.Пазарджик, отново управлявано от подс.И..

Стигнали до ромската  махала в селото и подс.И. паркирал в двора на къщата на подс.С.Т.. Като влезли в двора подсъдимите И. и Х. нищо не обяснили на пострадалата В.Й., а и тя не ги попитала нищо, тъй като била много уплашена. От къщата излязъл подс.П.М. и двамата с подс.С.Х. издърпали пострадалата от колата и я убедили да влезе в къщата. Придържайки я за ръце от двете й страни, т.к. Й. била уплашена и треперела, двамата подсъдими я вкарали в дома на Т.. Й. и Х. влезли в една стая, обзаведена като спалня, където останали насаме. Тук той започнал да говори на Й. и да се съблича. Свалил си дънките и поискал от пострадалата да му направи фелацио. Заплашвал я, че щял да я утрепе и изхвърли някъде. Казал, че вече познавал майка й и че щял да отиде в дома им, и ще я запали заедно със сестра й. Той бутнал Й. на леглото, качил се върху нея и приближил пениса си до лицето й. Горната обаче не искала да му прави фелацио, започнала да се дърпа и да върти главата си настрани.

Тогава подс.С.Х. отключил вратата на стаята, която до момента била заключена, като вътре влязъл подс.П.М.. Той седнал на леглото до св.Й. и започнал да я успокоява. Казал й да не се притеснява и че нищо нямало да й направят. После и двамата подсъдими започнали да събличат пострадалата, която се дърпала, но не успяла да им се противопостави. Подс.П.М. я опипвал и на свой ред се съблякъл. Така двамата подсъдими били на леглото от двете страни на св.В.Й.. В това положение единият от тях легнал по гръб и пострадалата била бутната с лице към него. Двамата навели насила главата й и натискайки я тя била принудена да прави фелацио на легналия. В същото време другият подсъдим застанал зад Й. и проникнал с пенис в ануса й. През цялото време легналият държал свидетелката за косата, а този отзад за тялото, при което тя не можела да мърда. Това продължило известно време, след което подсъдимите си сменили местата. Този, който бил легнал, се изправил, а другият легнал. Отново натиснали главата на Й. към пениса на легналия и тя започнала да права фелацио, а намиращият се зад нея подсъдими проникнал с пенис в ануса й. След около тридесет минути двамата подсъдими свършили почти по едно и също време и се изправили, като еякулирали в областта на гърдите на пострадалата. След това те напуснали стаята, а Й. останала гола на спалнята.

Веднага след Х. и М., в спалнята влязъл подс.И., като пострадалата нямала никаква възможност да се облече. Той заявил на Й., че вече нямало къде да му избяга и сега щял да прави секс с нея, при което тя започнала да пищи. След това И. се съблякъл, започна да бие свидетелката през лицето с шамари, обърнал я по корем на леглото и я затиснал с тялото си. Така успял да проникне с пенис в ануса й. Малко след това я накарал да му прави фелацио, като натискал главата й към пениса  си, след което отново проникнал в ануса й. След около десетина минути подс. И.И. еякулирал и напуснал стаята.

Веднага след И. в стаята влязъл подс.С.Т.. Той й казал, че иска да правят секс, а тя отвърнала, че не е съгласна. Т. репликирал, че това не го интересува и бутнал св.Й. да легне по гръб на леглото. След това се качил върху нея и я затиснал с тялото си. Тя се дърпала с ръце да избяга настрани, но той хванал краката й и ги поставил на раменете си. Виждайки, че е безсилна да се противопостави на Т., св.Й. поискала от него само да не прониква с пениса си „отпред”, т.е. да не осъществява вагинален контакт, заявявайки, че е девствена. Т. обаче не повярвал  и  осъществил с нея вагинален полов акт. След около пет минути подс.Т. еякулирал и излязъл от стаята, а веднага след това св.В.Й. станала и заключила вратата по най-бързия начин. Докато се обличала, намиращите се отвън подсъдими започнали да блъскат по вратата, да крещят като я псуват и заплашват, че ще я утрепят ако не отвори.  След като се облякла св.Й. отворила вратата и заявила пред всички, че иска да си ходи. Подс.С.Х. бил изпратен от останалите да им купи „трева” /марихуана/, при което Й. тръгнала с него, тъй като не искала да остава сама в къщата с останалите. Купили тревата от някакви момчета, които били с лек автомобил, паркиран на улица в близост до дома на Т..

След като двамата се върнали пак в къщата на подс.С.Т., подс.Х. се съгласил да върне св.В.Й. в дома й. При опит да излезе на заден ход с л.а. „Опел Астра” с ДК№ ****** от двора на къщата, подс.Х. ударил колата в дворната врата. След това Й. и Х. отишли до колата на момчетата, от които преди малко били купили марихуна, като последният ги помолил да откарат Й. ***.

Около полунощ св.Й. била оставена в близост до дома й, като подс.Х. я предупредил да не казва на никой нищо за случилото се. Прибирайки се тя била посрещната от майка си - св.А.Б., която била много притеснена, скарала й се, че била закъсняла и дори й ударила шамар. Св.Й. изглеждала много стресирана и плачела. Изпитвала страх и срам от майка си. По тази причина тя излъгала, че до сега била в дома на подс.С.Х. и заедно с родителите му водели разговор. Св.Б. заявила на св. Й., че повече нямало да я пуска да излиза, разплакала се и си легнала. Малко след това си легнала и пострадалата като по Фейсбук споделила със сестра си – св.Р.П., че същата вечер била изнасилена от четирима човека, включително от подс.С.Х.. Св.Р.П. веднага организирала превоз и около 02.00 часа пристигнала заедно със своята приятелка - св.Г.Р. в с.Ветрен дол. П. и Р. видели, че пострадалата била много уплашена и в шок. Когато ги видяла, тя се разплакала и ги помолила да не казват на майка й за станалото, както и да не съобщават в полицията, тъй като се страхувала подсъдимите да не навредят на нея и семейството й. Свидетелките П. и Р. обаче склонили св.Й. да сподели за инцидента, след което събудили св.А.Б. и й разказали за случилото се. След това свидетелките Й., П. и Р. ***, откъдето ги препратили в АГ-отделение на МБАЛ-Пазарджик. Там Й. била прегледана и се установило, има кръвоизлив. Била насочена към съдебна медицина.

На 19.04.2015г., през деня, от св.В.Й. бил подаден устен сигнал за случилото се в РУ на МВР – С.. Веднага били предприети издирвателни мероприятия с цел идентифициране на извършителите. Полицейските служители се насочили първоначално към подс.С.Х. и подс.С.Т., защото св.Й. знаела и съобщила името на първия, както и прякора на втория, т.к. докато била в къщата чула, че другите му викат „Дилъра”. Освен това дала описание на татуировката на Т. на едната му ръка, която видяла, докато се съвкуплявал с нея, както и на къщата и особено това, че в двора имало множество автомобили с чужда регистрация. Именно тези първоначални данни дали повод на полицейските органи да приемат, че подс.Т. е били съпричастен към случилото се.

На 19.04.2015г. били извършени два огледа на местопроизшествие, а именно в л.а. „Опел Астра” с ДК№ ****** и в дома на подс.Т., с което било отпочнато настоящото наказателно производство. В хода на разследването пострадалата извършила разпознаване на всеки от подсъдимите, при което те били установени като автори на гореописаните престъпни посегателства и привлечени към наказателна отговорност.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени като обективно, компетентно и неоспорено от страните, при прегледа на пострадалата В.Й. била установена прясна дефлорационна щърбина в девет часа по часовниковия циферблат с кръвонаседнати и кървящи при допир ръбове. Кръвонасядане по лигавицата на влагалищния вход и перинеума до аналния отвор. Според вещото лице описаните травматични увреждания в областта на половите органи добре отговарят да са били причинени според съобщението на св. Й., а именно в резултат на извършен полов акт. Също така наличието на кръвонасядане на меките тъкани в областта на перинеума и ануса било възможно да са в резултат на извършен анален полов акт.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно- психиатрична експертиза на В.Й., което съдът цени като обективно, компетентно и неоспорено от страните, веднага след извършване на инкриминираното деяние срещу нея пострадалата изпаднала в остра реакция на стрес, което състояние било констатирано и по време на изследването. Острата стресова реакция не изключвала вменяемостта като по време на престъплението Й. е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Тя е могла да възприема правилно фактите от значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва във всички фази на наказателното производство като свидетел. Според вещото лице тя се е била противопоставила адекватно на извършеното спрямо нея. 

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза на подс.С.Х., което съдът цени като обективно, компетентно и неоспорено от страните, горепосоченият не е страдал и не страда от психично заболяване. По време на осъществяване на деянието и на прегледа е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият може да възприема фактите от значение за делото, да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в процеса в качеството на подсъдим и да взима решения, свързани със защитата му. Х. по личностова структура е екстраверт, с ниска бариера на морални задръжки. При него не съществуват морални категории като достойнство, чест, да държи на дадена дума и обещание. Ръководел се единствено от своите желания и стремежи, без да се съобразява със страданието на околните /в случая пострадалата от престъплението/. В някаква степен било възможно Х. да е бил повлиян от останалите пълнолетни подсъдими, но той можел да различава добро от зло и законно от незаконно, т.е. е вменяем.

Видно от заключението на приетата по делото тройна съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени като обективно, компетентно и неоспорено от страните, при прегледа на пострадалата В.Й. се установили генитални брадавици /остри кондиломи /.

Тази инфекциозна болест е една от най-често срещаните венерични зарази. Разпространена е в целия свят като от нея боледуват предимно младите хора във възрастта между 20 и 30 години. Предава се главно по полов път от болен партньор или заразоносител. Причинителите на заболяването са вируси, принадлежащи към голямата група на т.нар. Човешки папиломен вирус (Human Papilloma Virus = HPV).

Гениталните брадавици /остри кондиломи/ най-често се причиняват от вируси HPV, тип 6 и 11, но онкогенна опасност представляват и типовете 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51 и 56.

Гениталните брадавици се предават по време на полов акт /вагинален или анален/ или полова игра със заразен партньор. Тогава вирусите проникват в кожния епител и там започва тяхното развитие. Инкубационен (скрит) период, е от 1 до 6 месеца. След неговото изтичане на мястото на проникването на инфекцията върху кожата или лигавицата се появява една брадавица, от която вирусът може да се пренесе и да обхване цялата генитална област и ануса. Появата на брадавиците не е свързана с никакви явни симптоми. Те не болят, не сърбят, не съдържат и не отделят секрет и в началото могат да останат незабелязани, особено когато са единични. Вниманието на болния може да бъде привлечено от две неща- нарастването им по обем или увеличаването на броя им. Поради това обикновено те биват забелязани по време на преглед по друг повод. При жените се забелязват по срамните устни, шийката на матката, пространството между влагалището и ануса и около ануса. И при двата пола външният им вид е еднакъв - те представляват малки израстъци, обикновено групирани, наподобяващи формата на цветно зеле или гребен на петел. При мъжа диагнозата се поставя по-лесно. При жените трябва да се осъществи цялостен гинекологичен преглед.

Поради  изложеното следва да се приеме, че болестните изменения в областта  на  половите  органи на пострадалата имат давност от повече от 6 месеца.  Напълно  е възможно предаването на инфекцията на половите и партньори  и  клинични  прояви  при  тях  след  инкубационен  период,  посочен по-горе. Клиничната   манифестация  е свързана  пряко  с  имунитета  на организма, както и с особеностите на самия вирус.

Вещите лица са категорични в съдебно заседание, че ако заразеният има полов контакт /анален или вагинален/, то той ще предаде заболяването на своя партньор, но не е задължително това заболяване да се прояви клинично у партньора, защото ако неговият организъм е с по-добри защитни сили, т.е. с по-силен имунитет,  то тогава папиломния вирус ще остане в неговия организъм в латентно състояние. Казано с други думи, възможно е партньорът да продължи да носи вируса в геномите на клетките си, т.е. да остане носител и да разпространява вируса при полови контакти, но без да се прояви при него самия, без да има брадавици в областта на половите органи. В тази връзка вещите лица заключават, че не е задължително при подсъдимите да е налице клинично проявление на вируса, като това ще зависи от имунитета им. Наличието на горепосочения вирус у пострадалата и то с давност отпреди инкриминираното престъпление вещите лица обясняват с това, че тя е имала и предишни анални полови контакти с други лица, което е съобщила по време на изследването. Това напълно кореспондира и с показанията на пострадалата, дадени в съдебно заседание, където тя добросъвестно поясни, че преди инцидента е имала анални полови контакти с други две лица.

Видно от заключението на приетата по делото ДНК експертиза, което съдът цени като обективно, компетентно и неоспорено от страните:

 

1. По обекти PG-124-2-2/2015, PG-124-2-4/2015 /взети от тапицерията на седалката – бел. моя/, PG-124-3-1/2015 /взет от дъното на боксерките на потрадалата-бел. моя/, PG-124-4/2015, PG-124-4-2/2015 /взети от блузката на пострадалата-бел. моя/, PG-124-5-1/2015, PG-124-5-2/2015, PG-124-5-4/2015, PG-124-5-5/2015 и PG-124-5- 6/2015 /взети от якето на пострадалата-бел. моя/ се доказва наличие на човешка сперма.

 

2. По обекти №№ PG-124-1-1/2015, PG-124-1-2/2015, PG-124-1-3/2015, PG-124-2-1/2015, PG- 124-4-1/2015 и PG-124-5-3/2015 не се доказва наличие на човешка сперма.

 

3. По обект № PG-124-3-1/2015 /взет от дъното на боксерките на пострадалата-бел. моя/ се доказва наличие на човешка кръв.

 

4. По обекти № № PG-124-2-3/2015 и PG-124-5-3/2015 не се доказва наличие на човешка кръв.

 

5. Човешката сперма по обекти №№ PG-124-2-2/2015 и PG-124-2-4/2015, има ДНК профил еднакъв с ДНК профила на сравнителния материал от И.Н.И., обект PG-124-9/2015. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен И.Н.И., е:

1 на 2 471 360 000 000 000 000 000

 

6. Човешката сперма по обект №№ PG-124-4/2015, има ДНК профил еднакъв с ДНК профила на сравнителния материал от С.А.Т., обект PG-124-8/2015. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен С.А.Т., е:

1 на 162 940 000 000 000 000 000

 

7. Човешката сперма по обекти №№ PG-124-5-1/2015, PG-124-5-2/2015, PG-124-5-4/2015. PG-124-5-5/2015 и PG-124-5-6/2015, има ДНК профил еднакъв с ДНК профила на сравнителния материал от С.Х.Х., обект PG124-10/2015. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен С.Х.Х., е:

1 на 1 387 670 000 000 000 000 000 000

 

8. За човешката сперма, обект № PG-124-4-2/2015, се установява смес от две лица. При сравнително съпоставяне с ДНК профилите на П.Д.М., С.А.Т., И.Н.И. и С.Х.Х., при отчитане наслагванията на отделни алели в някои локуси се установи, че всички алели от ДНК профилите на С.А.Т. и С.Х.Х. присъстват в смесения ДНК профил.

 

9. За човешката сперма, обект № PG-124-3-1/2015, се установява смес от три лица. При сравнително съпоставяне с ДНК профилите на П.Д. Мартинов, С.А.Т., И.Н.И. и С.Х.Х., при отчитане наслагванията на отделни алели в някои локуси се установи, че всички алели от ДНК профилите на С.А.Т., И.Н.И. и С.Х.Х. присъстват в смесения ДНК профил. Проведеният Y-ДНК анализ потвърждава присъствието на биологичен материал от трите лица.

 

10. „Женската” фракция от биологичният материал по боксерките, обект № PG-124-3-1/2015, показва ДНК профил на лице от женски пол, еднакъв с ДНК профила на обект № PG-124-4-1/2015 и различен от ДНК профила на лицето от женски пол, установен по обект № PG-124-1-1/2015.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на пострадалата – св.В.Й., както и от тези на свидетелите -  Д.З., Р.П., Г.Р. и А.Б., заключението вещите лица по назначените единична СМЕ, тройна СМЕ, двете  СПЕ и ДНК експертизата, както и от писмените и веществени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът кредитира изцяло посочените по-горе гласни доказателства, т.к. същите са хронологично точни, кореспондират помежду си и се подкрепят от останалите писмени и веществени доказателства, а също и от експертните заключения, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на пострадалата В.Й., т.к. ги намери за обективни и добросъвестни. Действително тя е пострадала от едни от най-тежките престъпни посегателства против личността, каквито са престъпленията блудство и изнасилване и като такава би могла да се възприема като заинтересована от изхода на делото. Съдът обаче отчете, че преди инцидента тя не е имали никакъв личен мотив да уличава необосновано извършителите, приписвайки им поведение или деяние, което обективно те да не са извършили. Нещо повече, с изключение на подс.Х. тя не е познавала никой от останалите подсъдими, а отношенията й с Х. преди инкриминираната дата не водят до извода, че тя е имала причина да му отмъщава за нещо. Ето защо съдът прие, че Й. депозира своите показания не от стремеж да обвинява необосновано извършителите, а единствено с цел да се разкрие обективната истина. Индиция за това е и обстоятелството, че същата не пожела да се възползва от процесуалните си права на пострадала и да предяви граждански иск или да се конституира като частен обвинител против подсъдимите. Това говори, че тя не търси никакво възмездие лично за себе си, а желае единствено подсъдимите да бъдат санкционирани съобразно предвиденото в закона.

Вярно е, че показанията на св.Й. дадени във фазата на съдебното следствие не се припокриха изцяло с тези, които тя дава в ДП и които бяха приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 от НПК.  Съдът констатира определени противоречия между тези показания. Така например в ДП Й. е казала, че по пътя за м. „М.С.”, подс.Х. бил казал, че ще правят „тройка”, а в съдебната фаза казва, че това казал подс.И.. В съдебната фаза казва, че когато паркирали с колата в двора на къщата на Т., подс.Х. я убедил доброволно да слезе от колата и да влезе в къщата, а в ДП е заявила, че Х. я издърпал от колата заедно с М. и я вкарали в къщата. Пак в съдебна фаза сочи, че от всички подсъдими само И. е отправяла заплахи към нея, а в ДП е заявила, че това е правел и Х., когато били насаме в спалнята. В съдебната фаза сочи, че в дома на Т., подс.И. блудствал с нея посредством анален полов акт и не споменава да я е карала да му прави и фелацио, докато в ДП казва и това.

Съдът обаче намери тези противоречия за абсолютно несъществени и напълно обясними с оглед отдалечеността на времето, в което пострадалата дава показания в съдебната фаза и което е почти една година след деянието. По тази причина е напълно логично пострадалата да забрави конкретни подробности, така както е забравила, че след като вечерта се е прибрала в дома си майка й и е ударила шамара, за което категорично свидетелства св.Б..

В крайна сметка, след прочитането на показанията на пострадалата от ДП тя заяви, че ги потвърждава изцяло, с изключение на обстоятелството, че по пътя за м. „М.С.”, не подс.Х., а подс.И. бил казал, че ще правят „тройка”, което обясни с това, че вероятно се е объркала в полицията. По тази причина съдът даде основно вяра на показанията на пострадалата от ДП, а тези, депозирани в съдебната фаза, прие като допълващи, т.к. последните са дадени почти година след инкриминираните събития, а тези от ДП – само два дни след тях, при което няма съмнение, че са най-обективни и достоверни.

Тук е мястото да се посочи, че не могат да бъдат споделени възраженията на защитниците в смисъл, че показанията на пострадалата били необективни, т.к. тези от ДП не се покривали напълно с тези от съдебната фаза и основно, защото според пострадалата тя била бита с шамари от подс.И., а по лицето й не били констатирани никакви видими увреждания, нито от вещото лице по СМЕ, нито от показанията на свидетелите. При придобиване на непосредствени впечатления от пострадалата съдът констатира, че тя е с мургава кожа, при което е напълно обяснима липсата на ясно изразени следи от нанесените й удари с шамари. Ноторно е, че при по-тъмен цвят на кожата хематомите, кръвонасяданията или т.нар. синини личат по-малко, а ако са с по-нисък интензитет остават незабележими.

Извън казаното до тук, следва да се отбележи, че показанията на пострадалата напълно кореспондират с тези на свидетелите Д.З., Г.Р., Р.П. и А.Б., а първите двама са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото. З. поясни как на 19.04.2015г. пострадалата му е разказала подробно какво се било случило и преразказаното от него напълно съответства на показанията на св.Й.. Поясни, че тя е посочила, че извършителите са били четирима, като е знаела имената само на подс.Х. и прякора на подс.Т. – „Дилъра”, като е дала и характерно описание на къщата му, което е било достатъчно той да бъде установен като извършител. Св.Р. пък е категорична, че когато сестрата на пострадалата се опитала да се свърже с нея по телефона тя е присъствала, т.к. двете със св.Р.П. била заедно. Последната била пуснала телефона на високоговорител, при което Р. чула писъците на пострадалата, която се установи, че  в този момент се е намирала в автомобила с подс.И., който започнал да упражнява принуда към нея, цел извършване на блудствени действия. Категорична е също, че когато пристигнали в дома на пострадалата тя казала, че била изнасилена от четирима. Аналогични показания депозира и св.П., която съдът намери за обективна и добросъвестна, независимо, че е сестра на пострадалата.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Н.С., Р.Т. и Й.К.. Първо следва да се каже, че тези три лица са придобили статут на свидетели в процеса по инициатива на защитата на подсъдимите. Несъмнено те бяха призовани, за да свидетелстват и да обрисуват личността на пострадалата като морално пропаднала, без сексуални задръжки и осъществяваща сексуални актове срещу заплащане. Съдът обаче констатира, че техните показания са абсолютно недостоверни, като в голямата си част дори противоречат на обясненията на някои от подсъдимите. Така например св.Н.С. сочи, че бил в кафенето около 20-21 часа, където видял пострадалата в компанията на още 5-6 момчета. Твърди, че стоял в кафето около 10 минути, през което време разбрал, че Й. се самопредлагала. Казвала на всеослушание, че може да излезе с някое момче, ако я харесва, излизала и влизала в заведението с различни момчета. Първото, което следва да се отбележи, е че абсолютно нелогично Й. да е имала описаното от горния поведение, тъй като в заведението е била с подсъдимия С.Х., който й е бил интимен приятел и е житейски необяснимо пред него тя да има такова фриволно поведение, каквото описва С.. Още повече, че и самият подсъдим С.Х. не съобщава нищо подобно на казаното от С..

Св.Й.К. пък, който е приятел на подсъдимия М., сочи, че през месец април 2015г. бил заедно с него в заведение „Хускварна” в гр.Пазарджик. Твърди, че тогава П. все още не бил обвинен от пострадалата, т.е. очевидно говори за събитие преди 18.04.2015г. Според св.К., той и М. седнали на маса, на която била св.В.Й. с компания. К. чул по време на разговора, че Й. предлагала сексуални услуги срещу заплащане, а именно 15 лв. за орална любов и 20 лв. за анален секс. Тук е достатъчно да се маркира това, което заявява подсъдимия М. в обясненията си пред настоящия съдебен състав, находящи се на л.18 от съдебния протокол за проведено о.с.з. на 25.04.2016г. В своите обяснения М. недвусмислено заявява, че преди да види пострадалата Й. в дома на Т. той не я е познавал, никога не я бил виждал и не бил чувал нищо за нея. С оглед на това, ако заявеното от св.К. бе вярно, то няма никакво съмнение, че подсъдимият М. би разказал за събитията в заведението „Хускварна”.

Св.Р.Т. депозира показания, в които твърди, че пострадалата била „развалено момиче”, както сам се изразява, тъй като се предлагала за пари. Сочи, че сам той бил правил анален секс с нея в началото на 2015 година срещу заплащане от 20 лева. Веднага следва да се отбележи, че дори хипотетично да се приеме за вярно казаното от св.Т., то това не води автоматично до извода, че едно момиче с нисък морал и ценности не може да бъде обект на изнасилване или блудство. Отделно от това, съдът доби непосредствени впечатление за семейната и социалната среда, в която е израснала и живее пострадалата, при което намери за абсолютно недостоверно заявеното от Т.. Установи се, че пострадалата е била обект на постоянни родителски грижи и контрол. Имала е наложен от родителите вечерен час до 21.00ч. и в повечето случаи, когато е излизала, не е ходила по заведения, а е разговаряла и правила разходки в парка на селото със свои приятелки. С оглед на всичко това абсолютно недостоверно звучи заявеното от св.Т..

Обобщено следва да се каже, че в своите обяснения, дадени в съдебната фаза на процеса, подсъдимите С.Х., И.И. и С.Т. не отричат, че първите двама са имали полови сношения без съвкупление с пострадалата, а последният се съвкупил с нея. В общи линии казаното от тях относно събитията, свързани с осъществените полови контакти с Й., напълно съвпадат и със заявеното от нея.

Съдът обаче не дава вяра на тези трима подсъдими относно дадените от тях обяснения в смисъл, че осъществените с Й. полови контакти били на доброволна основа, т.е. че никой от тях не й е оказвал принуда под формата на насилие или заплаха. Съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимия М., в който той твърди, че не е имал никакъв полов контакт с пострадалата, както и че след като тя и подсъдимите Х. и И. пристигнали в дома на Т., той поседял 15-тина минути и си тръгнал. Тези негови обяснения категорично се опровергават на първо място от обясненията на подсъдимия Х.. Последният недвусмислено сочи, че заедно с М. са били в спалнята, като са се редували в смисъл, че докато Й. е правила фелацио на единия, другият е имал с нея анално сношение, след което са си разменили местата. Вярно е, че обясненията на Х. в този смисъл имат статут на оговор по отношение на подсъдимия М., но това не е единственото гласно доказателство за неговото участие в извършване на вмененото му престъпление. Освен обясненията на Х., пряко гласно доказателство за извършеното от М. престъпление са показанията на пострадалата, за достоверността на които по-горе бяха изложено подробни съображения. Обстоятелството, че от ДНК експертизата не е установено наличие на сперма по обектите, предмет на изследване, оставена от подсъдимия М., не води автоматично до извода, че следва да бъде оправдан поради липса на доказателства.

Освен обясненията на подсъдимия Х. и показанията на пострадалата, пряко доказателство за участието на М. е и извършеното в досъдебната фаза на процеса разпознаване от В.Й., обективирано в приетия като писмено доказателство по делото протокол за разпознаване чрез фотоснимка, находящ се в том 1, л.49-60, ведно със съпътстващия го фотоалбум. Веднага следва да се отбележи, че това процесуално-следствено действие е извършено при стриктно спазване на разпоредбата на чл.171 ал.4 от НПК, доколкото към този момент подсъдимият М. се е намирал извън пределите на България. Както самият той заяви, още на 19.04.2015г., т.е. в деня след извършване на престъплението, е заминал за Испания, при което не е било възможно да бъде представен за непосредствено разпознаване. Съдът констатира, че този протокол е с дата 30.04.2014г., като е очевидно, че е допусната техническа грешка при изписване на годината. Няма никакво съмнение, че това действие е извършено през 2015 година, тъй като през 2014 година пострадалата нито е била изнасилвана, нито е било блудствано с нея, още повече с участието на М.. Отделно от това, преди извършване на разпознаването пострадалата е разпитвана, като разпитът е обективиран в протокола, находящ се в том 2, л.48. В този разпит тя е обяснила по какви белези ще  разпознае лицето, което я е насилило в стаята заедно със С.Х.. Протоколът за разпит е от 30.04.2015г., като е несъмнено, че разпознаването е извършено веднага след това.

Както вече се посочи и по-горе, съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимите Х., И. и Т. досежно това, че те са имали полов контакт с пострадалата без използване на насилие и заплахи, т.е. с нейно съгласие. Не убягна от вниманието на съда, че позицията на тези трима подсъдими, изразена в съдебно заседание, драстично се разминава с обясненията, които те са дали в досъдебната фаза на процеса и които бяха приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2, във вр. с ал.1 т.3 от НПК.

В първия си разпит от ДП от 20.04.2015г. подсъдимият Х. е разказал само как са били с пострадалата в кафето в с.С., постояли малко и я прибрал в дома й. Там той въобще не споменава дори присъствието на подсъдимия И.. Очевидно е, че той е депозирал тези свои обяснения тогава с цел да прикрие извършеното от него самия, както и да не даде сведения за никой от останалите подсъдими. Вярно е, че в съдебно заседание подсъдимият Х. отрече истинността на тези свои обяснения, но те бяха преценени от съда до толкова, че да направи извод за обстоятелството, че позицията на Х. търпи една значителна еволюция. Очевидно принуден от събраните по делото доказателства, още в най-ранния етап на разследването, подсъдимият Х. е дал обяснения за втори път на 23.04.2015г., находящи се в том 2, л.16.  В тях той вече по-подробно е разказал как са отишли с пострадалата и И. в кафето в С., как след това са тръгнали за местността „М.С.”, как е бил помолен от И. да го остави насаме в колата с Й., как видял, че последната прави фелацио и разбрал от нея след това, че била принудена за това насила. В тези свои обяснения той разказва също как той и П.М. са осъществили блудствени действия с пострадалата в дома на Т.. Разказва как след тях в спалнята при пострадалата влязъл подсъдимия И., а след него и подсъдимия Т.. Прави впечатление, че и в тези свои обяснения Х. не съобщава някой да е осъществил принуда спрямо Й.. Няма никакво съмнение обаче, че той прикрива този факт именно, за да не се самоуличи. Веднага следва да се отбележи, че ако заявеното от Х. за това, че всичко е станало със съгласието на пострадалата бе вярно, то няма никаква логика тя да твърди обратното, защото вече няколкократно се спомена, че тя е била интимна негова приятелка, имала е положителни чувства към него и ако наистина е искала да предостави доброволни сексуални услуги на него и приятелите му, то не би твърдяла необосновано противното.

Не може да не направи впечатление, че в своите обяснения от ДП, дадени на 19.05.2015г., находящи се в том 2, л.49, подсъдимият Т. разказва само как на 18.04.2015г. в новото кафене в селото видял пострадалата в компанията на И. и Х., след което разбрал, че тримата тръгнали на някъде с кола. Твърди, че въпросната вечер той се прибрал с дома си и заявява, че Й. никога не е ходила там и никога не  имал с нея полов контакт. Очевидна е еволюцията на Т. досежно заетата от него позиция в съдебната фаза на процеса, където вече не отрича съвкупление с пострадалата, но твърди, че е било доброволно. За съда не остана никакво съмнение, че тази еволюция у Т. се дължи на резултата от ДНК експертизата, която е изготвена на 30.07.2015г. След като с тази експертиза е било безспорно доказано, че по конкретни обекти от дрехите на пострадалата са били открити следи от спермата на Т., то той и неговия защитник са били принудени да признаят факта на осъществения сексуален акт. На последно място, но не по значение, следва да се каже и това, че ако наистина Т. е осъществил сексуалния акт със съгласието на пострадалата, то е било най-логично той да съобщи тези факти още при първия, респективно при  втория си разпит в ДП, а не да отрича каквито и да е било контакти с нея, както и нейното присъствие в дома му. Всичко това даде основание на съда да не повярва на подсъдимия Т. в смисъл, че осъщественият от него сексуален акт е бил доброволен. Още повече, че самият Т. не можа да обясни логично в съдебно заседание защо в ДП е прикрил факта на полово съвкупление с Й.. Твърди, че се бил страхувал, но в същото време сочи, че нито е бил заплашван, нито насилван в полицията.

Аналогично стоят нещата и с обясненията на подсъдимия П.М., дадени в ДП на 03.06.2015г. и находящи се в том 2, на л.31. В тях той е заявил, че видял В.Й. само веднъж със С.Х. ***. Заявил е, че той бил в това кафене, но на друга маса и нищо друго конкретно не съобщава, т.е. няма и думичка за това, че по-късно вечерта Х., Й. и И. са дошли в дома на Т., където е бил и той.  М. също не успя да обясни логично защо в ДП е скрил факта, че е бил в дома на Т., като се задоволи да заяви, че няма обяснение за това, макар че непосредствено след твърдението за липса на обяснение уточни, че адвокатът му го бил посъветвал така. Очевиден е стремежът на М., както в ДП, така и във фазата на съдебното следствие да депозира обяснения, с които да се оневинява, като твърди, че не е имал никакъв полов контакт с пострадалата. По-горе обаче бяха изложени подробни съображения защо са налице достатъчно убедителни доказателства за неговото участие, в съучастие с подсъдимия Х., при извършването на блудствени действия спрямо Й..

Съдът не даде вяра и на обясненията на подс.И., дадени в съдебната фаза, в които той не отрече, че е имал полово сношение с пострадалата без съвкупление веднъж в лекия автомобил и втори път в дома на Т., но с твърдението, че те били осъществени със съгласието на Й. и без използване на сила или заплаха. Това твърдение освен от показанията на пострадалата се опроверга и от показанията на св.П. и св.Р.. Установи се, че те са чули писъците на Й. по телефона, в момента, когато тя е била в колата заедно с И.. При това положение се налага извод, че ако наистина тя е била съгласна да има с него анален полов акт или да му направи фелацио, то няма никаква логика да крещи по телефона и по този начин да притесни сестра си, а напротив – би провела нормален разговор със сестра си, при който би казала, че всичко е наред и скоро ще се прибере. Обстоятелството, че подс.И. не говори цялата истина се извежда и от това, че той дори отрича докато е бил в колата с Й., някой да е звънял по телефона й и той да го е взимал и хвърляла на задната кора на колата по описания вече начин. За този факт обаче се събраха достатъчно гласни доказателства от показанията на Й., П. и Р., включително и от обясненията на подс.Х..

При така установената фактическа обстановка се налага единствено възможният правен извод, че от обективна и субективна страна всеки от подсъдимите е осъществил престъпление както следва:

1. С.Х.Х. е осъществил състава на чл.150, ал.1, във връзка с чл. 63, ал.1, т.3, във връзка с чл.20, ал. 2 от НК, като на 18.04.2015 г., в с. С., обл. Пазарджик, в съучастие като извършител с П.Д.М. ***, чрез употреба на сила (бутане на леглото, натискане на главата и държане за косата и тялото - подробно описании по-горе) и заплашване (че ще я утрепе и ще я изхвърли някъде и че ще запали майка й и сестра й) е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /подробно описании по-горе/ по отношение на В.Д.Й. ***, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си;

2. С.А.Т. е осъществил състава на чл.152, ал.1, т.2 от НК, като на 18.04.2015 г., в с. С., обл. Пазарджик, се е съвкупил с лице от женски пол – В.Д.Й. *** като я принудил за това със сила – натиснал я с тялото си и я обездвижил, държейки крака й на раменете си;

3. И.Н.И. е осъществил състав анна чл.150, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на 18.04.2015 г., в гориста местност в землището на с.С., обл.Пазарджик и в с.С., обл.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, чрез употреба на сила и заплашване /по описания по-горе начин/ е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /подробно описании по-горе/ по отношение на В.Д.Й. с ЕГН ********** ***, а именно:

- на 18.04.2015 г., в гориста местност в землището на с. С., обл. Пазарджик, на уширение от път, водещ към м. „М.С.”, в лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ******, чрез употреба на сила (нанасяне на удари по лицето и натискане на главата) и заплашване (че ще я изхвърли „тука” – в гората) е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /подробно описании по-горе/;

- на 18.04.2015 г., в къща, находяща се на ул. „**** в с. С., обл. Пазарджик чрез употреба на сила (нанасяне на удари по лицето) и заплашване (че няма къде да му избяга) е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /подробно описании по-горе/;

4. П.Д.М. е осъществил състава на чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на 18.04.2015 г., в с.С., обл.Пазарджик, в съучастие като извършител със С.Х. ***, чрез употреба на сила (бутане на леглото, натискане на главата и държане за косата и тялото - подробно описании по-горе) е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на В.Д.Й. ***.

Авторството на горепосочените деяния се доказа по безспорен и несъмнен начин. Безспорно  доказани  са  и останалите  обстоятелства за време, място и начин на извършване.

Всеки един от подсъдимите е имал представа  за всички обективни елементи на състава на осъщественото от него престъпно деяние.  

Подсъдимият И. е съзнавал,  че  посредством употребеното насилие и заплахи към пострадалата, първо в колата, а после и в дома на Т., е извършили спрямо нея на два пъти блудствени действия /подробно описани по-горе/, с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление. Той е извършил блудството при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, т.к. двете отделни блудствени действия са осъществени през непродължителен период от време, осъществяват по отделно един и същ състав на престъплението блудство, извършени са при една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващото деяние се е явило от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Подсъдимият Х. и подс.М. са съзнавали,  че  посредством употребеното насилие към пострадалата - бутане на леглото, натискане на главата и държане за косата и тялото, а преди това и посредством отправените заплахи само от Х. към пострадалата /преди в стаята да влезе М./, че ще я утрепе и ще я изхвърли някъде и че ще запали майка й и сестра й, са извършили спрямо нея блудствени действия /подробно описани по-горе/, с цел да възбудят и удовлетворят половото си желание без съвкупление. Двамата са действали в съучастие като съизвършители, т.к. всеки един от тях е участвал в изпълнителното деяние на двуактното престъпление блудство – упражнената принуда /насилие от страна на двамата и заплахи само от Х./, както и извършените блудствени действия. Двамата са имали общност на умисъла и са съзнавалли приноса на всеки един от тях в постигането на общия престъпен резултат. Подс.Х., макар и непълнолетен, е могъл да ръзбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.

Подсъдимият Т. е съзнавал, че в резултат  на употребеното насилие– затискане с тялото и обездвижване на пострадалата, държейки крака й на раменете си по начина,  подробно описан по-горе  е  сломил съпротивата на пострадалата и по този начин я е принудили към съвкупление. Действително насилието от страна на Т. не е било с особено голям интензитет, но не е било и наложително да бъде с такъв, т.к. когато той е влязъл в стаята, възможността на пострадалата за съпротива е била сломена в значителна степен. Преди това тя е била бита с шамари по лицето и заплашвана на два пъти от подс.И., била е заплашвана от Х. и  насилена едновременно от Х. и М..

От субективна страна всеки един подсъдим е предвиждал конкретно настъпването на общественоопасните последици на осъществяваното от него деяния  и е искал тяхното настъпване, т.е. действал е с  пряк умисъл съгласно материално правната характеристика по чл.11 ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите  съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК, а за подс.Х. – на чл.60 от НК - относно целите на наказанието и тези на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на конкретните  деяния по чл.152 и по чл.150 от НК е изключително завишена с оглед конкретните обстоятелства, при които са извършени престъпните посегателства – с изключителна бруталност /особено от страна на подс.И./ и безнравственост, с  демонстрирано  чувство за безнаказаност,  а  също  и  като  се изходи от броя  на  извършените  блудствени действия, броя на участващите в престъпленията лица,  продължителността на извършване на престъпното  посегателство по чл.150 от НК от страна на И., което е осъществено при условията на продължавано престъпление и което заслужава по-високата социална, морална и правна укоримост.

Подсъдимите са  личности със завишена степен на обществена опасност. Действително Х., И. и М. не са осъждани, а Т. е реабилитиран по право към момента на деянието.  В същото време обаче те са негативно охарактеризирани. Т. е криминално проявен и в характеристиката от РУ на МВР – С. /лист 41, том ІІ от ДП/ е обрисуван като личност, склонна да извършва престъпления и противообществени прояви, а миналото му осъждане, за което е настъпила реабилитация във всички случаи следва да се отчита като негативна характеристична данна за него.  В този смисъл съдът не кредитира характеристична справка за него, издадена от кмета на с.С. /лист 57 от съдебното дело/, т.к. тя не съдържа конкретни данни за личността му, а по-скоро за семейното му положение и родствени връзки. Подс.И. също е негативно охарактеризиран според характеристиката от РУ на МВР – С. /лист 53, том ІІ от ДП/, където е обрисуван като личност, склонна към извършване на противообществвени прояви и дружаща с лица от криминалния контингент. В този смисъл съдът не кредитира характеристична справка за него, издадена от кмета на с.С. /лист 14 от съдебното дело/, т.к. тя не съдържа конкретни данни за личността му, а по-скоро за семейното му положение и родствени връзки.  Подс.М. също е негативно охарактеризиран според характеристиката от РУ на МВР – С. /лист 28, том ІІ от ДП/, където е обрисуван като личност, склонна към извършване на престъпления и противообществвени прояви и дружаща с лица от криминалния контингент. Съдът не кредитира характеристичната справка за него, издадена от кмета на с.С. /лист 84 от съдебното дело/, т.к. тя не съдържа конкретни данни за личността му, а по-скоро за семейното му положение и родствени връзки. Подс.Х. също е негативно охарактеризиран. Вярно е, че в характеристичната справка от РУ на МВР-С. /лист 12, том ІІ от ДП/ е посочено, че той не е криминално проявен, не се води на отчет при инспектор ДПС и срещу няма разглеждани възпитателни дела по ЗБППМН, но преценявайки личността му съдът изходи от отразеното в съдебнопсихиатричната експертиза. В нея вещото лице е посочило категорично, че  Х. по личностова структура е екстраверт, с ниска бариера на морални задръжки, като при него не съществуват морални категории като достойнство, чест, да държи на дадена дума и обещание. Ръководи се единствено от своите желания и стремежи, без да се съобразява със страданието на околните.

Извън казаното до тук относно характеристиката на всеки от четиримата следва да се добави и това, че всяка човешка личност се характеризира посредством постъпките си, а в конкретния казус, четиримата са извършили едно от най-тежките престъпления против личността, засягащо половата непикосновеност, което е достътатъчно да се възприемат като лица с негативни характериситичинн иданни.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание и култура на подсъдимите, намерило проявление в грубото незачитане от тяхна страна на телесната /в частност полова/ неприкосновеност и на личността на пострадалата.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимите съдът прецени чистото им съдебно минало, младежката възраст за М., признатите факти на съвкуплението, респ. половото сношение от страна съответно на Т., Х. и И.. Младежката възраст не се отчете като смекчаващо обстоятелство за Х., т.к. тя е елемент на правната квалификация на извършеното от него престъпление и от там основание за редукция на наказанието по реда на чл.63 от НК.

Като отегчаващи обстоятелства за четиримата се отчетоха негативните им характеристични данни. Само за И. се отчете като отегчаващо причинените леки телесни повреди на пострадалата, посредством нанасянето на побой на два пъти с шамари по лицето. Само за Т. се отчете като отегчаващо обстоятелство фактът, че в резултата на престъплението е дефлорирал пострадалата и тя е загубила девствеността си противно на своята воля и не при избрани от нея, време, място и партньор. Само за Х. се отчете като отегчаващо обстоятелство фактът, че е злоупотребил грубо с доверието и чувствата, които пострадалата е имала към него. Именно неговото поведение, изразяващо се в бездействие и непротивопоставяне е станало причина първо с пострадалата да блудства И., а в последствие и останалите, включително и самият Х.. Няма никакво съмнение, че ако Х. се бе възпротивил първо пред И. и бе съдействал на пострадалата да се прибере от кафенето в дома си, съобразно договореното с нейната майка, то въобще до инцидента не би се стигнало. В този смисъл поведението на Х. има най-голяма тежест при отчитането на условията провокирали и довели до извършване на престъпните посегателства спрямо Й..

При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната тежест на всяко от тях и след редукцията на наказанието за подс.Х. при условията на чл.63 ал.1, т.3 от НК, съдът даде превес на отегчаващите отговорността обстоятелства за подс.Х. и превес на смекчаващите такива за останалите трима подсъдими, като превесът при И. бе по-лек отколкото този при Т. и М..

При това положение съдът осъди подсъдимите както следва:

- на основание чл.150, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3, във връзка с чл.20, ал.2 от НК подс.С.Х. бе осъден на две години лишаване от свобода;

- на основание чл.152, ал.1, т.2 от НК подс.С.Т. бе осъден на  три години лишаване от свобода;

- на основание чл.150, ал.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК подс.И.И. бе осъден на четири  години и шест месеца лишаване от свобода;

- на основание чл.150, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК подс.П.М. бе осъден на три години лишаване от свобода.

Именно с този вид и размер на наказанията съдът намери, че ще се  постигнат целите на наказанието по чл.60 от НК - за Х. и по чл.36 от НК – за останалите, т.е. личната  превенция спрямо подсъдимите и преди всичко превъзпитание и подготовка за общественополезен начин на живот за Х., и превъзпитание и поправително въздействие за другите трима. Ще се постигне и генерална превенция спрямо обществото, т.е. предупредително-възпиращо и общовъзпитателно въздействие.

С оглед събраните по делото данни за личността на всеки от четиримата  подсъдими  и  преди всичко за постигане на горепосочените цели на наказанието, съдът не намери основание за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Той е едно изключение от реда за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и е приложим само при  положителен извод за постигане целите на наложеното наказание и преди всичко за поправяне на осъдения.

Вярно е, че формална пречка за условно осъждане на четиримата подсъдими в случая не съществува. Както се посочи и по-горе, Х., И. и М. не са осъждани, а Т. е реабилитиран по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК, към момента на деянието, при което също следва да се третира като неосъждан.  При решаване на въпроса за условно осъждане  обаче трябва да се вземат предвид и двете цели на наказанието-както индивидуалната, така и общата превенция. Справедливостта на наказанието е основен принцип на нашето наказателно право. А справедливо е това наказание, което като вид, размер и начин на изтърпяване, съответства на тежестта (обществената опасност и моралната укоримост) на престъплението. Законът изисква наказанието да е съответно на престъплението - чл.35 ал.3 НК. Престъпното деяние, с други думи, съставлява не само основание, но и мярка за наказателната отговорност. Решаващият фактор при определяне на наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.е. справедливостта. Наказанието е не само справедливо (съответно) възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените от закона цели.

Поначало, при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 НК, съдът следва да се ръководи от личните качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали неговото поправяне и превъзпитание е постижимо с приложението на този материално-правен институт. Доколкото качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната му дейност, то начинът на осъществяване на престъпния  състав  също  има  значение  за  тази  преценка.

В случая, начинът на извършване на всяко от престъпленията по чл.150 и по чл.152 от НК очертават една изключително завишена степен на обществена опасност на личността на всеки от четиримата подсъдими.

Макари непълнолетен към момента на извършване на престъпното посегателство, но на ръба на навършване на пълнолетие, т.к. е бил на 17 години и 11 месаца, Х. вече се е оформил като една  изключително  аморална и асоциална личност. Вече бяха цитирани констатациите за неговата личност направени от вещото лице по приетата СПЕ в смисъл, че е с ниска бариера на морални задръжки. При него не съществуват морални категории като достойнство, чест, да държи на дадена дума и обещание, а се ръководи единствено от своите желания и стремежи, без да се съобразява със страданието на околните.  Не може да не направи впечатление проявяваната от него индеферентност, граничещи с извратеност, първо, когато И. е блудствал с пострадалата в колата. Х. е стоял отвън и е наблюдавал цялата ситуация, включително и нанасянето на удари с шамари над Й., но по никакъв начин не се е намесил. Не може да не се отчете и това, че Х. е продължил да бъде индеферентен към страданията на пострадалата и после, в дома на Т., когато е позволили и не се е противопоставил над нея да се изредят той самия и останалите трима подсъдими. Не трябва да се забравя и това, че първопричината за случилото се е поведението на самия Х., който е използвал доверието и чувствата на Й. към него, с което я е мотивирал да тръгне заедно се него на кафе, а после да бъде откарана последователно в м.”М.С.” и в дома на Т..

В контекста на личността на Х. следва да се отчете и тази на подс.М.. Той е влязъл в стаята, след като Х. е бил насаме с Й., но не е успял да я принуди да блудства с нея. Едва след намесата на М. и упражнената съвместно с Х. сила – натискане на главата на Й. към пениса на единия, докато прави му фелацио и държане на тялото, докато другия осъществява аналното проникване, е станало възможно извършването на блудството.  М. не се посвенил да участва заедно с Х. в извършването на блудствени действия, нито е проявил съжаление към Й., независимо че като е влязъл в стаята започнал да я успокоява, че нищо лошо няма да й направят. Всичко това говори за неговото извратено разбиране за формите на сексуално общуване.

 

 

На следващо място, не може да не направи впечатление употребата  на  груба  физическа  сила от страна на И., при който личи стремеж  към себеизтъкване пред останалите трима, доколкото единственно той е нанесъл на два пъти побой над пострадалата, удряки я с шамари, при положение, че е бил достатъчно физически силен да осъществи престъпните си намарения и без това, т.е. само посредством държане и обездвижване на тялото й.

Накрая следва да се отчете и това,  че  подс.Т. е демонстрирал   грубо погазване на човешкото достойнство на пострадалата и напълно е игнорирал правото й на полова неприкосновеност. Той е единственият, който е осъществил съвкупление с Й., въпреки че преди това тя му е заявила, че е девствена и след като е била в безизходица, т.е. била е наясно, че той ще има с нея сексуален контакт, го е помолила само да не е вагинален. Нищо от това обаче не е било достатъчно за Т., че да преосмисли престъпното си намарение и поне частично да се откаже от него, т.е. да не се съвкупи с Й..

Всичко казано до тук даде основание на съда да направи извод, че само посредством ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобада от всеки един от подсъдимите, ще се постигнат преследваните от закона цели. Още повече, че предвид размера на наложеното наказание лишаване от свобода за подс.И. е неприложим института на условното осъждане по смисъла на чл.66 от НК.

По тези съображения и на основание  чл.61, т.3, във вр. с чл.59 ал.1 от ЗИНЗС съдът определи общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от всеки от подсъдимите в затворническо общежитие от открит тип.

Именно тази норма от закона е приложима, т.к. настоящото осъждане спрямо четиримата е за първи път /Х., М. и И. не са осъждани въобще, а Т. е реабилитиран по право към момента на деянието/, като наложените им наказания за извършените от тях умишлени престъпления не са над пет години ЛС. В случая съдът не приложи разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗИНЗС и не постанови подс.Х. да търпи наказанието ЛС в  поправителен дом, т.к. към момента на постановяване на присъдата  той  вече  е  навършил  пълнолетие.

На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият С.Т. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР, считано от 19.04.2015г.; - за 72 часа, считано от 20.04.2015г. до 23.04.2015г. и с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 23.04.2015г. до 20.05.2015г., както и времето, през което същият е бил под домашен арест, считано от 20.05.2015г. до 13.07.2015г., като два дни домашен арест се зачетоха за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият С.Х. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР, считано от 19.04.2015г. и за 72 часа, считано от 20.04.2015г. до 23.04.2015г.

На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият И.И. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР, считано от  21.04.2015г.; - за 72 часа, считано от 22.04.2015г. до 23.04.2015г., т.е. реално се приспадат 24 часа от седемдесет и двачасовото задържане, т.к.  постановлението на РП-Пазарджик  по чл.64 ал.2 от НПК /лист 64, том ІІ от ДП/ е от 22.04.2015г., а определението на ПРС за вземане на постоянна мярка на И. /лист 66-68, том ІІ от ДП/ е от 23.04.2015г. Приспаднато бе също така и времето, през което И. е бил под домашен арест, считано от 23.04.2015г. до 22.02.2016г. /когато е внесъл сумата от 1000 лева за изменената му постоянна мярка парична гаранция /лист 27 от съдебното дело/, като два дни домашен арест се зачетоха за един ден лишаване от свобода.

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществените доказателства, находящи се на съхранение при домакина на РУ на МВР – С., а именно: 2 броя съставни частни на задна седалка на лек автомобил, 1 брой кора от лек автомобил и парченце плат да се върнат на собственика Борислав Х. ***, с ЕГН:**********, а 1 брой сиво шушляково яке, синя спортна блуза и сиви дамски боксерки да се върнат на собственика В.Д.Й., а вещественото доказателство 1 брой тампон обтрит в устната кухина на В.Й. да остане по делото и да се унищожи при настъпване на законовите срокове за това.

         При този изход от делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимите  С.Т., И.И. и П.М. да заплатят съдебно-деловодни разноски за експертизи в ДП в размер на по 1728.65 лв. за всеки един от тях, а подсъдимият С.Х. да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 1888.65 лв., всички платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик. Разноските за подс.Х. са по-големи от тези на останалите трима, т.к. само на него бяха възложени и тези за изготвената в ДП спрямо него СПЕ в размер на 160 лева, която няма отношение към обвинението на останалите подсъдими. Отделно от това съдът осъди  всеки един от четиримата да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на по 35 лв. – платени възнаграждения за явяване на вещи лица пред първата инстанция, а също и по 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                                        

                                                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: