Решение по в. гр. дело №2969/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1378
Дата: 5 декември 2025 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20225300502969
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1378
гр. Пловдив, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502969 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.463 от ГПК.
Постъпила е жалба от И. Г. Р., в качеството й на длъжник по изп.дело № 283/2022г. на
ЧСИ Иво Кралев, против извършено на 23.10.2022г. разпределение по изпълнителното дело
на сумата от 131000 лева, постъпила от публичната продан на 7/8 ид.ч. от ½ ид.ч. от ПИ №
*****.501.179 по КККР на с.*****, и по 7/8 ид.ч. от сгради с идентификатори
*****.501.179.2, *****.501.179.3 и *****.501.179.4. И. Р. е починала в хода на делото и с
определение в з.з. на *****.2024г. на нейно място е конституирана нейната дъщеря Ж. В. В..
От взискателите Г. С. К., М. М. К., М. М. К. и С. М. К. е подадено писмено
възражение против жалбата, с което оспорват същата като неоснователна. От взискателите
Община“Родопи“- гр. **** и ТД на НАП- гр. **** не са подадени възражения.
От ЧСИ Иво Кралев са представени мотиви по чл.436 от ГПК, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Изп.дело № 283/2022г. на ЧСИ Иво Кралев е образувано на 29.05.2020г. по молба от
Г. и М. К.и, с която са представени три изпълнителни листа за присъдени съдебни разноски
по НОХД № 577/2017г. на ПОС в размер от 2500 лева за първия взискател, 2500 лева за
втория взискател и 2500 лева общо за двамата. Със заявление от 20.04.2022г. от
първоначалните взискатели и присъединените взискатели М. К., С. К. и Г. Р. е представен
изпълнителен лист за обезщетение от деликт в размер от по 15000 лева за първите двама и
1
петия взискатели и в размер от по 10000 лева за втория и третия взискатели. С обжалваното
разпределение сумата от 131000 лева е разпределена както следва: по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД
276 лева- невенесени такси за ЧСИ, по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД- 39,75 лева- данък за
недвижими имоти в полза на Община“Родопи“- гр. ****, 101,68 лева- такса битови
отпадъци за Община“Родопи“- гр. ****, 16,96 лева такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху ДНИ и
ТБО и ***** лева- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху вземанията на възискателите- физически
лица, или общо 10841,39 лева; общо 120158,61 лева в полза на взискателите Г. С. К., М. М.
К., М. М. К. и С. М. К..
В жалбата против разпределението на първо място се сочи, че взискателят Г. Р. не е
включен в разпределението, тъй като по изпълнителното дело е представен договор за цесия,
с който той прехвърлил вземането си в полза на взискателката Г. К.. Изпълнителното
производство обаче не било прекратено по отношение на него, а освен това първоначалната
жалбоподателка не била уведомена за цесията. На второ място се твърди, че таксите и
разноските са неправилно изчислени и многократно завишени, като не всички от тях се
ползвали с право на предпочитателно удовлетворяване. В този смисъл се твърди, че не са
спазени указанията по т.6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело №
2/2013г. На трето място се сочи, че в полза на взискателите са разпределени суми за такси и
разноски, които не са платени авансово от тях. Относно вземанията на НАП се твърди, че
същите са погасени по давност.
По отношение на първото оплакване във въззивната жалба отговор се съдържа в
мотивите към определение № 253/04.07.2023г. по в.ч.гр.д.№ 296/2023г., с което е отменено
постановеното по настоящето дело определение № 2854/12.12.2022г., с което производството
по делото е спряно до приключване на това по гр.д.№ 16666/2022г. на ПдРС, ХІХ гр.с.,
образувано по искова молба от И. Р., с която е предявен иск за прогласяване на нищожността
на договора за цесия, сключен между Г. Р. и Г. К.. В мотивите към посоченото определение
се сочи, че за жалбоподателката е без всякакво значение дали разпределените суми за
частично или пълно погасяване на техните вземания ще бъдат предадени на всеки един от
двамата взискатели или само на цесионера, като изходът на спора по гр.д.№ 16666/2022г.
няма никакво отношение към законосъобразността на разпределението. Дали определена
част от сумата от 131000 лева ще бъде разпределена между двама взискатели или само в
полза на единия от тях има значение само във вътрешните им отношения, но не засяга
интересите на жабоподателката- респективно на нейната наследничка.
По отношение на втория и третия доводи в жалбата на първо място следва да се
отбележи, че същите са твърде общи, като не се сочи конкретно кои такси и разноски са
завишени и кои от тях не се ползват с право на предпочитателно удовлетворяване. Съгласно
т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК,
при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение
съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, като е длъжен да провери служебно само дали
обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. В
разпределението са включени такси и разноски, освен за публичната продан на 7/8 ид.ч. от ½
2
ид.ч. от ПИ № *****.501.179 по КККР на с.*****, и по 7/8 ид.ч. от сгради с идентификатори
*****.501.179.2, *****.501.179.3 и *****.501.179.4, и за други изпълнителни способи, които
макар и да не са дали резултат, не са изоставени. В мотивите към т.6 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. се сочи, че „длъжникът не отговаря за
разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени“, но
не и за разноските по изпълнителни способи, които са приложени, но от тях все още не е са
реализирани парични постъпления. Относно размера на таксите и разноските по настоящето
дело е прието заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Д. С., от което се установява, че
действително заплатените от взискателите такси и разноски за осъществената публична
продан са в размер от 947,20 лева и те са включени в същия размер в разпределението.
Установява се също така, че всички начислени такси и разноски по изпълнителното дело са
описани в приложение № 1 към разпределението, т.е. те са включени в него и не се
констатира несъответствие между начислените и разпределените такси и разноски. Съгласно
т.3 от цитираното по- горе Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2021г., ОСГТК, „Вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към
длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от
взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал.
1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния
изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума“. Ето
защо, за законността на извършеното разпределение е без значение кои от таксите и
разноските са действително платени и кои- не.
По отношение на вземанията на НАП следва на първо място да се отбележи, че
същите са включени в разпределението само за информация, но в полза на приходната
агенция не са разпределени никакви суми. Освен това, съгласно чл.173, ал.1 и ал.2 от ДОПК,
публичните вземания, погасени по давност, се отписват служебно. Ето защо, в случай, че
определени публични задължения на починалата в хода на делото жалбоподателка И. Р. са
били погасени по давност, то това е следвало да намери отражение в удостоверението по
чл.191, ал.4 от ДОПК.
В обобщение на горното съдът намира, че всички изложени в жалбата доводи за
незаконност на разпределението са неоснователни, поради което същата ще следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. Г. Р., починала в хода на делото и
заместена от своята дъщеря Ж. В. В., жалба против извършено на 23.10.2022г. разпределение
по изп.дело № 283/2022г. на ЧСИ Иво Кралев на сумата от 131000 лева, постъпила от
публичната продан на 7/8 ид.ч. от ½ ид.ч. от ПИ № *****.501.179 по КККР на с.*****, и по
3
7/8 ид.ч. от сгради с идентификатори *****.501.179.2, *****.501.179.3 и *****.501.179.4.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Пловдив в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

4