М О Т И В И

 

към Присъда № 206 от 01.12.2017 г. по НОХД № 1619/2016 г. на СлРС

изготвени на 23.01.2018 г.

 

РП – К.е внесла обвинителен акт против подсъдимите П.А.А. за престъпление по чл. 235, ал. 1, алт. 1, предл. 5 вр. чл. 20, ал. 1 от НК и К.Г.С. за престъпление по чл. 235, ал. 1, алт. 1, предл. 5 вр. чл. 20, ал. 1 от НК.

В с.з. представителят на РП – К.поддържа обвинението така, както е предявено спрямо подсъдимите, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на всеки един от подсъдимите да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години и „Глоба” в размер на 2500,00 лева. Пледира веществените доказателства да бъдат върнати на собственика, а именно ДГС – К..

В с.з. подсъдимият П.А.А., редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по предявеното му обвинение.

Адв. Н. *** - упълномощен защитник на подс. П.А. пледира, че деянието на подсъдимия не е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Пледира, че не е доказано деянието на подсъдимия и същото да е съставомерно, като излага подробни съображения за това. Пледира подс. П.А. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. По отношение на веществените доказателства пледира същите да бъдат върнати на техния собственик, а именно фирма „Т. 2009” ЕООД.

В с.з. подсъдимият К.Г.С., редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по предявеното му обвинение.

Адв. П. *** – упълномощен защитник на подс. К.С. пледира, че деянието не е доказано от обективна и субективна страна, като излага подробни съображения за това. Пледира подс. К.С. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. По отношение на веществените доказателства счита, че същите да бъдат върнати на фирма „Т. 2009” ЕООД.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П.А.А. е български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, неосъждан.

Подсъдимият К.Г.С. е български гражданин, със средно образование, работи, разведен, неосъждан.

Фирма „Т. 2009” ЕООД със седалище гр. Сливен и управител подс. К.С. се занимавала с дърводобив. Фирмата притежавала камиони за извозване на дървесината. За да може да извършва дейността си „Т. 2009” ЕООД наемала работници, които да товарят дървесината и имала назначени водачи на товарни автомобили, които да извозват дървесината с товарните автомобили собственост на фирмата. За да извършва тази дейност „Т. 2009” ЕООД сключвало договори за продажба на стояща дървесина – на корен, по които договори извършвала авансово плащане. Авансовото плащане било правено съгласно прогнозните параметри, определени от съответното горско стопанство. Дървесината първо се изсичала от сечищата, складирала се на временни складове, където задължително в присъствието на горски служител и представител на фирмата, дърветата се товарели на съответните камиони, измервали се и им се поставяла контролна горска марка. Предназначението на тези временни складове било дървесината да бъде складирана там до превозването до нейното местоназначение или до други камиони (тирове), които да извършат превоз на дървесината. За целта на място във временните складове, за измерената и натоварената дървесина, след натоварването й на товарните автомобили, горският служител издавал т.н. подвозен билет. С това той давал възможност дървесината да бъде законосъобразно превозена до нейното местоназначение или пък до „Тир станция”, намираща се в близост до пътищата на Републиканската пътна мрежа, за да може да бъде претоварена на камион (ТИР). Когато дървесината се натоварела окончателно на съответния ТИР вече се издавал необходимия превозен билет, който освен всичко друго, доказвал собствеността на дървесината, която вече преминавала в патримониума на лицето неин купувач. За да може да се случи това, обаче, дървесината трябвало предварително да бъде заплатена на съответното ДГС.

На практика притежанието на превозна документация, придобита при спазване на горната процедура (подвозни, респ. превозни билети), представлява притежание на редовно писмено позволително за превоз на описаните в нея дърва от горския фонд.

На 23.04.2014 год. в гр. К.между фирма „Т. 2009” ЕООД и ТП ДГС - К.бил сключен договор за продажба на стояща дървесина на корен и от същата дата било издадено позволително за сеч за отдел № 55, подотдел К (находящ се между местността „А.” и местността „З.”) в землището на К., в което било вписано името на Д.Д., като представител на дружеството. На 26.04.2014 год. бил сключен трудов договор № 31 между „Т. 2009” ЕООД, като работодател и Д.Д., които бил назначен като лесничей в дружеството.

Подсъдимият К.С. единствено се занимавал с плащанията, правени от фирма „Т. 2009” ЕООД към ДГС - К.. Освен това подс. К.С., след като била извършена сечта и дървесината била складирана на временния склад, се обаждал на свид. Т.К., като последният организирал бригада от лица от кв. „Надежда” и същите били превозвани до съответния обект с микробус на фирмата. Подс. К.С. се разбирал със свид. Т.К. за сумата, която ще се плаща за натоварен кубик дървесина. След приключване на работата за деня, подс. П.А. съобщавал на подс. К.С. колко кубика са натоварени, а последният лично или чрез свид. П.А. давал парите на свид. Т.К., който от своя страна ги разпределял между лицата в бригадата. Подс. К.С. се свързвал и с шофьорите на фирмата с оглед организиране на извоз на дървесината от обектите на фирмата.

До процесната дата, а именно 31.07.2014 год. 19,00 часа, търговско дружество „Т. 2009” ЕООД било заплатило средните суми: една фактура от 29.04.2014 год. и платежно нареждане от 28.04.2014 год. - авансовата вноска в размер на 5 275,10 лева, както и с фактура от 11.07.2014 год. и платежно нареждане от 17.07.2014 год. – сумата от 1600,58 лева и с още една фактура от 23.07.2014 год. и платежно нареждане от 29.07.2014 год. – сумата от 3 456,64 лева. Към същата дата и час на фирма „Т. 2009” ЕООД вече били издадени превозни билети, като по този начин била прехвърлена собствеността на 275 плътни куб.м. дървесина, които били на стойност сборът от горепосочените суми по предварителното плащане. Дружеството „Т. 2009” ЕООД заплатило на ДГС – К.сумата от 10 332,32 лева с ДДС за въпросните 275 плътни куб.м. дървесина, които към 19,00 часа на 31.07.2014 год. то вече било реално получило, които били негова собственост и за които му били издадени превозни билети. По този начин търговско дружество „Т. 2009” ЕООД получило цялото количество дървесина, за което имало направени от него плащания и тъй като същото не било направило други авансови плащания на ДГС – К., то не можело да придобива дървесина от същото това ДГС, респективно било недопустимо на дружеството да се издава превозен билет, тъй като той, освен съпровождащ документ даващ право на превозване, е и доказателство за собственост над превозваната дървесина в полза на лицето, на което е издаден. В превозния билет трябвало да фигурират данни за подвозните билети, маршрута и крайната точка за където ще се превозват дървата. Това се правело по този начин, защото двата вида билети: подвозните и превозните, касаели една и съща дейност, по превозването на дървесината от временния склад до крайната точка за където ще се превозват дървата.

На 23.07.2014 год. в гр. К.бил сключен граждански договор между  фирма „Т. 2009” ЕООД, представлявана от К.С. като Възложител и П.А. като Изпълнител. Съгласно този договор подс. П.А. бил ангажиран към дейността на дружеството като изпълнител, който трябвало да извърши организацията и измерването на изсечена дървесина около 100 куб.м., за което трябвало да получи възнаграждение 100,00 лева. Съгласно чл. 12 от този договор, приемането на вече извършените действия от изпълнителя подс. П.А. се извършвало с подписване от страна на възложителя „Т. 2009” ЕООД, с управител подс. К.С. на отчет, в който изпълнителят подробно описвал изпълнението на предмета на договора, т.е. цялата дейност на подс. П.А. била контролирана от подс. К.С.. Освен задълженията си по този граждански договор подс. П.А. отговарял и за организирането на извоз на дървесината от обектите на фирмата, като подс. К.С., който ръководел дейността на фирмата, му казвал от кой обект ще се товари, а подс. П.А. уведомявал съответния горски стражар от ДГС - К.или като го види в отдела, или по телефон. Подс. П.А. извършвал тази дейност и на 31.07.2014 год.

 На 31.07.2014 год. фирма „Т. 2009” ЕООД осъществявала дърводобив в района на ДГС К., между селата К.и Н.. Във връзка с организацията по транспортирането на дървесината на 30.07.2014 год. били проведени множество разговори от подс. К.С. с подс. П.А., както и със свидетелите Р.С. и Е.Е. (шофьори във фирмата), а от своя страна подс. П.А. се свързал със свид. К.Х., който отговарял за този обект, както и със свидетелите Р.С. и Е.Е.. На свид. К.Х. - горски стражар в ДГС - К.било възложено  да обслужи тази дейност, като бил изпратен през деня в района на отдел 234, подотдел буква „б”, между селата К.и Н.. Дървата били вече на временен склад и до мястото дошли товарачите и подвозните автомобили, като лицето, което ръководило товарачите било подс. П.А.. Свид. К.Х. поставил своята контролна горска марка на дърветата, които се товарили, тъй като при подвоза и товаренето се обръщали. След като били натоварени подвозните автомобили, дървесината била извозена до тирове, където тя била претоварена и тогава свид. К.Х. след измерване издал съответния превозен билет. Тази дейност приключила около 19,00 часа.

Докато траел процесът по извозването на дървесината от обекта между селата К.и Н., в 16,20 часа, подс. К.С. се обадил по мобилния телефон на подс. П.А. за да продължат към местността „З.”, намираща се в близост до местността „Т.В.”, където също имало дървесина на временен склад за извоз. За това, че се извършва извоз от този отдел подс. П.А. не уведомил свид. Х.К. - горски стражар, който отговарял за този отдел. След като били натоварени тировете, вече след 19,00 часа подс. П.А. казал на товарачите и на шофьорите на автомобилите да се преместят в района на местопроизшествието – местност „З.”, намираща се в близост до местност „Т.В.”, общ. К., където бил изграден временен склад за съхранение на вече изсечена дървесина, за да товарят и извозват дървесина и от същия този склад. Същите били изпратени там заедно с подс. П.А., от подс. К.С., за да натоварят и извозят инкриминираните 46,52 куб.м. дърва за огрев на обща стойност 2512,08 лева, собственост на ТП ДГС - К..

Това се случило в тъмната част на денонощието след като дружеството „Т. 2009” ЕООД вече било усвоило на 100% дървесината, която било заплатило. Въпреки това била създадена организация, при която по разпореждане на подс. К.С., подс. П.А. дал указания на намиращите се на мястото товарачи – свидетелите: Т.А.К., Д.Й.В., Ч.Ж.Ч., А.С.А., А.С.А., С.А.К., В.К.А., Д.В.К., И.М.Д., Д.М.С. и Б.Й.В. да предприемат товарене на инкриминираната дървесина – 46,52 куб.м. дърва за огрев на стойност 2512,08 лева, собственост на ТП ДГС К.във високо-проходими камиони марка „Урал” с водачи: Р.Х.С., Е.Г.Е., С.Т.П. и Д.П.П.. Последните, с управляваните от тях товарни автомобили, извозили дървесината до района на местност „Т.В.”, където започнало претоварването на дървесината на товарен автомобил – „ТИР”, марка „Волво” с ДК № ..., с прикачено към него полуремарке ДК № ...с водач Т.С.Ш..

След като дървата били натоварени и извозени до ТИР станцията и започнало претоварването им в ТИР марка „Волво”, с ДК № ... с прикачено към него полуремарке ДК № ...с водач свид. Т.Ш.,***, около 21,30 часа, пристигнал екип на РУ - К., който констатирал нарушението. На местопроизшествието е изпратен екип на ДГС - К., а именно свидетелите Х.К. – горски надзирател в ДГС - К.и С.С. ***. Подсъдимият П.А. се обадил на подс. К.С., който бил негов пряк ръководител и го информирал за възникналия проблем. Подс. К.С. разговарял и с полицейски служител, след което незабавно отпътувал за местопроизшествието и го посетил за да се запознае пряко с възникналата ситуация.

Там, на местопроизшествието, в присъствието на двамата подсъдими, било установено, че дървата са превозени и товарени на камиона ТИР без за тях да е направено авансово заплащане, без за товареното да са били уведомени контролните органи от ДГС - К.и без да са били издадени съответните придружаващи ги превозни документи (подвозен, респективно превозен билет).

От заключението на назначената по делото съдебно – стокова оценителна експертиза се установява, че причинената щета на ТП ДГС – К.възлиза на 728,04 лева (л. 80, т. І от ДП).

От заключението на назначената по делото повторна съдебно – оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на 44,94 куб.м. пространствени дърва за огрев от дървесен вид „бук” – към 31.07.2014 год. е на стойност 2426,76 лева с ДДС. От заключението на вещото лице се установява още, че 1,58 куб.м. пространствени дърва за огрев от дървесен вид „габър” – към 31.07.2014 год. е на стойност 85,32 лева с ДДС (л. 83 – 84, т. І от ДП).

От заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че към 31.07.2014 год. „Т. 2009” ЕООД е платил на ТП ДГС – К.следните суми: аванс – 5275,10 лева; доплащане – 1600,58 лева и плащане – 3456,64 лева, или общо 10332,32 лева с ДДС. От заключението на вещото лице се установява още, че към 31.07.2014 год. на „Т. 2009” ЕООД е предадена дървесина с обем 275,00 куб.м. дървесина. От заключението се установява още, че съгласно чл. 3.4. от Договор № ПО-04-49/23.04.2014 год., който гласи че „Дървесината преминава в собственост на купувача след заплащане по реда на чл. 2.3 на настоящия договор на приетата с предварително – приемателен протокол добита дървесина”, се прави извода, че собствеността върху дървесината преминава във владение на „Т. 2009” ЕООД при нейното ефективно плащане. В експертизата е посочено още, че към 31.07.2014 год. процесната дървесина е предмет на Договор № ПО-04-49/23.04.2014 год. между ТП Държавно горско стопанство – К.и „Т. 2009” ЕООД, но след като не са изпълнени условията на чл. 3.4. от Договор № ПО-04-49/23.04.2014 год., са собственост на ТП Държавно горско стопанство – К.(л. 85 – 91, т. ІІ от ДП).

От приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2014 год. се установява, че със същия са били иззети: 1 брой товарен автомобил марка „ВОЛВО” с ДК № ... с прикачено към него ремарке с № ...ЕЕ; 1 брой товарен автомобил марка „УРАЛ” с ДК № ...; 1 брой товарен автомобил марка „УРАЛ” с ДК № ...; 1 брой товарен автомобил марка „УРАЛ” с ДК № ... и 1 брой товарен автомобил марка „УРАЛ” с ДК № .... От същият протокол се установява, че огледът на местопроизшествие е започнал в 22,15 часа и е приключил в 23,55часа (л. 6 – 12, т. І от ДП).

От приложената по делото разписка от 01.08.2014 год. се установява, че иззетите с протокола за оглед товарни автомобили са били върнати на подс. К.Г.С. (л. 69, т. І от ДП).

От приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие – допълнителен, от 01.08.2014 год. се установява, че същият се е извършил в присъствието на подс. К.С. – управител на „Т. 2009” ЕООД – гр. Сливен, както и че огледът е започнал в 10,15 часа и приключил в 10,55 часа (л. 13 – 25, т. І от ДП).

От приложените по делото справки в Централна база – КАТ се установява, че „Т. 2009” ЕООД – гр. Сливен е собственик на следните превозни средства: товарен автомобил „УРАЛ 4320” с рег. № ..., товарен автомобил „УРАЛ 4320” с рег. № ..., полуремарке с рег. № ...ЕЕ и влекач с рег. № ... (л. 39 – 42, т. І от ДП).

От приложената по делото справка в Централна база – КАТ се установява, че „УРАЛ 4320” с рег. № ... е собственост на „И.-Г.” ООД (л. 43, т. І от ДП).

От приложената по делото справка в Централна база – КАТ се установява, че товарен автомобил „УРАЛ 4320” с рег. № ...е собственост на „Л.Т.” ООД (л. 44, т. І от ДП).

От приложената по делото служебна справка от Търговския регистър в Агенция по вписвания се установява, че на фирма „Т. 2009” ЕООД едноличен собственик на капитала и управител е К.Г.С. (л. 55, т. І от ДП; л. 78, т. І от ДП).

От приложеното по делото копие на Договор № ПО-04-49/23.04.2014 год. се установява, че на същата дата в гр. К.е сключен договор между ТП ДГС – К.и фирма „Т. 2009” ЕООД. Съгласно този договор, в т. 2.4. е посочено, че предаването на добитите асортименти се извършва след отсичането, извозването и рампирането им на временен склад и заплащането им от купувача; заплаща се измереното количество на добитите сортименти, независимо от прогнозната спецификация; както и че превозните билети се издават от Продавача до размера на внесените от Купувача вноски. От същия се установява, че съгласно раздел ІІІ „Преминаване на собствеността”, в т. 3.4. е посочено, че дървесината преминава в собственост на Купувача след заплащане по реда на т. 2.3. от настоящия договор на приетата с предавателно – приемателен протокол добита дървесина. Видно от договора, в раздел V са посочени „Права и задължения на купувача”, като в т. 5.4. е посочено, че същият следва да осигури присъствие на свой представител, който носи отговорност и упражнява контрол при изпълнение на дейностите по настоящия договор, а в т. 5.5. е посочено – да осигури присъствието на лицензиран лесовъд, с който е в трудовоправни отношения, при освидетелстване на сечището и подписване на акт за това, както и в случаите на осъществяване на контрол по дисциплината на ползване от служители на ДП, негово ТП и/или РДГ (л. 64 – 65, т. І от ДП).

От приложеното по делото заверено копие от констативен протокол сер.З, № 0003539/01.08.2014 год. се установява, че в присъствието на подс. С. – управител на „Т. 2009” ЕООД, били проверени пет броя товарни автомобили, натоварени с дърва за огрев, сурови, като при проверката с рулетка били измерени намиращите се върху товарните автомобили сурови дърва за огрев; като при извършеното измерване се установило, че върху товарните автомобили са натоварени следните количества дърва за огрев – сурови: „бук” – 44,94 куб.м. пространствени дърва за огрев и „габър” – 1,58 куб.м. пространствени дърва за огрев; дървата били без поставена КГМ и без превозен билет (л. 72, т. І от ДП).

От приложеното по делото копие от позволително за сеч № 0170491 се установява, че същото е издадено на 23.04.2014 год., като е посочено, че се разрешава на Д.Г.Д., представител на „Т. 2009” ЕООД, да извърши сечта в отдел № 55, подотдел К в землището на К., собственост на ДГТ (л. 119, т. І от ДП).

От приложения по делото опис на превозните билети се установява, че на фирма „Т. 2009” ЕООД в периода от 09.07.2014 год. до 22.07.2014 год. включително превозните билети, включително и подвозни, са били издавани от Х.К., а от 16.08.2014 год. до 19.08.2014 год. включително от А. П.и на 16.09.2014 год. от Х.К. (л. 7, т. ІІ от ДП).

От приложеното по делото копие от Договор за извършване на дадена работа се установява, че на 23.07.2014 год. в гр. К.се е сключил договора между фирма „Т. 2009” ЕООД, представлявана от К.Г.С. като Възложител и П.А.А. като Изпълнител. От този договор се установява, че Възложителят е възложил на Изпълнителя да извърши измерване на изсечена дървесина около 100 куб. м., като при осъществяване предмета на договора Възложителят се задължавал да заплати на Изпълнителя възнаграждение в размер на 100 лева. В договора не е посочен срок за извършване на дадената работа (л. 10 – 12, т. ІІ от ДП).

От приложеното по делото заверено копие от Епикриза, издадена от Клиника по кардиология и ангиология в „CITY CLINIC” гр. София се установява, че подс. С. е бил приет на 25.06.2014 год. и изписан на 26.06.2014 год. От епикризата се установява още, че в раздела „Обективно състояние” е отразено, че се касае за мъж на видима възраст, отговаряща на действителната; в добро общо състояние; заема активно положение в леглото. В раздела „Нервни болести” е отразено – пациент с АХ и дислипидемия до началото на месеца, без данни за захарен диабет; на 07.06.2014 год. получил МИ в БДСМА; имал лицева асиметрия и леко говорно нарушение, както и лека слабост в левите крайници; а в „Изход от заболяването” е записано – с подобрение (л. 118 – 120, т. ІІ от ДП).

От приложеното по делото заверено копие от Епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р И. *** се установява, че подс. С. е бил приет на 07.06.2014 год. и изписан на 11.06.2014 год. От епикризата се установява още, че в раздел „Неврологичен статус” е отразено, че не се установява МРС; ЧМН – ляв централен фациалис; движи четирите крайника с намалена мускулна сила за левите; без изразена анизорефлексия; при МЩ задържа сравнително добре крайниците с дискретна пронация за лявата ръка; дизартричен говор; ТР – контролира; походка нестабилна, но възможна. В раздел „Ход на заболяването” е отразено, че по време на престоя в отделението общото състояние на болния било добро, настъпило подобрение в неврологичната симптоматика, а в раздела „Изход от заболяването” – че се изписва в добро общо състояние с лек остатъчен ляв централен фациалис с лека дизартрия, с възстановена мускулна сила и активни движения за четирите крайника (л. 121, т. ІІ от ДП).

Видно от приложените по досъдебното производство протоколи за разпити на свидетели се установява, че към датата 30.07 - 01.08.2014 год. свид. К.Х. е ползвал мобилен телефон с номер *****(л. 8, т. ІІ от ДП), свид. Х.К. е ползвал мобилен телефон с номер *****(л. 47, т. І и л. 111, т. ІІ от ДП), свид. С.С. е ползвал мобилен телефон с номер *****(л. 48, т. І и л. 110, т. ІІ от ДП), свид. Р.С. е ползвал мобилен телефон с номер *****(л. 50, т. І от ДП), а свид. Е.Е. е ползвал мобилен телефон с номер *****(л. 51, т. І от ДП).

Видно от приложените по делото справки от „БТК” ЕАД – гр. София мобилните оператори се установява, че на името на фирма „Т. 2009” ЕООД са били регистрирани телефонни номера *****(л. 88, т. І от ДП) и *****(л. 99, т. І от ДП), като от приложените по досъдебното производство протоколи за разпити се установява, че подс. А. е ползвал мобилния телефон с номер *****(л. 46 и л. 177, т. І от ДП), а подс. С. е ползвал мобилния телефон с номер *****(л. 45 и л. 185 от т. І и л. 9 и л. 117 от т. ІІ от ДП).

Видно от приложената по досъдебното производство справка от „БТК” ЕАД – гр. София. за мобилен телефон с номер ***** , ползван от подс. А., от същия има провеждани разговори, които са били индикирани както следва: на 30.07.2014 год. проведени изходящи разговори със свид. Е.Е. в 12,00 часа, в 12,32 часа и в 12,36 часа; входящо обаждане от подс. С. в 13,07 часа; изходящо обаждане към свид. Р.С. в 15,08 часа; входящо обаждане от подс. С. в 16,03 часа; изходящи обаждания към свид. К.Х. (в 16,16 часа), към подс. С. (в 18,02 и 18,03 часа), към свид. Е.Е. (в 20,12 часа), към подс. С. (в 20,19 часа), към свид. К.Х. (в 20,32 часа) и към подс. С. (в 20,44 час). На 31.07.2014 год. проведените разговори от подс. А. са както следва: изходящо обаждане към свид. Р.С. в 08,11 часа; входящо обаждане от свид. К.Х. в 11,45 часа; изходящо обаждане към свид. Е.Е. в 12,15 часа; входящо обаждане от подс. С. в 16,20 часа; изходящо обаждане към свид. Р.С. в 18,58 часа; изходящо обаждане към подс. С. в 21,30 часа; изходящо обаждане към свид. Е.Е. в 21,31 часа; изходящо обаждане към подс. С. в 21,32 часа; входящи обаждания от подс. С. в 21,33 часа, в 21,35 часа, в 21,38 часа, в 21,40 часа, в 21,43 часа и в 21,50 часа. На 01.08.2014 год. проведените разговори от подс. А. са както следва: входящ разговор от подс. С. в 03,24 часа; изходящи разговори към свид.Д.П. (в 09,30 часа) и към свид. Р.С. (в 0,39 часа, в 10,26 часа и в 13,23 часа) (л. 88 - 91, т. І от ДП).

Видно от приложената по досъдебното производство справка от „БТК” ЕАД – гр. София за мобилен телефон с номер *****, ползван от подс. С., от същия има провеждани разговори, които са били индикирани както следва: на 30.07.2014 год. проведен входящ разговор със свид. Р.С. в 10,02 часа; изходящи разговори със свид. Р.С. (в 10,23 часа), с подс. А. (в 13,07 часа и в 16,03 часа); входящи разговори със свид. Е.Е. (в 16,10 часа) и с подс. А. (в 18,02 часа, в 18,03 часа, в 20,19 часа и в 20,44 часа). На 31.07.2014 год. проведените разговори от подс. С. са както следва: изходящо обаждане към подс. А. в 16,20 часа; входящи обаждания от подс. А. в 21,30 часа и в 21,32 часа; изходящи обаждания към подс. А. в 21,33 часа, в 21,35 часа, в 21,38 часа, в 21,40 часа, в 21,43 часа и в 21,50 часа. На 01.08.2014 год. проведените разговори от подс. С. са както следва: изходящ разговор към подс. А. в 03,24 часа, входящ разговор със свид. Е.Е. в 15,47 часа и изходящ разговор със свид. Р.С. в 16,26 часа (л. 100 - 104, т. І от ДП).

Видно от приложените по досъдебното производство справки от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД – гр. София за мобилни телефони с номера *****(ползван от свид. Х.К.) и *****(ползван от свид. С.С.) се установява, че за периода от 31.07.2014 год. до 01.08.2014 год. не са индикирани входящи обаждания от мобилните телефони ползвани от подсъдимите, нито има индикирани изходящи обаждания към мобилните номера на подсъдимите. От същите справки се установява, че на 31.07.2014 год. в 21,43 часа на телефона на свид. С.С. има индикирано входящо повикване от  мобилен телефон, регистриран на ЮИДП ДП ТП К., като след това свид. С.С. в 21,46 часа е провел изходящ разговор със свид. Х.К. (л. 94 - 97, т. І от ДП).

От приложената по делото служебна справка от ТП ДГС – К.се установява, че в периода 01.01. – 31.12.2014 год. не е имало действаща заповед регламентираща начина, по който отделните фирми уведомяват ДГС – К.за транспортирането на дървесината (л. 104 от делото).

От приложеното по делото заверено копие от Удостоверение № 8867/14.01.2013 год. издадено от Изпълнителна агенция по горите към МЗХ се установява, че Д.Г.Д. е бил регистриран в публичен регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика за следните дейности: планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървесни горски продукти (л. 108 от делото).

От приложеното по делото Удостоверение изх. № 53/17.12.2016 год., с приложено към него заверено копие от Трудов договор № 31/26.04.2013 год. се установява, че на 26.04.2013 год. Д.Г.Д. е бил назначен в „Т. 2009” ЕООД на длъжност „Лесничей” (л. 109 – 110 от делото).

От приложената по делото служебна справка от ДГС – К.и заверени копия от договор ПО – 04-49/23.04.2014 год., превозни и подвозни билети, с пояснителна справка към тях, и три броя фактури за периода от 23.04.2014 год. до 10.08.2014 год., се установява, че на „Т. 2009” ЕООД всички превозни билети са били издадени от Х.А.К., като последните са от дата 10.07.2014 год. (л. 131 – 154 от делото).

От приложената по делото служебна справка от ДГС – К.и заверени копия от превозни билети, с пояснителна справка към тях и три броя фактури за периода от 01.08.2014 год. до приключване на договора, се установява, че на „Т. 2009” ЕООД са издавани превозни билети на датите – 16.08.2014 год., 18.08.2014 год., 19.08.2014 год. от А. П.и на 16.09.2014 год. от Х.А.К. (л. 213 – 225 от делото).

От приложената по делото хронологична справка от ДГС – К.се установяват постъпилите суми, издадените фактури и превозни билети на „Т. 2009” ЕООД за периода от 01.08.2014 год. до приключване на договора (л. 251 от делото).

От полученото по делото писмо от Кмета на с. Ичера, във връзка с връчване на призовка на Д.Г.Д. се установява, че лицето е починало и е издаден Акт за смърт № 1233 от 09.11 2014 год. (л. 98 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели А.Р. и М.С. - полицейски служители в Сектор „Икономическа полиция” към ОД МВР - Сливен. От показанията на свид. А.Р. се установява, че през 2014 год. е бил оперативен работник, когато около 20,00 часа се е получила оперативна информация, че процесния ден в късните часове на денонощието ще се извърши кражба на дърва в района на гр. К., за което били уведомени полицейските служител в гр. К., а свид. А.Р. и свид. М.С. тръгнали за гр. К.. От показанията на свидетелите А.Р. и М.С. се установява още, че при пристигането си на мястото видели, че полицейските служители са запазили местопроизшествието, като имало един ТИР, в който имало дърва и няколко камиона, както и че установили, че са извършва извоз на дървесина без превозни билети, без марки и без присъствие на горски. От показанията на свидетелите А.Р. и М.С. се установява, че на мястото са били и двамата подсъдими П.А. и К.С., като от показанията на свид. М.С. се установява, че подс. К.С. е дошъл по - късно с автомобил „Мерцедес”, придружен от още едно лице. От показанията на свид. А.Р. се установява още, че познавал подс. К.С., тъй като бил правил проверки на фирмата, на товарните камиони, както и че често се случвало - фирмата, която сече, да си изнася дървесината без да заплаща. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото. Нещо повече, същите са служители в Сектор „Икономическа полиция” към ОД МВР - Сливен, и не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимите.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Р., К.С., Х.Б. и М.К. - полицейски служители в РУ - К.. От показанията на свид. Р.Р. - Началник група „Криминална полиция” в РУ - К.се установява, че било получено обаждане от полицейски служители от гр. Сливен, че имало някакво незаконно претоварване на дърва в местността „Т.В.”, гр. К.и трябвало да се извърши; че отишъл на мястото с колегите си К.С., М.К., Х.Б. и дознателят В. Б.и установили спрени автомобили – камиони, като единия бил ТИР, в който се претоварвали дърва от други камиони, спрени успоредно на ТИР – а, като дървата нямали контролна горска марка и бил подаден сигнал на директора на горското да дойдат техни представители да извършат проверка; както и че разговарял с лицата, които били там, като товарачите посочили, че подс. П.А. е отговорника. От показанията на свид. Р.Р. се установява още, че при разговор с подс. П.А. заявил, че той е някакъв посредник, не е собственик на фирмата и отговарял за товаренето и претоварването на дървесината, която се намирала на съответните сечища, организирал работата за товарене и претоварване, като документите щели да дойдат по - късно; както и че по - късно е дошъл и подс. К.С., с още един човек, като свидетелят не позволил на подс. К.С. да разговаря с колегите му, които извършвали огледа, защото нямал право да се меси там; както и че не му е направило впечатление подс. К.С. да има проблеми с говора или с движенията и че подс. К.С. разговарял с товарачите, с шофьорите, с подс. П.А. и затова свидетелят му казал да се дръпне настрани, за да не им пречи на полицаите да си вършат работата. От показанията на свид. К.С. се установява, че е бил на местопроизшествието с колегите си от РУ - К., където видял един ТИР и 3-4 товарни автомобила, които го претоварвали; помагал при установяване на фирмата, на лицата; впоследствие дошъл и подс. К.С.; както и че дошли и полицейски служители от гр. Сливен. От показанията на свид. Х.Б. се установява, че отишли да извършат проверка на автомобили, които товарели дървесина в местността „Т.В.”, където установили товарен автомобил ТИР с някакви високо проходими подвозни автомобила, които в момента претоварвали дървата; извършили проверка на лицата, установили самоличността на всичките, беседвали с тях и с част от горски служители, полицаи; че подс. П.А. бил на мястото с работници, които претоварвали, водачите на автомобилите и впоследствие дошъл и подс. К.С.; че разговарял с подс. П.А., които заявил, че бил изпратен да натоварят ТИР-а, като докато правели проверката подс. П.А. започнал да говори по телефона, да се обажда, да уведомява някой си за нещо. От показанията на свид. Х.Б. се установява още, че когато попитали кой е водещия на място отговорил, всички посочвали подс. П.А., че същият доколкото разбрал свидетелят, изпълнявал длъжността частен лесовъд и като такъв транспортирал, работел нещо с дърва и претоварвал към някоя фирма, съблюдавал за количеството дървесина, което ще е натоварена и до там; както и че подс. П.А. се представил, казал че е лесовъд частен, който се занимавал с тази дейност. От показанията на свид. М.К. се установява, че на разклона в местността „Т.В.”, посока гр. К.– с. К.имало спрени камиони, които били натоварени с дърва за огрев, които не били маркирани; направил фотоснимки, била измерена кубатурата на дървата и на следващия ден бил направен оглед на веществени доказателства, където присъствал и подс. К.С.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото. Нещо повече, същите са служители в РУ - К., и не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимите.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Х.К., С.С. и К.Х. - служители на ДГС - К.. От показанията на свид. Х.К. *** се установява, че не познава подс. К.С., а с подс. П.А. се е запознал в гората, когато бил взет отдел да секат, идвал с хората, които извършвали сечта, както и че подс. П.А. идвал като горски на фирмата, която е взела сечта, измервал дървесината, която е добита. От показанията на свид. Х.К. се установява още, че на процесния ден около 20,00 часа и нещо вечерта, му се обадил Началник участъка свид. С.С. и казал, че шефката П.С. му се е обадила, че има някакви камиони горе и са задържани, в м. „Т.В.”, като с началника се качили и видели, че имало един ТИР и други камиони, които били натоварени с дърва и разтоварвали на ТИР-а; както и че заедно с подс. П.А. отишли до сечището, от където била добита дървесината, който бил отдел 55К, намиращ се в средата между м. „А.” и м. „З.”. От показанията на свид. Х.К. се установява, че когато се товари от определен отдел началника на участъка му звъни и му казва, че ще се товари от определен отдел и той трябва да присъствам там и да описва дървесината или да я измери, зависи дали товари трупи или дърва; като се натоварел камиона, издавал превозен билет - ако има възможност ТИР-а да влезе до рампата, където е рампирана дървесината или подвозен билет, ако ТИР-а не може да стигне до рампата, като след като дървесината се претовари на ТИР-а се издава превозния билет, в който се описвали подвозните билети; както и че измервал дървесината в сечището преди да се натовари, оцветявал със спрей и казвал, че ще се качи в камиона или ще остане на склад и ще се пусне протокол за отсечената дървесина. От показанията на свид. Х.К. се установява още, въпросната вечер не бил получил обаждане от началника си, че ще се извършва товарене на дървесина; че не може никой път товаренето на дървесината да започне в тъмната част на денонощието; че когато щяло да се извършва транспортиране на дървесина от отдела на „Т. 2009”, му се обаждал подс. П.А., като имали практиката да не се обаждат на никой, да отиват да товарят без да предупредят никой, както и че се е случвало като отидел на този отдел на тази фирма да види, че подс. П.А. е в сечището с работниците и тогава му казвал, че след малко ще дойдели камионите и ще товарят. От показанията на свид. Х.К. се установява още, че в такива случаи се обаждал на началника си, който да се обадел на шефката им да знаят, че ще се товари; както и че за този обект, за тази фирма му се обаждал подс. П.А. или му казвал като го видел в сечището; че за този обект, за тази фирма му се обаждал подс. П.А. и не е имало случай някой друг да му е казвал, че ще се товари от обекта; както и че свидетелят заедно с подс. П.А. ходели да мерят дървата, да видят дали има нарушения, откъде могат да влизат камиони, откъде не могат да влизат. От показанията на свид. С.С. - Началник участък в ДГС - К.се установява, че същият е началник на свид. Х.К., като за случая му се обадила от свид. П.С. за това, че в местността „Т.В.” се товарили някакви камиони и че полицаите са на място и са установили, че са без документи, без превозни билети. От показанията на свид. С.С. се установява още, че отишъл на мястото заедно с колегите си свид. Х.К. и И.М., където установили има ТИР и две - три подвозни коли, имало някаква натоварена дървесина на ТИР-а, която била без документ, без подвозни билети, без превозни билети; както и че разбрали, че дърветата се били изнасяни от отдел 55К и отивайки до там видели диря от камионите и от къде са товарени дърветата, личали си местата на фигурите, откъдето били изнесени дървата. От показанията на свид. С.С. се установява още, че фирма „Т. 2009” ЕООД имала сключен договор за сеч за този отдел 55К, между м. „А.” и м. „З.” и имали позволително за сеч, но за процесния ден е нямало предвиден извоз на дървета. От показанията на свид. С.С. се установява, че той трябва да бъда предупреден от лицензирания лесовъд на фирмата или от управителя, ако ще има извоз; както и че подс. П.А. се е занимавал с товаренето, подс. П.А. се обаждал когато ще се прави извоз, и че процесния ден подс. П.А. не се бил обаждал, че ще се товари дървесина. От показанията на свид. С.С. се установява още, че подвозните билети се издават когато ТИР-а не може да влезе на временния склад, директно да се товари на ТИРА, използват се по-малки коли, с по-висока проходимост, в случая камиони ЗИЛ, товарят от временния склад, издава им се превозен билет, който се нарича подвозен, от временния склад до ТИР-а. От показанията на свид. С.С. се установява още, че или управителят на фирмата, или подс. П.А. му се обаждали директно на него, но е имало случаи да се обадят на директора на горското и да му се обади; както и че по счетоводни документи, когато има постъпили пари се преценявало дали може да се извърши товаренето на дървесината, като се оформяли протоколи за добив, а за процесния ден никой не му се е обаждал и той не е правил счетоводна проверка на документите за дървесината. От показанията на свид. С.С. се установява още, че в началото когато започнала сечта в отдела, подс. П.А. му се обадил и след това вече подс. П.А. поддържал връзка със свид. Х.К., който бил горския на района, и свид. Х.К. му казвал, че фирмата еди-кой си ден ще товари. От показанията на свид. С.С. се установява още, че няма практика превозните билети да се издават на асфалтовия път, а не на сечището, защото трябва да се замери дървесината преди да се качи на ТИР-а; както и че ако горския не може да стигне до сечището, ги изчаква в близост до сечището и измерва дървесината на превозната кола, но не и при излизане на главен път. От показанията на свид. С.С. се установява, че лицето, посочено в позволителното за сеч, носи отговорност за дисциплината на сечта в отдела, да не се секат немаркирани дървета, да не се правят фигури на неуказани места в технологичния план. От показанията на свид. С.С. се установява още, че нито подс. П.А., нито подс. К.С. са му се обаждали, че ще се извършва товарене от отдела процесния ден, нито свид. Х.К. го е уведомявал, че ще се извършва товарене от отдела. От показанията на свид. К.Х. - горски стражар в ДГС К.се установява, че на 31.07.2014 год. бил изпратен от началника на участъка И.М. да експедира дърва на фирма „Т. 2009” ЕООД от отдел 234, подотдел буква „б”; дошли подвозни автомобили и товарачите с бял микробус, като същите били ръководени от подс. П.А.; както и че подс. П.А. приемал дървата от резачите. От показанията на свид. К.Х. се установява още, че измерил количеството дървесина, поставил своята контролна горска марка и след като бил натоварен ТИР-а издал превозния билет и те си тръгнали около 19,00 часа; както и че никой не му е казвал, че след този извоз ще ходят да извозват и от друго място. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото. Нещо повече, същите са служители на ДГС - К., и не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимите.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели П.С., която до 15.12.2014 год. била Директор на ДГС - К.и Н.А., която от 15.12.2014 год. била Директор на ДГС – К.. От показанията на свид. П.С. се установява, че с фирма „Т. 2009” ЕООД е бил сключен договор за продажба на стояща дървесина на корен; както и че във връзка с изпълнението на договора контактувала с лицензирания лесовъд Д.Д., а когато се отнасяло за паричните преводи – с подс. К.С.. От показанията на свид. П.С. се установява още, че свид. Х.К. изготвил констативен протокол за извършеното измерване на дървата за огрев – сурови, които били натоварени на товарните автомобили без поставена КГМ; както и че дървата не са били маркирани с КГМ и не са били съпроводени с подвозни превозни билети. От показанията на свид. Н.А. се установява, че деянието е било извършено преди встъпването й в длъжност, както и че е имало договор между фирма „Т. 2009” ЕООД и горското, който приключил към края на годината, до 30.10.2014 год. От показанията на свид. Н.А. се установява още, че дървесината, която тръгвала от временен склад до ТИР-станцията трябвало да има превозен билет, а подвоз било когато дървесината се взема от временния склад и се претоварва на ТИР-станцията и там на ТИР-а се издавал нов превозен билет, въз основа на тези превозни билети, които са подвозили дървесината; както и че ако ТИР-а се товарел директно от временния склад, трябвало ТИР-а да има превозен билет; билетите, които се издавали за превоза от временния склад до ТИР-станцията, след това били неразделна част от превозния билет на ТИР-а и се описвали в билета на ТИР-а; както и че ако не са описани в билета на ТИР-а, това означавало, че ТИР-а бил натоварен директно на временния склад. От показанията на свид. Н.А. се установява, че във временния склад дървесината се нареждала на фигури и фирмата, трябвало да се обади на началник участъка, който да направи организация на своите горски кой къде ще отиде за да сложи контролна горска марка и да издаде превозен билет; на временния склад трябвало да има горски, който да им издаде превозен билет, като колата можело да се натовари и без да е горския там, но не бивало да се движи без превозен билет и контролна горска марка, поставена от горския. От показанията на свид. Н.А. се установява още, че при сключване на договор, фирмата посочвала назначен по щат лесовъд, което се доказвало по трудов договор, справка от НОИ и лиценза на лесовъда, който се посочвал в договора; както и че главната задача на лицензирания лесовъд била чисто лесовъдската част, т.е. да подписва позволителни за сеч, да следи за дисциплината на сечта (да не се допускат нарушения по сечта) и оттам нататък не всички фирми възлагали на лицензирания лесовъд чисто техническа организация – по извозването на дървесина; тази дейност по транспортирането можело да бъде организирана и от лице, което не е лесовъд. От показанията на свид. Н.А. се установява, че с частния лесовъд винаги влизали в отношения, но не и за извозването и превозването, не се е налагало, защото почти не се занимавали лицензираните лесовъди с това, не им било основната задача тази дейност. От показанията на свид. Н.А. се установява, че началникът на участъка трябвало да каже на съответния горския да се яви в обекта, като представител на фирмата трябвало да се обади на началник участъка; както и че ако от фирмата се свържат директно с горския, последният трябвало да се обади на началник участъка. От показанията на свид. Н.А. се установява още, че не е имало случай в нейната практика да са се обадили от фирмата на горския, той да не е уведомил началник участъка, зам.директора или директора и да не отиде при товаренето, защото тогава от фирмата щели да се обадят на директора, който трябвало да разпореди нещо, подчиненият като не си е свършил работата и да вземел мерки за да се свърши работата. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелки, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото, и не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимите.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.В.К., Д.Й.В., Ч.Ж.Ч., А.С.А., С.А.К., В.К.А., Т.А.К., Б.Й.В., И.М.Д., А.С.А. и Д.М.С. се установява, че всичките живеят в гр. Сливен в кв. „Надежда”, били са организирани да работят като товарачи на дърва от свид. Т.А.К., като процесния ден били отведени до обекта от бус, който ги взел от квартала; както и че процесния ден са товарили дърва от две места - в района на селата К.и Н., а след това от местността „З.”, като след излизането от тази местност и при претоварването на дървата на ТИР-а дошли полицейски служители; както и че свид. Т.К. получавал парите за работата им и след това ги разпределял. От показанията на тези свидетели се установява още, че по време на товаренето на дърва и от двете местности с тях е бил подс. П.А., а подс. К.С. дошъл по - късно, след полицейските служители. От показанията на свид. Д.К. се установява още, че и в двете местности подс. П.А. измервал дърветата и им казвал какво да правят и какво да товарят; че името на фирмата било „Т.”, като управителя се казвал К.. От показанията на свид. Д.В. се установява още, че подс. П.А. измервал дървата и казвал да товарят, както и че той им казал да се преместят на другото място. От показанията на свид. С.К. се установява още, че с останалите момчета от бригадата работел за един човек, който се казвал К., който когато дървата са отрязани се обаждал на свид. Т.К. и му казвал да събере бригадата за следващия ден; както и че след като приключили в с. К.подс. П.А. им казал всички заедно с камионите да се преместят до местността „А.” в землището на гр. К., където щели да товарят други дърва; както и че подс. П.А. приемал и мерил дървата от резачите и отговарял и за товаренето, и извозването от гората, че подс. П.А. им наредил да товарят дървата на камионите и той също ги премерил за да знаел какво ще им платят; че имал уговорка със свид. Т.К., който вземал парите от подс. К.С. и след това ги делял по равно между момчетата от бригадата; че всеки ден когато работили подс. П.А. мерел дървата, които са натоварили и казвал на подс. К.С. колко кубика са натоварили и подс. К.С. плащал на свид. Т.К. според натоварените кубици дърва. От показанията на свид. Т.К. се установява още, че по телефона му се обаждал подс. К.С. да отиват на работа, като ги вземал микробус на подс. К.С., а в гората подс. П.А. измервал и казвал какво да товарят; както и че за работата процесния ден му било платено лично от подс. К.С.. От показанията на свид. Б.В. се установява, че подс. П.А. ги чакал на бензиностанцията на с. Стара река, същият мерил дървата и той им казвал къде да товарят дърва и къде да ги местят. От показанията на свид. И.Д. се установява още, че подс. К.С. се обаждал на подс. П.А. къде да отива, а подс. П.А. им казвал къде да отиват, колко и къде да товарят; че подс. К.С. им плащал, всеки ден след работа отивали до базата и лично подс. К.С. им плащал парите, някой път пускал заместника си той да им плаща; че лично подс. К.С. му е давал пари за работата два-три пъти за това време от два-три месеца, когато работил при него; че подс. К.С. се обаждал на свид. Т.К. и му казвал колко души да тръгват и тръгвали, както и че те двамата се разбирали колко да им плащат на кубик. От показанията на свид. А.А. се установява още, че когато дървата бил отрязани подс. К.С. звънял на свид. Т.К. и му казвал, че му трябват товарачи, тогава свид. Т.К. събирал бригадата и отивали до гр. К.за да товарят отрязаните дърва; че подс. П.А. им казал процесния ден, че ще се местят, подс. П.А. им наредил да товарят дървата на камионите и измерил натоварените дърва. Съдът кредитира показанията на свидетелите, в тази им част, тъй като се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Д.К., в които заявява, че организатор на работата им бил мъж на име П., който уведомявал свид. Т.К., тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства, като свидетелят не е очевидец и не е присъствал на такива разговори. Съдът не кредитира показанията на свид. Д.В., в които заявява, че по време на товаренето на дървата е присъствало лице на име Д.или Д.; на свид. Ч.Ч., в които заявява, че никой от двамата подсъдими не е бил там докато са товарили дървата, а Д.им казвал да товарят; на свид. С.К., в които заявява, че някой човек се обадил на подс. П.А. - Д. или Д., и той им казал да влизат и да товарят; на свид. В.А., в които заявява, че Д.или Д.се обадил на подс. П.А. да товарят дървата; на свид. Т.К., в частта в която заявява, че на първото място е бил горския Д.или Д., а за второто място горския звънял на подс. П.А. да влязат; на свид. Б.В., в частта в която заявява, че подс. П.А. им казал да влязат да товарят дърва, след като му се обадил Д.или Д.; на свид. А.А., в частта, в която заявява, че горския, който бил с брада и очила им казвал къде да товарят и на свид. Д.С., в които заявява, че горския Д. им казал да излязат от гората, където товарили. Съдът не кредитира й показанията на свид. А.А., в които заявява, че горският им казал да товарят, звънял на подс. П.А. да влизат вътре, казал че ще дойдел след малко, тъй като противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира така посочените по – горе показания на тези свидетели, тъй като от една страна показанията им са противоречиви по между си, а от друга - не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Видно от показанията на свид. К.Х. по време на товаренето на дървата от отдела, товарачите и подвозните автомобили били ръководени от подс. П.А., а видно от показанията на останалите служители на ДГС - К.и полицейските служители на РУ - К., при проверката също не е присъствало лице на име Д., Д. или Д., нито такова лице е дошло по- късно. Освен това от показанията на свид. Р.Р. се установява, че при разговора му с товарачите, те са посочили подс. П.А., като отговорник за товаренето на дървесината.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Р.С., Е.Е., С.П. и Д.П. се установява, че към процесната дата – 31.07.2014 год. са работили във фирма „Т. 2009” ЕООД като шофьори на товарни автомобили „Урал”; че процесния ден са товарили дърва в обект на фирмата в с. К., които след това били претоварени на ТИР и след като приключили им било казано от подс. П.А. да тръгват към отдел в землището на гр. К.да товарят дърва; че след като дървата от отдела били натоварени, излезли от обекта и тръгнали към местността „Т.В.”, където започнало товаренето на ТИР-а и в този момент дошли полицейски служители, които им казали да спрат товареното. От показанията на тези свидетели се установява още, че и на двете места при товаренето на дървата с тях е бил само подс. П.А., като не е присъствал нито подс. К.С., нито лицензирания горски на фирмата – Д.Д.; както и че на двете места подс. П.А. е отговарял за измерването на дърветата, отговарял за кубиците – какво и колко да товарят. От показанията на свид. Р.С. се установява още, че подс. П.А., който водел сметките за дървата на склада на фирмата и той им казал, че трябва да отидат на друг обект в гр. К.; че подс. П.А. им наредил да тръгват към ТИР-а, който ги чакал в местността „Т.В.”; че горският им издавал подвозните билети още в отдела, но е имало случаи, когато това е ставало на пътя. От показанията на свид. Р.С. се установява още, че същият мислел, че горския ще ги чака където ги чакал и друг път; че по принцип подс. П.А. звънял на горските да дойдат в обекта или да ги чакат някъде, те се разбирали по между си и че нямало да тръгне, ако подс. П.А. не им е казал да тръгват. От показанията на свид. Д.П. се установява още, че подс. П.А. им е казал, че на ТИР-а ще ги чака горския и че свидетелят очаквал, че по пътя ще ги спре горския и ще му издаде билета. От показанията на свид. Е.Е. се установява още, че подс. П.А. казал да отиват на ТИР-а, както и че подс. П.А. се явявал един вид началник, защото трябвало да каже колко кубика да качи в товарния автомобил. От показанията на свид. С.П. се установява още, че е работил във фирмата два или три дена преди процесния ден, като гледал другите шофьори и когато те тръгнали, свидетелят също тръгнал с товарния автомобил. Съдът кредитира показанията на свидетелите, в тази им част, тъй като се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Р.С., в които заявява, че лицензирания горски Д.Д. се обадил на всички шофьори да товарят, да излязат от отдела и че ще ги чака до ТИРА-а, тъй като показанията му в тази част не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Нито един от другите трима шофьори - Е.Е., С.П. и Д.П. не свидетелства, че е получил такова обаждане от Д.Д.. Освен това показанията на свид. Р.С. противоречат на показанията на свидетелите Е.Е. и Д.П., които пък твърдят, че Д.Д. се бил обадил на подс. П.А., да отиват в местността „Т.В.” и че горският ще ги чакал някъде. В хода на съдебното дирене не бяха събрани такива доказателства, а освен това видно от показанията на свид. Е.Е., последният не е бил до подс. П.А., когато твърди, че е бил проведен разговор с Д.Д.. Освен това видно от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, процесната вечер Д.Д. не е бил до ТИР-а в местността „Т.В.”, когато е извършвано претоварването, нито е дошъл по – късно, както подс. К.С..

От показанията на разпитания по делото свидетел Т.Ш. се установява, че същият е работел като шофьор на ТИР във фирма „Т. 2009” ЕООД и на 31.07.2014 год. е бил изпратен до местността „Т.В.”, където трябвало да го натоварят с дърва; както и че пристигнал там около 19,00 часа, изчакал да дойдат автомобилите с дървата и започнало претоварването им в ТИР-а; както и че докато претоварвали дървата в ТИР-а дошла патрулна полицейска кола и полицаите разпоредили да спрат товаренето на дървата. От показанията на свид. Т.Ш. се установява, че на шофьорите на ТИР-овете подс. П.А. не можал да разпорежда, на тях разпореждал само шефа - подс. К.С.. Съдът кредитира показанията на свид. Т.Ш., в тази им част, тъй като се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Т.Ш. в частта, в която заявява, че да товари в местността „Т.В.” бил изпратен лично от лицензирания лесовъд на фирмата Д.Д., тъй като това противоречи на показанията на свид. П.А., който от своя страна твърди, че той лично е изпратил свид. Т.Ш. да товари, тъй като му се бил обадил Д.Д..

От показанията на разпитаната по делото свид. Е.Д. се установява, че същата живее на семейни начала с подс. К.С. от 7-8 години, както и че работи като касиер във фирма „Т. 2009” ЕООД; че в този период подс. К.С. е бил болен, имал проблеми с говора; че не помни случай подс. К.С. да не е подписал нещо, защото не го разбира, като подписвал нарежданията за плащане и фактурите; че не е имало упълномощено лице, което да представлява дружеството; както и че отишъл процесната вечер до К., като разбрал защо го викат, но не казал нищо. Съдът кредитира показанията на свид. Е.Д., в тази им част, тъй като се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Е.Д. в които твърди, че подс. К.С. тогава не можел да говори, тъй като това противоречи както на показанията на свид. Р.Р., от които се установява, че свидетелят не е позволил на подс. К.С. да разговаря с колегите му, които извършвали огледа, защото нямал право да се меси там; както и че не му е направило впечатление подс. К.С. да има проблеми с говора или с движенията и че подс. К.С. разговарял с товарачите, с шофьорите, с подс. П.А. и затова свидетелят му казал да се дръпне настрани, за да не им пречи на полицаите да си вършат работата. Освен това показанията на свид. Е.Д. в тази им част противоречат и на приложените по делото епикризи на подс. К.С., като видно от последната издадена от Клиника по кардиология и ангиология в „CITY CLINIC” гр. София се установява, че подс. К.С. е бил приет на 25.06.2014 год. и изписан на 26.06.2014 год. и същият имал лицева асиметрия и леко говорно нарушение, както и лека слабост в левите крайници; а в „Изход от заболяването” е записано – с подобрение, а видно от предходната епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р И. *** подс. К.С. е бил приет на 07.06.2014 год. и изписан на 11.06.2014 год., като в раздела „Изход от заболяването” е отразено, че се изписва в добро общо състояние с лек остатъчен ляв централен фациалис с лека дизартрия, с възстановена мускулна сила и активни движения за четирите крайника. Съдът не кредитира показанията на свид. Е.Д. и в частта, в която твърди, че телефонът на подс. К.С. въпросната вечер бил в нея и тя говорила с полицаите, които й казали, че подс. К.С. ***. Тези показания на свид. Е.Д. противоречат на обясненията на подс. К.С., който заявява, че от полицията му се обадили, питали го дали са негови камионите, казали му номерата и имената и той си ги знаел, и казал че са негови, като го призовали по телефона да отиде там.

От показанията на разпитания по делото свид. П.А. се установява, че същият работи като шофьор във фирма „Т. 2009” ЕООД, като началник му бил подс. К.С.. Съдът кредитира показанията на свид. П.А., в тази им част, тъй като се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. П.А. в които твърди, че лицензирания горски Д.Д. му се обадил и той изпратил свид. Т.Ш. с ТИР-а да товари в местността „Т.В.”; че подс. К.С. бил неадекватен, не разбирал какво се говори, нищо не разбирал, не знаел за извозването; както и че когато закарал подс. К.С. ***, полицаите видели, че е неадекватен, стояли пет минути и си тръгнали, тъй като не можел да говори. Показанията на свид. П.А. в тези им части противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Противоречат на показанията на свид. Т.Ш., който от своя страна твърди, че Д.Д. лично го изпратил да товари в местността „Т.В.”; на показанията на свид. Е.Д., която твърди, че подс. К.С. е разбирал това което подписва и на медицинската документация относно здравословното състояние на подс. К.С., както и на показанията на свид. Р.Р. на който не е направило впечатление подс. К.С. да има проблеми с говора или с движенията и че подс. К.С. разговарял с товарачите, с шофьорите и с подс. П.А.. Освен това твърдението на свид. П.А., че подс. К.С. не знаел за извозването на дървесината противоречи и на приложената по делото справка от „БТК” ЕАД – гр. София, от която е видно, че от телефона ползван от подс. К.С. са били провеждани множество разговори в периода от 30.07.2014 год. до 01.08.2014 год. със свидетелите Р.С. и Е.Е. (шофьори във фирмата) и с подс. П.А., като само на 31.07.2014 год. в периода от 16,20 часа до 21,50 часа между двамата подсъдими са били проведени девет разговора. Съдът не кредитира показанията на свид. П.А. и в частта, в която твърди, че подс. П.А. не е замервал дърветата и че Д.Д. трябвало да движи нещата, тъй като противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства, кредитирани от съда, от които безспорно се установява, че именно подс. П.А. е измервал дървата, казвал е какво да се товари и е организирал на място товарачите и шофьорите на фирмата.

Съдът кредитира обясненията на подс. П.А. в частта, в която заявява, че е работил на граждански договор във фирмата на подс. К.С. - „Т. 2009” ЕООД, като в началото е ходил на обектите на фирмата с лицензирания горски - Д.Д.; че процесния ден е бил заедно с товарачите и шофьорите на товарните автомобили да товарят дърва в два от обектите на фирмата - в с. К.и в местността в близост до „Т.В.”, като и в двата обекта подсъдимия е измерил и отбелязал какво количество дърва да се товарят от обектите, тъй като същите кореспондират с всички останали доказателства по делото. Съдът не кредитира обясненията на подс. П.А. в частта, в която твърди, че задължение на Д. било да приеме дървесината от секачите; че когато в обекта няма горски от ДГС се обаждал на Д.Д.; че няма представа кой се е обадил на горския, който отговарял за с. К., последният бил до ТИР-а, но подс. П.А. не му се бил обаждал да дойде; че при товаренето на дърва в местността „Т.В.” след разговор с Д.Д. казал на свид. Е.Е. да излизат, че Д. ще се обади на горски; както и че не е ръководител на товарачите и шофьорите. В тази им част обясненията на подс. П.А. противоречат както на показанията на свид. К.Х., от които се установява, че именно подс. П.А. е приемал работата на секачите и той е ръководил товарачите в обекта в землището на с. К., така и на приложената по делото справка от мобилния оператор за ползвания от подс. П.А. мобилен телефон, от която е видно, че в деня преди да се извърши товареното на дървета от обекта в с. К.именно подсъдимият се е обаждал два пъти (в 16,16 часа и в 20,32 часа) на свид. К.Х.. От същата справка се установява още, че подс. П.А. е разговарял многократно със свидетелите Е.Е., Р.С. и Д.П. - шофьори във фирмата. Освен това обясненията му в тази част противоречат и на показанията на свид. С.С. от които се установява, че за процесния ден не е бил предвиден извоз на дървета от отдел 55К, както и че подс. П.А. се е занимавал с товаренето и той се обаждал когато ще се прави извоз от обекта, но за процесния ден не се е обаждал, че ще се товари дървесина. Съдът не кредитира обясненията на подс. П.А. в частта, в която твърди, че процесния ден свид. Е.Е. му се бил обадил, че е пристигнала полиция, тъй като това противоречи на приложената по делото справка от мобилния оператор за ползвания мобилен телефон от подс. П.А., от която се установява, че именно подс. П.А. се е обадил на свид. Е.Е. в 21,31 часа, като няма индикирано входящо обаждане от страна на свид. Е.Е. към подс. П.А..  Съдът не кредитира обясненията на подс. П.А. и в частта, в която твърди, че не бил получавал заповеди от подс. К.С. и че рядко контактувал с него, тъй като това също противоречи на приложената по делото справка от мобилния оператор, от която се установяват проведени множество входящи и изходящи разговори между двамата подсъдими, като за периода от 21,30 до 21,50 часа на 31.07.2014 год. са индикирани осем разговора; както и че на същия ден в 16,20 часа е имало входящ разговор от подс. К.С. към подс. П.А.. Съдът намира, че тези твърдения на подс. П.А. са негова защитна позиция, която не се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира обясненията на подс. К.С. в частта, в която заявява, че е живее на семейни начала със свид. Е.Д., която работела във фирмата, като фактуристка и касиерка; че свид. Е.Д. му носела документи, фактури и платежни, който той подписвал; че не е упълномощавал никой да води работата във фирмата; че Д.Д. бил лицензиран лесовъд към фирмата; че подс. П.А. бил назначен на граждански договор във фирмата; че въпросната вечер от полицията му се обадили, питали го дали са негови камионите, казали му номерата и имената и той си ги знаел, и казал че са негови, като го призовали по телефона да отиде там, тъй като същите кореспондират с всички останали доказателства по делото. Съдът не кредитира обяснения на подс. К.С. в частта, в която заявява, че свид. П.А. работел във фирмата като началник склад и той пращал камионите, тъй като от една страна противоречат на показанията на свид. П.А., който заявява, че бил назначен като шофьор в „Т. 2009” ЕООД от седем години, а от друга - и на показанията на свид. Т.Ш., от които се установява, че на тях разпореждал подс. К.С.. Съдът не кредитира обясненията на подс. К.С. в частта, в която заявява, че получил инсулт двайсетина дена преди въпросната вечер, бил неадекватен, не можел да говори, не му давали да говори по телефон. Обясненията му в тази част противоречат както на приложените по делото епикризи на подс. К.С., от които се установява, че същият е получил инсулт на 07.06.2014 год., т.е. повече от месец преди въпросното деяние - 31.07.2014 год., освен това видно от втората епикриза издадена на 26.06.2014 год. подс. К.С. е бил изписан в добро общо състояние и с леко говорно нарушение, така и на показанията свид. Р.Р., от които се установява, че свидетелят не е позволил на подс. К.С. да разговаря с колегите му, които извършвали огледа, защото нямал право да се меси там; както и че не му е направило впечатление подс. К.С. да има проблеми с говора или с движенията и че подс. К.С. разговарял с товарачите, с шофьорите, с подс. П.А. и затова свидетелят му казал да се дръпне настрани, за да не им пречи на полицаите да си вършат работата. Освен това обясненията в тази част противоречат и на показанията на свид. Е.Д., която заявява, че не е имало случай подс. К.С. да не е подписвал нещо, защото не го разбира. Съдът не кредитира обясненията на подс. К.С. и в частта, в която заявява, че Д.Д. отговарял за транспортирането, нареждал на камионите и се обаждал на служителите от ДГС - К., тъй като същите от една страна противоречат на показанията на свид. К.Х., от които се установява, че подс. П.А. е приемал работата на секачите и той е ръководел товарачите в обекта в землището на с. К., така и на приложената по делото справка от мобилния оператор за ползвания от подс. П.А. мобилен телефон, от която е видно, че в деня преди да се извърши товареното на дървета от обекта в с. К.именно подс. П.А. се е обаждал два пъти (в 16,16 часа и в 20,32 часа) на свид. К.Х., така и на показанията на свид. С.С. от които се установява, че за отдел 55К подс. П.А. се е занимавал с товаренето и той се обаждал когато ще се прави извоз от обекта, но за процесния ден не се е обаждал, че ще се товари дървесина. Освен това обясненията на подс. К.С. в тази част противоречат и на приложената по делото справка от мобилния оператор относно ползвания от него мобилен телефон, от която се установява, че на 30.07.2014 год. същият е разговарял два пъти със свид. Р.С. (в 10,02 часа и в 10,23 часа) и със свид. Е.Е. (16,10 часа) и шест пъти с подс. П.А.; на 31.07.2014 год. същият е разговарял девет пъти с подс. П.А. (в 16,20 часа, в 21,30 часа, в 21,32 часа, в 21,33 часа, в 21,35 часа, в 21,38 часа, в 21,40 часа, в 21,43 часа и в 21,50 часа), а на 01.08.2014 год. същият е разговарял с подс. П.А. в 03,24 часа, със свид. Е.Е. в 15,47 часа и със свид. Р.С. в 16,26 часа. Съдът намира, че тези твърдения на подс. К.С. са негова защитна позиция, която не се потвърждава от останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно – стокова оценителна експертиза, повторна съдебно – оценителна експертиза и съдебно – икономическа експертиза, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експертите.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият П.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 1, алт. 1, предл. 5 вр. чл. 20, ал. 1 от НК, тъй като на 31.07.2014 год. в землището на гр. К.– от местност „З.” до местност „Т.В.” в съучастие с К.Г.С., като съизвършител, в условията на посредствено извършителство (действайки чрез Р.Х.С. – водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № ..., Е.Г.Е. – водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № ..., С.Т.П. – водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № ...и Д.П.П. – водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № ...), без редовно писмено позволително извозил от горски фонд 46,52 кубически метра дърва за огрев на обща стойност 2 512,08 лева (две хиляди петстотин и дванадесет лева и осем стотинки), собственост на ТП ДГС гр. К., като случаят не е маловажен.

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият К.Г.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 1, алт. 1, предл. 5 вр. чл. 20, ал. 1 от НК, тъй като на 31.07.2014 год. в землището на гр. К.– от местност „З.” до местност „Т.В.” в съучастие с П.А.А., като съизвършител, в условията на посредствено извършителство (действайки чрез Р.Х.С. – водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № ..., Е.Г.Е. – водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № ..., С.Т.П. – водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № ...и Д.П.П. – водач на товарен автомобил „Урал” с ДК № ...) без редовно писмено позволително извозил от горски фонд 46,52 кубически метра дърва за огрев на обща стойност 2 512,08 лева (две хиляди петстотин и дванадесет лева и осем стотинки), собственост на ТП ДГС гр. К., като случаят не е маловажен.

Безспорно е установено, че подсъдимите П.А. и К.С. са  извършили деянието в съучастие по между си, като съизвършители. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от НК съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите. Безспорно установено е в настоящия случай, че в резултат на активните действия на всеки един от подсъдимите е осъществено самото изпълнително деяние, тъй като подс. К.С. е обезпечил цялата организация (осигурил транспортните средства, заплащането на работниците и местата, от където да се товари, и е разпоредил на подс. П.А. да бъде извършена дейността по извоз на дървесината от местопроизшествието), а подс. П.А. е отговарял за прякото организиране на товаро-транспортната дейност в района на местопроизшествието, т.е. същите са действали като съизвършители, тъй като без активната дейност на всеки един от подсъдимите, не би могло да се осъществи самото изпълнително деяние. Обстоятелството, че при квалификацията на деянието не е посочена точната форма на съучастие, а именно чл. 20, ал. 2 от НК, по никакъв начин не е нарушило правото им на защита, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени фактическите обстоятелства, на които се основава повдигнатото им обвинение, а в диспозитива на обвинението – точната форма на съучастие - съизвършителство (в този смисъл Решение № 205/05.12.2017год. по НВОХД № 253/2017 год. по описа на АС – Бургас).

Безспорно е установено, че деянието е извършено от подсъдимите П.А. и К.С. лично и чрез посредственото извършителство на Р.Х.С., Е.Г.Е., С.Т.П. и Д.П.П., тъй като последните са били изпратени в процесния отдел от подс. К.С. и ръководени на място от подс. П.А., същите са били назначени на работа във фирма  „Т. 2009” ЕООД и са изпълнявали разпорежданията на подс. П.А., който им заявил, че горския стражар от ДГС - К.ще ги чака извън отдела, т.е. те са извозвали дървета без да са имали умисъл за извършване на престъплението по чл. 235 от НК.

Деянието си подсъдимите са извършили умишлено, тъй като са съзнавали общественоопасният му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Като управител на „Т. 2009” ЕООД, подс. К.С. бил наясно, че дружеството е получило изцяло заплатената от него на ДГС – К.дървесина на стойност 10 332,32 лева с ДДС за 275 плътни куб.м., и че същото не е извършвало авансово плащане в полза на ДГС – К.относно инкриминираните 46,52 куб.м дърва за огрев на обща стойност 2512,08 лева. Подс. К.С. е съзнавал, поради тази причина, че за това количество дървесина е недопустимо издаването на превозен билет, който да му послужи като редовно писмено позволително за извозване на дърва от горския фонд. Т.е. такова позволително не можело да бъде издадено на „Т. 2009” ЕООД докато не бъде направено необходимото авансово плащане. Това е така, защото съгласно чл. 211 от Закона за горите и чл. 15 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрол и опазване на горските територии, собствеността на дървесината се описва в превозен билет. Той има двояко значение – удостоверява законния произход на дървесината и сочи кой е собственикът на тази дървесина. Подс. К.С. съзнавал този факт, но въпреки това разпоредил да бъдат натоварени и извозени инкриминираните дървета. Той не присъствал на самото товарене, а на него присъствал другия подсъдим П.А.. Подс. П.А. отговарял пред подс. К.С. единствено за техническото изпълнение на натоварването и измерването на дърветата, както и за превозването им до ТИР станцията, от където щели да бъдат извозени до окончателното им местоназначение. Подс. П.А. също е съзнавал, че след като не е уведомил представителя на ДГС – К., отговарящ за този отдел, дърветата не е следвало да бъдат извозени от отдела, тъй като не са били издадени нито подвозни, нито превозни билети.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото им съдебно минало и добрите им характеристични данни.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите П.А. и К.С., съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината им обстоятелства (като взе в предвид и липсата на критично отношение към извършеното и количеството извозени дърва за огрев без редовно писмено позволително), обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимите, целите на генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимите наказание при условията на чл. 54 от НК.

С оглед гореизложеното, съдът наложи следните наказания на подсъдимите:

На подсъдимия П.А.А. за извършеното от него деяние по чл. 235, ал. 1, алт. 1, предл. 5 вр. чл. 20, ал. 1 от НК – определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години, както и наказание „Глоба” в размер на 1500,00 лева (хиляда и петстотин лева), в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.

На подсъдимия К.Г.С. за извършеното от него деяние по чл. 235, ал. 1, алт. 1, предл. 5 вр. чл. 20, ал. 1 от НК – определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години, както и наказание „Глоба” в размер на 1500,00 лева (хиляда и петстотин лева), в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.

Така определените наказания на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че те ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Веществените доказателства по делото: 46,52 пространствени кубични метра дърва (иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2014 год.), оставени на съхранение в РСБПЗН - гр. К.с Протокол за отговорно пазене от 01.08.2014 год., следва да се върнат на собственика ТП ДГС - К., след влизане на присъдата в сила. Тези дърва са собственост на ТП ДГС - К., тъй като не са били заплатени от фирма „Т. 2009” ЕООД на ДГС – К..

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият П.А.А. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 142,50 лева (сто четиридесет и два лева и петдесет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият К.Г.С.  беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 142,50 лева (сто четиридесет и два лева и петдесет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият П.А.А. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 35,00 лева (тридесет и пет лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият К.Г.С. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 35,00 лева (тридесет и пет лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: