№ 65
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Симона Углярова
при участието на секретаря ГЕРГАНА П. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602004 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С разпореждане от 24.07.2018 г. по НЧХД № 14120/2017 г. на СРС, НО, 132
състав, е прекратено наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.5, т.2 от НПК.
Срещу разпореждането са постъпили множество молби / жалби/ от частния
тъжител С. с искане делото да бъде върнато за разглеждане.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени,
че атакуваното разпореждане е от категорията актове, които подлежат на проверка по
реда на глава ХХІ от НПК и за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат
събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител, редовно призован не
взема участие.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени от частния тъжител доводи в молба до СГС от 20.12.2018г и 13.04.2021г, и
след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
разпореждане, констатира, че са налице основания за неговата отмяна, като
съображенията за това са следните:
Производството по нчхд № 14120/2017г. по описа на СРС, |НО 132 състав е
1
образувано по тъжба от Г. АС. СТ. срещу Г.Н.Г. с искане последният да бъде призната
за виновен в извършването на престъпления по чл. 130 от НК, за това, че 17.02.2017г.
му нанесъл побой. Към тъжбата е приложено СМУ № 129/2017г., както и декларация за
материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл.83 от ГПК.
С разпореждане от 08.09.2017г. на съдия-докладчик по делото частната тъжба е
оставена без движение, като е констатирано, че частната тъжба не отговаря на
изискванията на чл.81 от НПК. В тази връзка са дадени указания на частния тъжител да
уточни фактическите обстоятелства на деянието, а именно : медикобиологичния
характер на твърдяната телесна повреда и механизма на причиняване на увреждането.
В разпореждането е посочено, че частният тъжител следва да плати държавна такса в
размер на 12лв.
На 12.02.2018г. разпореждането е връчено на частния тъжител С., като същият в
срок, на 19.02.2018г. с молба е изпълнил указанията на съда за привеждане на тъжбата
в съответствие с чл.81 от НПК, като същевременно е поискал обединяване на нчхд №
488/2018г. с настоящото производство по нчхд № 14120/2017г.
С разпореждане от 20.03.2018г. на съдия-докладчика по делото е изискана
информация относно предмета на нчхд № 488/2018г. по описа на СРС, НО, 99 състав.
По делото е приложено Разпореждане по нчхд № 488/2018г. по описа на СРС,
НО, 99 състав, с което е прекратено наказателното производство.
С разпореждане от 22.03.2018г. по нчхд № 14120/2017г. съдията –докладчик
отново е посочил, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, тъй
като с молбата от 19.02.2018г. тъжителят частично е отстранил нередностите, посочени
в разпореждането от 08.09.2017г., но не е представил доказателства за внесена
държавна такса. Съдията –докладчик е взел отношение и по искането му за
обединяване на двете производства / нчхд № 488/2018г. и нчхд №14120/17г./ , като е
посочил че искането е неоснователно, тъй като се установява, че не е налице връзка
между повдигнатите с двете тъжби обвинения, както и че не може да внесената
държавна такса по нчхд №488/2018г. да бъде считана за внесена по нчхд
№14120/2017г. С това разпореждане отново е указано на частния тъжител, че следва да
внесена държавна такса в 7 дневен срок от получаване на съобщението и в случай на
неизпълнение делото ще бъде прекратено
С молба от 26.03.2018г. частният тъжител настоява за обединяване на двете
наказателни производства и зачитане на внесената такса по нчхд №488/2018г., като
отделно от това твърди липсата на доходи.
С разпореждане от 24.07.2018г. съдията –докладчик по нчхд № 14120/2017г е
прекратил наказателното производство, поради невнасяне на държавната такса от 12
лева в указания 7-дневен срок от получаване на съобщението.
По делото е постъпила молба от С. с дата 10.08.2018г. с искане делото да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание и обединяване на делата.
С разпореждане от 24.08.2018г. на съдията-докладчик е посочено, че
производството е прекратено, и няма основание за обединяване.
На 29.08.2018 отново е постъпила молба от С. с искане за разглеждане на
2
делото, оставена без вземане на отношение от съдия.
Същевременно са правени опити за връчване на разпореждането от 24.07.2018г.
за прекратяване на наказателното производство по нчхд №14120/2017г.
На 26.10.2018г.е постъпила молба от частния тъжител в СГС. С разпореждане от
29.10.2018г. на зам. Председателя на СГС същата е изпратена по компетентност в СРС.
С разпореждане от 07.11.2018г. е указано на частния тъжител да бъде връчено
разпореждането за прекратяване на наказателното производство, като му се укаже , че
съдът е прекратил същото и че има възможност това разпореждане да бъде обжалвано.
На 07.12.2018г. Разпореждането от 24.07.2018г. за прекратяване на
наказателното производство по нчхд №14120/2017г е връчено лично на С.. На
20.12.2018г е постъпила молба от частния тъжител до СГС по същество обжалваща
съдебния акт, с който е прекратено делото.
С разпореждане от 09.01.2019г. на съдия при СРС е посочено, че
разпореждането от 24.07.2018г. е влязло в сила и делото не е възможно да бъде
разгледано от друг състав. На същата молба е отбелязано, че на 05.04.2019г., че С. /
вероятно – липсват имена / е запознат с разпореждането.
На копие на молба от 20.12.2018г. с датата 15.04.2019г. е налице разпореждане
„към делото“.
На молба от 20.03.2019г отново е разпоредено с дата 16.04.2019г молбата да
остане по делото.
На 21.01.2021г.е постъпила тъжба от С. с твърдение, че делото не е изпратено на
СГС
С разпореждане от 29.03.2021г на съдия К. е поискано от тъжителя да уточни
обжалва разпореждането по делото или подава нови тъжба.
На 13.04.2021г с молба С. е поискал разглеждане на делото .
С разпореждане от 20.04.2021г. на съдия К. е констатирано, че следва да бъде
определен нов съдия-докладчик, предвид, че се касае за нчхд № 14120/2017г.
С разпореждане от 10.05.2021г. на зам.Председателя на СРС е указано делото да
се разпрели на случаен принцип.
С разпореждане от 18.05.2021г. на съдия от СРС делото е изпратено на СГС.
Изложената хронологията на постъпилите по делото молби, по същество
представляващи жалби срещу Разпореждането от 24.07.2018г. за прекратяване на
делото, е с оглед преценка същите допустими ли е. Видно от приложената по делото
призовка е, че същата е връчена с уведомяването на частния тъжител С. за
коментираното разпореждане на 07.12.2018г., като тъжителят е подал молба до СГС на
20.12.2018г. Безспорно тази молба е в срок и делото още към посочения момент е
следвало да бъде администрирано и изпратено на СГС. Ето защо, този състав приема ,
че жалбата / молба от 20.12.2018г/ е допустима и като такава следва да бъде
разгледана .
3
Основанието , посочено в атакуваното разпореждане за прекратяване на
наказателното производство по нчхд № 14120/2017г. по описа на СРС е невнасянето на
държавна такса, съгласно Раздел.А т.14 от ТАРИФА №1 към Закона за държавните
такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, Настоящият съдебен състав счита, че в случая
неправилно е било прекратено наказателното производство и това е така, тъй като
според наложилото се разбиране към което се е ориентирала съдебната практика,
внасянето на държавна такса по наказателните дела от частен характер е правно-
технически въпрос, поради което и непредставянето на дължимата сума не може да
преклудира процесуалните права на тъжителя и на самостоятелно основание не може
да доведе до прекратяване на производството, след като са изпълнени останалите
изисквания за образуване на делото, както е видно от молбата на частния тъжител от
19.02.2018г. и съдържанието на разпореждането на съдията –докладчик от 22.03.2018г
и 24.07.2018г /В този смисъл е Решение № 211 от 29.04.2003 г. по н.д. 53/2003 г. на ІІІ
н.о. на ВКС/. Отделно от изложеното, невнесената сума за държавна такса би могла да
се възложи на тъжителя при постановяване на окончателния съдебен акт, в случая на
наличните основания за това.
С оглед гореизложеното, този въззивен състав намира, че съдебният акт на СРС
следва да бъде отменен.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 24.07.2018 г. по НЧХД № 14120/2017 г. на СРС, НО,
132 състав.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4