Р
Е Ш Е
Н И Е
№187/30.6.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №97/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.19 ал.1 от
Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Образувано е по молба на Н.И.Ю., ЕГН: **********
с постоянен и настоящ адрес ***. Молителят моли да бъде допусната промяна на
трите му имена от Н.И.Ю. на Н. И.
Й., поради наличието на важни обстоятелства.
Молителят излага в молбата си, че е роден *** г., като в регистрите
по гражданско състояние е записан с имена Н.И.Ю.. Твърди, че при всеобщата и
принудителна промяна на имената през 1985 г. започнал да се именува като Н.
И. Й., с които имена
молителят започнал да се идентифицира като пълнолетна и зряла личност пред
институции, приятели и познати. Излага, че приятелския му кръг и хората, с
които общувал го познавали с и го назовавали с имена Н.
И. Й.. Заявява,
че различията между имената в документите му и тези, със които е известен в
обществото му създава съществени затруднения и неудобства, поради което счита,
че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР обосноваващи
допускане на исканата промяна. С оглед на това моли съда да допусне
извършване на промяна на трите му имена от Н.И.Ю. на Н.
И. Й..
Молителят, редовно призован, не се явява, поддържа молбата чрез процесуални
представители.
Заинтересованата страна Община Вълчи дол, в срока по чл. 131 от ГПК представя писмен отговор, в който
излага, че съгласно наличния при тях ЛРК е налице промяна в имената на молителя
от Н. И. Ю. на Н.й
И.в Й. и на Н.И.Ю.. В съдебно заседание, редовно призована не изпраща представител, не
ангажира становище по съществото на делото.
Заинтересованата
страна Община Нови пазар, редовно уведомена, не изразява
становище по искането за промяна на имената. В съдебно заседание не изпраща
представител. Не ангажира доказателства.
Контролиращата страна РП – Варна, редовно призовани, не изпращат представител по
делото.
Съдът като взе предвид наведените от молителя
доводи и обсъди поотделно и в съвкупност ангажираните от него доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от представеното с молбата Удостоверение за раждане от *** *** пазар
въз основа на Акт за раждане №0399 от 01.11.1971 г. имената на молителя са Н.И.Ю..***
дол копие на личен регистрационен картон се установява, че е налице промяна в
имената на молителя от Н. И.Ю. на Н.И. Й.и на Н.И.Ю..
В
производството са изслушани показанията на двама свидетели – Х.н С.
Х.и Р.М. Р., които
посочват, че познават молителя от дълги години и
поддържат редовни контакти с него. И двамата твърдят, че
го познават с името Н.й, както и че българските му имена са Н. И.Й.. Заявяват,
че повечето хора го знаят с тези имена. Свид. Х. – роднина по сватовство на
молителя заявява, че различията в имената, с които молителя е известен и тези,
които са отразени в личната му карта, му създават известни неудобства. Свид. Р.
заявява, че не му е известно дали молителя има затруднения във връзка с
различията в имената си.
При така установените фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Основателността
на молбата с правно основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР за допускане на
исканата промяна се предпоставя от категорична установеност на наличието на
поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо,
опозоряващо, обществено неудобно, или важни обстоятелства да налагат това. В
случая не се твърди името да е опозряващо или осмиващо. "Важни
обстоятелства" по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР се явяват онези, които
създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с
държавните институции. Тези важни обстоятелства, обаче не трябва да са в
нарушение на изискванията на чл. 9,
чл.
13 и чл.
14 от ЗГР, както и на други императивни разпоредби от посочения закон.
В
случая съдът намира на първо място, че по делото не се установи по безспорен
начин, че имената на молителя му създават пречки в общуването. Единственият
разпитан по делото свидетел няма лични впечатления той да е изпитвал подобни
неудобства, а единствено възпроизвежда това, което молителят му е споделял. С
оглед на изложеното съдът намира, че ангажираните по делото доказателства са
преди всичко недостатъчни, за да обосноват "важни причини" по смисъла
на чл.
19 от ЗГР. По делото липсват каквито и да било данни, извън субективното
желание на лицето да носи определени имена, за "важни обстоятелства",
даващи основание за исканата промяна.
Действително
практиката допуска като "важно обстоятелство" да се счита
субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е
свързано със съображения от етнически или религиозен характер, предвид правото
му на свободно самоопределянето по тези признаци, и исканата промяна няма за
цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции.
/Така Решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г., III г. о. на ВКС/
Настоящият случай, обаче, не е такъв. Не се нарушава правото на свободно
самоопределяне на молителя по отношение на етнически или религиозен признак,
защото същият не отрича принадлежността си към съответния етнос и религия.
Името
е един от основните и трайни индивидуализиращи белези на всяко физическо лице,
поради което всяка една негова промяна води до известна дестабилизация на
обществените отношения и създава предпоставки за злоупотреба с права, чието
упражняване е свързано с проверка самоличността на субекта. За това и за да се
гарантират обществените интереси, законодателят е предвидил промяната на име да
се допуска единствено при наличие на определени предпоставки и това да става
само по съдебен ред, а не да се извършва при всяко искане от страна на
заинтересованото лице, без да са налице достатъчно значими основания за това.
Важна
причина по смисъла на закона не съставлява променливата величина - лично
желание или настроение на граждани, които за определен период искат да носят
"турски", а след това за друг – неопределен период от време искат да
носят "български" имена, тъй като това е в разрез с необходимостта от
стабилност на актовете за гражданско състояние, обуславящи стабилност на
административния ред за управление и на гражданския оборот. След насилствената
промяна на имената през 1982 г., молителят вече се е възползвал от възможността
да направи своя избор и е избрал отново да носи рождените си имена, които са с
турско – арабско звучене, поради което и не следва да му се дава възможност
периодично, за пореден път да заявява промяна на не едно, а на всичките си
имена - лично, бащино и фамилно. За тези последни години от когато е
възстановил рождените си имена, той има издадени десетки документи с имената
които са станали негов личен избор и които са съответни на етническия му
произход. Именно една поредна промяна на актуалните му лично, бащино и фамилно
име, непредизвикана от важно обстоятелство, ще предизвика множество последващи
проблеми, както за молителя, така и за административния ред за управление и на
гражданския оборот, вкл. и за трети - неучастващи по делото, лица, напр. децата
му, чийто произход от бащата е регистриран със съответно издадени актове за
раждане/видно то ЛРК децата на молителя също носят имена с турско – арабско
звучене/. Важните обстоятелства следва да са обективно обусловени, а не въпрос
на лична преценка от страна на молителя, приемане или отричане, харесване или
нехаресване. Нещо повече, след като ищецът е с турски етнически произход, не би следвало носенето на собствено, бащино
и фамилно име с турско-арабско звучене да влияе върху емоционалното му
състояние и поведение.
На
следващо място, законът по императивен начин определя формирането на бащиното
име, следователно не съществува възможност да бъде променено бащиното име по
начин, различен от предвидения в закона. В случая бащиното име на молителката е
образувано от собственото име на неговия баща, което е турско - арабско - И.. Бащиното
и особено фамилното име определят принадлежността на едно лице към семейството
- към фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя
принадлежността му към рода; към корените на родословието му. В случая
молителят има турски етнически произход, което е определило и имената му.
Освен, че са признаци на произход, имената служат за идентификация на лицата в
гражданския оборот, вкл. и пред държавни и административни органи. Следователно
промяната в имената на лицето и особено когато се касае за трите имена, е от
естеството да препятства или да затрудни идентификацията на лицето, вкл. и за
целите на наказателно преследване. Вярно е, че имената не са единствения
идентификационен признак, но са съществен такъв, поради което тяхната промяна
със сигурност не е в обществен интерес.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице предвидените в чл. 19
от ЗГР предпоставки за промяна на имената на молителя, поради което молбата
му се явява неоснователна, поради което и
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.И.Ю., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес ***.
за промяна на трите му имена от Н.И.Ю. на Н.
И. Й., на основание
чл. 19 ал. 1 от ЗГР.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в едноседмичен от
съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл. 7
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: