Решение по дело №2321/2018 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                                        26.06.2018 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 2321 по описа за 2018 г. и като обсъди:

           

Иск с правно основание чл. 258, вр.чл.чл.266 и 86 от ЗЗД.

                Ищецът „Кредит консулт“ ЕООД твърди, че между него и ответника А.В.А. на 22.06.2013 г. е сключен договор, въз основа на които ответникът е възложил на ищеца да извърши срещу уговорено възнаграждение, необходимите проучвания, анализи, подготовка на бизнес план и други общи и специфични документи, необходими за кандидатстване на възложителя за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по „Програма за развитие на селските райони, мярка 121 – Модернизиране на земеделските стопанства“ за периода от 2007 г. до 2013 г. Ищцовото дружество твърди, че е изпълнило поетия ангажимент в срок от един месец, възложителят е приел изготвения проект без възражения, проекта е бил одобрен от „Разплащателна агенция“ София ДФЗ и е сключен договор с ответника. Ответникът не е заплатил уговореното с договора възнаграждение на изпълнителя в размер на 15 360 лева с ДДС. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 15 360 лева с ДДС, представляваща уговорено възнаграждение с договор от 22.06.2013 г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 2727.59 лева за периода от 03.10.2013 г. до 12.07.2018 г., ведно със законната лихва в/у главница от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника А.В.А., които е възразил за неподсъдност на делото пред Пловдивския РС – в следствие на което делото  е изпратено по подсъдност на РС Асеновград. Ответникът оспорва иска  изцяло. Оспорва подписите, положени от него в Договора от 22.06.2013 г. и в приемо-предавателния протокол за извършени консултански услуги от 03.07.2013 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не е спорна, а и това се установява от представените по делото доказателства, че между „Кредит консулт“ ЕООД и ответника А.В.А. е сключен договор на 22.06.2013 г., въз основа на които ответника е възложил на ищеца да извърши срещу уговорено възнаграждение, необходимите проучвания, анализи, подготовка на бизнес план и други общи и специфични документи, необходими за кандидатстване на възложителя за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по „Програма за развитие на селските райони, мярка 121 – Модернизиране на земеделските стопанства“ за периода от 2007 г. до 2013 г.

От писмо на ДФ „Земеделие“  се установява, че между  ДФ „Земеделие“ и А.В.А., ЕГН ********** и УРН584262 е сключен договор № 16/121/06569 от 04.08.2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. След сключване на договора, ползвателят не е подал заявка за окончателно плащане в рамките на определения в наредба № 8/2008 г. и в договора срок. Поради неизпълнение на това задължение, със заповед № 03-РД/280 от 4.11.2015 г. е отказано финансиране по договора.

От ДФ „Земеделие“  е изпратено и копие от преписка № 16/121/06569 по проект на А.В.А., ЕГН ********** с УРН 584262.

От приетото заключение на вещото лице Марияна А., неоспорено от страните, които съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че от счетоводните документи при ищеца, експертизата е установили че няма заведено вземане на ищеца от ответника, в размер на 15360 лв. по договор от 22.06.2013 г., по счетоводна сметка 411 „клиенти“, поради липса на първичен документ /данъчна фактура/. Няма осчетоводено плащане на сумата 15 360 лв. от ответника към ищеца, по договора от 22.06.2013 г., тази сума документално не е платена от ответника на ищеца. За времето от 03.10.2013 г. до 17.07.2018 г. /датата на подаване на ИМ/ размерът на мораторната лихва в/у сумата 15 360 лв., изчислен съгласно ПМС № 100/29.05.2012 г. и ПМС № 426/18.12.2014 г. във вр.чл.86 от ЗЗД по ОЛП на БНБ, плюс 10 пункта възлиза на 7 465.93 лв.  Или задължението по договора от 22.06.2013 г., сключен между страните по делото е: 15 360 лв. главница, законна лихва 7 465.93 лв. – общо 22 825.93 лв.

От приетото заключение на вещото лице В.К., неоспорено от страните, които съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че подписите за „възложител“ на договор от 22.06.2013 г. и на приемо-предавателен протокол за извършени консултански услуги от 03.07.2013 г. са изпълнени от ответника А.В.А..  

Разгледан по същество, искът е основателен: Ищецът е изпълнил задължението си по договора, ответникът е приел договора /работа на ищеца/ без забележки.  Ответникът е следвало да заплати уговорената между страните сума за изпълнението, в срока по договора – което не е изпълнил. След изготвяне от ищеца на необходимия набор от документи, бизнес план/проект, същите са представени от ответника  за одобрение от „Разплащателна агенция“ град София и ДФ „Земеделие“, в последствие одобрени за финансиране. Ответникът е сключил с Разплащателна агенция“ град София и ДФ „Земеделие“ Договор с № 16/121/06569 от 04.07.2013 г., УРН 584262 с бенефициент ответника А.В.А., на основание изготвения бизнес план/проект от ищеца. След сключване на договора, ползвателят не е подал заявка за окончателно плащане в рамките на определения в наредба № 8/2008 г. и в договора срок. Поради неизпълнение на това задължение, със заповед № 03-РД/280 от 4.11.2015 г. е отказано финансиране по договора.

С оглед на горното съдът намира, че ищецът е изправна страна, доколкото безпротиворечиво се установи, че същия е изпълнил задължението си по договора, ответникът е приел договора /работа на ищеца/ без забележки. Поради това и съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Дължимото възнаграждението е уговорено в подписания между страните договор. В тежест на ответника е да установи, чрез пълно и пряко доказване, че е заплатил тази цена – което не е сторил. В случая липсва твърдение, че работата на ищеца не е приета, напротив същата е приета, изготвените от ищеца документи са внесени в „Разплащателна агенция“ София – „Фонд земеделие“, въз основа на същите между ответника и „Фонд земеделие“ е сключен договор№ 16/121/06569 от 04.08.2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. Ответникът В.А. не е подал заявка за окончателно плащане в рамките на определения в наредба № 8/2008 г. и в договора срок, поради неизпълнение на което задължение със заповед № 03-РД/280 от 4.11.2015 г. е отказано финансиране по договора. Освен това от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма осчетоводено плащане от ответника към ищеца по договора. Ето защо предявеният иск е основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 15 360 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор № 16/121/06569 от 04.07.2013 г. Ответникът не е заплатил посочената сума в уговорения между страните срок, поради което и с изтичане на определения срок е изпаднал в забава, считано от 03.10.2013 г. На основание чл. 86 от ЗЗД той дължи обезщетение за същата, чийто размер до датата на подаване на исковата молба е изчислен със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и е 7 465.93 лева. От тази дата се дължи такова в размер на законната лихва до окончателното изплащане на задължението.  Но с оглед диспозитивното начало /тъй като ищецът не е поискал изменение на предявения иск/ до приключване на съдебното дирене, то обезщетението за забава следва да се присъди в претендирания размер от 2727.59 лв., която сума следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца.

         Първото възражение, относно авторството на положения подпис в  договор от 22.06.2013 г. и на приемо-предавателен протокол за извършени консултански услуги от 03.07.2013 г. е неоснователно, тъй като от приетата и неоспорена по делото СПЕ, се установи, че подписите за „възложител“ в двата документи са изпълнени от А.В.А..

          Неоснователно е второто възражението на ответника за давност, тъй като съгл.чл.110 с изтичане на педгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В договора е уговорено, че 20 % от дължимата сума или 2 560 лв., следва да се заплати след предаване на комплекта документи, включващи заявление, бизнес план и други за кандидатстване по мярка 121 – което е станало на  03.07.2013 г., видно от представения приемо-предавателен протокол. А 80 % или 10 240 лв. до десет дни след одобрение на проекта от РА – София, което е станало на 13.08.2014 г., искът е предявен на 17.07.2018 г.

        На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, общо в размер на 1965.50 лева, от които: 723.50 лв. внесена държавна такса, и 170 лева хонорар за вещо лице и 1072 лв. възнаграждение за процесуален представител. Направено от ответника възражение на осн.чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно.

            Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Кредит консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Мусала“ № 4, ет.4, ап.12 /район Централен – Община Пловдив/, представлявано  от Добрин Т. Добрев, сумата от 15 360 лева (петнадесет хиляди триста и шестдесет) лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждание по сключен между страните договор от 22.06.2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 2727.59 лева  (две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и петдесет и девет стотинки) за периода от 03.10.2013 г. до 12.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Мусала“ № 4, ет.4, ап.12 /район Централен – Община Пловдив/, представлявано  от Добрин Т. Добрев, сумата от 1965.50 лева (хиляда деветстотин шестдесет и пет лева и петдесет стотинки) направени по производството разноски.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: