№ 2728
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100502086 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 12678/14.11.2022г., постановено по гр. д. № 15116/22 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 38 състав, е признато за установено, че И. К. Г. дължи
на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД суми по договор № 30041363226, както следва:
главница от 1886.42лв., ведно със законната лихва от 23.03.2022г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 74.04лв., мораторна лихва за времето от
03.09.2021г. до 30.09.2021г. в размер на 37.30лв., мораторна лихва за времето от
30.09.2021г. до 23.03.2022г. в размер на 32.70лв., като искът за главница е отхвърлен за
разликата до 3450.76лв., искът за лихва е отхвърлен за разликата до 1638.38лв., искът
за мораторна лихва за времето от 03.09.2021г. до 30.09.2021г. е отхвърлен за разликата
до 432.14лв., искът за мораторна лихва за времето от 30.09.2021г. до 23.03.2022г. е
отхвърлен за разликата до 60.54лв., като са отхвърлени изцяло исковете за заплащане
на възнаграждение за закупена „услуга“ Фаст в размер на 986.68лв., както и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2302.24лв., както и
акцесорното искане за заплащане на законна лихва върху тези суми. С решението
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 175лв.
Недоволен от решението е останал ищецът, който е подал въззивна жалба, с
1
която се обжалва постановеното решение В ЧАСТИТЕ, в които са отхвърлени
исковете като се иска постановяване на ново решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът следва да заплати главница над присъдената сума от
1886.42лв. до претендираната в размер на 3039.68лв. и договорно възнаграждение над
присъдената сума от 74.04лв. до претендираната от 1638.38лв., ведно със законната
лихва от заявлението до изплащане на вземането. Изложени са оплаквания, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Оспорва извода, че по делото е доказано плащане от ответника на
сумата от 3128.67лв. Безспорно било плащане на сумата от 1128.67лв., но спорно било
дали са били заплатени и 2000лв. по банков път. Твърди нарушение (непълноти и
грешки) в доклада по чл.146 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за
нейната неоснователност по съображения, че платежните нареждания били изпълнени,
като ищецът имал възможност да оспори писмени доказателства, но преди решението
на СРС е възразил само срещу нареждането от 31.03.2021г.
С определение № 13564/03.09.2024г. при насрочване на делото съдът е уведомил
страните, че ще разгледа въпроса за евентуалната нищожност на процесния договор и
на калузата му относно ГЛП и ГПР, съобразно изискванията на чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3
ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, както и за правните последици от евентуалното установяване на
последната, като е дал възможност на страните да изразят становище по този въпрос.
На следващо място, с оглед оплакванията във въззивната жалба, съдът е приел, че
първоинстанционният съд е извършил непълен доклад по чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК по
отношение на това кои обстоятелства са спорни в производството и чия е
доказателствената тежест във връзка с оспорените от ищцовото дружество плащания.
С оглед горното съдът вр. т.2 ТР 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, е дал указания
относно разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по делото от страна на ответника (разпределено е в негова доказателствена
тежест да докаже, че е погасил задълженията си по процесния договор, както и че
твърдените от него плащания чрез Изи пей по приложените с отговора на исковата
молба документи са погасени задължения по визирания договор, както и че наредената
сума по преводното нареждане от 31.03.2021г. е постъпила по банкова сметка на
ищеца). С оглед същото, на основание чл.266, ал.3 ГПК е допуснато събиране на
приложеното към жалбата писмено доказателство (извлечение от сметката на
въззивника от 19.07.2020г.до 05.04.2021г.), така и на осн.чл.186 ГПК е издал на
въззивника искано СУ, което да послужи пред Банка ДСК ЕАД за снабдяване с
информация дали е извършена платежна операция от 31.03.2021г. наредена от И. К. Г.
по сметка на Профи Кредит България ЕООД в Юробанк Бъглария АД за сума от
2
1000лв., въз основа на което пред настоящата инстанция е прието писмо от Банка
ДСК, съгласно което не се установява за нареден превод от ответника по сметка с
титуляр ищеца към 31.03.2021г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон.
От приобщеното ч.гр.д. № 56522/2021г. се установява, че въз основа на
заявление от 30.09.2021г. на 07.10.2021г. е издадена заповед № 14318 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на
ищеца сумите: 3450.76лв. (главница), ведно със законната лихва от 30.09.2021г.,
законна лихва в размер на 60.54лв., мораторна лихва в размер на 432.14лв.,
възнаградителна лихва за периода от 15.08.2020г. до 30.09.2021г. в размер на
1638.38лв., както и разноски в размер на 111.63лв. за д.т. и 31.56лв. за
юрк.възнаграждение. Така и с разпореждане № 218609/07.10.2021г. (влязло в сила на
04.11.2021г.) съдът е отхвърлил заявлението в частта, в която се претендира 30лв. такса
по Тарифата за извънсъдебно събиране, 986.68лв. възнаграждение за услуга „Фаст“ и
2302.24лв. възнаграждение за услуга „Флекси“. С възражение в срока по чл.414 ГПК
длъжникът е оспорил вземането, поради което с разпореждане от 02.12.2021г. съдът е
дал указания по чл.415 ГПК в изпълнение на които в срок е предявен иск по чл.415,
ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От приетия по делото договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№ 30041363226/17.12.2019г. е установява, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит с предмет кредит в размер на 3700лв., за срок от 36м, с размер
на вноската от 178.98лв., ГПР 49.16%, ГЛП 41.00%. В част VI от договора е описано,
че при кандидатстване за кредит кредитополучателя изрично поискал да закупи
допълнителна незадължителна услуга, която била посочена в част V, като редът за
използването бил подробно описан в общите условия. Възнаграждението за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ било в размер на 1110.00лв., а възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“ било в размер на 2590.00лв.
Възнагражденията за допълнителни услуги ставали изискуема с подписване на
договора за кредит, но се разсрочвали за срока на кредита на равни месечни вноски и
се добавяли към месечните вноски за погасване на кредита. Така общо задължение по
кредита и по закупените допълнителни услуги ставало в размер на 10143.48лв. Сумата
3
по кредита е предназначение за рефинансиране на стари задължения (737.18лв.), а
останалата част от 2 962,82лв. е била изплатена по сметка на ответника в Банка ДСК
ЕАД (съгласно приетото и неоспорено извлечение от сметка) на 17.12.2019г.
В приетите към договора общи условия е описано, че т.15.1. Допълнителната
услуга „Фаст“ – всеки кредитополучател получавал приоритетно разглеждане на
искането си за отпускане на кредит пред кредитополучател, който не бил с такава
допълнителна услуга. След одобрение отпуснатата сума се нареждана към
кредитополучателя по избрания от него начин. В т.15.2. допълнителната услуга
„Флекси“ – всеки кредитополучател получавал правото да променя погасителния си
план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл.15.2.1., чл.15.2.2 и
чл.15.2.3 от общите условия.
Приети са два анекса – Анекс № 1/01.06.2020г. и Анекс № 2/10.06.2020г., с които
вноски №5,6 и 7 се отлагат.
Приети по делото са разписки за плащане чрез Изипей, от които се установява,
че по конкретния договор ответникът е заплатил сумите, както следва: 281.75лв. на
15.01.2020г., 281.75лв. на 13.03.2020г., 285лв. на 27.02.2020г., 280.17лв. на 15.04.2020г.
или общо 1 128,67лв. (което не се оспорва от ищеца). Представени са и две платежни
нареждания (л.50 и л.51) за сумите от по 1000лв. (общо 2000лв.), изпратени чрез
електронно банкиране на 19.07.2020, съответно 31.03.2021г., с посочена дата на
изпълнение на 19.07.2020г., съответно 31.03.2021г. От приобщените пред настоящата
инстанция писмени доказателства съдът прие за установено, че сумите по процесните
платежни нареждания чрез електронно банкиране не са били изпълнени като платежни
операции към 31.03.2021г. (с оглед писмо на Банка ДСК ЕАД л.39 от настоящото
дело), така и не са постъпвали по сметката на ищеца (видно от извлечението по сметка
на ищеца в Юробанк България АД л.7 от настоящото дело). Следователно съдът
приема за установено, че платените от ответника суми по договора за кредит са в
размер на 1128.67лв. Това така, доколкото с оглед чл.75, ал.3 ЗЗД, така и чл.305 ТЗ -
когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка (за да
бъде разрешен кредитния превод е необходимо наредителят по еднократната платежна
операция да осигури средства по банковата си сметка), то се смята за завършено със
заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност на сумата на
задължението на кредитора. Следователно, по делото се доказва, че наредените (с
оглед представените преводни нареждания) суми не са постъпили по сметката на
кредитора.
Прието е уведомително писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
връчено лично на ответника съгласно разписка на 13.09.2021г. (л.26).
Първоинстанционният съд е кредитирал представените от ответника разписки за
платена сума от общо 3128.67лв., приел, че със заплатената сума (преди обявяване на
4
предсрочната изискуемост на кредита) следа да се отнесе поравно към главницата и
лихвата по заема, с което размера на неплатената главница бил 1886.42лв., а този на
възнаградителната лихва 74.04лв., така и приема за неравноправни клаузите „Фаст“ и
„Флекси“, поради което отхвърля осъдителните искове по отношение на тях.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни и осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240 ЗЗД, във вр. с чл.9 от Закона за
потребителския кредит и чл.86 ЗЗД, основани на претенции от неизпълнение на
договор за потребителски кредит, който предвид възраженията на ответника в
отговора на исковата молба (касателно наличие на неравноправни клаузи), вкл. с оглед
служебното задължение на съда да следи за наличие на такива, като осигури
възможност на страните да изразяват становище по тези въпроси (в която връзка са и
дадени конкретните указания с определение № 13564/03.09.2024г.), то съдът следва
първо да изследва въпроса дали са спазени императивните изисквания на ЗПК.
Предвид нормата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките,
чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да бъде
сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. Законодателят е предвидил относно договора за
потребителски кредит и задължителното съдържание по чл. 11 ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен по см. на чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК по следните
съображения:
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин;
Съгласно чл. 19 ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
5
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, като се изчислява по формула съгласно
приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания.
Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, с
което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, но не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява
възмездна правна сделка, годишният процент на разходите изразява насрещната
парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи, следователно е
част от основния предмет на договора, поради което структурата на ГПР трябва да
бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и
чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и
нелихвените разноски се състои.
За да може потребителят да е напълно запознат с условията, на които ще бъде
подчинено изпълнението на сключения от него договор, член 10, параграф 2 от
Директива 2008/48 изисква към момента на сключването на въпросния договор този
потребител да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата
на задължението му (C-42/15, т. 66), като неизпълнението от страна на кредитора на
задължение, имащо съществено значение в контекста на Директива 2008/48, може да
бъде санкционирано съгласно националната правна уредба със загубата на правото на
този кредитор на лихви и разноски (C-42/15).
С решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, е дадено тълкуване на чл.
3, б. „Ж“ („общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
6
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия;“) от Директива 2008/48, който трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на
искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата
сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен
процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването
на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит
или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи
по този кредит.
В този смисъл подлежи на преценка дали въпросните услуги са задължително
условие за получаване на кредита, съответно представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
В същото решение по дело С-714/22 е дадено тълкуване, че чл. 4, § 2 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават право на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява
техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по
смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.
Така и чл. 3, §1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от
договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага
или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на
допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от
посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално
тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.
Видно от клаузите за допълните услуги – възнагражденията са в общ размер на
3700лв. (колкото е и главницата по кредита), които са явно непропорционални спрямо
размера на отпуснатия заем, поради което и се явяван неравноправни. Отделно от това,
макар и да са описани като отделен продукт, който доставчикът е предлагал "по
избор" на своите клиенти, на практика съдържанието им не може да се ползва отделно
от друг, основен продукт. Явно е, че "допълнителните услуги" нямат самостоятелен
предмет, който да може да се предостави на потребител, необвързан с доставчика по
7
заем, а това налага общото третиране на клаузите за услуги и договора за кредит като
един продукт. В този смисъл релевираните от въззивника доводи, че сключването на
допълнителното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е
условие за отпускане на кредита, са неоснователни. Чрез заплащането на
възнаграждение по този пакет от допълнителни услуги кредитодателят цели
единствено да прикрие действителните разходи по процесния кредит.
С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия договор както непосочването на този процент. При тези съображения е прието,
че чл. 10, пар. 2, б. Ж и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в чл. 3, б. Ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. Оттук и неточното посочване на
компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има
същата последица, както и непосочването им (така и Решение № 50013 от 05.08.2024 г.
по т. д. № 1646 / 2022 г. на ВКС; Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024 /
2022 г. на ВКС), т.е. посочването на неверен годишен процент на разходите, е
неизпълнение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, от което следва извод за
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. С оглед недействителността
на процесния договор за кредит и предвидените в чл. 23 от ЗПК последици, се налага
извод, че потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
Оттук чистата главница по договора е 3700лв., при данни за плащане в общ
размер на 1128.67лв., следователно искът за главница е основателен за сумата от
2 571,33лв. Доколкото първата инстанция е уважила иска за главница за сумата от
1886.42лв. съответно искът за главница е отхвърлен за разликата до 3450.76лв., до
решението следва да се отмени частично за разликата от уважената част от 1886.42лв.
до сумата от 2571.33лв., като се потвърди в частта, в която искът за главница е
отхвърлен за разликата над 2571.33лв. до 3039,68лв. (в какъвто размер се обжалва
решението с оглед подадената въззивна жалба), съответно в частта за отхвърляне на
главницата от 3039.69лв до 3450.76лв. като необжалвано решението е влязло в сила.
Така и следва да се потвърди решението, в частта, в която съдът е отхвърлил иска за
възнаградителна лихва за разликата от уважената сума от 74.04лв. до претендирания
8
размер от 1638.38лв. Следва да се присъди и законната лихва върху отменената част,
считано от входиране на заявлението (с оглед фикцията по чл.422 ГПК). Първата
инстанция е присъдила законната лихва върху главницата считано от 23.03.2022г.
(датата на исковата молба по чл.422 ГПК), но липсва оплакване във въззивната жалба в
тази част. В останалите части решението като необжалвано е влязло в сила (Решението
е влязло в сила като необжалвано в частите: 1) в които е уважена главница за
1886.42лв.; 2) в която се отхвърля иска за главница за разликата над 3039.68лв. до
3450.76лв.; 3) в които е уважена договорна лихва от 74.04лв.; 4) в която е уважена
мораторна лихва в размер на 37.30лв., както и отхвърляне на разликата до 432.14лв., 5)
в която е уважена мораторна лихва за 32.70лв., както и отхвърляне на разликата до
60.54лв.). Въпреки, че съдът приема договора за недействителен, съответно
потребителят дължи само чистата стойност, от която се приспадат плащанията - с
оглед чл.271, ал.1, изр.2 – ако решението не е обжалвано от другата страна,
положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение, поради
което и съдът не може да ревизира произнасянето по присъдените възнаградителни и
мораторни лихви.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, съдът следва да се произнесе по разноските, както
пред настоящата инстанция, така и пред първата и по заповедното производство, като
ответникът не е претендирал сторени разноски.
По заповедното: присъдени са разноски в общ размер на 143,19лв. (при
главница от 3450.76лв., възнаградителна лихва 1638,38лв., мораторни лихви 492,68лв.).
По първоинстанционното: доказани са сторени разноски в размер на 177.41лв. за д.т.,
вкл. е претендирано юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото следва да се определи в размер на 100лв., т.е.
общо 277.41лв. Пред настоящата инстанция са доказани сторени разноски в размер на
54.34лв. за д.т., 5лв. за СУ, вкл. е претендирано юрисконсултско възнаграждение, което
с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото следва да се определи в
размер на 100лв., т.е. разноски в общ размер на 159.34лв.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция (предмет на въззивното
обжалване е: 1) за сумата от 1 153,26 – разликата между 1886.42лв. до 3039.68лв., като
въззивната жалба в тази част е частично основателна за сумата от 684,91лв.,
представляваща разликата между 1886.42лв. до 2571.33лв.; 2) жалбата срещу
решението в частта, в която искът за възнаградителна лихва за сумата над присъдената
сума от 74.04лв. до претендираната от 1638.38лв. се отхвърля като неоснователна)
общо материалният интерес е 2 717,6лв., като жалбата е уважена за 684,91лв, то
въззивникът има право на разноски за настоящата инстанция в размер на 40,16лв. (от
общия доказан размер от 159.34лв.). За пред първата инстанция с оглед изхода на
9
делото (общ размер на уважената материална претенция 2 715,37лв. при заявена
претенция от 8870.74лв.), ищецът има право на разноски в общ размер на 84,92лв.,
така и за заповедното има право на разноски в общ размер на 69,66лв. (общ размер на
уважена материална претенция 2 715,37лв. при претенция по заповедта от 5 581,82лв.),
като първата инстанция е присъдила разноски в общ 175лв., то с оглед чл.271, ал.1,
изр.2 ГПК съдът не следва да ревизира решението в тази част.
С оглед цената на иска решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12678/14.11.2022г., постановено по гр. д. № 15116/22 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 38 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240 ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК, за сумата от
684,91лв., представляваща разликата над уважената с решението сума от 1886.42лв.
до размера от 2571.33лв., представляваща непогасена главница по договор за
потребителски заем Профи Кредит Стандарт № 30041363226/17.12.2019г., ведно със
законната лихва от 30.09.2021г. до изплащане на вземането, и вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. Г., ЕГН: **********, гр.София, ж.к.
Овча купел, бл.****, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********,
гр.София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, по предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240 ЗЗД,
във вр. с чл.9 от ЗПК, сумата от още 684,91лв., представляваща разликата над
уважената с решението сума от 1886.42лв. до размера от 2571.33лв., непогасена
главница по договор за потребителски заем Профи Кредит Стандарт №
30041363226/17.12.2019г., ведно със законната лихва от 30.09.2021г. до изплащане на
вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. дело № 56522/2021 г. по описа на СРС, 41 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12678/14.11.2022г., постановено по гр. д. №
15116/22 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 38 състав, в останалата обжалвана
част, с която са отхвърлени: иска за главница за разликата над 2571.33лв до
претендирания размер на 3039.68лв., както и е отхвърлен искът за договорна лихва за
периода от 15.08.2020г. до 30.09.2021г. в размер на сумата от 1 564,34лв.,
представляваща разликата над уважената част от 74.04лв. до пълния претендиран
размер от 1638.38лв.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
10
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК И. К. Г., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. Овча купел, бл.****, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК: *********, гр.София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, разноски за пред
настоящото производство в общ размер на 40,16лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11