№ 4067
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110161254 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 76542/27.10.2021 г.,
с която от името на T.С. ЕАД, ЕИК ********* против М. Г. Д., ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 24410/08.07.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Г. Д., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1051,75 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, ул. Солунска № 26, ет. партер, абонатен № 261168 за
периода 01.10.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 156,26 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2018 г. – 29.06.2021 г., върху главницата за
1
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 58,75 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. София, ул. Солунска № 26, ет. партер, абонатен №
261168 за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 11,29 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 31.07.2018 г. – 29.06.2021 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение. На 13.07.2021 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск
за установяване на вземането си на 27.09.2021 г. Исковата молба е подадена на
27.10.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „T.С.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответницата. Поддържа, че същата има качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Т., като в тази
връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Посочва, че съгласно Общите условия на
договорите между „T.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Поддържа, че ответницата е използвала доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасила задължението си, като е изпаднала и в забава по
отношение на последното.
Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено,
че М. Г. Д., ЕГН ********** дължи в полза на T.С. ЕАД суми, както следва: 1/
сумата от 1051,75 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в
2
гр. София, ул. Солунска № 26, ет. партер, абонатен № 261168 за периода
01.10.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 156,26 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2018 г. – 29.06.2021 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 58,75 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
София, ул. Солунска № 26, ет. партер, абонатен № 261168 за периода 01.06.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
08.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 11,29 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
31.07.2018 г. – 29.06.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за които суми на 13.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 40154/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав /съобразно уточнението, съдържащо се в
молба вх. № 93745/23.11.2021 г., подадена от името на T.С. ЕАД, в изпълнение на
указанията, дадени от съда с разпореждане № 31035/12.11.2021 г., постановено в
настоящото производство – виж л. 54-55 от делото/. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от страна на ответницата в производството, чрез адвокат Д. П., с който е
взето становище по предявените за разглеждане в настоящото производство
искове. С отговора на исковата молба се оспорват в цялост предявените искове,
като се излагат подробни съображения в този смисъл. Оспорва се, че през
процесния период ответницата е имала качеството клиент на топлинна енергия,
доставяна до имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул.
Солунска № 26, ет. Партер. Оспорва се, че ответницата е ползвала доставяна от
ищеца топлинна енергия през процесния период. Прави се възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
3
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответницата, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответницата с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството й клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответницата да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднала и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да
докаже, че е погасила претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
4
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
5
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "T.С." ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
6
дейности обслужващи основните.
От представения делото и приобщен към доказателствения материал
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, том LLXXXII, дело №
25935/1997 г. на нотариус Димитър Танев, се установява в производство, че на
18.09.1997 г. Добри Кръстев Добрев, ЕГН ********** е дарил на дъщеря си Вяра
Д. Кръстева процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в
гр. София, ул. Солунска № 26, партер. От горепосоченото писмено доказателство
се установява още, че по силата на уговорките между страните по сключения
договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 125, том LLXXXII, дело № 25935/1997 г. на нотариус
Димитър Танев, дарителят Добри Кръстев Добрев, ЕГН ********** си запазил за
себе си и учредил в полза на съпругата си М. Г. Д. пожизнено и безвъзмездно
вещно право на ползване върху недвижимия имот, предмет на договора за
дарение.
От обсъденото по-горе писмено доказателство се установява в
производството, че през процесния период Вяра Д. Кръстева /понастоящем Вяра
Д. Олтманс/ е била собственик на процесния недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. София, ул. Солунска № 26, партер. От друга страна,
обаче, се установи в производството, че по силата на уговорките между страните
по сключения договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 125, том LLXXXII, дело № 25935/1997 г. на
нотариус Димитър Танев, дарителят Добри Кръстев Добрев, ЕГН ********** си
запазил за себе си и учредил в полза на съпругата си М. Г. Д. пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху недвижимия имот, предмет на
договора за дарение. От приобщената към доказателствата по делото справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за лицето Добри
Кръстев Добрев, ЕГН **********, се установи в производството, че дарителят
Добри Кръстев Добрев е починал на 16.11.2016 г. /т.е. преди процесния период/, с
което е погасено и учреденото в негова полза пожизнено и безвъзмездно вещно
право на ползване върху процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в редакцията си актуална
към процесния период - "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Доколкото по делото се установи, че по силата на уговорките между
7
страните по сключения договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, том LLXXXII, дело №
25935/1997 г. на нотариус Димитър Танев, дарителят Добри Кръстев Добрев, ЕГН
********** си запазил за себе си и учредил в полза на съпругата си М. Г. Д.
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху недвижимия имот,
предмет на договора за дарение, то се налага извод, че за процесния период, на
основание на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и съобразно чл. 57, ал. 1 ЗС, именно между М.
Г. Д., ЕГН ********** и ищеца е възникнало и съществувало облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия /предвид
обстоятелството, че учреденото в полза на Добри Кръстев Добрев, ЕГН
********** пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху процесния
имот, е погасено със смъртта на лицето, настъпила на 16.11.2016 г., т.е. преди
началната дата на процесния период/. Следователно за процесния период
ответницата М. Г. Д. е следвало да отговаря за заплащането на потребената в
процесния имот топлинна енергия.
От гореизложеното се налага извод, че през процесния период именно
ответникът М. Г. Д. е следвало да отговаря за заплащането на потребената в
процесния имот топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.10.2017 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от „Термокомплект“ ООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период в
8
посочения в исковата молба недвижим имот е имало монтирани 4 бр. радиатори,
прикачени към отоплителната инсталация на блока, с монтирани на тях уреди за
дялово разпределение на топлинна енергия, както и че за отчет на потребената
енергия за битово горещо водоснабдяване са монтирани и узаконени два броя
водомери. Установява се също, че за всички отчетни периоди, включени в
процесния период е осигурен достъп за извършване на отчет на монтираните в
процесния имот уреди за дялово разпределение, респективно, че такъв е извършен
съответно на 28.04.2018 г., 14.05.2019 г. и 28.06.2020 г.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, начислявана въз основа
на извършен реален отчет на монтираните в процесния имот уреди за дялово
разпределение, като за отчетни периоди 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018
г. – 30.04.2019 г. същата е начислявана по отчет на показанията на монтираните в
имота уреди за дялово разпределение при един работещ в имота радиатора, а за
отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. при четири работещи в имот
радиадори; 2/ топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 228 кубически метра. От
заключението на вещото лице се установява също, че за процесния период не е
доставяна, респективно начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
отдадена от сградна инсталация на обща стойност от 1388,51 лева. Установява се
също, че през процесния период фирма за дялово разпределение „Термокомплект“
ООД редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия в процесния имот – общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
връщане в размер на 106,26 лева, която следва да бъде извадена от общия размер
на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
9
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в абонатната
станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки.
Вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза е отговорило ясно, обосновано и в пълнота на
поставените задачи, като същевременно не възниква съмнение относно
правилността на изводите на вещото лице, обективирани в заключението, поради
което и настоящият съдебен състав намира, че напълно следва да го кредитира.
Заключението на вещото лице не беше оспорено от страните. Възражението на
ответника, релевирано чрез процесуалния му представител – адвокат П., в
проведеното на 18.04.2022 г. открито съдебно заседание по делото, касае
единствено обстоятелството, че за да отговори на поставените задачи вещото лице
е изследвало и събирало информация и от източници /документи/, които не са
приложени по делото. Действително се установи, че вещото лице се е снабдявало
с информация и от трети за производството лица, включително е ползвало такава
информация, която се съдържа в документи, които не са приложени по делото. От
друга страна, обаче, по отношение на въпроса за осъществяването на реално
доставяне на топлинна енергия и нейното количество и качество, вещото лице е
ползвало събраните по делото доказателства, включително представените от Т., по
реда на чл. 192 ГПК, документи, които са приобщени към доказателствения
материал по делото, и които включват и документи за извършен реален отчет на
монтираните в процесния имот уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия, и въз основа на които именно документи вещото лице е основало
изчисленията си за стойността на доставената и потребена в процесния имот
топлинна енергия, през заявения в исковата молба период.
Предвид гореизложените съображения, съдът приема, че от събраните по
делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза е установено
в производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот потребената
топлинна енергия е на стойност от общо 1282,25, лева, за чието заплащане следва
да отговаря ответникът М. Г. Д..
10
От ответника М. Г. Д. се претендира сума в по-малък размер, а именно
1051,77 лева, поради което, при спазване принципа на диспозитивното начало в
гражданския процец /залегнал в разпоредбата на чл. 6 от ГПК/ предявеният иск за
главница за доставена и потребена топлинна енергия против М. Г. Д. се явява
доказан до пълния предявен размер.
В отговора на исковата молба, подаден от името на М. Г. Д. е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период. По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните
в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
11
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2018 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 08.07.2021 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
погасени по давност са вземанията за доставена и потребена топлинна енергия в
процесния имот за периода 01.10.2017 г. – 28.02.2018 г., доколкото изискуемостта
на вземането за месец март 2018 г. е настъпила, считано от 16.05.2018 г., като при
12
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-
годишния погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.07.2021 г., респективно не е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец март 2018 г. е следвало да изтече на 16.07.2021 г./.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от T.С. ЕАД на клиенти в гр. София изрично предвижда,
че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от T.С. ЕАД на клиенти в гр. София изрично
предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и безпротиворечиво
очертават момента на настъпване на изискуемостта на задълженията за доставена
и потребена от клиенти на T.С. ЕАД топлинна енергия, през съответния отчетен
период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на потребената в имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на
45-дневен срок след изтичане на месеца, в който енергията е доставена и
потребена. Сумите по изравнителни сметки отново са за доставена и потребена
топлинна енергия в същия отчетен период, за който именно се издава
изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново вземане, доколкото
енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а не след неговото
изтичане до извършване, изготвяне и издаване на изравнителна сметка.
Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен
момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Тоест,
доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията
/по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от T.С. ЕАД на клиенти в гр. София,
приложими към процесния период/.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
13
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и настъпване на изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното, би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия
доставена и потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе
върху началния момент на погасителната давност. Едно такова разрешение
поставя потребителя в категорично неизгодно и непривилегировано положение и
противоречи, както на разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите,
но и на неписаните правила на морала и добросъвестността в отношенията между
правните субекти. Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество, приложими към процесния период, по никакъв начин не е
предвиден друг ред и момент за настъпване изискуемостта на сумите по
изравнителни сметки, различен от този за дължимите суми за потребена топлинна
енергия във всеки отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
От ответника М. Г. Д. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна
енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
14
иск за признаване за установено, че ответникът М. Г. Д. дължи на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера от 654,59 лева и
за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен за тези размер и
период, като за разликата над уважената част от 654,59 лева до пълния предявен
размер от 1051,75 лева и за периода 01.10.2017 г. – 28.02.2018 г., искът следва да
се отхвърли. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /08.07.2021 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 156,26 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2018 г. – 29.06.2021 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „T.С.“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “T.С.” ЕАД и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
15
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 654,59 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.05.2018 г. до 29.06.2021 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2018 г. – 29.06.2021 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на 97,25 лева /изчислена
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2018 г. – 30.06.2021 г. и за размер от 97,25 лева и следва
да бъде уважен до този размер, като за разликата над него до пълния предявен
размер от 156,26 лева, искът следва да се отхвърли.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображение и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 08.07.2021 г., настоящият съдебен състав
намира, че възражението за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 58,75 лева за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „T.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
16
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 58,75 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер и следва да бъде уважена.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим и краткия 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения касаещи настъпването на изискуемостта на това
вземане, началната дата на периода, за който се претендира главница за
незаплатена цена на услуга дялово разпределение /01.06.2018 г./ и разпоредбата на
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
/13.05.2020 г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
11,29 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
17
дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 29.06.2021 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 25,56 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 61254/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 74,44 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 250 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 40154/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ул. Солунска № 26, партер, следва
да бъде осъден да заплати в полза на ищеца T.С. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от 47,92
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 61254/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
18
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: в гр. София, ул. Солунска № 26, партер, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от 269,20 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 61254/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника М. Г. Д., ЕГН ********** не е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 61254/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, поради което и не следва да му се присъждат
разноски в исковото производство.
От името на ответника М. Г. Д., ЕГН ********** не е направено искане за
присъждане на разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 40154/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, поради което и не следва да му се присъждат
разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на T.С. ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец №
23Б против М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ул. Солунска № 26,
партер, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че
М. Г. Д., ЕГН ********** дължи в полза на T.С. ЕАД, ЕИК *********, сумата от
654,59 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. София, ул. Солунска № 26, ет. партер, абонатен №
261168, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
08.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 13.07.2021 г. по гр.д. № 40154/2021 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 654,59 лева до пълния предявен размер от 1051,75 лева и за
периода 01.10.2017 г. – 28.02.2018 г.
19
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на T.С. ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец №
23Б против М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ул. Солунска № 26,
партер, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Г. Д., ЕГН **********, дължи в полза на T.С. ЕАД, ЕИК
********* сумата от 97,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 29.06.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 13.07.2021 г. по гр.д. № 40154/2021 г. по описа на СРС, 160 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
97,25 лева до пълния предявен размер от 156,26 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на T.С. ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец №
23Б против М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ул. Солунска № 26,
партер, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че
М. Г. Д., ЕГН ********** дължи в полза на T.С. ЕАД, ЕИК *********, сумата от
58,75 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, ул. Солунска № 26, ет. партер, абонатен № 261168, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 13.07.2021 г. по гр.д. № 40154/2021 г. по описа на СРС,
160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на T.С. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против М. Г. Д.,
ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ул. Солунска № 26, партер, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че М. Г. Д., ЕГН ********** дължи в полза на T.С.
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 11,29 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 31.07.2018 г. – 29.06.2021 г., дължима върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 13.07.2021 г. по гр.д. № 40154/2021 г. по описа на СРС,
160 състав.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ул. Солунска №
20
26, партер, да заплати в полза на T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 47,92 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
61254/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ул. Солунска №
26, партер, да заплати в полза на T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 269,20 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д.
№ 61254/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21