№ 14320
гр. С..., 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110107244 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Т.......... С...“ ЕАД, ЕИК: ............,
представлявано от А.......... А......... и И......... Е........., със седалище и адрес на управление: гр.
С..., ул. „.........“ №......, срещу Л. Л. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. С..., 1233 ж.к. „...........“,
......., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.
1, във връзка с чл. 200 ЗЗД, във връзка с чл. 86 ЗЗД, с който ищцовото дружество желае да
бъде прието за установено, че ответника му дължи следната сума в общ размер на 1485.88
лв., от която: сумата от 1 417.67 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от
18.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 68.55 лв. - мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 07.06.2021 г., ведно със законната лихва от 18.06.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК от 07.10.2021 г. по ч. гр. дело № 34944/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 142 с-в.
Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като
доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, както и
да бъде приложено ч. гр. дело № 34944/2021 г. по описа на СРС, 142 с-в. Претендират се
разноски.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр. С..., 1233 ж.к. „...........“, ......., аб. №
........... и ИД номер 163602.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „Т.......... С...“ ЕАД и
се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
1
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са
упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.......... С...“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. С..., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответника е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „........”
ЕООД.
С Разпореждане от № 116087/27.11.2022г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок
може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от
ГПК.Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 19.12.2022 г. на ответната
страна, редовно по реда на чл. 46 ГПК .
Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок не са депозирани
писмени отговори по подадената искова молба.
В съдебно заседание, ответника, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответника не е представил отговор на исковата
молба, не се е явил представител в първото съдебно заседание по делото, като не е
направено искане от него за разглеждането на делото в негово отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за
съдебно заседание (редовно връчени лично на ответницата) на нея са й указани
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в
съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с
нея писмени доказателства , неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че исковете са
вероятно основателни.
2
В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено
решение за уважаване на предявения осъдителен иск, без да мотивира съдебния акт по
същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.
78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за държавна такса в размер на 77лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства дължимите разноски са общо в размер на 29.72лева държавна такса и 50 лева-
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Л. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. С..., 1233 ж.к.
„...........“, ......., дължи на „Т.......... С...“ ЕАД, ЕИК ............, представлявано от А.......... А.........,
с адрес гр.С..., ул.........., №...... - сумата в общ размер на 1485.88 лв., от която: сумата от 1
417.67 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 18.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 68.55 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
07.06.2021 г., ведно със законната лихва от 18.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 07.10.2021
г. по ч. гр. дело № 34944/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.
ОСЪЖДА Л. Л. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. С..., 1233 ж.к. „...........“, ......., да
заплати на „Т.......... С...“ ЕАД, ЕИК ............, представлявано от А.......... А........., с адрес
гр.С..., ул.........., №...... съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. №
34944/2021г. на СРС сумата в размер на 29.72 лв. държавна такса и 50лв. възнаграждение на
юрисконсулт, сторени в хода на заповедното производство и сумата в размер на 77 лв .
държавна такса и 50лв. възнаграждение на юрисконсулт, представляващи разноски сторени
в исковото производство .
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „........“
ЕООД.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да
3
се осъществи по реда и в срока по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4