РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Велико Търново, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110101558 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните съществува облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставял на
ответника услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и
канализация по партида с абонатен *, а последният е следвало да заплаща тяхната цена в 30-
дневен срок след датата на издаване на фактурата за начисляването им. Ищецът твърди, че
за ползването на горепосочените услуги от ответника за периода от 23.03.2017г. до
17.12.2020г. са издадени фактури за времето от 28.04.2017г. до 31.12.2020г. на обща
стойност от 510,20 лв., която не е заплатена на установените падежи. Изтъква се, че в
резултат от неизпълнението ответникът е изпаднал в забава, поради което за ищеца е
възникнало правото да претендира заплащане на обезщетение в размер на законната лихва
по чл. 86 от ЗЗД за периода от 28.05.2017г. до 23.11.2021г. от 112,89 лв. Навеждат се
твърдения, че за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №714/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми са дължими, поради
което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител, в който оспорва предявените искове. Изтъква се, че
ответникът не е потребител на предоставените от ищеца услуги, поради което не дължи
1
тяхното заплащане както и че претендираните вземания са погасени по давност. С оглед
гореизложеното отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
С договор от 02.06.1987г. за продажба *, ответникът придобил правото на собственост
спрямо *. Във връзка с предоставянето на услуги за доставка на питейна вода и за
пречистване на отпадни води и канализация за жилището, ищецът открил партида с
абонатен * като на 08.12.2010г. със съгласие на Н. А. монтирал в имота система за
радиоотчитане на потребеното количество вода. За периода от 23.03.2017г. до 17.12.2020г.
доставчикът на услугите извършил ежемесечни радиоотчети на средството за търговско
измерване в горепосочения обект като за потребените услуги издал фактури за времето от
28.04.2017г. до 31.12.2020г. на обща стойност от 510,20 лв., която не е заплатена от
потребителя. На 21.03.2022г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника относно неизплатената сума по процесните фактури и за лихва за забава от
112,89 лв. за периода от 28.05.2017г. до 23.11.2021г., във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №714/2022г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил
искането на заявителя като на 22.03.2022г. издал заповед за изпълнение, която е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
През отчетния период, за който са издадени процесните фактури, ответникът е бил
собственик на водоснабден имот в *, намиращ се в режим на етажна собственост с
монтирано средство за търговско измерване, поради което е имал качеството на потребител
на В и К услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от * /Общите условия/, одобрени през 2014г. от ДКЕВР. Общите
условия отговарят на изискванията на чл. 8 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба №4/ и валидно обвързват ответника по възникналото
облигационно отношение с ищеца. За периода от 23.03.2017г. до 17.12.2020г. ищецът реално
е предоставил на потребителя услуги свързани с доставяне на питейна вода и за пречистване
на отпадни води и канализация, които са отчетени съгласно чл. 39 от Наредба №4, във вр. с
чл. 23 от Общите условия. В резултат на това и на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба №4, за
ответника е възникнало задължение да заплати в срока по чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
цената на услугите по фактурите от 510,20 лв., формирана по утвърдените цени от ДКЕВР.
Неизпълнението на задължението на потребителя в срока по чл. 33, ал. 2 от Общите условия
е довело до изпадането му в забава като за доставчика на услугите е възникнало право да
претендира от него заплащане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД,
2
вр. чл. 44 от Общите условия върху главницата, считано от 28.05.2017г. до 23.11.2021г. в
общ размер на 112,89 лв. По отношение на вземанията за главница от 162,51 лв. по
фактурите издадени от 28.04.2017г. до 31.01.2019г., както и за обезщетение за забава от
55,34 лв. за периода от 28.05.2017г. до 23.11.2021г., е изтекла погасителна давност по чл.
111, б. „в” от ЗЗД и те са недължими, поради което предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415 от ГПК, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тази част са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Давността по отношение на главницата е започнала да тече от
деня, в който е настъпила изискуемостта й - след изтичане на тридесетия ден от издаване на
фактурите, като от този момент до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато давността е прекъсната съгласно разпоредбите на чл. 116, б. „б” от ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 от ГПК, е изминал по-голям срок от три години. По същите аргументи е
погасено по давност и вземането за обезщетение за забава. С оглед гореизложеното се
установява, че исковите претенции в частта относно вземанията от 347,69 лв. за главница по
фактурите за периода от 28.02.2019г. до 31.12.2020г. и за обезщетение за забава от 57,55 лв.
за периода от 30.03.2019г. до 23.11.2021г., за които е издадена и заповедта за изпълнение по
частно гражданско дело №714/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, са
основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител в общ размер на
539,80 лв. както и разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер
на 211,37 лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №714/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Н. И. А. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумите
от 347,69 лв. /триста четиридесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ - главница,
представляваща цена за доставена питейна вода и ползване на услуги за пречистване на
отпадни води и канализация по партида с абонатен *, за което са издадени фактури за
периода от 28.02.2019г. до 31.12.2020г., 57,55 лв. /петдесет и седем лева и петдесет и пет
стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от 30.03.2019г. до 23.11.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2022г. до окончателното
изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №266 от
22.03.2022г. по частно гражданско дело №714/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Отхвърля като неоснователни поради погасяване по давност предявените от*, срещу Н. И.
А. с ЕГН: ********** *, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, в частта относно установяване съществуването на вземанията от 162,51 лв.
3
/сто шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ - главница, представляваща цена за
доставена питейна вода и ползване на услуги за пречистване на отпадни води и канализация
по партида с абонатен *, за което са издадени фактури за периода от 28.04.2017г. до
31.01.2019г., 55,34 лв. /петдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/ - лихва за забава
върху главницата за периода от 28.05.2017г. до 23.11.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.03.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, за
които е издадена заповед за изпълнение №266 от 22.03.2022г. по частно гражданско дело
№714/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Н. И. А. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 539,80 лв. /петстотин
тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски
както и сумата от 211,37 лв. /двеста и единадесет лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело №714/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №714/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4