№ 19731
гр. ., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20231110132314 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на „.“ ЕАД срещу Г. О. Г. с искане с правно
основание чл. 255, ал. 2 ЗЗД за разрешение от съда в полза на молителя, в
качеството на влогоприемател, по сключен между него и ответната страна, в
качеството на влогодател, неформален възмезден договор за влог, да продаде
на публична продан вложената вещ – лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рег.
№ СВ . НС, като с част от получената продажна цена да бъдат удовлетворени
вземанията му, а остатъкът да бъде вложен в банка на името на ответната
страна влогодател.
Молителят „.“ ЕАД твърди, че е собственик на подземните гаражи в
многофункционален комплекс „.“, находящ се в гр. ., ул. „.“ № 22,
представляващ сграда с идентификатор . по КККР, които гаражи са обособени
като зона за почасово платено паркиране. Посочва се, че подземният паркинг
се стопанисва и управлява именно от дружеството молител. Твърди, че в
съответствие с изискванията на чл. 28 ЗЗП молителят е обявил цените на
паркоместата на няколко видни за потребителите места. Поддържа, че до
01.04.2023 г. безплатният престой на автомобили на територията на подземния
паркинг бил до 1 час, а всеки следващ час се заплащал на цена от 2 лева на
час. Считано от 01.04.2023 г., цената за престой за всеки следващ час след
първия била увеличена на 3 лева на час. Изяснява се, че всеки водач, който
желае да паркира превозното си средство в подземния паркинг, получава
1
билет за вход при преминаване на бариерата на входа, а системата за достъп
заснема регистрационния номер на превозното средство с оглед
проследяването датата и часа, в които конкретното превозно средство е влязло
на територията на паркинга. Молителят твърди, че на 15.09.2022 г. в 19:57 часа
в подземния паркинг влязъл лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рег. № СВ .
НС, паркиран на паркомясто № 30 на -2 подземен етаж. Посочва, че от
момента на паркирането му на посочените дата, час и място лекият автомобил
не е напускал паркомясто № 30. Дължимата сума за престоя на моторното
превозно средство на територията на паркинга, считано от момента на
паркирането до 24:00 ч. на 08.06.2023 г. възлиза на обща стойност от 14 190
лева. Твърди, че предвид значителния размер на натрупалата се дължима сума
за паркиране и необичайно дългия период, през който този автомобил е
оставен на паркинга и не е потърсен, дружеството предприело действия за
установяване на собственика му, вследствие от което установило, че това е
лицето Г. О. Г.. В сезиращата съда молба се посочва, че между него като
влогодател и „.“ ЕАД като влогоприемател е сключен неформален договор за
влог по отношение на процесния автомобил по см. на чл. 250 и сл. ЗЗД.
Излага, че на 08.03.2023 г. „.“ ЕАД изпратило нотариална покана до Г. Г. в
качеството му на влогодател и собственик на лекия автомобил, с която
отправило предизвестие от 3 работни дена за прекратяване на договорните им
отношения. Поканата била връчена лично на Г. на 09.03.2023 г., но въпреки
това влогодателят не се свързал с дружеството. Изтъква, че при проведена от
последното телефонна комуникация със собственика на вещта, последният
потвърдил собствеността си върху автомобила с обещание за явяване на
уговорени срещи за изясняване на въпроса относно заплащане на дължимата
сума за паркиране и напускане на подземния паркинг от автомобила, на които
срещи влогодателят не се явил. С оглед изложеното и на основание чл. 255, ал.
2 ЗЗД „.“ ЕАД в качеството си на влогоприемател отправя искане към съда да
му даде разрешение да продаде вложената вещ – процесния лек автомобил,
собственост на Г. О. Г., на публична продан, като от получената продажна цена
се заплатят вземанията му по договора, в т.ч., сумата от 14 190 лв.,
представляваща цената за извършена услуга по съхранение на лекия
автомобил за периода от 15.09.2022 г. до 08.06.2023 г., както и разноските от
публичната продан, а остатъкът да бъде вложен в банка на името на
влогодателя Г..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответната
страна Г. О. Г., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, с който молбата е оспорена като допустима, но неоснователна.
Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между „.“ ЕАД
и Г. О. Г. по силата на договор за влог. Изтъква, че в случая липсва задължение
2
за пазене на предадената вещ, предвид липсата на лице, което да осъществява
контролно-пропускателен режим. Поддържа, че простото поставяне на
моторно превозно средство на място не е равнозначно, че същото се пази.
Налице е неизпълнение на основно задължение по договора за влог – за пазене
на вещта. В тази връзка се посочва, че превозното средство не е паркирано в
отделно помещение, а е налице неограничен достъп до подземния паркинг,
при което всеки един водач може да влезе в този паркинг. С отговора се
оспорва именно лицето Г. да е страна по твърдения договор за влог, респ.
същият да е собственик на вещта и да я е оставил за пазене. Оспорва
посочения от молителя времеви период на престой на процесното МПС в
подземния паркинг, както и наличието на уговорка относно дължимото на
молителя заплащане за това. Оспорва на 15.09.2022 г. в 19:57 ч. твърдяното
МПС да е паркирано в процесния паркинг, влизането му в същия, както и че
се намира там. Намира за неустановено Тарифата и условията за платено
паркиране „.“ да са поставени на видно място в подземния паркинг. Счита, че
обявените цени за престой за час на неохраняем паркинг не са от естество да
обвържат ответната страна, а наред с това оспорва същите като изключително
завишени и противоречащи на добрите нрави. Намира за неустановено по
делото построяването от ищцовото дружество на процесния обект, респ., че
дружеството е собственик на подземните гаражи в многофункционалния
комплекс. Посочва, че липсват доказателства именно „.“ ЕАД да стопанисва и
управлява подземния паркинг, респ., че именно на последното се дължи
възнаграждение. С тези доводи се отправя искане към съда да отхвърли
молбата на „.“ ЕАД като неоснователна и да не се разрешава на последния да
продаде процесния лек автомобил на публична продан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 255 ЗЗД в случаите, при които не е бил
уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от
задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен
срок, за да си вземе вещта, а съгласно ал. 2 от законовия текст, в случай че до
изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят
не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при
умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да
продаде вложената вещ на публична продан.
Реализацията на това право на изправната срещу неизправната страна
налага пряка намеса по инициатива на молителя в чуждата правна сфера на
3
влогодателя, доколкото резултатът от съдебната намеса е публична продан на
чужда вещ, т.е., разпореждане с чуждо имущество. Подобна съдебна намеса
представлява спорна съдебна администрация, налагаща двустранно
производство, наподобяващо конститутивен исков процес. Спорната съдебна
администрация не е кодифицирана в ГПК, но представлява правораздавателна
компетентност, възложена на съда от материалното право, какъвто е случаят
на чл. 255, ал. 2 ЗЗД. Характерната особеност, определяща същността на тази
компетентност и отличаваща я от охранителните производства на едностранно
оказване на съдействие при реализиране на права, се състои в изменение на
гражданските отношения от съображения за целесъобразност, което е изгодно
за едната страна и неизгодно за другата (в случая позволява на кредитора
влогоприемател да се освободи от отговорността за груба небрежност и
обременителни разноски по продължаващо съхранение, макар и с по-ниска по
степен грижа, и да реализира пряко вземанията си, съответно влогодателят би
търпял лишаване на правото му на собственост върху вещта, доколкото
публичната продан на движими вещи представлява оригинерен способ за
придобиване на вещта от купувача).
По искането с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗЗД в тежест на молителя
е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение между „.“ ЕАД, като влогоприемател,
и Г. О. Г., като влогодател, възникнало по силата на неформален договор за
влог от 15.09.2022 г. с твърдяното съдържание, по отношение на движима вещ
– лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рег. № СВ . НС, в т.ч., че между
страните е уговорено възнаграждение за влогоприемателя във връзка с пазене
на вещта и неговия размер; изпълнение на задължението на молителя в
качеството на влогоприемател да пази вложената вещ през релевантния
период; отправяне от молителя на писмено предизвестие до ответната страна с
предоставен достатъчен срок за вземане на процесния лек автомобил, както и
изтичането на срока.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответната страна е докаже възраженията си, както и своевременно явяване за
вземане на вещта във връзка с отправено предизвестие за това от влогодателя.
Спорно между страните, на първо място, е наличието на валидно
облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на договор
за влог по смисъла на чл. 250 и сл. ЗЗД.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № . от 29.11.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1180/2022 г., IV г. о. е прието, че с договора за влог
влогоприемателят поема задължение да пази безвъзмездно или срещу
заплащане предадената му от влогодателя движима вещ и да я върне на
уговорения срок или при първо поискване /по арг. от чл. 250 и чл. 252 ЗЗД/.
4
Договорът за влог е реален, т.е., за валидността му е необходимо страните да
постигнат съгласие и вещта да се предаде на влогоприемателя. Договорът е
едностранен, тъй като по него задължения възникват само за
влогоприемателя. Негово задължение е да приеме вещта, да я пази и да я
върне. Договорът е също така неформален, т.е., не е необходима писмена
форма за сключването му и простото съгласие е достатъчно за неговата
валидност. Съгласно чл. 253, ал. 2 ЗЗД влогоприемателят е длъжен да пази
поверените му вещи с грижата на добър стопанин. Влогоприемателят носи
пълна имуществена отговорност за полученото, освен ако докаже, че загубата
се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Тази
отговорност е налице, когато се установи, че ищецът е възложил на ответника
да охранява автомобила му на паркинг, намиращ се в държане на ответника, и
последният е приел да извърши услугата, като този факт се установява както с
писмени доказателства за платен паркинг, така и от наличната при
влогоприемателя документация за приемането на автомобила. Установяването
на тези факти изпълват фактическия състав на договора за влог.
Настоящият съдебен състав приема, че позиционирането на движима
вещ – автомобил, в охраняем паркинг с пропускателен режим срещу
заплащане на уговорено възнаграждение обуславя наличието на облигационно
правоотношение между лицето, паркирало автомобила си, и стопанисващото
паркинга лице, възникнало по силата на неформален договор за влог по
смисъла на чл. 250 и сл. ЗЗД.
В случая от приетото по делото заключение на вещо лице по съдебно-
техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
обективно, компетентно изготвено и изцяло обосновано, се установява, че на
15.09.2022 г. в 19:57 часа движима вещ, представляваща лек автомобил марка
„.“, модел „.“, с рег. № СВ . НС, е позиционирана на паркомясто № 30 на ниво
-2, находящо се на територията на подземен паркинг в гр. ., ул. „.“ № 22. В
подкрепа на този факт са и събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Е. Р. С., която се намира в трудово правоотношение със
„.“ ЕАД“, считано от 2018 г. От нейните показания се установява, че
посоченият лек автомобил се намира в подземния паркинг от средата на месец
септември 2022 г. Автомобилът бил забелязван от всеки служител там – бил
толкова прашасал, че нямало как да не се познае.
От приетата по реда на чл. 186 ГПК справка от отдел „Пътна полиция“
при СДВР се изяснява, че лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рег. № СВ . НС,
е регистриран в централната база на Автоматизирана информационна система
„КАТ“ и негов собственик е ответната страна по делото Г. О. Г..
От представените писмени доказателства /Нотариален акт за взаимно
учредяване право на строеж и задължение за построяване на недвижими
5
имоти № 18, том II, рег. № ., дело № 218/2009 г. по описа на ., нотариус с рег.
№ . на КЧСИ; Разрешение за ползване № СТ-05-250/23.02.2016; Схема № 15-
543167-07.11.2016 г. на самостоятелен обект в сграда/, се установява, че
молителят по делото „.“ ЕАД е собственик на подземни паркоместа от № 19 до
№ 33 и от № 35 до № 48, в т.ч. и процесното паркомясто № 30, находящи се в
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..101, представляващ гараж с
адрес гр. ., ул. „.“ № 22, етаж -2. Посочените паркоместа се намират в
многофункционален комплекс „.“.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Е. Р. С., се установява още, че разположеният в многофункционален
комплекс „.“ гараж на етаж -2, се управлява и стопанисва от неговия
собственик „.“ ЕАД. Комплексът функционира, считано от 2016 г. Находящият
се в него паркинг е разделен на няколко подземни нива, като паркоместата на
сутерен -2, където се намира и паркомясто № 30, се предоставят от
собственика на външни посетители за почасов престой на автомобили срещу
заплащане на опреде. в специална тарифа сума, начислявана за всеки час
престой. Достъпът до тези паркоместа се осъществява чрез изтегляне на билет
на входа на паркинга, като плащането се извършва в края на престоя на
поставените на паркинга разплащателни машини. Практика на собственика на
подземния паркинг е да отдава под наем дългосрочно (абонаментно) част от
паркоместата в комплекса, като за тази цел с наемателите се подписва
стандартен договор за наем, в който се посочва конкретното паркомясто, което
наемателят има право да използва за срока на договора. Външните
посетители, имащи право да паркират автомобилите си за почасов престой на
паркинга, нямат достъп до отдадените под наем паркоместа, нито до
паркоместата на сутерен -4, които са собствени на живущите в
многофункционалния комплекс, тъй като са отделени с допълнителна
бариера.
Установява се от писмените доказателства и свидетелските показания,
че условията за ползване на подземния паркинг са обявени в „Тарифа и
условия за платено паркиране „.“, разположена на информационни табели на
видно място на входа на подземния паркинг и на всички разплащателни
машини. Изяснява се, че информационните табели са разположени в
подземния паркинг от началото на неговото функциониране през 2016 г.
Съгласно тарифата безплатният престой е 60 минути, а цената за престой за
всеки следващ час е 2 лева с ДДС, като всеки започнал час се заплаща.
Считано от 01.04.2023 г., безплатният престой е 60 минути /еднократно на
ден/, а цената за престой на всеки следващ час е 3 лева с ДДС, като всеки
започнал час се заплаща. В тарифата е посочено, че при нужда от помощ и
съдействие посетителите на паркинга могат да се обърнат към охраната на
6
комплекса. Съгласно тарифата при загубен билет посетителите на паркинга
заплащат по 25 лева наказателна глоба за всеки 24 часа престой от датата и
часа на влизане, което се установява през центъра за видеонаблюдение на
комплекса. В тази връзка и като взе предвид възражението на ответната
страна, съдът намира, че „.“ ЕАД“ в качеството на лице, осъществяващо
търговска дейност с платени паркинги и гаражи, е спазило специалното
изискване на чл. 28 ЗЗП за обявяване на цените на паркоместата на видно за
потребителите място в непосредствена близост до входа.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза
следва, че в подземния паркинг е разположена вградена непреместваема
система за контрол на достъпа, произведена от „.“ ООД – фирма,
специализирана в производството на апаратура за контрол на достъп, паркинг
системи, бариери и турникети. Вещото лице констатира, че информацията,
която се записва и снема от тази система, е напълно достоверна. На
собственика на подземния паркинг е предоставен достъп да управлява процеса
по отчитане, но същият няма осигурена техническа възможност и право да
влиза в базата данни на системата и да модифицира записите, които тя
извършва чрез автоматичен процес на отчитане, свързан с физически достъп
през нея. В системата за контрол на достъпа бил включен и „билинг“ модул за
разплащане на престой. От заключението се изяснява, че билетът за достъп до
подземния паркинг на „.“ се издава именно от системата за контрол на достъпа
към момента на влизане на превозното средство в паркинга.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните
уговорки следва да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се
схваща в смисъл, който произтича от целия договор, както и с оглед на целта
на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Като съобрази
събраните по делото доказателства и приетото от върховната инстанция в
горецитираното Решение № . от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2022 г.,
IV г. о., съдът намира, че на 15.09.2022 г. в 19:57 часа между „.“ ЕАД като
собственик и стопанин на процесния подземен паркинг и Г. О. Г. като лице,
оставило собствения си лек автомобил на паркинга, е възникнало валидно
облигационно правоотношение по неформален договор за влог, по силата на
което влогоприемателят „.“ ЕАД е поел задължението да приеме автомобила,
да го пази с грижата на добър стопанин срещу заплащане и да го върне на
влогодателя Г. О. Г. при първо поискване, т.е., между страните не е уговорен
срок за пазене на вещта. До този извод съдът достигна, като взе предвид, че
предоставяните от „.“ ЕАД услуги имат за основен предмет паркиране и
престой на моторни превозни средства на управлявания и стопанисван от него
подземен паркинг, за изпълнението на което задължение е предвидено
7
заплащане на възнаграждение от страна на клиента потребител. В отговор на
доводите на ответната страна следва да се отбележи, че основополагащо за
определяне на сключения между страните договор като такъв за влог е
наличието на уговорка между страните за предоставяне на лекия автомобил за
пазене и съхранение срещу възнаграждение, а не за предоставяне на
конкретно отделно паркомясто срещу наемна цена, в какъвто случай между
тях би възникнало наемно правоотношение. Липсват доказателства за
сключен между страните договор за дългосрочен наем, по силата на който
молителят да е предоставил на ответната страна за временно абонаментно
ползване конкретно паркомясто, каквато се установи, че е практиката на
молителя като собственик на подземния паркинг. Напротив, при всяко
следващо влизане на опреде.та за външни посетители територия на паркинга,
в т.ч., етаж -2, където се намира процесното паркомясто, водачите на
автомобили паркират на различно паркомясто, което именно обуславя
наличието на правоотношение по договор за влог със стопанина на паркинга.
Не на последно място, не са налице данни собственикът на подземния паркинг
да е изгубил фактическото държане върху него, което е присъщо на
наемодателя по един договор за наем.
Като изхожда от посочените критерии за тълкуване на договорите,
съдебната практика и събраните по делото доказателства, настоящият съд
намира, че предмет на сключения между страните договор е
паркираният/позиционираният лек автомобил на охраняемия платен подземен
паркинг, т.е., възникналото между тях правоотношение следва да се разглежда
на плоскостта на договора за влог по см. на чл. 250 и сл. ЗЗД.
Както се установи по-горе, основното задължение на влогоприемателя
по договора за влог е да пази поверената му движима вещ с грижата на добър
стопанин /арг. от чл. 253, ал. 2 ЗЗД/. В случая безспорно се установи, че през
релевантния период от момента на позициониране на процесния лек
автомобил на подземния паркинг на 15.09.2022 г. в 19:57 часа до заявената в
молбата дата - 08.06.2023 г. в 24:00 часа, „.“ ЕАД е изпълнило задължението
си да пази и съхранява вложената движима вещ с грижата на добър стопанин.
Не се твърди, нито се доказва по делото предаденият за пазене лек автомобил
да е по някакъв начин увреден, погинал, липсващ, нито се установява
проявата на каквото и да е друго обстоятелство, засягащо целостта на
автомобила или водещо до неговото унищожение. Напротив, безспорно се
изясни, че към момента на изготвяне на заключението по съдебно-
техническата експертиза /27.03.2025 г./ автомобилът продължава да се намира
на територията на подземния паркинг, за което свидетелства и приложения от
вещото лице снимков материал. В тази връзка, неоснователно се явява
възражението на ответната страна, че не е налице поето от молителя
8
задължение за пазене на предадената вещ, тъй като липсва лице, което да
осъществява контролно-пропускателен режим в процесния паркинг. По делото
безспорно се установи, че стопанисваният от молителя подземен паркинг е с
пропускателен режим чрез бариера, като в него се осъществява
видеонаблюдение, което е централно за целия многофункционален комплекс
„.“, а при нужда от помощ и съдействие на посетителите на паркинга е указана
възможността да се обърнат към охраната на комплекса. Действително,
липсват данни по делото да е осигурен специален служител, натоварен да
охранява паркираните на етаж -2 на подземния паркинг автомобили. Въпреки
че във всеки случай предоставянето на охрана на паркинг способства в по–
голяма степен за опазване на предадената на влог движима вещ,
осигуряването не е сред задължителните характеристики на договора за
влог, доколкото липсата на охрана не променя нито характера на
съглашението, нито задълженията на влогоприемателя по пазене на вещта с
грижата на добрия стопанин. Ето защо съдът намира за доказано изпълнение
на задължението на молителя в качеството на влогоприемател да пази
вложената вещ през релевантния период.
За възникване правото на влогоприемателя по чл. 255, ал. 2 ЗЗД да
продаде вложената вещ на публична продан, следва да е налице и отправено
от негова страна писмено предизвестие до влогодателя с предоставен
достатъчен срок за вземане на процесния лек автомобил. Този извод следва от
нормата на чл. 255, ал. 1 ЗЗД, по арг. от която в общия случай договорът за
влог е срочен договор, но когато страните не са договорили такъв срок,
какъвто е и настоящият случай, връщането на вещта се дължи при поискване
от влогодателя.
Установява се, че с Нотариална покана с изх. № ./08.03.2023 г. „.“ ЕАД е
отправило до Г. О. Г. предизвестие със срок от 3 работни дена, считано от
датата на получаване на поканата, за прекратяване на договорните отношения
между страните относно ползването на паркомясто № 30 от подземния
паркинг за паркиране на процесния лек автомобил, като е помолило ответната
страна да се свърже с него на посочената електронна поща в същия този срок,
за да уточнят как ще бъде заплатена дължимата сума за паркиране на
автомобила, кога ще бъде освободено горепосоченото паркомясто, съответно
кога автомобилът ще напусне подземния паркинг. В нотариалната покана е
удостоверено, че неин екземпляр е връчен лично на Г. О. Г. на 09.03.2023 г. в
11:00 часа.
От изслушаните по делото свидетелски показания се изяснява, че
представители на молителя са успели да се свържат с ответната страна,
вследствие на което между страните била насрочена среща в офис в комплекса
„.“. Поводът на организираната среща бил освобождаване на процесното
9
паркомясто № 30, тъй като било планирано същото да се отдаде под наем на
друго лице. Ответната страна, собственик на процесния лек автомобил, обаче
не се явила и срещата така и не се състояла.
При съобразяване на така изложените обстоятелства, съдът достига до
извод, че влогоприемателят е изпълнил задължението си да отправи до
влогодателя надлежно писмено предизвестие, предоставяйки му достатъчен
срок за вземане на процесния лек автомобил. Нотариалната покана за
прекратяване на договора е достигнала до влогодателя на 09.03.2023 г., като
по делото липсват данни към кой момент ответната страна се е свързала с
молителя по делото, респ. към кой момент между тях е проведен разговор, в
който е насрочена среща по повод освобождаването на процесното паркомясто
№ 30. Въпреки това, съдът намира даденият от влогоприемателя срок за
достатъчен и разумен, тъй като от получаването на нотариалната покана на
09.03.2023 г., и то лично от влогодателя, до датата на подаване на настоящата
молба в съда на 09.06.2023 г., са изминали три месеца. През този период
влогодателят е имал обективната възможност във всеки един работен ден да
се яви в комплекс „.“, за да освободи процесното паркомясто № 30, като вземе
собствения си лек автомобил. В случая това не е направено, а и не се твърди,
нито се доказва по делото ответната страна да е била в обективна
невъзможност да се яви, за да си вземе вещта в рамките на тези три месеца.
Следователно, съдът намира за недоказано по делото и своевременното
явяване на Г. О. Г. за вземане на процесния лек автомобил въпреки
предоставения му за това достатъчен срок.
Оттук, в полза на влогоприемателя „.“ ЕАД в качеството му на изправна
страна по процесния договор за влог е възникнало правото да продаде
собствения на ответната страна лек автомобил на публична продан, като с
част от получената продажна цена да бъде удовлетворено вземането му за
дължимото се възнаграждение по договора за влог, а остатъкът да бъде
вложен в банка на името на ответната страна влогодател.
За установяване размера на дължимата се на влогоприемателя цена за
предоставената от него в периода от 15.09.2022 г. в 19:57 часа до 08.06.2023 г. в
24:00 часа услуга по съхранение на процесния лек автомобил в стопанисвания
от него подземен паркинг по делото е прието заключение на вещо лице по
съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно, компетентно изготвено и изцяло обосновано. В
заключението си вещото лице е изчислило стойността на предоставената през
исковия период услуга в два варианта: 1) въз основа на материалите по делото
– в размер на 14 430 лева, и 2) въз основа на съответните пазарни аналози и
при отчитане на текущата инфлация – в размер на 14 753 лева. От извършения
от вещото лице пазарен анализ чрез пряко сравнение на цените на паркоместа
10
в сгради със сходен характер се установява, че към датата на експертизата
/04.04.2025 г./ цените за платено паркиране в подземни паркинги на търговски
центрове/молове в централната част на гр. . варират в интервала от 2 лева на
час до 3 лева на час, като след прилагане на корекционни коефициенти се
установява, че средната цена за ползване на подземно паркомясто е 2,50 лева
на час. В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответната
страна, че обявените от „.“ ЕАД цени за престой на час на неохраняем паркинг
са изключително завишени и противоречащи на добрите нрави. Съдът намира,
че стойността на дължимото се на влогоприемателя възнаграждение по
сключения между страните договор за влог следва да се определи въз основа
на съответните пазарни аналози и при отчитане на текущата инфлация, т.е.,
същата следва да се определи по дадения от вещото втори вариант, а именно в
размер на 14 753 лева. Посочената стойност съдът намира за справедлива и
обективна, тъй като е съобразена с извършеното от експерта подробно
проучване и пряко сравнение между цената на процесното паркомясто и
цените на паркоместа, намиращи се в сходни по характер сгради /търговски
центрове, молове и т.н./, което сравнение е обективирано в Приложение № 1
към експертизата.
Поради всичко изложено дотук, отправеното към съда искане на
молителя „.“ ЕАД с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗЗД да му разреши да
продаде на публична продан вложената вещ по сключения между страните
договор за влог, представляваща лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рег. №
СВ . НС, собствен на ответната страна по делото Г. О. Г., като с част от
получената продажна цена да бъдат удовлетворени вземанията на
влогоприемателя в размер на 14 753 лева, а остатъкът да бъде вложен в банка
на името на ответната страна влогодател, е основателно и следва да бъде
уважено.
По отговорността за разноски:
Съгласно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за
сметка на молителя. В случая производството по чл. 255, ал. 2 ЗЗД е спорно,
тъй като по своето същество представлява спорна съдебна администрация,
налагаща двустранно производство, проведено в условията на състезателност,
респ. в това производство освен молителят, като страна участва и лицето,
срещу което е насочена молбата. Следователно и по арг. от чл. 540 ГПК,
отговорността за разноски следва да бъде опреде. съобразно общите правила
на исковото производство по чл. 78 ГПК.
С оглед изхода на делото – основателност на предявеното искане, право
на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има единствено молителят в
производството, който е доказал извършване на разноски в общ размер на 1
11
875 лева, от които 25 лева за държавна такса, 450 лева за депозит за
назначаване на особен представител, 500 лева за депозит за съдебно-
техническа експертиза и 900 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение
съгласно Фактура № ./07.07.2023 г. и платежно нареждане от 14.07.2023 г.
/лист 125-126/, които разноски следва да му се присъдят в пълен размер.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 7 от ТР от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, доколкото особеният представител,
макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява, не особеният
представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а
представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им.
Предвид това и съобразно изхода на делото, платените от бюджета на
съда възнаграждения на вещите лица за двете допуснати експертизи – 100
лева за съдебно-техническа експертиза и 350 лева за съдебно-оценителна
експертиза, следва да се присъдят с решението по спора, като техният общ
размер от 450 лева да се възложи в тежест на ответната страна по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.
., ул. „.“ № 22, на основание чл. 255, ал. 2 ЗЗД, ДА ПРОДАДЕ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН вложената по сключения между Г. О. Г. като
влогодател и „.“ ЕАД като влогоприемател неформален възмезден договор за
влог от 15.09.2022 г. движима вещ – лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рег.
№ СВ . НС, собственост на Г. О. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. .,
ул. „.“ № 24, ет. 2, ап. 5, като с част от получената продажна цена да бъдат
удовлетворени вземанията на влогоприемателя „.“ ЕАД в размер на 14 753
лева, а остатъкът да бъде вложен в банка на името на влогодателя Г. О. Г.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г. О. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ., ул. „.“ №
24, ет. 2, ап. 5, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. ., ул. „.“ № 22, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 875
лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. О. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ., ул. „.“ №
24, ет. 2, ап. 5, да заплати по бюджетната сметка на Софийския районен съд,
на основание чл. 77 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща
възнаграждение на вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
както и сумата от 350 лева, представляваща възнаграждение на вещо лице по
12
допуснатата съдебно-оценителна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13