№ 14543
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110112716 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с която са предявени обективно
кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.
200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. Н.
К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите: 2499,11 лв. за главница, представляваща цена на доставка
на топлинна енергия за имот в (адрес), за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 14.10.2021г. до изплащане на вземането, с 416,46 лв. за мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 01.10.2021 г.; 39,08 лв. за главница, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 14.10.2021г. до изплащане на вземането, с 8,47 лв. за мораторна лихва
за периода от 31.10.2018г. до 01.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №58945/2021 г., СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Претендира се право на
обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание по
съображения за липса на облигационна връзка между страните, липса на реална доставка на
претендираната стойност. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагачач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца намира исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Oт Нотариален акт №93 по нот. дело №86/2008 г. на Нотариус с рег. №292 на НК се
1
установява, че отв. Р. К. придобива на 03.04.2008 г. правото на собственост върху имот в
(адрес), като прехвърлителя запазва правото на ползване върху жилището пожизнено и
безвъзмездно. На осн. чл. 59 от ЗС, ограниченото вещно право е погасено на 27.06.2013 г.
със смъртта на вещния ползвател видно от съдебно удостоверение №5424/2013 г. за вписан
отказ от наследство на родственик на ответника.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през
исковия период като собственик на имота ответникът се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота и
отговаря за неплатени суми за доставка на топлинна енергия. Сключването на писмен
договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а
изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като
условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето
лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота.
От заключение на съдебна-техническа експертиза се установява, че за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. реално потребеното количество топлинна енергия е сумата
2420,74 лв. За сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната
станция. В нея не са включени лихви или стари задължения.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
14.10.2021 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 14.10.2018
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж. ОУ на л.60
от делото) са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според
правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези
парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са
дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Падежът на плащане на
сметката за м.9.2018 г. настъпва след 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, или на 14.11.2018г., а за тази за м.8.2018 г. – на 14.10.2018 г. Покрито с давност е
вземането за главница за периода 01.05.2018-31.07.2018 г. и възражението на ответника за
това е основателно.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна-счетоводна експертиза,
2
неоспорена от страните и ценена по реда на чл.202 от ГПК, по която вещото лице дава
вариант на изчисления за размера на паричните вземания непокрити с давностен срок, а
именно за периода 01.08.2018-30.04.2020 г., както следва: главница за цена на топлинна
енергия – сумата 2357,34 лв., с мораторна лихва – 397,73 лв.; главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение – сумата 39,08 лв., с мораторна лихва – 08,47 лв.
По изложените съображения съдът приема искът за главница, представляваща цена
на доставка на топлинна енергия за имот в (адрес), за основателен за периода 01.08.2018 -
30.04.2020 г. и в размер на сумата 2357,34 лв., а в останалата част подлежи на отхвърляне.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за непогасената главница за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 01.10.2021 г., в размер по ССчЕ.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. Третото лице-помагач представя главни отчети и индивидуални
справки за реално доставеното количество топлинна енергия до процесния имот, поради
което съдът приема, че са ползвани услугите за дялово разпределение и искът за главница за
тяхното заплащане се явява основателен.
Неоснователна е и следва да бъде отхвърлена акцесорната претенция за лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява
уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава
при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до
длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е
възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -14.10.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна тряба да
възстанови направените от ищеца съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ищецът
има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 1232,00
лв. – сбор от 1128,98 лв. разноски за исково производство за платени държавна такса,
възнаграждения на вещи лица, особен представител на ответника-адвокат, и на
юрисконсулт, и 103,02 лв. за платени държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт
пред заповедния съд. Юрисконсултското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от
НЗПП.
Предвид горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Н. К., с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: ***********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1
от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2357,34 лева за главница, представляваща цена на
доставка на топлинна енергия за имот в (адрес), за периода 01.08.2018 -30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 14.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 397,73 лева за
мораторна лихва за периода 15.09.2019-01.10.2021 г, и сумата 39,08 лв. за главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2018-
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 14.10.2021 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.
дело №58945/2021 г. по описа на СРС.; като иска за главница за цена на доставка на
топлинна енергия над уважения размер от 2357,34 лева до пълния предявен размер от
2499,11 лева и за периода 01.05.2018-31.07.2018 г., иска за мораторна лихва над уважения
размер от 397,73 лева до пълния предявен размер от 416,46 лева, и за сумата 08,47 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, за
периода 31.10.2018-01.10.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р. Н. К., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:
***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1232,00 лева – съдебни разноски по
ч. гр. дело №58945/2021 г. и по гр. дело № 12716/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4