Р Е Ш Е Н И Е
№ 561/20.09.2023г.,гр.Монтана
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно
заседание на осемнадесети септември ,
през две хиляди двадесет и трета година в състав :
Административен
съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№ 461/2023г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за министерство на
вътрешните работи/ЗМВР/.
Делото е образувано по жалба/наименована
искане/ от Н.Д.Н. ,чрез адв. И.А. ,с адрес ***
против Заповед №301з-2196/ 12.06.2023г.
на ВПД Директор на ОД на МВР -Монтана, с която на жалбоподателя,в
качеството му на държавен служител –мл. автоконтрольор ІІ степен в група
„Охранителна полиция“към Районно управление –Берковица при ОД на МВР-Монтана ,е
наложено дисциплинарно наказание„ПОРИЦАНИЕ“ , за срок от шест месеца,на
основание чл.204,т.3 , чл.197,ал.1,т.3,вр. с чл.194,ал.2, т.2 ,във вр. с
чл.200,ал.1,т.11,пр. първо от ЗМВР.
В жалбата се релевират доводи за неправилност
на оспорения акт, като нищожен, постановен
от некомпетентен орган , и незаконосъобразен ,постановен в нарушение на
административно-производствените правила , в противоречие с материално-правните
разпоредби и в несъответствие с целта на
закона– отменителни основания по чл. 146, т. 3 ,4 и 5 АПК. Конкретно
оспорващият заявява ,че актът е издаден при неспазена процедура за налагане на
дисциплинарното наказание , при неспазени преклузивни срокове за налагане на
наказанието.По изложените съображения, моли обжалваният акт да бъде обявен за
нищожен ,респективно отменен и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.В съдебно заседание ,жалбоподателят не се явява ,но се явява
пълномощникът му, адв. А., който ,поддържа жалбата изцяло и претендира разноски
в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът- ВПД Директор на ОД на МВР -Монтана в
съдебно заседание ,чрез юрк.Димитрова оспорва жалбата и излага доводи по
същество ,като моли да се потвърди заповедта му, като правилна и
законосъобразна и да се отхвърли жалбата.Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представена
е административната преписка в цялост с писмо вх.№3413/17.07.2023г.от административния
орган.
Административен съд – Монтана,ІІІ състав,
след като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че към датата на издаване на заповедта-12.06.2023г.,
жалбоподателят е държавен служител и е заемал длъжността мл. автоконтрольор ІІ
степен в група „Охранителна полиция“към Районно управление –Берковица при ОД на
МВР-Монтана. Това се потвърждава от представения по делото акт за встъпване в
длъжност,считано от 07.06.2021г. и
заповед №301з-1722 от 04.06.2023г.на директора на ОД на МВР-Монтана./л.17 -19/.
Проверката се основава на справка,рег.№ 301р-9770/15.05.2023г.,
и материалите от допълнителна проверка ,образувана със Заповед№301з-1583/02.03.2023г.,срещу
оспорващия.
Дисциплинарното дело е образувано по данни,
съдържащи се в Писмо peг. № 3286р- 10488/27.02.2023 г. на Главна дирекция
„Национална полиция", в което се посочва, че в Главна дирекция „Национална
полиция" са получени писма peг. № 301р-3400/13.02.2023 г. и peг. №
301р-3401/13.02.2023 г. от ОДМВР - Монтана, с които са изпратени невръчени
наказателни постановления (НП) с № 23-0243-000079/01.02.2023 г. и №
23-0243-000080/02.02.2023 г., които са издадени на лица без постоянен адрес на
територията на Република България. От системата АИС АНД е видно, че
горецитираните НП не са издадени на посочените в тях дати, тъй като предходни
НП с № 23-0243-000076 и № 23-0243-000077 са издадени на 07.02.2023 г. Системата
АИС АНД поставя номера на НП в последователен ред, а датите на издаването им
също следва да са в хронологичен ред. При издаване на НП на лице без постоянен
адрес на територията на Република България, същото се отразява като връчено с
датата на неговото издаване, а НП с № 23-0243-000079/01.02.2023 г. и №
23-0243-000080/02.02.2023 г., издадени от служители на Районно управление -
Берковица, все още не са връчени в действителност. С тези си действия са
нарушени разпоредбите на т. 38 и т. 39 от Заповед № 8121з-1229/01.10.2021 г. на
министъра на вътрешните работи относно административно-наказателната дейност в
МВР и утвърждаване на бланки-образец. Датата на издаване на НП е задължителен
реквизит.
Поведението на служителите е квалифицирано
като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР
„неизпълнение на служебните задължения съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11,
предложение първо от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения, за което е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „ порицание“.
Със Заповед № 301з-888/02.03.2023 г. е
разпоредено извършването на проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване
на постъпилите с Писмо peг. № 3286р- 10488/27.02.2023 г. на Главна дирекция
„Национална полиция" данни и установяване на извършителите на нарушението.
Проверката по Заповед № 301з-888/02.03.2023 г. е приключила със Справка peг. №
301 р-6685/31.03.2023 г. на проверяващата комисия. Поради обстоятелството, че
не са събрани и оценени всички доказателства, които са от значение за случая, и
че проверяващата комисия не е изследвала обективно, всестранно и пълно фактите
и обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното решаване на
дисциплинарното дело, на основание чл. 36, ал. 4 и чл. 37, ал. 1, т. 4 от
Инструкция № 8121з- 877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика
в МВР, със Заповед № 301з- 1583/02.03.2023 г. е разпоредено извършването на
допълнителна проверка за събиране на допълнителни доказателства. Допълнителната
проверка е приключила със Справка peг. № 301р-9770/15.05.2023 г. на
проверяващата комисия.
Конкретно оспорващият е наказан за това ,че за
времето от 20:00 ч. на 01.02.2023 г. до 08:00 ч. на 02.02.2023 г., младши
инспектор Н.Н. е бил назначен в наряд. В 20:00 ч. на 01.02.2023 г. при
започване на работната смяна, на служителя е извършен инструктаж от „Оперативна
дежурна част" към Районно управление - Берковица. На инструктажа, младши
инспектор Н. е запознат с устно разпореждане на началника на Районно управление
- Берковица, което е издадено по- рано през деня. Устното разпореждане гласяло,
че когато служителите установят водач на пътно превозно средство над 12 тона,
не трябва да отнемат СУ МПС на водача, а трябва да съставят АУАН на водача на
място, след което същият да бъде освободен, за да продължи по пътя си.
На 02.02.2023 г., около 06:00 ч., на
път II-81. в района на км. 53+650, с посока на движение от гр. София към гр.
Монтана, младши инспектор Н.Н. и колегата му, с който е бил в наряд, забелязват
товарен автомобил над 12 тона. Установен е състав от пътно превозно средство
влекач IVECO с per. № WND0094C с прикачено полуремарке SCHMITZ с per. № ***. управляван от DENIS LUPASHKU със СУМПС № В*** .
Служителите установяват, че водачът на пътното превозно средство не съобразява
поведението си с пътен знак В-18 с показание 12 тона (Забранено е влизането на
пътни превозни средства с маса с товар\ по-голяма от означената) и пътен знак
В-17 с показание 12 метра (Забранено е влизането на пътни превозни средства или
състав от пътни превозни средства с дължина, включително и товара, по-голяма от
означената), поставени на път ІІ-81 при разклона за гр. Своге, път ІІ -81 при разклона
за гр. Годеч и на път ІІ -81 км 50+870 в проход Петрохан, като е навлязъл със
състава след пътните знаци в зоната им на действие.
За възникналата ситуация е докладвано на
„Оперативна дежурна част" към Районно управление - Берковица. Водачът е
спрян за извършване на проверка, като му е разяснено защо е спрян и в какво се
изразява неговото нарушение. Водачът е съпроводен до Районно управление -
Берковица, където да му се издаде НП.
Младши инспектор Н.Н. съставя АУАН серия
„АД" с № 278774/02.02.2023 г. на DENIS LUPASHKU, за това, че навлиза след
знак, забраняваш навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над
означените, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП „ Участниците в
движението: 1 съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка", запознава
водача със съставения АУАН, прави копие на личните документите на водача и не
отнема СУМПС на водача, съобразявайки се с устното разпореждане на началника на
Районно управление - Берковица.
Към 01.02.2023 г. в сила е била Заповед №
РД-11-23/17.05.2022 г. на директора на ОПУ - Монтана (респ. вх. №
301000-76919/17.05.2022 г. по описа на ОДМВР - Монтана), с която е въведена
временна организация на движението по РП ІІ-81 от км. 50+870 до км. 69+428 на
територията на ОПУ - Монтана. Младши инспектор Н.Н. не е посочил в
обстоятелствената част на АУАН, че водачът на пътното превозно средство е
извършил нарушение (навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното
пътно превозно средство) при въведена временна забрана за движение. Служителят
не се съобразява с разпореденото в Заповед № РД-11 -23/17.05.2022 т. на
директора на ОПУ - Монтана. С тези си действия младши инспектор Н.Н. е извършил
нарушение на служебната дисциплина, изразяващи се в „неизпълнение но служебните
задължения“ .
Въз основа на АУАН серия АД с №
278774/02.02.2023 г., съставен от младши инспектор Н.Н., началникът на Районно
управление - Берковица (в качеството му на АНО) е издал НП №
23-0243-000080/02.02.2023 г., с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. на основание чл.
177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП „Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който,
без да спазва установения за това ред: 2. навлиза след пътен знак, забраняващ
навлизането на моторно превозно средство с размери, маса и натоварване на ос
над означените“ , вместо да наложи административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и лишаване от
правото да управлява МПС на основание чл. 183. ал. 7 от ЗДвП ..Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец
и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на
съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за
движение". което изисква и изземване на СУМПС.
При така
установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във вр. с чл. 146,т.1-5
от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ
на оспорване административен акт е процесуално допустима. Заповедта е връчена
на жалбоподателя лично на 26.06.2023г. ,а жалбата е депозирана до съда директно
на 07.07.2023г.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл.204,т.3 от ЗМВР,в разрез с изложеното в жалбата,че е
издадена от некомпетентен орган.Видно от
нормата на чл.204,т.3 ЗМВР ,наказанието е наложено със заповед от ръководител
на структура по чл.37-ВПД директор на ОД на МВР-Монтана, по отношение на
служител на младша изпълнителска
длъжност за наказание по чл.197,ал.1,т. 3 от ЗМВР/порицание/,при което заповедта е издадена от компетентен орган ,и възражението в жалбата се явява неоснователно.
ВПД директор на ОД на МВР-Монтана е ръководен служител и има правомощие да
налага наказания на подчинените си служители, предвидени в чл. 197 от ЗМВР.Представено
е по делото и Удостоверение рег.№301р-12181/20.06.2023г.,от което е видно че М***
С*** Б*** е временно преназначен на длъжността „директор на ОД на МВР-Монтана“,считано
от 02.06.2023г./л.69/.Без значение е, че същият е ВПД Директор,каквито доводи
се релевират от адв.А. в съдебно заседание,като основание за нищожност на
заповедта .В конкретния случай, от значение е само, че същият е орган по назначение на служителя и като такъв има
право да му налага дисциплинарно наказание от вида на процесното.
Обжалваният акт отговаря на изискванията за
писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Спазен е предвиденият в нормата на чл.195,ал.1 от ЗМВР срок за реализиране на
дисциплинарната отговорност на държавния служител- не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В
този смисъл възражението за неспазен срок по чл.195,ал.1 ЗМВР в жалбата се
явява неоснователно.Съгласно чл. 196,ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ
орган. Този момент в разглежданата хипотеза е датата, на която ВПД директор на
ОД на МВР-Монтана се е запознал със
справка от извършената проверка, №
301р-9770/15.05.2023г./на л.52-57/, и материалите от допълнителна проверка
,образувана със Заповед№301з-1583/02.03.2023г. ,срещу оспорващия.Това е
моментът, в който материалите по дисциплинарното производство са постъпили при
дисциплинарно-наказващия орган и от който съгласно чл. 196, ал.1 и 2
нарушението е установено. От тази дата до датата на налагане на наказанието с
издаване на оспорената заповед- 12.06.2023 година, не е изтекъл двумесечния
срок ,нито едногодишния срок по чл. 195,ал.1 от ЗМВР.При това срокът по чл.
195,ал. 1 от ЗМВР е спазен ,предвид, на което неоснователни са доводите в
жалбата за неспазен срок по чл.195,ал.1 от ЗМВР.
Спазени
са императивните изисквания на чл. 210,ал.1 от ЗМВР за форма и съдържание на
акта за налагане на дисциплинарно наказание. Процесната заповед съдържа всички
задължителни реквизити по смисъла на цитираната разпоредба. Извършеното от
служителя дисциплинарно нарушение е индивидуализирано от фактическа и правна
страна. Посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, които
обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение,
при които правилно е прието от органа ,че служителят е извършил нарушение на
служебната дисциплина.
Спазена е и процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание от дисциплинарно-наказващия орган/ДНО/ ,като с негова
Заповед№301з-888/ 02.03.2023г. /на л.47-49/, е
определен състав на проверяваща комисия ,която да установи има ли данни за
извършено нарушение на служебната дисциплина ,изразяващо се в неизпълнение на
служебни задължения от мл.инспектор Н.Н. , в качеството му на държавен служител
– мл. автоконтрольор ІІ степен в група
„Охранителна полиция“към Районно управление –Берковица.Основната задача на
комисията е да установи има ли извършено дисциплинарно нарушение от служители
на РУ-Берковица ,във връзка с антидатиране на НП ,както и невръчване на наказателни постановления, което
да обоснове налагане на дисциплинарни наказания на виновните лица.Въз основа на
сведения и обяснения ,доклади и справки ,е предложено на ДНО да накаже мл инсп.Н.Н. с дисциплинарно
наказание „порицание“,за неизпълнение на служебни задължения по
чл.200,ал.1,т.11 ЗМВР.На 16.05.2023г. оспорващият се е запознал със справката на комисията,както и с всички
материали по дисциплинарното производство.Видно от покана на л.26 от делото
наказания е запознат с обобщената
справка и материалите по дисциплинарното
производство ,и е поканен да даде писмени обяснения, в 24 ч. срок от връчването
и. На 01.06.2023г.наказания е депозирал сведение с обяснение по случая,което
има характер на писмено обяснение ,при спазване нормата на чл.206,ал.1 ЗМВР. В
нормата изрично е записано- „да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения“,т.е.алтернативно.Съдът не
приема доводът на адв.А. за наличие на съществено процесуално нарушение , в
съдебно заседание ,че не е образувано дисциплинарно дело срещу дисциплинарно -наказания
,доколкото такова се образува за тежки нарушения ,не и за леки от вида на
процесното.В този смисъл ,споделя становището на юрк.Димитрова ,че достатъчно е
да бъде издадена нарочна заповед, с която се поставя началото на дисциплинарното производство.
Предвид изложеното ,съдът в заключение намира ,че
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена и не са налице
процесуални нарушения, водещи до отмяна на оспорената заповед,каквито
възражения се навеждат в жалбата.
Издадената
заповед е съобразена и с приложимия материален закон. От представените и приети
по делото доказателства по административна преписка ,е безспорно ,че с оглед на събраните материали от извършената
от комисията проверка, Н.Н. е извършил нарушение на служебната дисциплина,
попадащо в хипотезата на чл. 194,ал.2,т.2 от ЗМВР-„неизпълнение на служебни
задължения", съставомерно по чл.200,ал. 1,т.11 от ЗМВР. Безспорно, в
качеството си на държавен служител- мл. автоконтрольор ІІ степен в група
„Охранителна полиция“към Районно управление –Берковица , не е изпълнил
служебните си задължения. Настоящият състав споделя изложените подробни мотиви в издадената заповед досежно факта на извършване на нарушението, относно
неговата правна квалификация и вида и размера на наказанието. Дисциплинарно-наказващия
орган е извършил подробен анализ на тежестта на дисциплинарното нарушение, на
поведението на служителя по време на службата му, поради което оспорената
заповед е ясна, обоснована, мотивирана, съобразена с критериите, посочени в
разпоредбата на чл. 206,ал.2 от ЗМВР.
При издаване на заповедта е спазена и целта
на закона, а именно при нарушения на служебната дисциплина от страна на
държавните служители в МВР, същите да се наказват с предвидените в ЗМВР дисциплинарни
наказания. Съобразена е цялостната дейност на служителя, обстоятелството, че по
време на службата си не е награждаван и не е наказван; формата на вината; вида
и тежестта на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено и настъпилите
от него последици, поради което са изложени подробни мотиви и за срока на
наложеното наказание,което е към минимума-6 месеца./по арг. на чл.200,ал.2 ЗМВР/.
Предвид
гореизложеното, съдът намира ,че оспорената заповед е издадена от компетентен орган ,при спазване
установената форма на акта и в съответствие с материалния и процесуалния закон
и целта на закона и като законосъобразна следва да се потвърди.Жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и при направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника ,на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателя
следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 100. 00 лева
/сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
37, ал. 1 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 ,пр.5 от АПК ,Административен съд – Монтана ,ІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба/наименована искане/ от Н.Д.Н. ,чрез адв. И.А. ,с адрес *** против Заповед №301з-2196/ 12.06.2023г. на ВПД Директор на ОД на МВР -Монтана, с
която на жалбоподателя,в качеството му на държавен служител –мл. автоконтрольор
ІІ степен в група „Охранителна полиция“към Районно управление –Берковица при ОД
на МВР-Монтана ,е наложено дисциплинарно наказание„ПОРИЦАНИЕ“ , за срок от шест
месеца,на основание чл.204,т.3 , чл.197,ал.1,т.3,вр. с чл.194,ал.2, т.2 ,във
вр. с чл.200,ал.1,т.11,пр. първо от ЗМВР.
ОСЪЖДА Н.Д.Н., с
постоянен адрес:*** ,чрез адв. И.А. ,с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР –Монтана , сума в
размер на 100, 00 лева /сто/, представляваща сторените по настоящето
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и 5, 00/пет/ лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
Административен съд , гр. Монтана.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМ. СЪДИЯ: