Решение по гр. дело №34783/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22762
Дата: 11 декември 2025 г.
Съдия: Георги Стоев
Дело: 20211110134783
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22762
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
д.адесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа доклад.ото от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20211110134783 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образу.о по искова молба, подадена от Б. Т. Б., заместена
по реда на чл. 227 ГПК от А. А. М. и Т. А. М., срещу Р. И. А. и Е. С. А., с която е предявен
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. чл. 54, ал. 2
ЗКИР за призна.е на установено спрямо ответниците, че ищците притежават правото на
собственост върху поземлен имот, находящ се в землището на гр. Б., местност „........“ с
площ от 2 000 кв.м., представляващ придобита по наследство нива, закупена от Т. П. Б. и Л.
П. Б. с Нотариален акт за продажба № ....., том шестнадесет, рег. № 3....., нот. дело №
2845/1943 г., част от която е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри с
идентификатор № ..........., а останалата част попада в имота, нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри с идентификатор № .............
Ищецът твърди, че въз основа на Нотариален акт за продажба № ....., том
шестнадесет, рег. № 3....., нот. дело № 2845/1943 г. т Т. П. Б. и Л. П. Б. са придобили от Д.
М. П. поземлен имот - нива, с площ от 2000 кв.м., находяща се в землището на гр. Б.,
местност „........“.
Излагат се доводи, че Б. Т. Б. е единствен наследник на покойния й баща Т. П. Б.,
поради което по силата на наследствено правоприемство е придобила правото на
собственост върху процесния имот. Посочва, че с регулационен план на с. Б. — I-ва част,
одобрен със Заповед № 127/04.03.1960 г. на зам. - председателя на Комитета по архитектура
и благоустройство, посочения имот - пл. № ........ остава в по-голямата си част извън
регулация. Счита, че видно от приложената към исковата молба комбинирана скица за пълна
или частична идентичност, издадена от ГИС - София на 17.10.2017г., имотът е разделен, като
частта попадаща в регулация остава с пл. № ........, а частта, попадаща извън регулация е
1
нанесена с пл. № ........а. Впоследствие, описания имот е нанесен и в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със Заповед № РД18-13/17.01.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като е образу. ПИ с идентификатор ......., нанесен с площ
от 726 кв.м., като за собственик е призната Б. Т. Б.. Излагат се доводи, че с нотариален акт за
покупко-продажба № 145, том XVI, рег.Хе3145, дело Хе2846/1943. Д. М. П. продава на арх.
И. Н. А. друга реална част от поземления си имот, а именно 2700 кв.м., като впоследствие,
придобития от арх. А. имот е включен в блок на ТКЗС ,Д. Благоев“ - гр. Б., като по този
начин земята е сменила собствеността си.
Твърди се, че по силата на Решение № 5490/15.10.2007 г. на ОСЗГ и Решение №
010602/10.12.2007 г. на ОСЗГ - Овча Купел ответниците, в качеството си на наследници на
арх. И. А., са признати за собственици и е възстановена собствеността на нива от 2.297 дка,
VI-та категория, м. „........“, имот по КВС № ......, при съседи: ПИ ................... Сочи, че при
постановя.е на цитираното решение общинската служба не е изпълнила изиск.ето за
създа.ето на графична скица и не е изследвала въпроса за точното местоположение на
подлежащият на възстановя.е имот. Излагат се доводи, че след влизане в сила на решението
на ОСЗГ — Овча купел, възстановената част от имота на ответниците по настоящия иск е
нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри като ПИ с идентификатор .............
Заявява, че след Решенията на ОСЗГ - Овча Купел, точната граница между имота на ищцата
и този на ответниците, остава неизяснена, като Б. Т. Б. се явява собственик на реална част от
ПИ с идентификатор ............. Въпреки тези грешки при нанасянето на недвижимите имоти,
ищцата заявява, че е владяла, несмуща.о, своята част от поземления имот, като на място има
и поставена ограда. Моли за уважа.е на предявения иск. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излагат се доводи, че с
Решение по гр.д. № 415/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, е признато за
установено на осно.ие чл. 11, ал. 2 ЗПСЗЗ по отношение на ОСЗГ „Овча Купел“ правото за
възстановя.е на собствеността на наследниците на И. Н. А. /Р. А. и Е. А./ върху описания в
диспозитива на решението имот. Въз основа на решение на СРС било издадено от ОСЗГ
„Овча Купел“ решение № 010602А от 10.12.2007 г. за възстановя.е на собствеността.
Излагат се доводи, че настоящият ищец е подал иск на 28.02.2018 г. с предмет
действителността на посоченото решение. Производството е приключило с Решение №
6086/05.11.2020 г. на АССГ, IV касационен състав, по адм.д. № 4939/2020 г., с което съдът е
приел искът за недопустим. Счита, че е недопустимо да се изследват повторно границите на
възстановения имот, тъй като е налице възстановя.е на земеделска земя на осно.ие чл. 14, ал.
7 ЗСПЗЗ.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на иска.
2
Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи
предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от
възникналия правен спор. Спорното право се индивидуализира с 1) осно.ието, въз основа на
което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2)
съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение; 4) индивидуализация
на обекта на спорното правоотношение. Предмет на вещни права могат да бъдат само
самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от другите вещи. Когато вещта
е поземлен недвижим имот /част от земната повърхност/, границите между отделните имоти
са изкуствени, прокарани от човека съобразно правото на собственост. В случаите на
предявен иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, имотът, правото на собственост върху който се
защитава с предявя.ето на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато представлява
реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, тъй
като от юридически актове може да се установят границите на този имот. Следователно
предявеният иск с правна квалификация чл. 124 ГПК чл. 54, ал. 2 ЗКИР с предмет правото на
собственост върху реална част от поземлен имот е допустим. В този смисъл мотивите към
т.2 на Тълкувателно решение № 8/2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС.

По основателността на иска.
Предмет на делото е твърдяното от ищците материално субективно право на
собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. Б., местност „........“ с
площ от 2 000 кв.м., представляващ придобита по наследство нива, закупена от Т. П. Б. и Л.
П. Б. с Нотариален акт за продажба № ....., том шестнадесет, рег. № 3....., нот. дело №
2845/1943 г., част от която е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри с
идентификатор № ..........., а останалата част попада в имота, нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри с идентификатор № .............
Ищецът не е индивидуализирал каква конкретно част от претендираните 2 000 кв.м.
попада в първия посочен поземлен имот с идентификатор № ............ съответно каква част
попада и във втория поземлен имот с идентификатор № .............
В производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран
поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен
имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и
съответно отразява това в диспозитива на решението си. При уважен иск за ре.дикация
ищецът ще може да ре.дикира спорната част, попадаща в урегулирания поземлен имот на
ответника, без да изчаква провеждането на административна процедура по отстраня.ето на
непълнотата или грешката в кадастралната карта и последващата процедура по изменение
на подробния устройствен план. Ето защо искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална
редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск
за собственост на същия имот. Тъй като предметът на делата в установителната им част е
идентичен, искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2
3
ЗКИР, се поглъща от иска за собственост, поради което и според особеностите на
конкретния случай производството по него подлежи на прекратя.е или съединя.е за общо
разглеждане в едно производство с иска за собственост. В този смисъл мотивите към т.4 на
Тълкувателно решение № 8/2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, виж също -
Решение № 105 от 10.12.2020 г. по гр. д. № 4542 от 2019 г., II г.о.; Решение №
139/14.03.2018г. по гр.д. № 456/2017г. и Решение № 70/20.06.2016г. по гр.д. № 6305/2015г.;
поради което съдът не дължи отделен диспозитив по претенцията с правна квалификация чл.
54, ал. 4 ЗКИР, доколкото искането за съдебна защита се поглъща от петиторния иск с правна
квалификация чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че е придобил процесното право на собственост от въз основа на
настъпили универсално правоприемство по силата на закона. Не се излагат твърдения,
съответно процесното право не се претендира на друго осно.ие, например давностно
владение и/или възстановя.е по ЗСПЗЗ. Поради което за основателността на иска следва да
бъдат изслед.и единствено фактите, включени в твърдения от ищеца правопораждащ
фактически състав.
От анализа на приобщения към делото Нотариален акт за продажба № ....., том
шестнадесет, рег. № 3....., нот. дело № 2845/1943 г.(л.7), се установява, че Д. М. П., чрез своя
пълномощник Л. Б. С. продава на Т. П. Б., лично на него и като пълномощник на Л. П. Б.,
една част от собствената си нива находяща се в земл. на с. Б., Софийска околия, м. "........",
цялата от 4.700 дка, при съседи: В. Д., Б. П., път и мера, състояща се от 2000 кв.м.,която
ще бъде отмерена точно по квадратура при граници: път, Х. И.ов Д. и Л. П. Ж.в, арх. И. Н.
А. и мера.
Съгласно приложеното удостоверение за наследници Т. П. Б. е починал на 13.04.1977
г., оставайки двама наследници по силата на закона – Б. Т. Б. (първоначалният ищец) и С.-М.
Т. Б.-М. (л.18). Впоследствие С.-М. Т. Б.-М. се е отказала от наследството на Т. П. Б., който
факт се установява от приложеното удостоверение от 21.12.1998 г., издадено то Софийски
районен съд (л.26). Следователно единствен наследник на Т. П. Б. се явява Б. Т. Б..
Последната е починала в хода на настоящето производство, поради което е заместена на
осно.ие чл. 227 ГПК от своите наследници по закон А. А. М. и Т. А. М..
По делото не са приложени доказателства, от които може да бъде установен кръга на
наследниците на Л. П. Б., който заедно с Т. П. Б. е придобил правото на собственост върху
процесния имот, т.е. налице е съсобственост между двамата. Съгласно нормативният акт,
приложим към момента на придоби.е на вещното право, идеалните части на участниците в
собствеността се считат за равни, тъй като е налице законова презумпция, която се прилага
до доказ.е на противното арг. чл. 54 in fine ЗИСС. Следователно доколкото не се установи
дали съсобствеността между приобретателите по договора за продажба е прекратена, както и
не се установи кръга на наследниците на Л. Б., то настоящият състав на съда приема, че Б. Т.
Б. е придобила най-много ½ идеална част от твърдяното право на собственост, въз основа на
наследствено правоприемство от единия съсобственик, а именно Т. П. Б..
Съгласно заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза,
4
което съдът кредитира като изчерпателно, обективно и правилно, тъй като съответства на
събрания доказателствен материал, се установява, че нивата от 2000 кв. м, придобита от Т. и
Л. П.и Б.и, е част от имот пл. № ........ с площ 4198 кв. м.
Имот пл. № ........ е елемент от съдържанието на ст. КП на с. Б., изработен 1955 г. В
придружаващите го разписни книги за собственици на имота са записани братята Т. и Л.
П.и Б.и и арх. И. Н. А.. По кадастрални данни имот пл. № ........ е с графична площ 4198 кв.
м, записан в разписната книга първоначално на наследниците на М. П., при граници и
съседи: от северозапад - имот пл. № 423 на наследниците на Д. В.ев Д.; от север - път, от
югоизток - имот пл. № 425 на Б. П., от запад мера (приложение 3 от заключението)
Вещото лице е категорично, че точното ситуиране на реалните части, закупени от
Т. и Л. П.и Б.и с НА № ...../1943 г. и от арх. И. Н. А. с НА № 145/1943 г., спрямо границите на
имот пл. № ........ е невъзможно.
В наличните кадастрални планове и разписни книги на гр. Б., създадени съответно
преди 1955 г. и през 1984 г., няма попълнени самостоятелни недвижими имоти в
съответствие със закупените реални части от 2000 кв. м от Т. и Л. П.и Б.и, респективно
от 2700 кв. м., закупени от арх. И. Н. А.. Следователно по делото не са приложени
доказателства, от които могат да се извлекат данни дали след придоби.е на съответните
реални части от имот с пл. № ........ новите собствениците са извършили делба или чрез друг
способ са прекратили съсобствеността, и/или обособили съществу.е на два самостоятелни
обекта на правото с площ от 2 000 кв.м, респективно 2 700 кв.м.
Първото кадастрално отразя.е, при това на част от твърдените 2 дка, предмет на НА
№ ...../1943 г., е направено в КККР на гр. Б. имот с КИ № ........................... с площ 726 кв. м,
първоначално без данни за собственик, а през 2018 г. записан на Б. Т. Б.. Поради липсата на
кадастрално отразена граница в ст. КП между двете реални части, не е възможно е да се
установи как рефлектира върху техните площи несъвпадението от 500 кв. м между
графичната площ на имот пл. № ........ (4198 кв. м) и документалната площ на цялата нива
съгласно актовете от 1943 г. (4700 кв. м), дали се разпределя пропорционално върху реалните
части или по друг начин.
Според описанието на съседите в нотариалните актове от 1943 г. реалната част от
2000 кв. м на Т. и Л. П.и Б.и граничи с път, Х. И.ов Д. и Л. П. Ж.в, арх. И. Н. А. и мера, а
реалната част от 2700 кв. м на арх. И. Н. А. граничи с път, Л. П. Б., Т. П. Б. и мера.
Наличието на мера от западната страна на имота се установява от справка с картен лист K-
34-47-(213) от ЕТК в М 1:5000, създаден през 1957 г., който отразява изслед.ата територия.
Съгласно словесната индивидуализация в горните документи се налага изводът, че двете
реални части са обособени чрез разделяне на имота по дължина, като югоизточната част
съответства на 2.0 дка, закупени от Б.и, , а северозападната част съответства на 2.7 дка,
закупени от арх. А..
Разположението на реалните части съгласно описанието им в нотариалните актове от
1943 г. (по дължината на цялата нива) е в противоречие с разположението на имот пл. №
1468, попълнен в неодобрения КПК през 1989 г. на осно.ие НА № 77/1983 г., по силата на
5
който С. И.ов А., наследник на арх. И. Н. А., продава 870 кв. м от имот пл. № ........, заемащи
цялата североизточна част на имота (ПРИЛОЖЕНИЕ 6).
Поради което вещото лице е приело, че е невъзможно да се определи границата
между двете реални части на нивата от 4.7 дка в м. ........ по описанието в нотариални актове
№ ..... и № 145 от 1943 г. Според описанието двете части граничат с път и с мера, т. е. цялата
нива е раздЕ. по дължина, което е напълно нецелесъобразно, като се има предвид формата
на целия имот.
Със Заповед № РД-50-09-94/29.03.1985 г. е одобрен ЗРП на м. „Гр. Б. - разширение",
спрямо който имот пл. № ........ е изцяло извън обхвата на регулацията (виж ПРИЛОЖЕНИЕ
4).
Парцел XXIII........ от кв. 159 е отреден съгласно ЧИЗРП, одобрено със Заповед № РД-
50-09- 243/02.06.1988 г. (ПРИЛОЖЕНИЕ 5). Парцелът съдържа 723 кв. м по цифров модел,
от които 580 кв. м са включени като основа от имот пл. № ........ и 143 кв. м се придават от
имот пл. № 425. Липсват данни за уреждане на сметките по регулация. Застроителеният
и регулационен план за дворищнорегулационните парцели притежава непосредствено
отчуждително действие под условие с прекратителен характер, тъй като за да станат
парцелните граници имотни, то следва да бъде приложен планът, т.е да са уредени
сметките по регулация. Приложими са нормите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 вр чл. 32, ал. 1, т. 5
ЗТСУ.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2011г. по т.д. № 3/2010г. на ОСГК на
ВКС е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ,
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове, се прекратява автоматично, без да е необходима провеждането на нарочна
административна процедура. Иначе казано след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4
правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота,
за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в
патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, а ако е създадена
съсобственост се прекратява. Следователно настоящият състав на съда приема, че РП от
1985 г. не е произвел своето отчуждително действие спрямо придаваемите части, тъй като не
се установява пълно и главно ад са уредени сметките по регулация между собствениците на
парцели, т.е. планът не е приложен в срока по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
По отношение на парцел/УПИ XXIII........ регулацията е приложена едва с
одобря.ето на кадастралната карта, в която за първи път е нанесен имот с КИ ....... в
съответствие с рег. линии на УПИ. В предходния неодобрен КП, както и в кадастралната
основа на РП няма попълнен имот за парцел XXIII ........ ОТ Кв. 159.
В КККР е нанесен само един имот с право на собственост на Б. Т. Б. и това е имот с
КИ ....... с площ 726 кв. м.
Имотът по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-И-К-А, който на терена е ограден и се владее от
ищцата, не е отразен като самостоятелен имот в КККР и в предхождащите го КП. Спрямо
6
КККР същият попада в два имота, а именно (виж ПРИЛОЖЕНИЕ 7): частта по букви А-Б-В-
Г-Д-Е-Ж-К-А с площ около 906 кв. м попада в имот с КИ ..............244.311, в който с право
на собственост е регистриран И. Х. Д. въз основа на нотариален акт, вписан в СВ с вх. рег.
№ .........../23.06.2008 г.; частта по букви Ж-И-К-Ж с площ около 74 кв. м попада в имот с КИ
.....................437, в който с право на собственост е регистриран И. Х. Д. въз основа на
документ: други, № 189, том V, рег. 6371 от 20.04.1984 г.
Воден от горното настоящият състав на съда приема, че предявеният иск е изцяло
неоснователен, тъй като ищецът не установи в условията на пълно и главно доказ.е фактите,
елемент от правопораждащия твърдяното право фактически състав. От анализа на
доказателствената съвкупност не може да се направи извод, че ищцата, респективно нейните
наследници, конституирани по реда на чл. 227 ГПК, са придобили твърдяното вещното
право на собственост въз основа на настъпило наследствено правоприемство по силата на
закона от Т. П. Б.; 1.1.) тъй като твърденият наследодател не е единствен собственик на
спорният недвижим имот; 1.2.) не се установява придобитата част от 2 000 кв.м. с № ....., том
шестнадесет, рег. № 3....., нот. дело № 2845/1943 г., да е обособена в самостоятелен обект на
правото, поради което същата е съставлявала идеална част от имот с пл. № ......... Съгласно
приложените разписни книги за собственици на имота са записани братята Т. и Л. П.и Б.и и
арх. И. Н. А.. Вещото лице е приема, че точното ситуиране на реалните части, закупени от
Т. и Л. П.и Б.и с НА № ...../1943 г. и от арх. И. Н. А. с НА № 145/1943 г., спрямо границите на
имот пл. № ........ е невъзможно. В наличните кадастрални планове и разписни книги на гр.
Б., създадени съответно преди 1955 г. и през 1984 г., няма попълнени самостоятелни
недвижими имоти в съответствие със закупените реални части от 2000 кв. м от Т. и Л. П.и
Б.и, респективно от 2700 кв. м., закупени от арх. И. Н. А.. Поради което не могат да бъдат
установено в условията на пълно и главно доказ.е точните границите на имота, който се
твърди, че е придобит от ищеца по силата на наследствено правоприемство.
От анализа на приобщената по делото комбинирана скица, (приложение 7) част от
приетото заключение по СТЕ, се установява, че оградената част, върху която ищецът твърди,
че упражнява фактическа власт, т.е. между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-К-А с площ около 906
кв. м, попадаща в имот с КИ ............, и частта по букви Ж-И-К-Ж с площ около 74 кв.,
попадаща в имот с КИ .....................437, изцяло не съответства на твърдяната в исковата
молба реалната част от 2000 кв.м., находяща се в югоизточната част на имот пл. № .........
Допълнително като собственик на имотите с идентификатор .....................437 и КИ ............
се легитимира трето за спора лице, а именно И. Х. Д., въз основа на нотариален акт, вписан
в СВ с вх. рег. № .........../23.06.2008 г., респективно н.а. № 189, том V, рег. 6371 от 20.04.1984
г.
Косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал.2 ГПК за законосъобразност върху
административни актове е допустим в случаите, когато такъв акт се противопоставя на
страна по делото, която не е била участник в административното производство по изда.ето и
обжал.ето му или неин правоприемник. В този смисъл виж Решение № 195 от 10.11.2016 г.
по гр.д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр.д. № 5615/2013 г.
7
на ВКС, І г.о. и Решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. Под
участници в производството по изда.е и обжал.е на административния акт законът има
предвид лицата, които са обвързани от административния акт или от постановеното съдебно
решение, когато същият е бил оспорен - страните по делото и техните правоприемници.
Съдът е длъжен да обсъди възраженията срещу реституцията като проведе инцидентен
съдебен контрол за законосъобразност на акта на реституцияпри спор за собственост между
лице с възстановени права по реда на ЗСПЗЗ и лице, което заявява собствени права върху
този имот, които не произтичат от земеделска реституция - Решение № 250 от 08.05.2014 г.
по гр. д. № 3215/2013 г. на ВКС, II г. о., Решение № 451/2012 г. по гр. д. № 3/2012 г. на ВКС,
IV г. о. Решение № 227 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3007/2015 г., I г. о. В настоящият
не е необходимо да се извършва контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, тъй като в условията
на пълно и главно доказ.е не се установи съществу.ето на твърдяното от ищеца право.
По отговорността за разноски:
Право на разноски имат ответниците, които са представили доказателства за сторени
разноски в размер на 600 лева, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правна квалификация чл.
124 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от Б. Т. Б., заместена по реда на чл. 227 ГПК от А.
А. М., ЕГН ********** и Т. А. М., ЕГН **********, срещу Р. И. А., ЕГН ............., и Е. С. А.,
ЕГН **********, за призна.е на установено, че ищците са придобили правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. Б., местност „........“ с
площ от 2 000 кв.м., представляващ придобита по наследство нива, закупена от Т. П. Б. и Л.
П. Б. с Нотариален акт за продажба № ....., том шестнадесет, рег. № 3....., нот. дело №
2845/1943 г., част от която е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри с
идентификатор № ..........., а останалата част попада в имота, нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри с идентификатор № .............
ОСЪЖДА, на осно.ие чл. 78, ал. 3 ГПК, А. А. М., ЕГН ********** и Т. А. М., ЕГН
**********, да заплатят на Р. И. А., ЕГН ............., и Е. С. А., ЕГН **********, сумата в
размер на 600 лева, представляваща сторените от ищците разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжал.е пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връч.е на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8