№ 41987
гр. София, 09.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110112481 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 ГПК.
Образувано е въз основа на Определение № 82/04.02.2025 г. на РС-Х., с
което производството по гр.д. № 1263/2024 г. по описа на РС-Х. е прекратено и
делото е изпратено по подсъдност на СРС.
С искова молба вх. № 10414/22.11.2024 г. по описа на РС-Х., подадена от
И. Я. К., е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на вземанията по ИЛ от 07.01.2013 г., изд. по ч.гр.д. № 6/2013 г.
на РС-Х., въз основа на които е образувано изп. дело № 20228750401253 по
описа на ЧСИ З. З. с район на действие ОС-Х..
Относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по
искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за
банков кредит, не са налице колебания в установена съдебна практика. В
определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч.т.д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. на
ВКС приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането
е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Липсва
неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото
новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по
отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното
основание и което е предмет на изпълнителното производство (вж.
Определение № 2481 от 21.08.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2819/2023 г., III г.о.,
ГК, както и цитираната съдебна практика по приложимостта на чл. 113 ГПК в
исковите производства по чл. 439 ГПК -Определение № 39 от 9.02.2022 г. по
гр. д. № 3242/2021 г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 50413 от 5.10.2022 г. по
ч.т.д. № 2100/2022 г., І т.о. на ВКС; Определение № 306 от 11.07.2022 г. по
ч.т.д. № 1362/2022 Г., І т.о. на ВКС).
Съгласно чл. 113 ГПК, иск на потребител може да се предяви по избор
на ищеца и по съда по неговия настоящ или постоянен адрес. Видно от
служебно извършена справка в НБДН ищецът има постоянен и настоящ адрес
в гр. Симеоновград, в който смисъл е упражнил правото си на изборна местна
подсъдност. Без значение е обстоятелството, че в настоящия случай, ищецът
1
по делото е лице което се легитимира, като наследник на кредитополучателя,
доколкото правата и задълженията, придобити въз основа на универсално
наследствено правоприемство, преминават в патримониума на наследника, в
обема в който са съществували за неговия наследодател (с изключение на
строго личните права)
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че местно
компетентен да разгледа спора е съдът, в района на който ищецът е избрал да
предяви исковете си, а именно – Районен съд-Х..
Налице е спор за подсъдност, който следва да бъде разрешен по реда на
чл. 122 ГПК от Софийски градски съд.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски градски съд по
гр.д. № 12481/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I г.о., 32 състав,
между Софийски районен съд и Районен съд – Х..
ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийски градски съд за произнасяне.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи за сведение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2