№ 46672
гр. София, 10.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110157207 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба от 23.09.2025 г. от Г. М. Г. чрез адв. М., в която се прави искане за
изменение на решение № 15551 от 15.08.2025 г. на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, в
частта за разноските, присъдени в полза на ищците Д. Т. В. и К. Т. Р. по исковете им по чл.
30 ЗН. Не претендира разноски в производството по чл. 248 от ГПК.
В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от Д. Т. В. и К. Т.
Р. чрез адв. Г., в който излага подробно доводи, че искането е неоснователно, тъй като
доказателства за платените разноски за адвокат по иска по чл. 30 ЗН са представени, а
възражението за тяхната прекомерност е неоснователно предвид фактическата и правна
сложност на делото, броя и продължителността на съдебните заседания и минимумите,
установени като ориентир в Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, в
приложимата към случая редакция.
При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото,
съдът намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските е
допустима, като депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок. Представен е
списък по чл. 80 от ГПК, независимо че той не е предпоставка за разглеждане на искането,
относимо към разноските на насрещната страна. Разгледана по същество, молбата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
В конкретния случай ищците са двама, като всеки от тях има право на разноски за
адвокат, независимо, че представителят им в процеса е един, като същевременно по делото
са представени доказателства (договор за правна защита и съдействие № 389 от 25.05.2023 г.
към списък с разноски, докладван в ОСЗ на 14.05.2025 г.), че сумата в размер на 3000 лева е
1
заплатена от двамата общо с основание „възнаграждение по иск с правно основание чл.
30 ЗН“, така както е посочено и в списъка по чл. 80 (л. 190), поради което възражението в
този смисъл е неоснователно.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е счел в
мотивите към решението си за неоснователно, а в настоящото производство не са изложени
доводи или ангажирани доказателства, при съобразяването на които съдът да ревизира
извода си.
Ето защо, искането за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в
полза на ищците следва да бъде оставено без уважение.
Искане за разноски в производството по чл. 248 от ГПК не е заявено и съдът не
дължи произнасяне по въпроса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с вх. № 309070 от 23.09.2025 г. от Г. М. Г. чрез
адв. М., за изменение на решение № 15551 от 15.08.2025 г. на СРС, III ГО, 87, постановено
по делото, в частта за разноските, присъдени в полза на ищците Д. Т. В. и К. Т. Р. по исковете
им по чл. 30 ЗН.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страната пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2