Р Е Ш Е Н И Е
№
27
гр. Русе, 22.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДИАН В.
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и
с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д.
№ 384 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Д.В.К. ***, чрез адв.Е.Н. ***, против Решение №
236 от 24.02.2020 год. на Районен съд гр. Русе,
постановено по АНД № 105/2020г. по описа на съда, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0001397 от 14.10.2019г.
на Началник ОО „АА“, гр.Русе. С НП на жалбоподателя е наложено, на основание
чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП, административно наказание “глоба” в
размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.3 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
В
жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон - касационни основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочат се доводи за недоказаност на нарушението. Счита, че съдът е приел
фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните доказателства. В
приложени по делото писмени бележки доразвива съображенията си.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно отмяна на наказателното постановление, в условията на евентуалност –
да бъде намалена наложената санкция на 500 лв., съобразно нормата на чл. 178
ал. 10 пр. 2 ЗДвП.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище. Междувременно в хода на касационното обжалване, са
настъпили законодателни промени, съгласно които правоприемник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Русе се явява Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе. Последната е конституирана като страна в настоящото
производство и е призована за съдебно заседание. Новоконституираният ответник
също не заявява становище по жалбата.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
С
Решение от 24.02.2020 год. на Районен
съд гр. Русе по АНД № 105/2020 г., съдебният състав е потвърдил НП № 38-0001397
от 14.10.2019г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе, с което на Д.К. *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева. Като
основание за налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл.
178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП. Деянието, за което е наказан нарушителя е
свързано с неизпълнение на задължението
му по чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.3 от Наредба№ Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТ – като председател на комисия от
технически специалисти във фирма „Данид 11“ ООД, участващ в извършване на преглед за проверка
на техническата изправност на ППС от категория М 1 марка „Фолсваген Пасат ТДИ“ с рег.№ ВТ 8521 КА, не
е въвел в Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на
ППС № 19719413 от 12.07.2019г. действителните данни за собственика на това ППС.
АНО е приел, че нарушението е извършено на 12.07.2019г., около 09.58 часа и се
състои във вписване в протокола като собственик Атанас Илиев Николов с ЕГН: **********,
вместо Атанас Илиев Николов с ЕГН: **********.
Нарушението било установено при
извършена проверка на 19.09.2019г. от длъжностно лице към ОО „АА“ - Русе в
контролно-технически пункт на фирма „Данид – 11“ ООД, намиращ се в гр.Русе, ул.“Потсдам“
№ 14.
Това деяние според актосъставителя
нарушавало разпоредбите на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.3 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС,
което дало основание за съставяне на АУАН. Началник ОО „АА“ -
Русе също приел, че е
налице описаното по-горе нарушение, липсват основания за отпадане на
административно-наказателната отговорност или
за приложение на чл.28 от ЗАНН и издал процесното НП. Възприел и
възпроизвел изцяло изложеното от фактическа страна в АУАН, както и направената
в акта квалификация на нарушението, като го е подвел под санкционната
разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП.
Русенският
районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за
законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната
инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че
деянието е безспорно установено и
доказано. Налице е нарушение на реда, въведен с Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, тъй като нарушителят,
в качеството му на председател на
комисия за извършване на периодични технически прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС, не е въвел в Протокол 19719413 от 12.07.2019г. за извършен периодичен преглед за техническа
изправност на ППС с рег.№ ВТ 8521 КА верни данни за собственика на превозното
средство. Освен това районният съд е коментирал и обстоятелството, че в
протокола за извършен технически преглед, приложен по делото, са налице данни
за наличие на данъчни задължения за посоченото МПС и именно с цел да се
отстрани тази пречка и да се продължи прегледа, жалбоподателят умишлено е въвел
различно ЕГН на собственика от действителното. Приел е, че правилно е издирена
и пролежана съответстващата на това нарушение санкционна норма. Въззивният съд
е изложил и съображения относно неприложимостта на разпоредбата на чл.28 от
ЗААН.
Решението
е неправилно.
Касационният състав не споделя доводите на районния
съд за правилното приложение на материалния закон в процесното НП и
по-конкретно за приложението на санкционната норма. Категорично от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл. 43 ал. 1 т. 4, предл. 3 от Наредба Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС, която вменява задължение на председателя на комисията от
технически лица да следи
за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от
страна на техническите специалисти, като въвежда в протокола (приложения № 9,
10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство, показанията
на километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното средство, за
лицето, представило ППС на преглед, и за номера на разрешението на техническия
пункт, и за члена на комисията и когато в свидетелството за регистрация на МПС
е отразено оборудването с уредба, която позволява работата на двигателя с ВНГ
или СПГ – вписва данните за лице, монтирало бутилката, марка, сериен номер, вид
гориво, номер на типово одобряване и година на производство на бутилката, в
този случай за позиция "лице, монтирало бутилката" се вписва номерът
на свидетелството за регистрация. В тази връзка съдът не споделя възраженията
на жалбоподателя, че нарушението е недоказано, тъй като актосъставителя не е
присъствал при извършване на прегледа. Изложените доводи, че данните за
собственика на автомобила всъщност не се въвеждат ръчно от председателя на
комисията, а става чрез сканиране на свидетелството за регистрация на МПС и при
това сканиране системата допускала грешки, са несъстоятелни. Законът вменява на
председателя на комисията задължението да следи за качествено и пълнообемно
провеждане на периодичните прегледи, като в това задължение е включено и въвеждането
в протокола на съответните данни за собственика на превозното средство, които
следва да се верни. По какъв начин ще стане това въвеждане е технически въпрос
и е обстоятелство, което е ирелевантно за съставомерността на нарушението.
Неотносими
към предмета на доказване са и фактите дали системата е допуснала да бъде
продължен техническия преглед, дори и след въвеждането на грешните данни за
собственика на превозното средство. Нарушението на разпоредбата на чл. 43 ал. 1
т. 4, предл. 3 от Наредбата е на формално извършване и изпълнителното деяние се
изразява в бездействие, в случая невъвеждане на правилните данни за собственика
на МПС.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че неправилно с цитираната Наредба №
Н-32/16.12.2011г. се вменявали на техническите служби, извършващи годишен
технически преглед на МПС да действат като органи по събиране на местен данък.
В случая с посочената разпоредба от Наредбата е вменено задължение за въвеждане
на определени данни, а не за администриране и събиране на местен данък.
При така изяснената
фактическа обстановка и правилно приложение на материалната норма, която е
нарушена, АНО неправилно е приложил съответната санкционна норма – тази по чл.
178а ал. 7 т. 1, предл. 1 ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1 500 лв. за
председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който
допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с
наредбата по чл. 147, ал. 1, или със съоръжения или
средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени с
наредбата по чл.
147, ал. 1. От съдържанието на последната разпоредба се установява, че тя
касае случаите, в които председателят на комисията допусне извършване на периодичен преглед в нарушение на
изискванията, определени с Наредбата. В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП
е посочено като елемент от изпълнителното деяние допустителството, т. е. никъде
не се твърди председателят на комисията да е "допуснал извършването на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал.
1". Поради това и неправилно жалбоподателя е санкциониран на основание
посочената норма.
Според настоящия състав, приложима
при така описаното нарушение би се явила нормата на чл.
178а, ал. 10, пр.2 ЗДвП, съгласно която: "За нарушения на изискванията
за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните
превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация,
за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба или с
имуществена санкция в размер 500 лв. " Предвид
изложеното, обжалваното решение следва да се отмени, а наказателно
постановление № 38-0001397 от 14.10.2019г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе да се
измени, като за извършеното от Д.К.
нарушение бъде наложено наказание глоба в размер 500лв. на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото жалбоподателят от издаване
на АУАН до настоящия момент е организирал защитата си само срещу нарушение по чл.
43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, с
изменение на НП неговото право на защита не е нарушено, тъй като фактите и
квалификацията им не търпят промяна; наказанието остава същото по вид, променя
се единствено размерът му, но в по-благоприятна за наказаното лице посока.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. ІІ-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
от 24.02.2020 г.,
постановено по АНД № 105/2020 г. по описа на Районен съд - Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
38-0001397 от 14.10.2019г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе, с което на Д.В.К. за нарушение на
чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1500 лева само в частта за наложеното наказание, като за същото нарушение, на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП, му определя административно
наказание „глоба“ в размер 500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.