№ 43668
гр. София, 21.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110110259 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ищецът Д. Г. Г. е поискал с молба, вх. № 321355/03.10.2025 г., подадена по
електронен път на 29.09.2025 г., изменение на решение № 13229 от 07.07.2025 г. по гр.д. №
10259/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските. Твърди, че съдът неправилно е уважил
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника, като е намалил разноските на ищеца за
адвокат от 1200 лв. на 910 лв. Поддържа, че делото не било фактически просто, като по него
били извършвани множество процесуални действия – разпит на свидетели, събиране на
писмени доказателства. Адвокатското дружество било регистрирано по ЗДДС. Моли за
изменение на решението и присъждане на пълния размер на адвокатския хонорар, съобразно
изхода на делото.
Ответниците етажни собственици в сграда с адрес: гр. *************, оспорват
молбата като неоснователна. Счита определения размер на разноските за адвокат от съда за
справедлив. Сочи, че пълномощниците не били упълномощени от адвокатско дружество,
така че било без значение дали последното е регистрирано по ЗДДС.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или
допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Представен е списък на
разноски по чл. 80 ГПК, поради което молбата на ищеца е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решението по делото съдът е присъдил разноски на ищеца за 2/3 част от
предявените искове, като разноските са 50 лв. държавна такса и 1200 лв. адвокатски
хонорар, от които съдът е признал за непрекомерни 910 лв.
При възрлажение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът прави преценка за фактическата и правна
1
съответност на спора с платения хонорар, като не може да присъди по-малко от минимума
по Наредба № 1/2004 г., но съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато
тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.
101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни,
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6700 лв. При
нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на
година за почивка за адвоката), това прави около 91 лв./час.
Делото е с невисока фактическа сложност и ниска правна. Съдът намира, че
консултацията на клиента и събирането на доказателства преди процеса е отнела 2 часа на
адвоката, 2 часа е отнело написване и депозиране на исковата молба, по 2 часа за подготовка
и участие в 3 съдебни заседания, общо 10 часа. Непрекомерният размер на адвокатския
2
хонорар е 10х91=910 лв., колкото е присъдил съдът.
Молбата следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 321355/03.10.2025 г., подадена по
електронен път на 29.09.2025 г., на Д. Г. Г. за изменение на решение № 13229 от 07.07.2025 г.
по гр.д. № 10259/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3