РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Перник, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20251720200862 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-1158-
000781, от 04.04.2025 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК
ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен
с 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на А.
Ю. Ц., с ЕГН **********, адрес *************, като жалбата е депозирана
чрез пълномощник -адв. М. М. А., САК, със съдебен адрес /адрес за
призоваване:*************, с което за следните вменени нарушения на
жалбоподателя са наложени следните наказания:за нарушение на чл.23, ал.1
от ЗДвП, му е било наложено на основание чл.179 ал.2 пр.второ от ЗДвП -
глоба в размер на 200лв и за нарушение на чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП; му е било
наложено на основание чл.175, ал. 1, т .5 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв. ,
лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.
В жалбата си А. Ю. Ц., депозирана против процесното наказателно
постановление, сочи че атакуваното Наказателното постановление е
незаконосъобразно и изготвено при допуснати съществени нарушения, както
на материалния, така и на процесуалния закон. Сочи се, че същото е
необосновано, защото вменява виновно поведение на жалбоподателя, без да е
извършил нарушението, като се твърди, че на практика изложената в
обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на
него НП фактическа обстановка, се основава единствено и само на
твърденията на другия участник в заявеното от него като настъпило ПТП, без
наказващият орган да е събрал каквито и да е било доказателства за проверка
1
на тези твърдения. Липсвали каквито и да е било констативни документи,
установяващи, удостоверяващи и доказващи както факта на настъпилото ПТП
/вкл. от гл.т на причинените материални щети по автомобилите, сочени като
участници в ПТП/, така и механизма на ПТП. Липсвало документирано
извършване на оглед на автомобилите; не е бил установен по надлежния ред и
със съответните документи вида, характера и размера на твърдените като
причинени вреди, с оглед преценката дали представляват „материална щета”,
нито дали същите са резултат /в причинно-следствена връзка/ със заявеното
произшествие. Нямало доказателства за наличието на някакви щети по двата,
сочени като участници в ПТП автомобила. С тези доводи се моли за отмяна на
атакуваното НП.
По делото са били проведени две съдебни заседания, с оглед
изясняване на предмета на делото, като са били събрани множество писмени и
гласни доказателства, в това число и посредством разпита на актосъставителя
– Б. С. А., към момента на съставяне на акта работех като инспектор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, и св. При съставяне на акта Г. Т. С., на
длъжност младши експерт в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник,
като са били приобщени допълнително и гласни показания чрез разпита на
другия участник в събитието- св. И. Б. И., като съдът е приобщил и множество
писмени доказателства по делото, в това число и постъпило ПИСМО с рег.
№17364/25.07.2025 г. от ОДМВР-Перник, в което приложено се изпраща копие
на цялата административна преписка, относима към АУАН серия
„GA”№731036/11.03.2025 г. и наказателно постановление №25-1158-
000781/04.04.2025 г., постъпило писмо с рег. №23508/2025 г. от ОДМВР-
Перник сектор Пътна Полиция, в което приложено изпращат за прилагане към
материалите по делото 5 бр. снимки от мястото на ПТП, документирано с
протокол № 2025-1028-50252-1/11.03.2025 г., относими към НП №25-1158-
000781/24.04.2025 г издадено против А. Ю. Ц. и постъпило писмо с рег.
№24846/06.10.2025 г. от Дирекция национална система 112, в което
информират за постъпило обаждане на телефон 112 на дата 06.03.2025 ч. в
12:07 часа от лице представило се като И. И., от телефон ********** във
връзка с настъпило ПТП в гр. Перник, кв. Проучване на бул. Юрий Гагарин, с
посока на движение от кв. Изток към кв. Проучване. Ведно в писмото е
изпратен и един брой CD, със звукозапис и електронни картони на инцидента,
приет по делото като ВД и възпроизведен в сз.
В последното по делото съдебно заседание жалбоподателят А. Ю. Ц.,
редовно призован, чрез адв. М. М. А.-САК, не се явява, явява се адв. А., с
пълномощно представено по делото.
Административнонаказващият орган Началник група в ОДМВР-
Перник, сектор „Пътна полиция“ - Перник, редовно призован, представител
не се явява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени
доказателства и служебно провери правилността на обжалвания акт намира за
установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
2
На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение GA№731036/11.03.2025 г, от св. С., като в същия
са посочени следните обстоятелства: че на 06.03.2025 г. в 12:05 часа, в
ГРПЕРНИК на кръстовището, на УЛ.СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ и
УЛ.ЮРИЙ ГАГАРИН като Водач на лек автомобил, БМВ X 3, *************,
БЪЛГАРИЯ при обстоятелства. ГРАД ПЕРНИК ПО УЛИЦА ЮРИЙ ГАГАРИН
С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ КВАРТАЛ ИЗТОК КЪМ КВАРТАЛ
ПРОУЧВАНЕ жалбоподателят УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ БМВ Х3, С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР *************, ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ,
КАТО НА КРЪСТОВИЩЕТО С УЛ СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ (ПАШОВ)
НЕ СЕ ДВИЖИ НА ТАКОВА РАЗСТОЯНИЕ ОТ ДВИЖЕЩИЯТ СЕ ПРЕД
НЕГО ЛЕК АВТОМОБИЛ РЕНО КЛИО С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
*************, КОЙТО НАМАЛЯВА СКОРОСТТА И РЕАЛИЗИРА ПТП С
НЕГО. СЛЕД КОЕТО НАПУСКА МЕСТОПРОИЗШЕСТИЕТО БЕЗ ДА СПРЕ
ДА УСТАНОВИ КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО, е извършил:
1. ВОДАЧЪТ НА ПЪТНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО НЕ СЕ ДВИЖИ НА
ТАКОВА РАЗСТОЯНИЕ ОТ ДВИЖЕЩОТО СЕ ПРЕД НЕГО ДРУГО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО,ЧЕ ДА МОЖЕ ДА ИЗБЕГНЕ УДРЯНЕ В
НЕГО.КОГАТО ТО НАМАЛИ СКОРОСТТА ИЛИ СПРЕ РЯЗКО.ПТП, с
което виновно е нарушил/а чл.23 ал. 1 от ЗДвП;
2. НЕ СПИРА И НЕ УСТАНОВЯВА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПТП., с което
виновно е нарушил/а чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП;. Следва да се посочи, че
както възразява и защитата на жалбоподателя, то относно датата и часа
на акта, са направени видим задрасквания и зачерквания с химикал, без
да е положен подпис за същите и са били поправени часа и датата на
деянието, като видно е, че актът е бил издаден на 11.3.2025 г., а е
дописано в с химикал, че ПТП-то е настъпило на 6.3.2025 г., около 12.05
ч, като за това възражение, съдът е събрал допълнително доказателства,
като е видно от разпита на св. С., че е работено по преписка във връзка
със сигнала и подадена молба от другия участник, и че на мястото на
произшествието, въпреки подадения сигнал на 112, не е бил изпратен
екип на полицията, а и видно и от възпроизведения сигнал на 112,
подаден от другия участник – св. И. Б. И., то на място не е дошла
полиция, а е било указано да се яви водачът в РУ и сам да подаде
заявление, което и последният е сторил, и впоследствие е бил издирен и
другият водач жалбоподателя, който сочи че в 12.28 ч се е върнал на
мястото, като е бил изискан и съставен също то 11.3.2025 г, по данни
само на И., протокол за ПТП, като са направени снимки на БМВ X 3,
*************, тоест на автомобила на жалбоподателя, като тези
доказателства са били изисквани едва в съдебната фаза на процеса.
Следва да се посочи, че видно от гласните доказателства по делото, се
установява, че актосъставителят не е очевидец на деянието, а акта е
съставил на база казаното от св. И., който твърди, че жалбоподателят, го
е ударил в задната част на автомобила му, на посоченото кръстовище / св.
Б. С. А.:“.....По случая мога да кажа следното: Аз съм поправил часа на
акта, защото е допусната техническа грешка в съставянето на акта в
таблета. Установих го при разпечатване, таблета го генерира
автоматично. В този вид с поправката го предявих на жалбоподателя и
той го подписа след това. Акта го съставихме със свидетеля Г. С. по
образувана преписка, която ни беше разпределена, не сме очевидци.
Съставен е по данни на другия участник в ПТП-то И. И.. Не сме
посещавали на място ПТП-то. То се е състояло в гр. Перник, на
кръстовището на ул.Юрий Гагарин и ул. Кирил и Методий между два
3
автомобила- Рено Клио и БМВ Х3. Сигнала на 112 го подава И. И. , като е
посочил, че другият участник е напуснал мястото на ПТП-то. Посочил
е, че има щети на неговия автомобил, нанесени на задната броня.
Запознах се с цялата преписка, преди да съставя акта. Аз съм изготвил
и справка за извършената проверка по преписката... Аз съм го съставил
протокола, след снемане на сведения от участниците. И. И. се е движел
преди А. Ю. Ц.. Рено Клио е първия автомобил. А. Ц. го застига и го удря
отзад в дясна част на бронята. Застига го преди самото кръстовище.
Първият автомобил е намалил на кръстовището, втория го е застигнал
и го е ударил. Не е спазил достатъчно дистанция вторият автомобил.
По данни на И. И., той спира и изчаква на място, а А. Ц. не спира, а
продължава движението си посока ул. Кирил и Методий без да спре на
място. А. Ц. го установих по дадените данни от И. И.. По- късно го
извикахме за съставяне на акта и предявяване на преписката. Имаше
възражения към момента на съставяне на акта, но само устни.
Потвърди за случката, но каза, че за някъде е бързал и затова не е
изчакал на място. Вписано е в акта, че се е върнал в 12.28 часа, не аз
мога да кажа дали това е вярно. Акта е съставен за неспазване на
дистанция и напускане на мястото на ПТП-то...Щетите по двата
автомобила ги установихме при оглед, като извикахме двамата водачи,
има и снимки направени. Часа на настъпване на процесното ПТП е
определен по позвъняването на телефон 112 от И. И..... Затова щетите
са дописани на ръка. Към датата и часа на нарушението, не мога да
кажа дали е имало ремонт на въпросното място. Неспазването на
дистанция го установихме по самия механизъм, обяснен ни от другия
водач. Г-н И. каза, че не е спрял внезапно, а просто е намалил на
кръстовището. Акта е съставен изцяло по сведения на другия водач
И...“ и свидетелят Г. Т. С.:“...Не мога да кажа много по случая, във
въпросния ден бях на дежурство в сектор „ПП“ гр. Перник, бях просто
извикана за свидетел по съставянето на акта. Инспектора, мисля че
прави някакви корекция...“, св. И.: „...Мина доста време, дата не си
спомням, за час мисля, че беше около 15 ч. с посока на движение центъра
от квартал Изток към центъра, по ул. Юрий Гагарин, на кръстовището
на кв.Пашов. Аз управлявах автомобил Рено Клио, с рег. №P K 8017 ВТ.
Спрях на кръстовището, светофара не работеше, аз спрях, за да
пропусна движещите се автомобили, които са с предимство и усетих
удар отзад. Обърнах се и видях БМВ Х3 с рег. №*************, като
реших, че той ще спре, но той не спря. Удари ме в задна дясна част. Там
се караше много бавно, имаше ремонт, незнам защо ме удари. След
удара реших, че той ще спре, но си даде газ и не ме отчете. Имаше
камера на общината, тя беше точно над нас и се вижда ситуацията. Аз
се обадих на телефон 112, казаха да изчакам пътна полиция да дойде,
от там ми се обади дежурния да отида да пусна молба и жалба. ..Съдът
предявява молба от И. Б. И. до Началника на сектор ПП на МВР-Перник,
находяща се на стр.10 от делото, за сверяване на свидетеля И. Б.
И....СВИДЕТЕЛЯТ И.: Да, това е молбата, която аз написах. След
известно време ми се обадиха, май не беше същия ден, че е намерено
лицето, да ходя да си взема протокол за ПТП. Щетите по моя
автомобил ги покри застрахователя. Нищо не ми покриха, но това е друг
въпрос. Не съм разговарял с другия водач, не го знам, даже не съм го
виждал,....“. Знам, че е БМВ Х3 с рег.№ *******, тъмно на цвят...“.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели, разпитани в с.з.,
като намира, че за обстоятелствата, за които същите са разпитани дават
правдиви, обективни и съответни данни, на останалия събран по делото
4
доказателствен материал, като се установява, че действително макар и да
е подаден сигнал на тел 112 от св. И., като сигнала е възпроизведен в с.з и
е посочено от свидетеля, че това е съдържанието на същия, на мястото на
произшествието не е дошъл екин па полицията, а е било указано на св. Да
се яви в полицията и да пусне молба, за случая, като само по негови
данни актосъставителят е съставил акта, както и протокола, и то няколко
дни по -късно, и са направени цитираните снимки. Съдържанието на
акта, и относно поправките на датата и часа са обяснени на какви
обстоятелства се дължат от актосъставителя и св. По акта, и се
установява, че действително поправките са направени на ръка и без
подпис на жалбоподателя, като същият е имал възражения и по
механизма на ПТП. Описаните в акта обстоятелства, дословно са били
възпроизведени в издаденото впоследствие НП. В СРОКА ПО ЧЛ.44
ЗАНН, не са постъпили допълнителни възражения. Действително както
възразява и защитата обвинението е лаконично, неясно, неточно и
недоказано, като тежестта на доказване на същото в
административнонаказателното производство е на АНО, а не на съда,
макар и съда с оглед задължението си да търси обектИ.ата истина по
делото, е събрал множество допълнителни гласни и писмени
доказателства по делото, за да изясни тези релевантни обстоятелства, и
макар и същите да са изяснени, то съдът не може да „дописва
обвинението“, а същото следва да е надлежно описана в акт и НП, за да
отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл. 57 ЗАНН, като в
този смисъл съдът намира основателни възраженията в жалбата, че не са
изяснени и описани обстоятелствата във връзка с обвинението и в
частност, вината и механизма на настъпване на ПТП-то, което нарушава
правото на защита на жалбоподателя и респ. наред и с горното води до
извод за незаконосъобразност на атакуваното НП.
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства по делото, както
и допълнително събраните по делото писмени и гласни такива, посредством
разпита на горепосочените свидетели.
От правна страна:
Съдът намира, че първо следва да посочи, че както акта, така и НП са
издадени от компетентни лица, в рамките и кръга на техните правомощия и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Извън това обаче, Съдът констатира, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство е допуснато
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, водещо до
отмяната на НП, като отделно от това нарушенията останаха и недоказани,
като съображенията освен изложените вече дотук са и следните: При
извършване на служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки и
доводите в жалбата, допълнени от жалбоподателя и неговия процесуален
представител в проведените по делото съдебни заседания и събрания
допълнително доказателствен материал, то фактическата обстановка във
връзка с ПТТ-то остана ненадлежно описана и необследвана от АНО, като
съдът с оглед допълнителни процесуални усилия, установи горепосочените
факти, относно инцидента, а именно полицейски служители, макар е да е бил
подаден от единият от участниците в ПТП-То сигнал, не са пристигнали на
място, да установят щетите по автомобила на св. И., и да обследват
обстоятелствата, при които се твърди да е настъпило ПТП-то, още повече, че
самият св. И., сочи че е имало ремонт в участъка, по това време и то точно на
кръстовището, където е намалил и спрял, за да пропусне другите участници и
5
неговият автомобил, е бил ударен отзад от процесното БМВ, управлявано от
жалбоподателя и последният е продължил пътя си, като на И. е било указано
не да остане на място, а да отиде в полицията, да подаде молба по случая,
което е последният е сторил, и едва няколко дни след това на 11.3.2025 г., е
бил съставен протокола за ПТП-то, приет по делото, и съставен, както той,
така и акта по данни на И., тоест само на единият участник в произшествието,
като са били направени снимки на автомобила на жалбоподателя, но щетите,
материалните такива, не са описани нито в акта, нито в НП, при положение че
това има отношение и за приложимостта на съответната хипотеза на чл.123
ЗДВП, където се предвижда и отделна точка, при настъпване на материални
щети, като този въпрос не е обследван или по-точно не е описан, нито в акта,
нито в НП, където по реда на чл.52 ЗАНН, АНО, чиято доказателствена тежест
е да докаже обвинението е следвало да съобрази и тези събрани доказателства
в преписката, и да ги опише, в НП, за да се установи както възразява и
защитата цялостно фактическата обстановка, кои са участниците, какъв е
механизмът на ПТП-то, какви щети са настъпили от същото, каква е била
пътната обстановка, имало ли е ремонт в участъка, каква е била настилката, с
каква скорост са се движели участниците, като вземе становище и от двамата
участници в ПТПто, като видно от данните по делото, то полицията не е
отишла на мястото на инцидента, а изцяло е кредитира тезата само на единия
участник в произшествието, което безспорно е оказало влияние, както
основателно се възразява на правото на защита на жалбоподателя, както и на
неизясняване в пълната на фактическата обстановка по делото, именно като в
тази ситуация съответните контролни органи сами са се поставили, като не са
изпратили на място екип да обследва фактическата обстановка, а дни след
това се е правило опит същата да бъде възпроизведена и то при вземане на
тезата само на едната страна в конфликтната ситуация.
Съдът намира, че е налице неяснота досежно, при каква пътна
обстановка са реализирани твърдяните нарушени. Налице е непълно и
неточно описание на всички обстоятелства, при които се твърди да са
извършени нарушенията, като дори основополагащи елементи от обвинението
в разрез с разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, са били нарушени, като е
поправян на ръка датата и часа на твърдяното деяние и то без положен подпис
при поправката на жалбоподателя, което също рефлектира на правото му на
защита и се явява и нарушение от категорията на съществените такива -дата и
час на деянието. Както от АУАН, така и от НП не става ясно, какви действия са
извършили двамата водачи - участници в ПТП и в какво се изразява виновното
поведение на жалбоподателя и дали само същият е имал виновно поведение,
или е имало такова и от страна на другия водач / напр. дали същият не е спрял
рязко, или е имало препятствие, като участъкът е бил в ремонт, обстоятелства,
които са съставомерни особено по първото нарушение по чл .23 от ЗДВП и
които не са били обседвани/. Липсва яснота, каква е била пътната обстановка,
какво е било поведението на другия участник в ПТП и напълно правилно ли е
било то. Последното съдът счита за важно, тъй като намира за недопустимо
някой да черпи права от собственото си виновно поведение, дори и да е
налице съпричиняване на резултата от друго лице.
В конкретният случай това е особено съществено, предвид
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП / обвинението по пункт 1 от НП/, която
сочи, че –„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“
6
/акт. Редакция към датата на нарушението/. В случая само бланкетно е
посочена диспозицията на разпоредбата в акта, като фактическият състав,
който я правопоражда въобще не е бил обследван, което пряко влияе на
правото на защита на лицето, спрямо което е предявено това административно
нарушение. В този смисъл следва да се посочи, че макар и съдът да е положил
надлежни процесуални усилия и да е приел множество, гласни и писмени
доказателства, за да изясни фактическата обстановка по делото, то това е
следвало да стори АНО, като обвинението с всички съставомерни признаци е
следвало да присъства в акта и НП, и не може да се доразвива и установява в
съдебна фаза на процеса, предвид и формлания характер на производството,
както и факта, че АНО е този, който носи тежестта да докаже обвинението.
В хода на администартивнонаказателното производство не е
изследван въпроса, къде точно спрямо нарушителя се е намирал лекият
автомобил „Рено Клио“ и в каква посока е възнамерявал да продължи
движението си. Това е било наложително, с оглед цитираната по-горе хипотеза
за удара и настъпването му.
Поради изложеното обвинението по пункт едно, се явява недоказано,
като освен това същото е и в разрез с разпоредбите на чл.42 и 57 от ЗАНН,
като констатираните пороци и нарушения на материалния и процесуалния
закон, засягат и обвинението по пункт втори от НП, а именно, вмененото
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДВП, като съгласно цитираната разпоредба- „
Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен: т.1. без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието; като първо
освен пороците при установяване на настъпването на самото ПТП, то не става
ясно, дали водачът е разбрал за настъпването му, като е налице възражение в
тази насока, което АНО не е оборил, на следващо място, не е описано каква
„опасност за движението на пътя евентуално е създал“, а оттам и
евентуалното установяване на последиците, при положение че в акта и НП,
относно това нарушение е посочено бланкетно че –„...РЕАЛИЗИРА ПТП С
НЕГО. СЛЕД КОЕТО НАПУСКА МЕСТОПРОИЗШЕСТИЕТО БЕЗ ДА СПРЕ
ДА УСТАНОВИ КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО.., тоест почти
бланкетно и фрагментарно е посочена диспозицията на цитираната
разпоредба, още повече че впоследствие в хода на съдебното следствие се
установява, че са настъпили щети и по двете МПС-та и същите не са били
обследвани, а това би касаело евентуално и други хипотеза на чл.123 ЗДВП, а
именно т.3 – когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди:а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието,
като и това обвинение по пункт 2 от НП, страда от вече констатираните
пороци относно цялото НП, и води до цялостна незаконосъобразност на
същото.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът
счита, че наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да издаде наказателно
постановление, да провери законосъобразността на АУАН и да прецени
направените възражения и събраните доказателства, като при необходимост
извърши разследване. Съдът счита, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление АНО е взел предвид само констатираното от
единият участник в ПТП-то, възпроизведено лаконично от актосъставителя в
акта, а оттам впоследствие и в издаденото на база същия НП. АУАН е издаден
7
само въз основата на версията на единият участник в произшествието, като са
били обследвани основните съставомерни признаци и на двете вменени
административни обвинения в акта и НП, и последните са издадени при
неизяснена фактическа обстановка относно настъпването на произшествието
и причините за това.
При тези обстоятелства, съдът счита, че наказващият орган не е
извършил разследване, а е издал НП, единствено и само въз основа на
констатациите в АУАН.
Следва само в допълнение да се посочи, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени
по делото.
Само в допълнение следва да се посочи, че производството е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се установи
налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да-същото извършено ли е от посоченото в акта
лице и извършено ли е виновно, предпоставките са абсолютни, като тежестта
на доказване лежи върху административно наказващия орган и следва да се
има в предвид че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, доказателствената сила на
констатациите в акта са налице до доказване на обратното.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство.
Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и
законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на
последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно
наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид, който по
силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/конкретно касаещи ЗДвП/ е с
меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 42 от ЗАНН. Съобразно ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ§ 6. По
смисъла на този закон: т. 30."Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, като
видно от цитираните по-гору пропуски при издаванета на акта и НП, не са
били изпълнение от АНО.
8
Тези недостатъци в тяхната съвкупност, допуснати първо в акта, и
привнесени оттам и в наказателното постановление нарушават правото на
защита на жалбоподателя, тъй като ограничават възможността му да узнае
всички факти, на които се гради обвинението срещу него, а оттук и адекватно
да организира защитата си, освен че НП се явява издадено в разрез с
материалния закон и при нарушение на процесуалните правила.
В контекста на събраните доказателства, наказателното
постановление се явява и необосновано.
Изложеното мотивира заключение, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение не е доказано по несъмнен начин, което има за
последица отмяна. на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован,
издаден в нарушение на закона.
Предвид изложеното процесното НП се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Разноски
Предвид изхода на делото, основание за присъждане на направените
от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат в размер
на 700 лева, за което е представен и договор за правна защита и съдействие за
заплащането им реално в брой, който следва да се понесат от АНО и списък
стр 80 от делото.
По делото жалбоподателят епретендирал присъждане на разноски,
като предвид изхода на спора такива му се дължат и същият е ангажирал
доказателства за реално сторени разноски за адвокатски хонорар, видно от
договор за правна защита и съдействия за сумато от 700 лв.
Жалбоподателят от своя страна е доказал направени разноски за
възнаграждение на адвокат в производството в размер 600 лева и
пълномощникът му е поискал присъждането им / видно от списък за разноски
и представени писмени доказателства към същия, се доказва, че разноските са
били сторени- стр.81 от делото/.. Същото е над минималния размер
предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал. 1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на
адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал
наказателното постановление, но по съразмерност, намалено с пропорцията, с
която е намален и размера на наложеното наказание, а именно 700 лв, като
предвид обстоятелството, че се касае за две вменени нарушения и
проведените с- две такива, съдът намира, че не следва да намалява същото до
предвидения в закона минимум.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-1158-000781,
от 04.04.2025 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на А. Ю. Ц., с
ЕГН **********, адрес *************, като жалбата е депозирана чрез
пълномощник -адв. М. М. А., САК, със съдебен адрес /адрес за
призоваване:*************, за следните вменени нарушения на
жалбоподателя са наложени следните наказания:за нарушение на чл.23, ал.1
от ЗДвП, му е било наложено на основание чл.179 ал.2 пр.второ от ЗДвП -
глоба в размер на 200лв и за нарушение на чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП; му е било
наложено на основание чл.175, ал. 1, т .5 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв.,
лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Перник да заплати на А. Ю. Ц., с ЕГН **********, адрес
*************, съдебни разноски в размер на 700 / петстотин/ лева
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10