Решение по дело №1462/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260066
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20205500501462
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260066                                          20.10.2020 г.                         ***

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,      ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa двадесет и девети септември                      две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                  

                                                                    ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело №         1462 по описа за 2020 година.

         

Производството е образувано по въззивна жалба от „Т.и К.“ АД, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Д., чрез адв.А.С. против Решение № 502 от 04.05.2020г., постановено по гр.д.№ 1137/2018г. по описа на РС – Стара Загора, с което се отхвърлят като неоснователни предявените от „Т.и К.“ АД, ***, като управител и законен представител на собствениците на отделни обекти в сградата „Е.П.“ с идентификатор 69345.6.223.2 – етажна собственост, находяща се в курортен комплекс П., курортно ядро М., искове по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на Р.М.И., британски гражданин, да заплати на останалите собственици на отделни обекти в същата сграда – етажна собственост, представлявани от управителя „Т.и К.“ АД, сумата от 340 лева за главница от неплатена в срок до 31.01.2016 г. вноска за управление и поддържане на общите части на сградата за 2015 г. по т. 2 от решение на общото й събрание от 28.10.2015 г., със 71.92 лева мораторна лихва от 01.02.2016 г. до 01.03.2018 г., сумата от 1090.69 лева за главница от неплатена в срок до 31.01.2016 г. вноска за 2015 г. за ремонт на общите части на същата сграда по т. 3 от решение на общото й събрание от 28.10.2015 г., с 230.72 лева мораторна лихва от 01.02.2016 г. до 01.03.2018 г., сумата от 301.70 лева за главница от неплатена в срок до 31.12.2016 г. вноска за 2016 г. за фонд „Функциониране на сградата без ползване“ по т. 2 от решение на общото й събрание от 26.10.2016 г., с 35.69 лева мораторна лихва от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г.,  сумата от 2284.87 лева за главница от неплатена в срок до 31.12.2016 г. вноска за 2016 г. за фонд „Ремонт и обновление на сградата“ по т. 3 от решение на общото й събрание от 26.10.2016 г., с 270.28 лева мораторна лихва от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г., сумата от 164.73 лева за главница от неплатена в срок до 31.12.2017 г. вноска за 2017 г. за фонд „Функциониране на сградата без ползване“ по т. 2 от решение на общото й събрание от 18.10.2017 г., с 2.75 лева мораторна лихва от 01.01.2018 г. до 01.03.2018 г., сумата от 2717.75 лева за главница от неплатена в срок до 31.12.2017 г. вноска за 2017 г. за фонд „Ремонт и обновление на сградата“ по т. 3 от решение на общото й събрание от 18.10.2017 г., с 45.39 лева мораторна лихва от 01.01.2018 г. до 01.03.2018 г., и законна лихва върху главниците от 02.03.2018 г. до изплащането им, както и сторените по делото разноски.

                                                                                             

Въззивникът обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд, като счита, че е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на действащите процесуални правила и поради неправилно приложение на относимата към спора правна уредба. Излага подробни съображения в тази насока. Моли  съдът да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и реши спора по същество като уважи изцяло предявените искове. Претендира за разноски.

 

Въззиваемият Р.М.И., призован по реда на чл. 40, ал.2 ГПК не е подал писмен отговор на жалбата.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Ищецът „Т.и К.“ АД, като управител и законен представител на собствениците на отделни обекти в сградата „Е.П.“ – етажна собственост, твърди в искова молба, че с протокол от 28.10.2015 г., Общото събрание на етажната собственост (ОСЕС) на жилищна сграда с обекти за стопанска дейност „Е.П.“, к.к.П., приело следните решения: по т. 2: - на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС - 2.1. Приема прогнозен бюджет на етажната собственост за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2016 г., съобразно Вариант Б - Консервиране на сградата без ползване, неразделна част от протокола, 2.2. Приема парични вноски за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата, съобразно приетия бюджет, в размер на 340 лева годишно или 174 евро от всеки собственик/ползвател/обитател, респективно 28.33 лева или 14.50 евро месечно и срок за внасяне - до 31.01.2016 г., по т. 3: - на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, б."а", предл.1 и чл. 48, ал. 3 от ЗЕУС - 3.1. Взема решение за определяне от управителя на разходите за извършване на необходими ремонти на общите части на сградата след събиране на три оферти и разпределяне на най-ниската цена между собствениците, съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата - в размер на 377.40 лева за 1 % ид.ч. - съобразно приложена към протокола справка и оферта, и определя срок за внасяне - до 30.11.2015 г. Протоколът бил обявен по реда на чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от ЗУЕС - на видно място на входа на сградата и на известните на управителя електронни пощи на собствениците, на 03.11.2015 г. Решенията по същия не били оспорени по реда на чл. 16, ал. 9 или чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, поради което били влезли в сила след изтичане на предвидения в закона 1-месечен срок или на 04.12.2015 г. С протокол от 26.10.2016 г., ОСЕС на жилищна сграда с обекти за стопанска дейност „Е.П.“, к.к. П., приело следните решения: по т. 2: - на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. 48, ал. 8, вр. § 1, т. 13 от ЗУЕС - 2.1. Учредява фонд: „Функциониране на сградата без ползване“, 2.2. Определя парични вноски от всеки собственик в същия фонд в размер на 53.38 евро на 1 % притежавани ид.ч. от общите части на сградата годишно - в общ размер, съобразно приложена към протокола таблица или 4,45 евро за 1 % ид.ч. месечно, 2.3. Определя срок за внасяне: до 31.12.2016 г.; по т. 3: - на основание чл. 11, ал. 1, т. 7, вр. чл. 48, ал. 3 и чл. 50 от ЗУЕС - 3.1 Учредява фонд „Ремонт и обновление на сградата", 3.2. Определя парични вноски от всеки собственик в същия фонд, в размер на 404.23 евро на 1 % притежавани ид.ч. от общите части на сградата годишно - за всеки собственик в общ размер, съобразно приложена към протокола таблица, или 33.69 евро за 1 % ид.ч. месечно, 3.3. Определя срок за внасяне на вноските: до 31.12.2016 г. Протоколът бил обявен по реда на чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от ЗУЕС - на видно място на входа на сградата и на известните на управителя електронни пощи на собствениците, на 02.11.2016 г. Решенията по същия не били оспорени по реда на чл. 16, ал. 9 или чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което влезли в сила след изтичане на предвидения в закона 1-месечен срок или на 03.12.2016 г. С протокол от 18.10.2017 г., ОСЕС на жилищна сграда с обекти за стопанска дейност „Е.П.“, к.к.П., приело следните решения: по т. 2: - на основание чл. 11, т. 4 и т. 5, чл. 48, ал. 8, вр. с 61, т. 13 от ЗУЕС - 2.1. Годишен бюджет за фонд „Функциониране на сградата без ползване“ в размер на 5700 лева годишно, равняващи се на 2914.36 евро годишно или 29.14 евро за 1 % притежавани ид.ч. от общите части на сградата годишно, респективно - 2.43 евро за 1 % ид.ч. месечно, 2.2.Определя парични вноски от всеки собственик в същия фонд - пропорционално на притежаваните идеални части от общите части на сградата - съобразно приложена към протокола таблица, 2.3. Определя срок за внасяне на вноските: до 31.12.2017 г.; по т. 3: - на основание чл. 11, ал. 1, т. 7, вр. чл. 48, ал. 3 и чл. 50 от ЗУЕС, 3.1. Годишен бюджет за фонд „Ремонт и обновление на сградата" в размер на 94039.75 лева, равняващи се на 48081.76 евро или 480.82 евро за 1 % притежавани ид.ч. от общите части на сградата годишно, респективно – 40.07 евро за 1 % ид.ч. месечно, 3.2. Определя парични вноски от всеки собственик в същия фонд - пропорционално на притежаваните идеални части от общите части на сградата - съобразно приложена към протокола таблица, 3.3. Определя срок за внасяне на вноските: до 31.12.2017 г. Протоколът бил обявен по реда на чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от ЗУЕС - на видно място на входа на сградата и на известните на управителя електронни пощи на собствениците, на 24.10.2017 г. Решенията по същия не били оспорени по реда на чл. 16, ал. 9 или чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което влезли в сила след изтичане на предвидения в закона 1-месечен срок или на 25.11.2017 г. Ответникът бил собственик апартамент № 17, с идентификатор № 69345.6.223.2.24, с площ от 46,38 кв.м, ведно с 2.89 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 13,91 кв.м, находящ се на 2-ри жилищен етаж в жилищна сграда с обекти за стопанска дейност „Е.П." с идентификатор № 69345.6.223.2,          построена в поземлен имот с идентификатор № 69345.6.223 по кадастралната карта на гр. Смолян, с площ от 1001 кв.м, който имот образувал УПИ 6-223 – Курортна дейност, находящ се в кв. 1, по плана на к.к. П., курортно ядро „М." и бил идентичен с имот № 006223 в землището на с. Стойките, образуващ УПИ І-220 – Ловен дом, в кв. 1 по предходния план на к.к.П., и с имот № 006220, находящ се в м. Ардашлъ, землище на с. Стойките - по силата на н.а. № 1984/2008. Ответникът бил гражданин на В., роден на *** г. в Л.. Регистриран бил в Регистър „Булстат" като собственик на недвижим имот на 17.07.2008 г. с постоянен адрес в България: ***, сграда „Е.П.", ет. 2, ап. 17. В качеството си на собственик на обект от сграда в режим на етажна собственост, на горепосочените влезли в сила решения на Общото събрание, ответникът дължал на ЕС сумата от общо 6899.74 лева, представляваща, както следва: 1. сумата от 340 лева, представляваща левовата равностойност на 174 евро по курса на БНБ - неплатено в срок парично задължение за вноска за управление и поддръжка на общите части за 2015 г. за един собственик/ползвател/обитател - по решение по т. 2 от протокол от 28.10.2015 г. на ОСЕС на „Е.П." к.к. П., влязло в сила на 22.10.2015 г.; 2. сумата от 1090.69 лева, представляваща левовата равностойност на 557.66 евро по курса на БНБ - неплатено в срок парично задължение за вноска за ремонт на общите части за 2015 г., съобразно притежаваните от ответника 2,89 % идеални части от обиците части на сградата - по решение по т. 3 от протокол от 28.10.2015 г. на ОСЕС на „Е.П." к.к. П., влязло в сила на 22.10.2015 г.; 3. сумата от 301.70 лева, представляваща левовата равностойност на 154.26 евро по курса на БНБ - неплатено в срок парично задължение за вноска за фонд „Функциониране на сградата без ползване" за 2016 г., съобразно притежаваните от ответника 2,89 % идеални части от общите части на сградата - по решение по т. 2 от протокол от 26.10.2016 г. на ОСЕС на „Е.П." к.к. П., влязло в сила на 03.12.2016 г.; 4. сумата от 2284.87 лева, представляваща левовата равностойност на 1168.24 евро по курса на БНБ - неплатено в срок парично задължение за вноска за фонд „Ремонт и обновление на сградата" за 2016 г., съобразно притежаваните от ответника 2,89 % идеални части от общите части на сградата - по решение по т. 3 от протокол от 26.10.2016 г. на ОСЕС на „Е.П." к.к. П., влязло в сила на 03.12.2016 г.; 5. сумата от 164.73 лева, представляваща левовата равностойност на 84.23 евро по курса на БНБ - неплатено в срок парично задължение за вноска за фонд „Функциониране на сградата без ползване" за 2017 г., съобразно притежаваните от ответника 2,89 % идеални части от общите части на сградата - по решение по т. 2 от протокол от 18.10.2017 г. на ОСЕС на „Е.П." к.к. П., влязло в сила на 25.11.2017 г.; 6. сумата от 2717.75 лева, представляваща левовата равностойност на 1389.56 евро по курса на БНБ - неплатено в срок парично задължение за вноска за фонд „Ремонт и обновление на сградата“ за 2017 г., съобразно притежаваните от ответника 2,89 % идеални части от общите части на сградата - по решение по т. 3 от протокол от 18.10.2017 г. на ОСЕС на „Е.П.“ к.к. П., влязло в сила на 25.11.2017 г. Сумите не били внесени и до настоящия момент, въпреки многократните писма и уведомления. Поради горното и на основание чл. 86 ЗЗД за ответника възниквало и задължение за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва върху всяка от дължимите суми, считано от датата, следваща последния ден от срока за плащане, съобразно решението на ОСЕС до датата на изготвяне на настоящата искова молба, в общо размер на 656.75 лева, както следва: 1. върху сумата от 340 лева, дължима по решение по т. 2 от протокол от 28.10.2015 г. на ОСЕС на „Е.П." к.к. П., в срок до 31.01.2016 г. - за периода от 01.02.2016 г. до 01.03.2018 г. - в размер на 71.92 лева; 2. върху сумата от 1090.69 лева, дължима по решение по т. 3 от протокол от 28.10.2015 г. на ОСЕС на „Е.П.“ к.к. П., в срок до 31.01.2016 г. - за периода от 01.02.2016 г. до 01.03.2018 г. - в размер на 230.72 лева; 3. върху сумата от 301.70 лева, дължима по решение по т. 2 от протокол от 26.10.2016 г. на ОСЕС на „Е.П.“ к.к. П., в срок до 31.12.2016 г. - за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г. - в размер на 35.69 лева; 4. върху сумата от 2284.87 лева, дължима по решение по т. 3 от протокол от 26.10.2016 г. на ОСЕС на „Е.П.“ к.к. П., в срок до 31.12.2016 г. - за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г. - в размер на 270.28 лева; 5. върху сумата от 164.73 лева, дължима по решение по т. 2 от протокол от 18.10.2017 г. на ОСЕС на „Е.П." к.к. П., в срок до 31.12.2017 г. - за периода от 01.01.2018 г. до 01.03.2018 г. - в размер на 2.75 лева; 6.   върху сумата от 2717.75 лева, дължима по решение по т. 3 от протокол от 18.10.2017 г. на ОСЕС на „Е.П.“ к.к. П., в срок до 31.12.2017 г. - за периода от 01.01.2018 г. до 01.03.2018 г. - в размер на 45.39 лева. Претендира да се осъди ответника да заплати на ищеца общо 6899.74 лева за главници от неизпълнени задължения по влезлите в сила протоколни решения от 28.10.2015 г., от 26.10.2016 г. и от 18.10.2017 г. на общото събрание на етажната собственост, с общо 656.75 лева мораторни лихви от датата, определена в тези решения за плащането на тези главници, до 01.03.2018 г., и законна лихва върху тези главници от 02.03.2018 г. до изплащането им.

 

Ответникът Р.М.И., с връчени книжа по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно връчване в държавите – членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание, редовно призован при условията на чл. 40, ал. 2, изр. 1 ГПК, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

 

          Старозагорският районен съд е приел, че е международно компетентен да разгледа предявените искове, като попадащи в материалното приложно поле на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а макар и ответникът да има местоживеене в друга държава – членка към момента на предявяването им, те са предявени срещу него в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сграда – етажна собственост, находяща се в Република България (чл. 5, §6 от същия  Регламент (ЕО) № 44/2001).

 

          Районният съд е приел за безспорно по делото, че ответникът е британски гражданин с обичайно местопребиваване в Обединеното Кралство, Англия и че с представения н.а. № 180/107.2008 г., същият е закупил чрез пълномощник от ищеца и станал на това основание собственик на самостоятелен обект - апартамент № 17, със застроена площ 46.38 кв.м, заедно с 2.89 % идеални части от общите части на жилищната сграда с обекти за стопанска дейност „Е.П.“ – етажна собственост, построена в поземлен имот с идентификатор 69345.6.223 по кадастралната карта на с. Стойките, находящ се в к.к. П., курортно ядро М.. Никой от собствениците на тази сграда не ползва обектите си в нея от въвеждането й в експлоатация 25.04.2007 г. до момента.

          За да отхвърли предявените от ищеца искове изцяло районният съд е приел, че исковете по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за осъждането на ответника да изпълни взетите на всяко от процесните общи събрания на 28.10.2015 г., на 26.10.2016 г. и на 18.10.2017 г. решения за изплащане на посочените в тях парични задължения, така и исковете му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторни лихви за забава в плащането им, се явяват неоснователни, защото от самото съдържание на протоколите за тези събрания е видна липсата на валидност и стабилизиране/влизане в сила на същите решения по смисъла на чл. 16 и чл. 17 ЗУЕС, а именно въз основа на тях се претендира с исковата молба възникването на процесните парични задължения на ответника, за плащане на посочените в тях искови суми, а за валидността на придобивното основание съдът следи служебно. Позовал се е на съдебна практика - Р 384-2011-I г.о. Приел е, че въпреки, че неспазването на различните законови правила за свикване и провеждане на общото събрание и вземане на решенията му, не е равностойно, а законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, това е само защото тази преценка законодателят е оставил на съда в рамките на съдебното производство  - Р 39-2013-I г.о. В случая при вземане на процесните решения, на които ищецът е основал исковете си, не само не са спазени императивни правни норми на ЗУЕС за свикването, провеждането, съставянето на протоколите и оповестяването им, но и самите решения противоречат на императивни правни норми, което води до нищожността им -в този смисъл Р 54-2015-I г.о.  

 

          В мотивите на решението си районният съд подробно е изложил съображения, за нарушения на императивните норми на чл. 13, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 12, ал. 6, изр. 2 ЗУЕС. Приел е също, че в протокола за проведенотото на 28.10.2015г. ОСЕС е вписано, че са представени пълномощни, които не са приложени към този протокол, в нарушение на нормата на чл. 14, ал.3 и ал. 5 ЗУЕС. Поради това съдът е приел, че не е било налице валидно упълномощаване от тези собственици на представителите в това общо събрание. Установил е нарушения при посочване на идеалните части в съсобственоста по отношение на участвалите и гласували собственици с пълномощни. Констатирал е противоречие на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Приел е  че не е започнал да тече срокът за обжалването на вписаните в протокола за ОС ЕС от 28.10.2015г. решения, поради нередовното им разгласяване на съсобствениците в нарушение на нормата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС (в действащата му към тази дата редакция от ДВ, бр. 57/2011 г.), както и  че само когато се стабилизират поради неоспорването им пред съд в срок или ако оспорването бъде отхвърлено, решенията на общото събрание на собствениците на отделни обекти в етажната собственост стават задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо дали е участвал при приемането им и дали е дал съгласие за същите, а случаят не такъв за тези решения.Същите съображения са изложени и по отношение на решенията на общото събрание на 26.10.2016 г. и на 18.10.2017г.

          Въз основа на събраните по делото пред първата и настоящата инстанция писмени доказателства, въззивната инстанция намира за установена следната фактическа обстановка:

          Безспорно е установено, че ответникът е британски гражданин с обичайно местопребиваване в Обединеното Кралство, Англия. С н.а. № 180/107.2008 г., ответникът е придобил собствеността върху самостоятелен обект - апартамент № 17, със застроена площ 46.38 кв.м, заедно с 2.89 % идеални части от общите части на жилищната сграда с обекти за стопанска дейност „Е.П.“ – етажна собственост, построена в поземлен имот с идентификатор 69345.6.223 по кадастралната карта на с. Стойките, находящ се в к.к. П., курортно ядро М..

 

Съгласно отразеното в протокол от 28.10.2015 г., Общото събрание на етажната собственост (ОСЕС) на жилищна сграда, с обекти за стопанска дейност „Е.П.“, к.к.П., е приело следните решения: по т. 2: - на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС: 2.1. Прогнозен бюджет на етажната собственост за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2016 г., съобразно Вариант Б - Консервиране на сградата без ползване, неразделна част от протокола; 2.2. Парични вноски за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата, съобразно приетия бюджет, в размер на 340 лева годишно или 174 евро от всеки собственик /ползвател/ обитател, респективно 28.33 лева или 14.50 евро месечно и срок за внасяне - до 31.01.2016 г.; по т. 3: - на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, ."а", предл.1 и чл. 48, ал. 3 от ЗЕУС - 3.1. Определяне от управителя на разходите за извършване на необходими ремонти на общите части на сградата след събиране на три оферти и разпределяне на най-ниската цена между собствениците, съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата - в размер на 377.40 лева за 1 % ид.ч. - съобразно приложена към протокола справка и оферта, и определя срок за внасяне - до 30.11.2015 г.

Съгласно приложения Бюджет за разходите за управление и поддръжка на комплекс „Е.П.“ – 2015г. и справка за дължимите вноски за управление и поддръжка на общите части на комплекса, собственикът М.И. дължи 173.84 евро, със срок за плащане – 31.01.2016г. По приложената Справка за разходи за ремонт на общи части на комплекса за 2015г. и справка за дължимите вноски за ремонта на общи части, М. Ингъм, като собственик на ап. 17 дължи 1090.69 лв. със срок за плащане - 30.11.2015г.

Поканата за участие в общото събрание на 28.10.2015г. е залепена на външната врата на обекта „Е.П.“ на 20.10.2015г. и е изпратена на ел. пощи на собствениците на 21.10.2015г.  След проведеното ОСЕС, протоколът   е обявен на отново на входа на сградата и изпратен на електронните пощи на собствениците на 03.11.2015 г.

 

С протокол от 26.10.2016 г., ОСЕС на жилищна сграда с обекти за стопанска дейност „Е.П.“, к.к. П., е приело решения: по т. 2: - на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. 48, ал. 8, вр. § 1, т. 13 от ЗУЕС - 2.1. Учредява фонд: „Функциониране на сградата без ползване“, 2.2. Определя парични вноски от всеки собственик в същия фонд в размер на 53.38 евро на 1 % притежавани ид.ч. от общите части на сградата годишно - в общ размер, съобразно приложена към протокола таблица или 4,45 евро за 1 % ид.ч. месечно, 2.3. Определя срок за внасяне: до 31.12.2016 г.; по т. 3: - на основание чл. 11, ал. 1, т. 7, вр. чл. 48, ал. 3 и чл. 50 от ЗУЕС - 3.1 Учредява фонд „Ремонт и обновление на сградата", 3.2. Определя парични вноски от всеки собственик в същия фонд, в размер на 404.23 евро на 1 % притежавани ид.ч. от общите части на сградата годишно - за всеки собственик в общ размер, съобразно приложена към протокола таблица, или 33.69 евро за 1 % ид.ч. месечно, 3.3. Определя срок за внасяне на вноските: до 31.12.2016 г.

По приложената справка за разходи за ремонт на общи части на комплекс „Е.П.“ – 2016г. и справка за дължимите вноски за фонд „Ремонт и обновление“ на общи части, собственикът на ап.17 Ингъм дължи 2284.87 лв. в срок до 31.12.2016г., а по справка за прогнозните разходи, необходими за функциониране на сградата без ползване и справка за дължимите вноски за фонд „Функциониране без ползване“ на общи части– 154.26 евро в срок до 31.12.2016г.

Поканата за участие в ОС на ЕС е залепена на външната врата на сградата на 18.10.2016г. от Алексей Емилов и изпратена на ел. пощи на собствениците на същата дата. След изготвяне на протокола на ОСЕС, същият е разгласен чрез залепяне на входа на сградата и изпращане на електронните пощи на собствениците на 02.11.2016 г.

С протокол от 18.10.2017 г., ОСЕС на жилищна сграда с обекти за стопанска дейност „Е.П.“, к.к.П., е приело следните решения: по т. 2: - на основание чл. 11, т. 4 и т. 5, чл. 48, ал. 8, вр. с 61, т. 13 от ЗУЕС - 2.1. Годишен бюджет за фонд „Функциониране на сградата без ползване“ в размер на 5700 лева годишно, равняващи се на 2914.36 евро годишно или 29.14 евро за 1 % притежавани ид.ч. от общите части на сградата годишно, респективно - 2.43 евро за 1 % ид.ч. месечно, 2.2.Определя парични вноски от всеки собственик в същия фонд - пропорционално на притежаваните идеални части от общите части на сградата - съобразно приложена към протокола таблица, 2.3. Определя срок за внасяне на вноските: до 31.12.2017 г.; по т. 3: - на основание чл. 11, ал. 1, т. 7, вр. чл. 48, ал. 3 и чл. 50 от ЗУЕС, 3.1. Годишен бюджет за фонд „Ремонт и обновление на сградата" в размер на 94039.75 лева, равняващи се на 48081.76 евро или 480.82 евро за 1 % притежавани ид.ч. от общите части на сградата годишно, респективно – 40.07 евро за 1 % ид.ч. месечно, 3.2. Определя парични вноски от всеки собственик в същия фонд - пропорционално на притежаваните идеални части от общите части на сградата - съобразно приложена към протокола таблица, 3.3. Определя срок за внасяне на вноските: до 31.12.2017 г.

Съгласно Справка за прогнозните разходи, необходими за функциониране на сградата без ползване на комплекс „Е.П. за 2018г. и Справка за дължимите вноски за фонд „Функциониране без ползване“ на общи части на комплекс „Е.П.“ за 2018г., ответникът М. Ингъм като собственик на обект – ап.17 в сградата дължи заплащане на 84.23 евро в срок до 31.12.2017г. По Справка за разходи на общи части и справка за дължимите вноски за фонд „Ремонт и обновление“ на общи части на същия комплекс – 2717.75 лв. със срок - 31.12.2017г. 

 

          При така установената фактическа обстановка, въззивният съд от правна страна намира следното:

 

Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не следва да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по

 

реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.

 

 

 

 

Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок.

 

Съобразно трайната практика на ВКС, постановена по чл. 290 ГПК, наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи, като след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.

Действително при проведените общи събрания на етажните собственици на комплекс „Е.П.“, в П. на дати 28.10.2015г., на 26.10.2016г. и на 18.10.2017г. са допуснати редица нарушения на процесуалните и материални правила, регламентирани в ЗУЕС, така както правилно е установил районния съд в мотивите на решението си. Констатирани са нарушения на ЗУЕС, при свикване на общото събрание, представителна власт, гласуване, приемане на решения, при разгласяването на взетите на Общото събрание решения на собствениците. В този смисъл правилно районният съд е приел, че същите не са влезли в сила като разгласени в противоречие с императивните изисквания на ЗУЕС.

         

          Решенията, взети от ОСЕС на 28.10.2015г., 26.10.2016г. и 18.10.2017г., отразени в приложените по делото протоколи от същите дати, са съобщени на ответника при връчването на съдебните книжа по делото на 17.10.2019г.  В този момент същите са му обявени надлежно, същият е узнал за тях и от тази дата за ответника е съществувала законова възможност да атакува същите, като ги оспори и поиска от съда отмяната им. Доколкото посочените по – горе решения на ОСЕС, отразени в протоколите за ОСЕС от 28.10.2015г., 26.10.2016г. и 18.10.2017г. не са оспорени по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС в законния  едномесечен  срок  от  узнаването  им,  същите  са  влезли  в  сила         , стабилизирали са се, така че обвързват лицата, за които се отнасят и подлежат на изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид освен установените по делото факти от събраните по делото доказателства, също и  фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Редовното връчване на съдебни книжа по делото на ответника Р.М. Ингъм на 17.10.2019г., от която дата за същия е започнал да тече и изтекъл законния едномесечен срок за оспорване на решенията от ОСЕС, отразени в протоколи от 28.10.2015г., 26.10.2016г. и 18.10.2017г. е точно такъв факт. Липсата на отговор на исковата молба и неоспорването на решенията от ОСЕС, взети на посочените по – горе дати, в едномесечния срок, обуславя извода, че тези решения са влезли в сила по отношение на ответника и го задължават и обвързват с приетото в тях. В този смисъл, въззивната инстанция намира, че влезлите в сила решения на ОСЕС от 28.10.2015г., 26.10.2016г. и 18.10.2017г. са валидни и подлежат на изпълнение от ответника, досежно дължимите от него суми за ремонт и поддръжка на общите части в сградата - етажна собственост „Е.П.“, находяща се в к.к. П..  

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че жалбата на въззивника е основателна. Решението на Старозагорския районен съд, с което предявените искове, с правно основание чл. 38, ал.1 ЗУЕС и чл. 86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се уважат предявените от ищеца искове срещу ответника Р.М.И. за сумите: 340 лева – главница, неплатена в срок до 31.01.2016 г. вноска за управление и поддържане на общите части на сградата за 2015 г. по т. 2 от решение на общото й събрание от 28.10.2015 г., заедно с  71.80 лева мораторна лихва за периода 01.02.2016 г. - 01.03.2018 г.;  1090.69 лева – главница, неплатена в срок до 31.01.2016 г. вноска за 2015 г. за ремонт на общите части на същата сграда по т. 3 от решение на общото  събрание от 28.10.2015 г., заедно с 230.32 лева мораторна лихва за периода  01.02.2016 г. - 01.03.2018 г.;  301.70 лева - главница, неплатена в срок до 31.12.2016 г. вноска за 2016 г. за фонд „Функциониране на сградата без ползване“ по т. 2 от решение на общото събрание от 26.10.2016 г., заедно с 35.62 лева мораторна лихва за периода 01.01.2017 г. - 01.03.2018 г.; 2284.87 лева – главница, неплатена в срок до 31.12.2016 г. вноска за 2016 г. за фонд „Ремонт и обновление на сградата“ по т. 3 от решение на общото събрание от 26.10.2016 г., заедно с 269.76 лева мораторна лихва, за периода 01.01.2017 г. - 01.03.2018 г. ;  164.73 лева за главница от неплатена в срок до 31.12.2017 г. вноска за 2017 г. за фонд „Функциониране на сградата без ползване“ по т. 2 от решение на общото събрание от 18.10.2017 г., заедно с 2.75 лева мораторна лихва за периода 01.01.2018 г. - 01.03.2018 г. ; сумата от 2717.75 лева  - главница от неплатена в срок до 31.12.2017 г. вноска за 2017 г. за фонд „Ремонт и обновление на сградата“ по т. 3 от решение на общото събрание от 18.10.2017 г., заедно с 45.30 лева мораторна лихва за периода 01.01.2018 г. до 01.03.2018 г., заедно със законна лихва върху главниците от 02.03.2018 г. до изплащането им.  

С оглед на изхода от спора, в полза на въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски за две инстанции в размер на 3159.50 лв. общо, от които за първата инстанция  - 2508 лв., представляващи разноски за ДТ, адв. хонорар и превод на книжа по делото и 651.50 лв. за въззивната инстанция, за държавна такса и адв. хонорар.

 

Водим от горните мотиви, съдът

           

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 502 от 04.05.2020г., постановено по гр.д.№ 1137/2018г. по описа на РС – Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВИ:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД Р.М.И., британски гражданин, роден на *** г. в Л., с адрес ***, да заплати на етажната собственост на жилищната сграда с обекти за стопанска дейност „Е.П.“, к.к. П., представлявана от управителя на „Т.и К.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, като управител и законен представител на собствениците на отделни обекти в сградата „Е.П.“, с идентификатор 69345.6.223.2 – етажна собственост, находяща се в курортен комплекс П., курортно ядро М. сумите 6899.74 лв. /шест хиляди, осемстотин, деветдесет и девет лв. и 74 ст./  - главница и 655.55 лв. /шестстотин, петдесет и пет лв. и 55 ст./ лихви за забава, представляващи както следва: 340 лева – главница, неплатена в срок до 31.01.2016 г. вноска за управление и поддържане на общите части на сградата за 2015 г. по т. 2 от решение на общото й събрание от 28.10.2015 г. и 71.80 лева мораторна лихва за периода 01.02.2016 г. - 01.03.2018 г.;  1090.69 лева – главница, неплатена в срок до 31.01.2016 г. вноска за 2015 г. за ремонт на общите части на същата сграда по т. 3 от решение на общото  събрание от 28.10.2015 г. и 230.32 лева мораторна лихва за периода 01.02.2016 г. - 01.03.2018 г.;  301.70 лева - главница, неплатена в срок до 31.12.2016 г. вноска за 2016 г. за фонд „Функциониране на сградата без ползване“ по т. 2 от решение на общото събрание от 26.10.2016 г. и 35.62 лева мораторна лихва за периода 01.01.2017 г. - 01.03.2018 г.; 2284.87 лева – главница, неплатена в срок до 31.12.2016 г. вноска за 2016 г. за фонд „Ремонт и обновление на сградата“ по т. 3 от решение на общото събрание от 26.10.2016 г. и 269.76 лева мораторна лихва, за периода 01.01.2017 г. - 01.03.2018 г.;  164.73 лева за главница от неплатена в срок до 31.12.2017 г. вноска за 2017 г. за фонд „Функциониране на сградата без ползване“ по т. 2 от решение на общото събрание от 18.10.2017 г. и 2.75 лева мораторна лихва за периода 01.01.2018 г. - 01.03.2018 г. ;  2717.75 лева  - главница от неплатена в срок до 31.12.2017 г. вноска за 2017 г. за фонд „Ремонт и обновление на сградата“ по т. 3 от решение на общото събрание от 18.10.2017 г. и 45.30 лева мораторна лихва за периода 01.01.2018 г. до 01.03.2018 г., заедно със законната лихва върху главниците от 02.03.2018 г. до окончателното им изплащане.   

 

ОСЪЖДА Р.М.И., британски гражданин, роден на *** г. в Л., с адрес ***, да заплати на етажната собственост на жилищната сграда с обекти за стопанска дейност „Е.П.“, к.к. П., представлявана от управителя на „Т.и К.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, като управител и законен представител на собствениците на отделни обекти в сградата „Е.П.“, с идентификатор 69345.6.223.2 – етажна собственост, находяща се в курортен комплекс П., курортно ядро М. сумата от 3159.50 лв. /три хиляди сто, петдесет и пет лв. и 50 ст./, представляващи направените по делото разноски  за двете инстанции.             

 

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: