Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 08.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на деветнадесети септември две
хиляди и четиринадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: И.П.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 519 описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производство е по реда
на чл. 422 от ГПК, образувано по иск с правно основание е по член 124, ал.1 от
ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „М.К.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес за управление: гр. С., бул. „А.С.“ № 55,
партер, офис 14, представляван от законния представител Х.Й.Й. твърди, че с М.Д.К.
с ЕГН ********** и „М.Т. ООД“ с ЕИК ****** сключили „Договор за услуги Данни -
Физическо лице“ с № ВС04011706111 на 17.06.2011г., за предоставяне на услугата
Мобилен достъп до интернет услуги (нататък – Договорът). Същият бил сключен за
срок от 12 месеца. Със сключването му, ответникът се задължил да предплаща
ежемесечно такса в размер на 9.95 лева за първите три месеца от срока на
договора и месечна такса в размер на 19.90 лева до изтичане срока на договора.
Условието, че промоционалната месечна такса от 9.95 лева е само за първите 3
месеца от минималния срок на договора било записано в полето „Допълнителна
информация“. Със сключването на Договора, ответникът приел „Общи условия за
уреждане на взаимоотношения между „М.Т.“ ООД и потребители на интернет услуги“
(нататък- Общи условия). Таксите по Договора били дължими за всеки период на
отчитане, като периодът на отчитане бил на ежемесечна база, а таксите имали
абонаментен характер. Издаването на ежемесечните фактури било уредено в чл.10.9
от Общите условия на М.Т. ООД, съгласно който: „10.9. М.Т. издава ежемесечно фактура на определени дати за
ползваните услуги. Абонатът се информира относно датите за отчитане на
месечното потребление при сключване на индивидуалния договор за услуги.
Неполучаването на фактура не освобождава Абоната от задължението да плати
дължимите суми в определения срок.“
Издадена била фактура
№ ********** от 01.07.2011г. за сумата от 14.59 лева, дължима за период на отчитане 17.06.2011г.
- 31.07.2011г. Сумата от 14.59 лева включвала промоционална абонаментна месечна
такса от 7.74 лева, без ДДС и 1 абонаментна месечна такса на стандартна цена от
16.58 лева без ДДС, като във фактурата била направена отстъпка общо от 12.16
лева от общата стойност на месечните такси. Поради незаплащането на фактура №
********** Договор № ВС04011706111 бил прекратен на основание т.6.8 във връзка
с т.6.8.1 и т.10.20 от Общите условия (т.10.20.
При частично или цялостно неплащане на дължимата сума в срока по т. 10.7., М.Т.
може едностранно да прекрати договора за услуги и да спре достъпа на
абоната до мрежата.). Поради
предсрочното прекратяване на договора М.Д.К., с ЕГН ********** дължала
неустойка в размер на 140 лева за периода от 01.08.2011г. до 17.06.2012г.
Неустойката била дължима съгласно договор ВС04011706111, в който в полето
„Допълнителна информация“ било посочено, че при прекратяване на договора преди
изтичане на срока му, абонатът дължи заплащане на сумите по всички издадени
фактури както и неустойка в размер на 160 лева минус 10, респективно 5 лева за
всеки изтекъл месец от началото на действие на договора в случай на
едногодишен, респективно на двугодишен договор.
На 30.01.2013г. се
сключил „Договор за продажба и прехвърляне на вземания“ между „М.Т." ООД и
ищцовото дружество - „М.К.“ ООД, по силата на който вземането предмет на
настоящото производство било прехвърлено на „М.К.“ ООД и това дружество било
новия кредитор по задължението. Предишното наименование на „М.К.“ ООД било „******“
ООД. Не било налице правоприемство, тъй като юридическото лице било едно и
също. Налице била единствено промяна на наименованието - фирмата, вписана на
03.04.2013г., видно от приложеното Удостоверение за вписани обстоятелства от
Търговския регистър към Агенция по вписванията. Към сключения „Договор за
продажба и прехвърляне на вземания“ от 30.01.2013г. било подписано Приложение
№1, неразделна част от договора. В Приложение № 1 било описано и индивидуализирано
прехвърленото вземане, предмет на настоящото производство. „М.Т.“ ООД
упълномощило „Макс К.“ ООД да уведоми длъжниците от Приложение №1 за
извършеното прехвърляне на вземания съгласно чл. 99 от ал.3 от ЗЗД, допустим и
валиден метод на уведомяване съгласно наложилата се съдебна практика. Съгласно
Решение на ВКС № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., когато в
хода на делото на длъжникът му стане известен сключения Договор за прехвърляне
на вземания, следва да се счита че той е уведомен съгласно изискването на
чл.99, ал. 4 от ЗЗД.
Поради гореизложеното,
за да събере просроченото задължение „М.К.“ ООД подало в Районен съд Карлово
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника
М.Д.К.. Било образувано ч. гр. д. 249/2014г. по описа на КРС, ІІ г.с. и била
издадена и връчена на ответника заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.410 от ГПК. На 11.04.2014г. ищецът получил съобщение
за подадено възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М.Д.К., че
дължи на „М.К.“ ООД сумата от 154.59 лева главница, представляваща сбор от
главница 14.59 лева и неустойка 140.00 лева, както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението – 13.03.2014 г. до изплащане на вземането.
Претендира за
разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ – М.Д.К. с
ЕГН **********,*** не взема становище по иска. В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е депозирала молба, съдът да уведоми ищеца, че ще отсъства от града за
известно време и ще потърси ищеца за доброволно уреждане на спора. В съдебно
заседание, редовно призована, не се явява, нито представлява.
От
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
На 17.06.2011г. между „М.Т. ООД“ и М.Д.К. бил
сключен Договор за услуги Данни - Физическо лице с № ВС04011706111 (л.10 от делото), за предоставяне на услугата
Мобилен достъп до интернет услуги за срок от 12 месеца. Със сключването му,
ответникът се задължил да предплаща ежемесечно такса в размер на 9.95 лева за
първите три месеца от срока на договора и месечна такса в размер на 19.90 лева
до изтичане срока на договора, видно от отразеното в договора. Със сключването
на Договора, ответникът приел „Общи условия за уреждане на взаимоотношения
между „М.Т.“ ООД и потребители на интернет услуги“ (нататък- Общи условия),
които не са представени като доказателство по делото (въпреки описването им в
исковата молба. Издадена била фактура №
********** от 01.07.2011г. (л.7 от делото) за сумата от 14.59 лева, дължима за период на отчитане
17.06.2011г. - 31.07.2011г. Сумата от 14.59 лева включвала промоционална
абонаментна месечна такса от 7.74 лева, без ДДС и 1 абонаментна месечна такса
на стандартна цена от 16.58 лева без ДДС, като във фактурата била направена
отстъпка общо от 12.16 лева от общата стойност на месечните такси. не се
оспорва от ответницата, че е приела Общите условия (същото обстоятелство е
отразено и в договора) и че поради незаплащането на фактура № **********
Договор № ВС04011706111 последният е прекратен на основание т.6.8 във връзка с
т.6.8.1 и т.10.20 от Общите условия. Не
се оспорва от ответницата, че поради предсрочното прекратяване на договора М.Д.К.
дължи неустойка в размер на 140 лева за
периода от 01.08.2011г. до 17.06.2012г. Неустойката е дължима съгласно договор
ВС04011706111, съгласно посоченото в полето „Допълнителна информация“, че при
прекратяване на договора преди изтичане на срока му, абонатът дължи заплащане
на сумите по всички издадени фактури както и неустойка в размер на 160 лева
минус 10, респективно 5 лева за всеки изтекъл месец от началото на действие на
договора в случай на едногодишен, респективно на двугодишен договор.
На 30.01.2013г. се
сключил „Договор за продажба и прехвърляне на вземания“ между „М.Т." ООД и
ищцовото дружество - „М.К.“ ООД (л.6 от заповедното производство), по силата на
който вземането предмет на настоящото производство било прехвърлено на „Макс К.“
ООД и това дружество било новия кредитор по задължението. Предишното
наименование на „М.К.“ ООД било „******“ ООД, ведно от представеното удостоверение
от Агенция по вписванията (л.12 от заповедното производство). Към сключения
„Договор за продажба и прехвърляне на вземания“ от 30.01.2013г. е подписано
Приложение №1, неразделна част от договора (л.9 от заповедното производство). В него е индивидуализирано прехвърленото
вземане спрямо ответницата. С пълномощно от 30.01.2013г. (л.10 от заповедното
производство), „М.Т.“ ООД упълномощило
„Макс К.“ ООД да уведоми длъжниците от Приложение №1 за извършеното прехвърляне
на вземания съгласно чл. 99 от ал.З от ЗЗД. С уведомление за извършено
прехвърляне на вземане (цесия) от 18.03.2013г., връчено на ответницата на
21.06.2013г. с писмо с известие за доставяне (обратна разписка), К. била
уведомена за извършената цесия (л.11 от заповедното производство). Същата не
платила задължението си към ищеца.
Ищецът подал в Районен
съд Карлово Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против длъжника М.Д.К.. Било образувано ч. гр. д. 249/2014г. по описа на КРС,
ІІ г.с. (прието като доказателство). Била издадена и връчена на ответника Заповед
№ 114 от 14.03.2014г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като
заповедният съд разпоредил ответницата да заплати на ищеца следните суми: 154.59
лева главница, представляваща сбор от главница 14.59 лева и неустойка 140.00
лева, сумата 3.95 лева лихва за забава върху главницата за периода 17.07.2011г.
до 06.03.2014г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението –
13.03.2014 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 125 лева. На 26.03.2014г., в срока по чл.
414, ал.2 от ГПК ответницата подала пред РС Карлово, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение прави следните
изводи от правна страна:
Не се спори и се
установява,от приложените писмени доказателства, че между ответницата и
дружество „М.Т. ООД“ е бил сключен договор за предоставяне на мобилен достъп до
Интернет, като същата се задължила да заплаща посочените в договора абонаментни
такси. Доказа се по несъмнен начин, че за задължението на ответницата е установено
с процесната фактура и дължи неустойка, съгласно условията на договора и
предвид неоспореното предсрочно прекратяване. Не са ангажирани доказателства
същата да е платила на първоначалния кредитор или на цесионера претендираната
сума. Ищецът, при условията на пълно и главно доказване установи изпълнение на
задълженията си по сключения договор, а именно – да достави мобилен Интернет на
ответницата. Изпълнението на задълженията се доказва по несъмнен начин от
представения по делото договор и издадената фактура.
Не се спори за надлежното уведомяване на
ответницата по смисъла на чл.99 от ЗЗД за извършената цесия, респективно - има
ли задължение към дружеството-ищец по делото. Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор, то е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. Само
това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла
на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Съдът приема, че уведомяването на длъжника от законово
задълженото с оглед разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД лице е абсолютно
задължителна материално правна предпоставка за уважаване на предявения иск,
касаеща активната материално правна легитимация на ищеца. Твърди се от ищеца и
съдът с оглед доказателствата по делото приема, че ответницата е била надлежно
уведомена за цедирането на вземането от стария кредитор на ищцовото дружество
от самия ищец по силата на даденото му от стария кредитор изрично пълномощно,
представено по делото и отразеното в уведомлението, че ищецът го изпраща като пълномощник
на стария кредитор. От текста на пълномощното ясно личи правно валидната воля
на цедента да упълномощи цесионера от негово име и за своя сметка, лично или
чрез преупълномощени лица да предприеме фактически действия по уведомяване на
длъжниците за прехвърлянето на вземанията. Доказа се по делото, че цесионера е
изготвил такова уведомление и то е представено като доказателство. В него
надлежно е отразено, че ответницата се уведомява за прехвърляне на вземането от
името на цедента. Уведомлението безспорно е връчено на ответницата, и този факт
се доказва с представената обратна разписка. В разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД е постановено цедента да извърши това съобщаване, като не е поставено
ограничение уведомлението да бъде извършено от негово име чрез изрично
упълномощено за целта лице, какъвто е и настоящия случай. Достатъчно е
недвусмислено да става ясно за длъжника, че уведомяването изхожда от стария
кредитор. Законът не указва и формата и момента на съобщаването.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват. При сделките, регулирани от ТЗ, свободата на договаряне е ограничена от
забраната за накърняване на правилата на добрите нрави, които съществуват като
общи правни принципи, един от които е и принципът на справедливостта, израз на
който е недопустимост на неоснователното обогатяване. Неустойката за забава
обезщетява вредите на кредитора за периода докато е налице състояние на
неизпълнение на задължението на длъжника. Времето, през което ще се начислява
неустойката е поставено изцяло на волята и на отговорността на неизправния
длъжник, а в настоящия случай е фиксиран и максимален размер на 160 лева минус
10, за всеки изтекъл месец от началото на действие на договора в случай на
едногодишен договор или общото задължение възлиза на 140 лева. При доказано
неизпълнение от страна на ответника както към датата на предявяване на иска,
така и до устните състезания, искът по чл. 92, ал.1 от ЗЗД се явява основателен
и доказан в пълния предявен размер
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО
ДЕЛОТО:
Ищецът претендира
разноски за производството пред настоящата инстанция и в заповедното производство.
Предвид изхода от процеса, на основание член 78, ал. 1 от ГПК и съобразно т.12
от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в исковото и заповедното производство в
пълен размер. направените от ищеца разноски в заповедното производство са б общ
размер на 125 лева, от които 100 лева възнаграждение на юрисконсулт и 25 лева
държавна такса. Разноските в заповедното производство са присъдени за уважено
заявление за обща сума от 158.54 лева (14.59 лева главница, 140 лева –
неустойка и 3.95 лева –обезщетение за забавено плащане), но настоящият съд
установява вземане само до размера от 154.59 лева, поради непредявяване на иск
за сумата 3.59 лева, то ответникът дължи на ищеца разноски в заповедното
производство до размера на установеното в настоящия процес вземане или 121.89
лева. В исковото производство са представени доказателства за внесена държавна
такса по сметка на КРС в размер на 75.00 лева. На ищецът се следват и разноски
за възнаграждение на юрисконсулт, съобразно минималните размери, установени в
чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева. Поради уважаване на исковете
в пълните предявени размери, следва да се осъди ответницата за заплати разноски
на ответника в исковото производство в общ размер на 375 лева. всички дължими
разноски в исковото и заповедното производство съдът определя в размер на
496.89 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание член 124, ал. 1 от ГПК във вр. с
член 79, ал.1 и чл. 92 от ЗЗД, че М.Д.К. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „МАКС
К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес за управление: гр. С., бул. „А.С.“
№ **, партер, офис **, представлявано от Х.Й.Й. сумата от 154.59 лева (сто
петдесет и четири лева петдесет и девет стотинки), представляваща сбор от
главница 14.59 лева (четиринадесет лева петдесет и девет стотинки), и неустойка
140.00 (сто и четиридесет) лева по „Договор за услуги Данни - Физическо лице“ с
№ ВС04011706111 на 17.06.2011г., за предоставяне на услугата Мобилен достъп до
интернет услуги, сключен между М.Д.К. с ЕГН ********** и „М.Т. ООД“ с ЕИК ******
и издадената въз основа на него фактура № ********** от 01.07.2011г. за сумата
от 14.59 лева, дължима за период на
отчитане 17.06.2011г. - 31.07.2011г., като вземането е продадено на „МАКС К.“ ООД, ЕИК ********
по силата на Договор за прехвърляне и продажба на вземания
от 30.01.2013г., ведно законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.дело
№ 249/2014г. по описа на КРС, ІІ г.с. – 13.03.2013г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Д.К. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „МАКС К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес за управление: гр. С., бул. „А.С.“ № **, партер, офис **, представлявано
от Х.Й.Й. направените по ч.гр.дело № 249/2014г. по описа на
КРС, ІІ г.с. и настоящото производство разноски по компенсация в общ размер на 496.89 лева (четиристотин
деветдесет и шест лева осемдесет и девет стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в
двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М.Т.