РЕШЕНИЕ
№ 12113
гр. София, 21.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:................
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20231110168575
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца „............., със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ......... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответниците, в лично качеството и в качеството си на законни
наследници на О. М. с ЕГН **********, и Й. С. Б. с ЕГН **********, дължат
посочените в исковата молба суми, представляващи незаплатена консумирана
топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 15.12.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. В съдебно
заседание исковете се поддържат.
Ответникът В. И. М. с ЕГН **********, от .............., не е подал
отговор на исковата молба, но се явява в първото по делото съдебно заседание
и заявява, че е сключил споразумение с ищеца, по което е започнал да изплаща
задължението си, като моли да му бъде дадена възможност в следващото
съдебно заседание да представи препис от споразумението и доказателства за
плащането на сумите по него.
Ответникът С. П. Б. с ЕГН **********, от ..................., се
1
представлява по делото от назначения особен представител адв. С. М. от САК,
която в срока по чл. 131 е подала отговор на исковата молба, в който изцяло
оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Ответникът В. С. Б. с ЕГН **********, от ............., се представлява
по делото от назначения особен представител адв. С. Миланова от САК която
в срока по чл. 131 е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва
исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач ..........., със седалище и адрес на управление
..........., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
2
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Съдът счита, че от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответниците имат качеството на потребител на топлинна
енергия. По делото е приет и приложен като доказателство Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на .......... г., видно от който
.......... Д. М. е закупил апартамент № ............ От приетото и приложено като
доказателство удостоверение за наследници № .......... г., се установява, че след
смъртта си на ........... е оставил следните наследници – съпругата си О. М. с
ЕГН **********, дъщеря си ......... с ЕГН ********** и сина си В. И. М. с
ЕГН **********. Доколкото процесният топлоснабден имот е придобит като
СИО по време на брака на ..........., след смъртта на .........Д. М. квотите в
съсобствеността са, както следва – за О. М. 4/6 ид.части, и по 1/6 ид. част за
........И.а Б. и В. И. М.. От приетото и приложено като доказателство
удостоверение за наследници № ............ г., се установява, че след смъртта си
3
на 12.01.2018 г. ........... И.а Б. с ЕГН ********** е оставила следните
наследници – съпруга си С. П. Б. с ЕГН ********** и дъщеря си В. С. Б. с
ЕГН **********. От това следва, че принадлежащата на .......... И.а Б. 1/6 ид.
част се наследява от двамата в размер на 1/12 част. Извършена е служебна
справка в НБД „Население“, от която се установява, че О. М. е починала на
01.02.2020 г., като принадлежащите и 4/6 ид. части са наследени от сина и В.
И. М. и внучката и В. С. Б. в размер на 4/12 част за всеки от тях.
От всичко казано следва, че топлоснабдения имот е съсобствен на
ответниците В. И. М. с ЕГН ********** с квота – 6/12 ид. части, С. П. Б. с
ЕГН ********** с квота – 1/12 ид. част, и В. С. Б. с ЕГН ********** с квота –
5/12 ид. части, поради което исковете са правилно предявени при правилно
определени квоти. С оглед горното съдът счита, че е доказано налачието на
качеството на потребител на топлинна енергия от страна на ответниците, и че
между тях и ищцовото дружество е възникнало и съществувало облигационно
отношение – по силата на закона и факта, че ответниците по силата на
наследяването са вече собственици на процесния топлоснабден имот.
По делото са допуснати и изслушани СТЕ и ССчЕ, като същите дават
заключение, че общия размер на задължението възлиза на сумата в размер на 1
881, 52 лева, от които 1 599, 13 лева главница и 282, 39 лева лихва за забава.
А. По отношение на ответника В. И. М. с ЕГН **********:
В проведеното на 21.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото
ответника В. И. М. е представил доказателства –
споразумение от 18.09.2024 г., отнасящо се за
вземаниято против него по настоящото дело, както и 7
броя фискални бонове, издадени от касата на ищцовото
дружество, общо за сумата в размер на 1 321, 91 лева,
като в същото съдебно заседание процесуален
представител на ищеца не се е противопоставил на
тяхното приемане, с което е признал извършеното
плащане, и в хода по същество е пледирал да се
постанови съответното решение при условията на плащане
в хода на процеса от страна на този ответник. С оглед
горното следва исковете по отношение на ответника В. М.
да бъдат изцяло отхвърлени, като погасени чрез плащане
4
в хода на делото.
Б. По отношение на ответниците С. П. Б. с ЕГН ********** и В. С.
Б. с ЕГН **********:
В отговора на исковата молба и двамата ответници са направили
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите,
което с оглед това, че възражението е направено в законния срок – с отговора
на исковата молба, следва да бъде разгледано по делото. Съобразно трайната
съдебна практика вземането на дружеството представлява периодично
плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане
на потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и
различно от останалите, от което следва, че предявените от ищеца главни
вземания за периода м.05.2020 г. – м.10.2020 г., съгласно изричната разпоредба
на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на
тригодишна давност – последно на 01.12.2023 г. Размера на погасената по
давност сума за главница за топлинна енергия съдът извежда от заключението
на ССчЕ, като същата възлиза на сумата в размер на 128, 84 лева, от които 21,
47 лева за С. П. Б. и 107,37 лева за В. С. Б.. С оглед горното следва иска за
главница за топлинна енергия против ответника С. П. Б. да бъде уважен за
сумата в размер на 109, 38 лева, и отхвърлен за сумата в размер на 21, 47 лева,
като погасен по давност, а против ответницата В. С. Б. да бъде уважен за
сумата в размер на 154, 33 лева, и отхвърлен за сумата в размер на 107, 37
лева, като погасен по давност. Иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия е предявен за периода 15.09.2021 г. – 28.11.2023 г., и не е в
периода на давността, поради което следва да бъде уважен изцяло за сумата в
размер на 22, 97 лева против ответника С. П. Б. и за сумата в размер на 45, 94
лева против ответницата В. С. Б.. Иска за главница за дялово разпределение
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е предявен за периода
м.10.2020 г. – м.04.2022 г., и не е в периода на давността, поради което следва
да бъде уважен изцяло за сумата в размер на 2, 41 лева против ответника С. П.
Б. и за сумата в размер на 4, 82 лева против ответницата В. С. Б.. По
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това
5
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна
лихва следва да бъде изцяло отхвърлен както по отношение на ответника С. П.
Б., така и по отношение на ответницата В. С. Б..
В. По отношение на разноските:
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
както ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответниците на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото исковете спрямо ответника В. И. М. се
отхвърлят поради плащане в хода на процеса, а ответниците
С. П. Б. и В. С. Б. са били представлявани от особен представител, няма
направени такива.
Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 2 300 лева, от
които 200 лева държавна такса за исковете против В. И. М., 200 лева
държавна такса за исковете против С. П. Б., 200 лева държавна такса за
исковете против В. С. Б., 800 лева депозит за СТЕ и ССчЕ, 400 лева
депозит за особен представител на ответника С. П. Б., 400 лева депозит за
особен представител на ответницата В. С. Б., както и 100 лева
юрисконсултското възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер.
Доколкото ответникът В. И. М. не е възразил против
исковете, дори напротив – сключил е споразумение с
ищеца и е изплатил дължимите суми в хода на процеса,
същия не следва да участва в разпределението на
следните разноски – 200 лева държавна такса за исковете против С. П.
Б., 200 лева държавна такса за исковете против В. С. Б., 800 лева депозит
за СТЕ и ССчЕ, 400 лева депозит за особен представител на ответника С. П.
Б., 400 лева депозит за особен представител на ответницата В. С. Б..
Доколкото плащането е в хода на процеса, ответника В.
И. М. следва да участва в разпределението на
присъденото юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева, като
при 6/12 части неговната част в тези разноски е в размер на 50 лева. Видно
от споразумението, ищеца е начислил на ответника В. И. М.
съдебни разноски в размер на 300 лева, което съдът
счита за неправилно, доколкото спрямо същия изначално
6
при образуване на делото са направени разноски в размер
на 200 лева – заплатена държавна такса в размер на 50
лева за всеки от четирите обективно съединени иска,
всеки от които е под минималния размер. С оглед горното
съдът счита, че ответника В. И. М. е предплатил
определеният му от съда размер на юрисконсултско
възнагреждение от 50 лева, поради което не следва да
бъде осъждан да заплаща разноски.
Против ответника С. П. Б. ищеца е направил разноски в общ размер на 1
008, 33 лева, от които 200 лева държавна такса, ½ част от заплатените
депозити за СТЕ и ССчЕ в размер на 400 лева, депозит за особен представител
в размер на 400 лева, както и 8, 33 лева – 1/12 част от
присъденото юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева,
определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към
минималния размер.
Против ответницата В. С. Б. ищеца е направил разноски в общ
размер на 1 041, 67 лева, от които 200 лева държавна такса, ½ част от
заплатените депозити за СТЕ и ССчЕ в размер на 400 лева, депозит за особен
представител в размер на 400 лева, както и 41, 67 лева – 5/12
част от присъденото юрисконсултското възнаграждение в размер на
100 лева, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП
към минималния размер.
Общия размер на предявените искове против ответника С. П. Б. е 156, 79
лева. Уважения размер на исковете е за сумата в размер на 134, 76 лева, или 86
% от исковете, и в такъв размер следва да се уважат и разноските, от което
следва, че ищеца има право на сумата в размер на 867, 16 лева.
Общия размер на предявените искове против ответницата В. С. Б. е
313, 59 лева. Уважения размер на исковете е за сумата в размер на 205, 09
лева, или 65 % от исковете, и в такъв размер следва да се уважат и разноските,
от което следва, че ищеца има право на сумата в размер на 677, 09 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА С. П. Б. с ЕГН **********, от ............. да заплати на
........... със седалище и адрес на управление............,
представлявано от ......... – изпълнителен директор, сумата в размер на 109,
38 лева /сто и девет лева и тридесет и осем стотинка/, представляваща
главница - стойността на топлинна енергия за периода м.11.2020 г. – м.04.2022
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
15.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 22, 97
лева /двадесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 28.11.2023 г., сумата в размер на 2, 41 лева /два лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща главница - стойността на
услугата дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.12.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 867, 16
лева /осемстотин шестдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща 86 % от направените по делото разноски, съгласно мотивите
на реешениието, досежно разноските.
ОСЪЖДА В. С. Б. с ЕГН **********, от ............, да заплати на
„.........., със седалище и адрес на управление ...........,
представлявано от .......– изпълнителен директор, сумата в размер на 154,
33 лева /сто петдесет и четири лева и тридесет и три стотинка/,
представляваща главница - стойността на топлинна енергия за периода
м.11.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата в размер на 45, 94 лева /четиридесет и пет лева и деветдесет и
четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата
за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 28.11.2023 г., сумата в размер на
4, 82 лева /четири лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
главница - стойността на услугата дялово разпределение за периода м.10.2020
г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 677, 09 лева /шестстотин седемдесет и седем лева и
девет стотинки/, представляваща 65 % от направените по делото разноски,
съгласно мотивите на реешениието, досежно разноските.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „................. със седалище и адрес на
управление .........., представлявано от ..... – изпълнителен директор,
против В. И. М. с ЕГН **********, от ..... осъдителни искове по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 785,
12 лева /седемстотин осемдесет и пет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща главница - стойността на топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за
сумата в размер на 137, 81 лева /сто тридесет и седем лева и осемдесет и
една стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 28.11.2023 г., за сумата в размер на
14, 45 лева /четиринадесет лева и четиридесет и пет стотинки/,
8
представляваща главница - стойността на услугата дялово разпределение за
периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, и за сумата в размер на 3, 39 лева /два лева и осемдесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода 16.12.2020 г. – 28.11.2023 г., като ПОГАСЕНИ
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........, със седалище и адрес на
управление ......., представлявано от ........... изпълнителен директор,
против С. П. Б. с ЕГН **********, от ..........., иск с правно основание по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ за сумата в размер на 21, 47 лева
/двадесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
главница - стойността на топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.10.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
15.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от .........., със седалище и адрес на
управление ....., представлявано от ..... – изпълнителен директор, против
С. П. Б. с ЕГН **********, от ......... иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за сумата в размер на 0, 56 лева /петдесет и шест стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода 16.12.2020 г. – 28.11.2023 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от.........., със седалище и адрес на
управление ....... представлявано от ......... – изпълнителен директор,
против В. С. Б. с ЕГН **********, от .............., иск с правно основание по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ за сумата в размер на 107, 37 лева /сто и
седем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща главница -
стойността на топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.10.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.12.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........, със седалище и адрес на
управление .........., представлявано от .......... – изпълнителен директор,
против В. С. Б. с ЕГН **********, от .........., иск с правно основание по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 1, 13 лева /един лев и тринадесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода 16.12.2020 г. – 28.11.2023 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – "..........., със седалище и адрес на управление г.................
Банкова сметка на ищеца:
9
.............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10