№ 571
гр. Бургас, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20252100501037 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение No 181/07.08.2024г., допълнено с решение
No 1028/09.05.2025г., постановени от Раионен съд –Бургас по гр. д. No 497/2025г. в частта, в
която М. Н. Н., ЕГН: ********** е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Д.М.Н.,
ЕГН: ********** чрез неината маика и законен представител П. И. К., ЕГН: ********** в
размер на 400 лева, платими до 30-то число на съответния месец, за които се дължи, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 24.01.2025г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за неиното изменяване или
прекратяване.
Подадена е въззивна жалба от М. Н. Н. против решение No 181/07.08.2024г.,
допълнено с решение No 1028/09.05.2025г.
Жалбоподателят твърди, че е настъпила промяна в обстоятелствата относно доходите
на ответника, а именно: освобождаване от деиствителна военна служба на матрос Н. със
заповед No ЛС 01 21 от 28.04.2025г., издадена от командира на Военно формирование No
32300 – гр. Варна. М.в твърди, че в момента е регистриран на трудовата борса и няма
никакви доходи. Поради това, иска от въззивната инстанция да измени решението в частта
на издръжката и да определи същата в размер на 300 лева, както и да намали присъдените с
решението съдебни разноски.
Ответната страна представя писмен отговор, в които изразява становище за
неоснователност на жалбата. Според ответната страна, сочената в жалбата промяна на
обстоятелствата не следва да се приема като изменение на обстоятелствата по реда на чл.150
от СК, тъи като Н. сам е пожелал да прекрати служебното си правоотношение с военното
1
формирование и сам се е поставил в положение на безработица.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Производството през Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на П. И. К.
против М. Н. Н. с правно основание чл.127, ал.2 и чл.143 от СК. Ищцата твърди, че е живяла
с отвеника и двамата имат общо дете Д.М.Н.. П. К. иска от съда да предостави на нея
упражняването на родителските права върху детето, да определи местожителството на
детето при нея, да определи режим на лични отношения на детето с неговия баща и да осъди
последния да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 450 лева.
С решение No 181/07.08.2024г., допълнено с решение No 1028/09.05.2025г., Раионен
съд –Бургас предоставя упражняването на родителските права върху детето Д.М.Н. на
нейната майка, постановява детето да живее при своята майка, определя режим на лични
отношения на бащата с детето Дария Н.а и осъжда Н. да заплаща месечна издръжка на
детето Д.М.Н. в размер на 400 лева, платими до 30-то число на съответния месец, за които се
дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.01.2025г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за
неиното изменяване или прекратяване. За да постанови това решение в частта за издръжката,
съдът приема, че доходът на майката, която работи на трудов договор е в размер от 2009,17
лева до 3235,83 лева, а този на бащата – от 1856,97 лева до 3 234,00 лева. Съдът подчертава,
че преките грижи за детето се поемата от майката и издръжката, която в максимална степен
отговаря на нуждите на детето и на възможностите на бащата е в размер на 400 лева.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледани по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, вр. с ал.5 от Семейния кодекс, ако родителите
не постигнат споразумение, съдът служебно постановява издръжка на децата. Размерът на
издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода,
освен, ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Според
Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на Върховния съд, нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая. Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на
издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се
определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. В
Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на Върховния съд за изменение на
Постановление № 5/16.11.1970г. е прието, че размерът на издръжката се определя като се
имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като се съобразят нуждите на
децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези
нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални
възможности на родителите са основание за присъждане на по-големи по размер издръжки.
В конкретния случай, съдът правилно е оценил събраните по делото доказателства и
правилно е определил размера на издръжката. Обстоятелството, че след приключване на
2
делото пред първата инстанция ответникът е прекратил служебното си правоотношение с
Военно формирование No 32300 – гр. Варна не дава основание за извод в противоположен
смисъл. Така е, защото ответникът – въззивник сам се е поставил в неблагоприятно, според
твърдението му, фактическо положение и не би могъл да черпи благоприятни за себе си
правни последици от така създаденото положение.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на съдебното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от процесуалния
представител на въззиваемата страна, което се явява поради изхода на спора пред
настоящата инстанция. Следователно, в полза на въззиваемата страна трябва да се присъдят
извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 300
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение No 181/07.08.2024г., допълнено с решение No
1028/09.05.2025г., постановени от Раионен съд – Бургас по гр. д. No 497/2025г. в частта, в
която М. Н. Н., ЕГН: ********** е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Д.М.Н.,
ЕГН: ********** чрез неината маика и законен представител П. И. К., ЕГН: ********** в
размер на 400 лева, платими до 30-то число на съответния месец, за които се дължи, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 24.01.2025г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за неиното изменяване или
прекратяване.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН: ********** да заплати на П. И. К., ЕГН: **********
съдебни разноски за производството пред Окръжен съд – Бургас в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3