№ 26
гр. Шумен, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Димчо Ст. Луков
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500528 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 3088/10.12.2021 г. /п. кл. 09.12.2021 г./,
от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД гр. София, ЕИК ...., действащо чрез пълномощника
си юрисконсулт М.Н. срещу разпореждане № 573/02.12.2021 г. по ч.гр.д. №
20213610100689 по описа на ВПРС, в частта, с която е отхвърлено частично
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК срещу длъжника Г. АНГ. Н. с ЕГН ********** за претендираната
възнаградителна лихва. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно
и незаконосъобразно, тъй като за да го отхвърли съдът е приел, че клаузата за
определяне размерът на възнаградителната лихва е неравноправна. Сочи, че в
процесния договор не са налице нарушения на предвидените в чл. 22 от ЗПК
разпоредби. Договорът е за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и
банков по смисъла на чл. 430 от ТЗ, тъй като заявителя е кредитна институция
и притежава лицензия за извършване на банкова дейност издадена от БНБ.
Излага, че за разлика от разпоредбите на чл. 240 от ЗЗД, където лихва може
да се уговори, при банковия кредит задължително следва да има уговорена
възнаградителна лихва. Лихвата при договорите за банковите кредити не е
мораторна (закъснителна) лихва т.е. тази, която се дължи при забавено
изпълнение на парично вземане, а по своята правна и икономическа природа
възнаградителната лихва е цена (възнаграждение), което се заплаща на
кредитора за ползването на предоставените парични средства. Това е цената
на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Тя е
граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният
размер се определя от размера на капитала и времето за ползването му и
1
твърдените ограничения за максималния размер са неверни. Чл. 9 от ЗЗД
предоставял свобода на договаряне на страните, която свобода, единствено е
ограничена от „повелителните норми на закона и от „добрите нрави“, като в
случаите за потребителските кредити са въведени именно такива повелителни
норми, към които препраща чл. 9 от ЗЗД, а именно разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, която въвежда ограничение в максималния размер на
възнаградителната лихва и разходите, които кредиторът може да иска от
потребителя – кредитополучател и този максимален размер е да не надхвърля
5 пъти размерът на законната лихва т. е. 50%. Изведените тълкувания на
цитираната съдебна практика са неправилни и същата е за периода преди
изменението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая ГПР е определен на 47.22%,
което било в рамките на нормативно определеният му размер и счита
заместването на императивната (повелителната) норма на закона със
субективната категория на „добрите нрави“ за неправилно приложение на
материалния закон, в противоречие с волята и духа на националното и
европейско законодателство. Предвид изложеното моли въззивният съд да
отмени разпореждането само в частта, в която е отхвърлено заявлението за
претендираната възнаградителна лихва в размер на 138.14 лева за периода от
25.05.2021г. до 22.10.2021г. – представляваща разликата до пълния предявен
размер от 178.55 лева и за сумата от 2.51 лева – обезщетение за забава
представляващ разликата до пълния претендиран размер от 53.76 лева и да
разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
за горецитираната договорна лихва и за обезщетението за забава.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. След като се
запозна с доказателствата по делото, съдът намира жалбата за частично
основателна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20213610100689 на РС – Велики Преслав е образувано по
депозирано от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД гр. София, ЕИК .... пълномощника си
юрисконсулт Й.Т.Т., заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК срещу длъжника Г. АНГ. Н. с ЕГН ********** за
заплащане на следните суми: 1078.60 лева - главница; 178.55лева – договорна
лихва за периода от 25.05.2021г. до 22.10.2021г., 53.76 лева – обезщетение за
забава, считано от 25.05.2021г. до11.11.2021г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението – 29.11.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в общ
размер на 176.22 лева от които 26.22 лева – държавна такса и 150.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземанията произтичат от
Договор за потребителски кредит № ********** от 18.04.2021 г. сключен
между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Г. АНГ. Н. с ЕГН ********** и съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 11.11.2021г.
Районен съд – Велики Преслав е издал в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД Заповед № 266 от 02.12.2021 г., за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за следните суми:
2
главница в размер на 1078,60 лева, ведно със законната лихва от 29.11.2021г.
до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 40.41 лева за
периода от 25.05.2021 г. до 22.10.2021 г., лихва за забава в размер на
51.25лева за периода от 25.05.2021г. до 11.11.2021 г., държавна такса в размер
на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
С обжалваното разпореждане № 573 от 02.12.2021 г., Великопреславският
районен съд е отхвърлил частично заявлението на кредитора „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД в частта касаеща размера на претендираната договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 25.05.2021 г. до 22.10.2021 г. за
горницата над 40,41 лева до пълния предявен размер от 178.55 лева, както и в
частта касаеща размера на претендираното обезщетение за забава за периода
от 25.05.2021г. до 11.11.2021г. за горницата над 51,25 лева до пълния
предявен размер от 53.76 лева, както и за сумите в размер на 1.22 лева –
представляваща разликата на претендираната и присъдена държавна такса и
сумата в размер на 100.00лева представляваща разликата между
претендираното и присъденото юрисконсултско възнаграждение.
От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателят, обжалва
разпореждането, само в частта, в която е отхвърлено заявлението за
претендираната договорна лихва за периода от 25.05.2021 г. до 22.10.2021 г.
за горницата над 40.41 лева до пълния предявен размер от 178.55 лева или за
сумата от 138.14 лева и за сумата от 2.51 лева обезщетение за забава,
представляваща разликата за горницата над 51.25 лева до пълния предявен
размер от 53.76 лева. За да отхвърли заявлението в частта за договорната
лихва, заповедният съд е приел, че подаденото заявление се основава на
договор с потребител, който съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, тъй като договореният в договора годишен лихвен
процент от 40.91% и ГПР 47,22 % надвишавал 4 пъти законната лихва по
просрочени задължения. Приел е, че няма пречка страните да уговорят
заплащане на възнаградителна лихва над законната лихва, предвид чл. 9 от
ЗЗД, но ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната
лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай размерът на
възнаградителната лихва превишава нейната обезщетителна функция по
повод предоставеното ползване на заемната сума. Приел е, че клаузата
относно договорната лихва се явява нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗПК,
като на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД посочената клауза следвало да бъде
заместена по право от повелителните правила на закона и определил
дължимост на лихвата до размера на законната лихва – 10%. или за сумата от
40.41 лева. За този си извод, се е позовал и на съдебна практика, цитирана
както следва: (Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС,
ІІ-ро г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, ІІ-ро г.
о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д. № 5096/2007 г. я ВКС, ІІ-ро г. о.;
Определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д. № 6295/2014 г. на ВКС, ІV-то г. о.
№). По отношение на претенцията за обезщетението за забава, е посочил, че
при направеното от съда изчисление, дължимото такова върху сумата за
3
главница за посоченият период е в размер на 51.25 лева и е отхвърлил
искането за разликата до претендираните 53.76 лева или за сумата от 2.51
лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна
инстанция намира от правна страна следното: Спрямо договора за паричен
заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на
заявлението по чл. 417 от ГПК, е приложим Законът за потребителския
кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно
да извърши проверка: дали искането не противоречи на закона и на добрите
нрави. Видно от депозираното пред съда заявление, вземанията на заявителя
са индивидуализирани в достатъчна степен, същите произтичат от договор за
потребителски кредит, сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Г. АНГ. Н. с
ЕГН ********** по който на заемателя е отпусната сума в размер на 1078.60
лева. Съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК към заявлението са приложени
изискуемите извлечение от счетоводните книги на банката, както и
необходимите документи на които се основава вземането: договор с общи
условия и погасителен план, заявление – декларация за установяване на
договорни отношения, рамков договор за платежни услуги за физически
лица, декларации. От съдържанието на договора за паричен заем е видно, че
същия включва следната информация: обща размер на кредита: 1078.60лева;
размер на погасителна вноска – 12 х 111.02 лева месечно, с точно определен
падеж на всяка вноска; ГПР - 47.22%; брой вноски: 12; годишен лихвен
процент: 40,91 %; дата на първо плащане: 25.05.2021г. и дата на последно
плащане - 25.04.2022 г.; обща сума за плащане: 1332.24 лева. Съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК "годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит". Клаузата за
възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за
кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само
ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от
съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение
и потребителят да разбере икономическите последици от сключването на
договора. При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които
размерът на възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна
стойност като процент към момента на сключване на договора е прието, че е
спазено изискването за яснота и разбираемост.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, че клаузата от
договора, определяща размера на годишния лихвен процент /възнаградителна
лихва/ е нищожна поради противоречие на добрите нрави, тъй като
надвишавала трикратния размер на законната лихва. Цитираната от
първоинстанционния съд практика, в която е възприето нищожност на клауза
за договорена възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
4
законната лихва е релевантна преди приемането на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от
Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г.), доколкото преди
приемането на законоустановен размер на годишния процент на разходите по
потребителски кредити, не съществуваше нормативен текст регулиращ
оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни
принципи и морални норми. Към настоящият момент е налице нормативен
текст - чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила от
23.07.2014 г.), който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита
– годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът и подлежи на
преценка от кредитодателя, като единственото условие е, същата заедно с
другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия
размер. Процесният договор за паричен заем е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, поради което нормите му следва да бъдат
съобразени от съда служебно.
Длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
закона, съответно заявителят се явява кредитор /чл. 9, ал. 4/, тъй като се
предоставя кредит под формата на заем. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е
насочен към избягване възлагането на несъразмерни тежести върху
икономически по[1]слабата страна, като законодателят е отчел, че размерът на
договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя не винаги е константен, тъй като към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисионни и други разноски и те да
влошат положението на кредитополучателя. Именно затова е наложен
максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с
постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на
БНБ към датата на сключване на договора. С оглед на прогласената свобода
на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са
ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В
случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който
включва и годишен лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти
законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на
добрите нрави клауза, с която страните уговарят и по-голям от трикратния
размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва. Така
уговореният в договора ГПР - 47.22%, отговаря на законовото изискване да не
надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19, ал. 4 от
ЗПК, поради което настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното
5
разпореждане в частта му, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 138.14 лева следва да бъде отменено, а
делото върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за
изпълнение за процесната сума.
Що се отнася до жалбата против разпореждането в частта, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за законната лихва над сумата
от 51.25лева до претендираните 53.76 лева или за сумата от 2.51лева за
периода 25.05.2021г. до 11.11.2021г. то същата се явява неоснователна в тази
й част. Правилно заповедния съд е определил размера на законната лихва
върху главницата от 1078.60лева за посочения период, поради което в тази
част разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
В необжалваната част, разпореждането е влязло в законна сила.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 573/02.12.2021 г. по ч.гр.д. № 20213610100689
по описа на ВПРС, в частта, с която е отхвърлено частично заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу
длъжника Г. АНГ. Н. с ЕГН ********** за размера на претендираната
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.05.2021г. до 22.10.2021г.
за горницата над 40.41 лева до пълния предявен размер от 178.55 лева, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД гр. София, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление гр. С... заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Г. АНГ. Н. с ЕГН **********
с пост. адрес: гр. В.П..... за заплащане на сумата от 138.14 лева - договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 25.05.2021г. до 22.10.2021 г..
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на РС – Велики Преслав за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6