Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.П., 22.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на десети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
Членове: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при секретаря Анелия
Докузова, като разгледа докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 544 по
описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на П.ски районен съд от
18.04.2019 г., постановено по гр.д. № 279/2019 г., съдът е признал за
установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Л.Л.В., че
сключеният Договор за наем на недвижим имот – земеделска земя от 27.09.2016 г.,
вписан в Служба по вписванията – П. под № 87, том 19, рег.№ 14116, дело 5521 от
28.09.2016 г., между З.А.К.-С. и Е.А.А., от една страна, и Л.Л.В., от друга
страна, е договор за аренда и облигационните отношения между страните са по
договор за аренда, т.е. между страните е налице арендно правоотношение, а не
наемно правоотношение, и че този договор е прекратен с едностранно писмено
изявление на ищците по силата на чл. 28, ал. 1, изр. 1-во от ЗАЗ, вр. с чл. 11
от договора.
Постъпила е въззивна жалба срещу
така постановеното решение от Л.Л.В., подадена чрез пълномощника адв. Е.П. ***.
С жалбата се поддържа довод, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй
като е незаконосъобразно, постановено при нарушаване на процесуалните правила и
по недопустим иск. Изложени са съображения в подкрепа на този довод и се
претендира отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на районния съд
за разглеждане от друг състав, а алтернативно отхвърляне на предявения иск като
неоснователен.
Ответниците по въззивната жалба – З.К.-С.
и Е.А. считат жалбата за неоснователна и молят окръжния съд да потвърди
първоинстанционното решение чрез процесуалния си представител адв. С.Й. от САК.
Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на въззивната
жалба.
Като взе предвид данните по делото
и доводите на страните, П.ският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, намира
разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество
жалбата за основателна, предвид следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с искова
молба от Е.А.А. и З.А.К.-С. против Л.Л.В., в която са наведени фактически
твърдения, че на 27.09.2016 г. между ищците и ответницата е сключен договор за
наем на недвижим имот – земеделска земя, представляваща овощна градина с площ
от 1.001 дка, в м. „***“, землище на с. ***Г., общ.П.. Тъй като за стопанската
2016-2017 г. ищците не са получили дължимия наем, Е.А. е изпратила уведомление
на ответницата за едностранно прекратяване на договора, получено от последната
на 22.05.2018 г. Ищците считат, че във връзка с прекратяването на договора е
налице спор относно правната му страна, тъй като договорът е вписан в службата
по вписванията, а прекратяването на договорите за наем не е сред подлежащите на
вписване обстоятелства. Считат също така, че процесният договор за наем
всъщност е договор за аренда, тъй като отговаря на всички изисквания на Закона
за арендата в земеделието /ЗАЗ/ за арендните договори. Твърдят още, че са
нарушени материалните им права, а решението по предявения иск е от значение за
минали, сегашни и бъдещи отношения с ответницата.
С исковата молба е заявена претенция
на основание чл. 124 от ГПК да бъде признато по отношение на ответницата, че
сключеният между страните Договор за наем на недвижим имот – земеделска земя от
27.09.2016 г. е договор за аренда и облигационните отношения между тях са по
договор за аренда.
В депозирания по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата не оспорва обстоятелството, че между страните е
бил сключен описания в исковата молба договор за наем на недвижим имот, както и
факта, че същият е прекратен едностранно от ищците.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК
допуска предявяване на самостоятелен иск за установяване съществуването или
несъществуването на едно правно отношение при наличие на правен интерес.
Въззивният съд приема, че в случая
правният интерес от търсеното на съдебно установяване, представляващ абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, не е обоснован и не
би могъл да се изведе от самата искова молба и от депозираната по указания на
съда пред настоящата инстанция уточняваща молба на ищците-въззиваеми.
Заявената от ищците претенция е да
бъде установено, че е налице правоотношение между страните по договор за аренда
на земеделска земя, а не такова по договор за наем на земеделска земя, както е
озаглавен самия договор. Същевременно
твърдят, че това правоотношение вече е прекратено, който факт не се
оспорва от ответницата. В този смисъл може да се приеме, че съдът е сезиран с
положителен установителен иск за съществуването на едно прекратено, т.е.
несъществуващо вече правоотношение, от какъвто иск ищците нямат правен интерес.
Твърденията на ищците, че е налице
спор не относно съществуването на самото правоотношение и неговото
прекратяване, а относно неговия вид – дали е било арендно или наемно, както и
за желанието им да бъдат заличени вписването на договора в службата по
вписванията и регистрацията му в ОД „Земеделие“, което според тях е допустимо
само по отношение на договорите за аренда в земеделието, по никакъв начин не
обосновават правен интерес от положителен установителен иск за съществуването
на правоотношение.
Предвид липсата на твърдения, че
ответницата извънсъдебно оспорва факта на прекратяване на правоотношението, не
може да се изведе правен интерес за ищците и от установяване несъществуването
на правоотношение между страните.
С оглед на тези съображения,
въззивният съд приема, че предявеният установителен иск в случая е недопустим
поради липсата на правен интерес.
Като се е произнесъл по съществото
на недопустим иск, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение,
което с оглед правомощията на въззивната инстанция, визирани в чл. 269 от ГПК,
подлежи на обезсилване.
При този изход на спора и доколкото
въззивницата не претендира разноски за настоящата инстанция, следва да й бъдат
присъдени направените от нея разноски в първоинстанционното производство в
размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.
270, ал. 3 от ГПК, П.ският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение
№ 711 от 18.04.2019 г. на П.ски районен съд, постановено по гр.д. № 279/2019 г.
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК З.А.К.-С., ЕГН **********, и Е.А.А., ЕГН **********, да заплатят в полза
на Л.Л.В., ЕГН **********, сумата от 350 лв., представляваща направените от нея
разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: