№ 167
гр. Айтос, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от М. Дж. Богданова Гражданско дело №
20252110100044 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Х. Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, действащ със съгласието на своята майка и законен представител
Г. М. М., ЕГН ********** от с.гр., двамата със съдебен адрес: *** – чрез адв.М. И.-Т. против
Х. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: ***“.
С исковата молба е предявен иск за увеличение на размера определената с Решение
№ 216/21.11.2023г. по гр.дело № 709/2023г. на РС – Айтос ежемесечна издръжка, дължима от
ответника Х. Х. Х., ЕГН **********, с посочен адрес: ***“ за детето Х. Х. Х., ЕГН
**********, както следва: от 250,00 (двеста и петдесет) лева на 420,00 (четиристотин и
двадесет) лева, начиная от датата на завеждане на иска – 16.01.2025г., ведно със законната
лихва за забава до възникване на основания за изменение или прекратяването й.
Претенцията е обоснована с нараснали нужди на детето спрямо предходното определяне
размера на дължимата от бащата издръжка – с решение по гр.дело № 709/2023 г. на РС –
Айтос, а също и с промяна в размера на минималната за страната работна заплата. Към
исковата молба се прилагат писмени доказателства, както и преписи за връчване на
ответника. Заявяват се доказателствени искания, вкл. за допускане до разпит на един
свидетел. Претендира се заплащане на съдебно-деловодни разноски.
Ищецът обосновава иска си като твърди, че предвид промяната във възрастта му
(към момента младеж на 17 години) необходимите средства за живот и обучение, както и
нарасналата инфлация в страната, материалните възможности на майка му не са достатъчни,
за да живее нормално и да се обучава качествено.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв.М. И.-Т.
1
поддържа исковата претенция и моли за присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски. Ангажира писмени доказателства.
В указания срок по чл.131 от ГПК ответникът Х. Х. Х., чрез пълномощник адв.Д.Р.
- БАК представя писмен отговор. Не спори по допустимостта на иска. Излага становище за
неоснователност по повод изменение на размера на търсената издръжка над законовия
минимум от 270,00 лева. Моли за отхвърляне на иска над посочения размер. Представя
писмени доказателства и заявява искания - за допускане до разпит на един свидетел.
В съдебно заседание отв.Х. не се явава, но чрез проц. си представител адв.Р.
поддържа подадения отговор и едноврменно с това в опит за постигане на споразумение
предлага да заплаща месечна издръжка от 350 лева. Не поддържа искането за разпит на
допуснатия му свидетел. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски.
Заинтересованата страна Дирекция”СП”- Айтос представя социален доклад по
случая.
Исковата претенция намира правно основание в чл.150 и сл. вр. с чл.143 от
Семейния кодекс (СК).
С оглед на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че Г. М. Х. и ответникът Х. Х. Х. са родители на
непълнолетния ищец Х. Х. Х., ЕГН **********, роден на *** г., съгласно представеното по
делото копие от у-ние за раждане на Община Бургас с № II-0385 от 25.03.2008 година.
С решение № 216/21.11.2023 год. по гр. дело № 709/2023 г. на РС-Айтос,
ответникът Х. Х. Х. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си Х. Х. Х. в размер
на 250,00 лв., начиная от 07.09.2023 година.
При предявяване на настоящата претенция ищецът обосновава искането си като
твърди, че от постановяване на предходното съдебно решение са изминали близо две
години, през който период нуждите му са нараснали, което обосновава и претенцията за
увеличение на присъдената издръжка, дължима от бащата. Сочи, че майка му е с
недостатъчни доходи и възможности, за да покрива всички необходими разноски за
адекватно задоволяване на неговите нужди. За размера на доходите на майката са ангажира
писмени доказателства – Удостоверение, изд.от ПГСС Златна нива от 07.01.2025 г. Според
отбелязването в Соц.доклад и представеното удостоверение доходите на Г. М., варират
около минималната за страната работна заплата, т.к. същата работи като касиер в ПГСС
Златна нива с месечна заплата 1100 лв. По заявени в исковата молба данни преки грижи за
2
непълнолетния ищеца полага единствено майката. Х. е на възраст 17 години и ученик в 10-
ти клас в ***. Посещава извънкласни мероприятия, тренировки по борба. Твърди, че са му
необходими допълнително средства за закупуване на екипи, както и за пътувания, свързани
с тренировките.
По отношение на бащата не се представят доказателства за доходите му. Към
настоящия момент не е спорно, че същият живее и работи в ***, което предполага, че
получава доходи от трудова ангажираност.
При така установеното фактическо положение, като възможности за двамата
родители да дават издръжка, съдът следва да съобрази по отношение на майката доходът,
който същата е заявила при изготвяне на социалния доклад и съгласно представеното у-ние
от 07.01.2025г. на ПГСС „Златна нива“ - Айтос, а по отношение на бащата – минималната за
страната работна заплата, доколкото липсват представени доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приетите писмени
доказателства след като ги анализира с оглед целия събран доказателствен материал и
прецени, че са еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени от страните. Съдът взе предвид
и правилата за разпределение на доказателствената тежест в рамките на това производство,
както и изготвения и приложен към делото социален доклад на заинтересованата страна
Дирекция „Социално подпомагане”-Айтос.
Основателността на предявеният иск произтича от разпоредбата на чл. 143 от СК и
установеното по делото обстоятелство, че страните са родители на непълнолетния Х. Х. Х.
– на 17 години и като такива са длъжни да го издържат независимо от възможностите си.
За установяване на нуждите на детето Х. Х. Х., по делото бяха представени
писмени доказателства, както и служебна бележка № 258/09.01.2025 г. на СОУ ***, че
същият е ученик в редовна форма на обучение. Кредитирайки ги, съдът преценява освен
това обичайните за възрастта му нужди, съобразявайки и необходимите средства за
закупуване на дрехи, храна, обувки, учебници и др., необходими за физическото,
интелектуално и духовно развитие на дете на сочената възраст, както и от учебни помагала
и пособия. За правилното решаване на този въпрос следва да се има предвид и приложимата
материално-правната норма, а именно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, съгласно която
конкретният размер на дължимата издръжка следва да се определя в зависимост от нуждите
на децата и от възможностите на родителя, като ал.2 на законов текст определя, че
минималният размер на издръжка на едно дете е равен на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Към настоящият момент МС е приел със свое Постановление,
че минималната заплата за страната е 1077.00 лв., т.е. дължимата се издръжка следва да се
определя в размер най-малко от 269.25 лв. Съгласно чл. 143, ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от факта дали последните
биха могли да се издържат от имуществото или доходите си, т. е. налице е едно безусловно
задължение за осигуряване на издръжка на децата от страна на родителите им. За ответника,
3
доколкото не се представиха доказателства относно размера на трудовото възнаграждение,
следва да се презюмира, че доколкото е в активна възраст и трудоспособен, би могъл да
осигури доход в размер поне на минималната за страната работна заплата от 1077 лева.
Предвид възрастта на детето и ноторно известните на съда разходи за задоволяване на
нуждите на 17-годишен младеж, съдът намира, че е необходимата месечна издръжка, която
бащата следва да осигури е от 350,00 лв. На база изложеното и при така ангажираните
доказателства за финансовото положение на родителите и в частност на ответника, съдът
приема, че в известна степен ще бъдат обезпечени нуждите на непълнолетното дете с
увеличение спрямо сегашния размер на издръжката от 250 лв. месечно (под законовия
минимум от 269.25лв.) на сумата от 350 лева, за чието задоволяване на нуждите, принципно
би било необходимо отделяне на по-голяма парична сума, но същата следва да съответства и
на материалните възможности на предоставящия я родител, в случая - бащата. В останалата
си част, над уважения размер от 350.00 лева до пълния претендиран размер от 420.00 лева,
съдът намира, че искането е неоснователно и недоказано, поради което и следва да бъде
оставено без уважение.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати направените от ищцовата страна, съразмерно уважената част на иска съдебно-
деловодни разноски от 415.00 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна помощ.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцовата страна следва да заплати направените
от ответника, съразмерно отхвърлената част на иска съдебно-деловодни разноски от 85.00
лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна
помощ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 144.00 (сто четиридесет и четири ст.) лева, съобразно увеличението на размера
на присъдената издръжка.
Водим от изложените съображения, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определената с решение № 216/21.11.2023 г. по гр.дело № 709/2023
година на Районен съд - Айтос месечна издръжка, която ответникът Х. Х. Х., ЕГН
**********, с посочен адрес: ***“ е осъден да заплаща на сина си Х. Х. Х., ЕГН
**********, с адрес: *** непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител Г. М. М., ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 250.00 (двеста и петдесет)
лв. на 350.00 (триста и петдесет) лева, считано от 16.01.2025 година до настъпване на
законно основание за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
4
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за изменение на издръжката чрез увеличаването й над
уважения до пълния претендиран размер от 420.00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х. Х. Х., ЕГН ********** да заплати на Х. Х. Х., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 415.00 (четиристотин и петнадесет) лева за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Х. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: *** действащ със съгласието на
своята майка и законен представител Г. М. М., ЕГН **********, да заплати на Х. Х. Х.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 85.00 (осемдесет и пет) лева -
за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Х. Х. Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на Айтоския районен
съд държавна такса в размер на 144,00 (сто четиридесет и четири лв.) лева, съобразно
увеличението на размера на присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението и връчването му за страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5