Определение по дело №2618/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 352
Дата: 27 януари 2022 г.
Съдия: Мл.С. Ивалена Орлинова Димитрова
Дело: 20213100502618
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 352
гр. Варна, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502618 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 296106/11.08.2021 г. от А.В М., ЕГН
**********, гражданин на Руската Федерация, притежаващ разрешение за постоянно
пребиваване в Република България № *********, и ЮР. Н. ЦВ., гражданин на Руската
Федерация, роден на ********** г. в Московска област, чрез адв. П.С. - САК, срещу
Решение № 262338 от 21.07.2021 г., изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение №
265614 от 02.09.2021 г., постановено по гр. д. № 7543/2020 г. по описа на ВРС, XLI състав, с
което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от А.В М. и ЮР. Н. ЦВ.
срещу „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ № 78, ет. 4, офис 11, иск с правно основание
чл.109 ЗС за осъждане на ответното дружество да преустанови неоснователните си действия
и бездействия, с които пречи на упражняването правото на собственост на ищците, в
качеството им на собственици на обекти в етажните собствености в комплекс „Есенция“,
изграден в ПИ 10135.2569.181 в к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, общ. Варна, като:
1. Възстанови премахнат водомер към басейна, изграден в имота и извърши
необходимите действия за възстановяването на водоподаването към него;
2. Възстанови премахнатия водомер за поливната система в двора и извърши
необходимите действия за възстановяване на водоподаването към нея;
3. Възстанови премахнатите помпи за басейна;
4. Възстанови премахнатите елементи и компоненти към системата за
видеонаблюдение на комплекса;
5. Осигури достъп до помещението, изградено в имота, предназначено за портитерна
(павилион за охрана);
6. Осигури свободен достъп до елементите от вертикалната планировка в имота,
които са предназначени за ползване от етажните собственици в него, а именно: басейн,
тревни площи, алеи, детска площадка, парково осветление, портиерна, система за
1
видеонаблюдение и поливна система;
7. Да не пречи да бъдат извършени необходимите дейности по възстановяване на
оградата от жив плет, при съобразяване с проекта за озеленяване и досегашното
състояние;
8. Да не пречи да бъдат извършвани дейности по поддръжката и ремонта на басейна,
както и по поддръжката на растителността на двора.
Жалбоподателите считат постановеното решение за неправилно и необосновано.
Сочат, че въпреки че първоинстанционният съд е приел, че спорен по делото се явява
въпросът дали изградената в имот с идентификатор 10135.2569.181 инфрастурктура –
басейн, озеленяване, детска площадка, алеи с градинско осветление, поливна система,
система за видео наблюдение и сграда за охрана, представлява прилежаща част към сградите
в режим на ЕС и кой може да ползва тази инфраструктура – собственикът на земята или
собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС, в постановеното по
делото решение отговор на този въпрос не е даден. Заявяват, че мотивите на
първоинстанционния съд са основани единствено на нотариалните актове за собственост на
ищците, въз основа на които е формиран извод, че те са суперфициарни собственици и като
такива имат право да позлват поземления имот, доколкото това е необходимо за ползването
на сградите според тяхното предназначение. Изтъкват, че не са обсъдени твърденията на
ищците, че същите имат право да ползват елементите на инфраструктурата в имота предвид
предназначението й да обслужва собствениците в етажните собствености. Поддържат, че
съгласно чл. 64 ЗС, като носители на правото на строеж, могат да ползват терена, доколкото
това е необходимо да използват обекта си на собственост, като това право включва и
правото им да ползват елементите и съоръженията на инфраструктурата в имота, които по
смисъла на чл. 97 от ЗС са принадлежност към сградите. Считат, че първоинстанционният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил и съобразил
признанията на ответника на неизгодни за него факти, изложени в отговора на исковата
молба, както и направеното извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт,
съдържащ се в НА за покупко-продажба № 68, том XI, рег. № 14563, д. 1587 от 2018 г., че
„Занекс Пропърти Мениджмът“ ЕООД закупува поземления имот заедно с всички
приращения, съоръжения и подобрения в него, свързани с поддръжката на съществуващите
в имота сгради. Застъпват становище, че целият двор, както и намиращите се в него
елементи от инфраструктурата, представляват прилежаща към етажната собственост площ,
необходима за ползване на обектите на етажните собственици, като излагат подробни
аргументи в тази насока. Считат, че категорично от доказателствата по делото,
включително и от заключението по допуснатата комплексна СТЕ, се установява, че
едноетажната обслужваща сграда – павилион за охраната, както и басейнът в поземления
имот не са самостоятелни обекти на собственост, същите са елементи на допълващо
застрояване, проектирани и изградени като част от жилищния комплекс, и са предназначени
за използване от собствениците в него. Озеленяването е композиционно свързано с трите
жилищни сгради, техните фасади и част от апартаментите на партерните етажи, входовете
към сградите, алеите, водещи до всеки от входовете, пространствата около басейна и
детската площадка – т.е същото е предвидено да обслужва трите сгради и собствениците на
имоти в тях. Отделно считат, че първоинстанционният съд е следвало да определи каква е
частта от поземления имот, която е необходима за ползването на индивидуалните обекти в
ЕС съобразно предназначението им. Считат за неправилен довода на съда, че ползването и
поддържането на инфраструктурата в имота до прехвърляне на собствеността върху същия
на ответното дружество на основата на сключени договори между собствениците в ЕС и
„Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД навеждат на извод за неоснователност на
претенцията. Заявяват, че именно горните договори обосновават извода, че
инфраструктурата и земята, върху която са изградени трите сгради от жилищния комплекс,
по предназначението си са общи части.
Настояват за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което
предявената претенция за бъде уважена. Претендират разноски.
2

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД,
чрез адвокат И.А. – ВАК, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Счита атакуваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и
настоява същото да бъде потвърдено. Заявява, че първоинстанционният съд е изследвал
въпроса за прилежащите части към сградите, приложимата методика за определянето им,
както и обема на права на собственика на сградата, респективно на обект от сградата, да
ползва същата. Излага подробни съображения, че правата по чл. 64 от ЗС не включват в себе
си твърдяните от въззивниците права за неограничавано и безвъзмездно ползване на
инфраструктурата, собственост на ответника.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК
подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.

Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 296106/11.08.2021 г. от А.В
М., ЕГН **********, гражданин на Руската Федерация, притежаващ разрешение за
постоянно пребиваване в Република България № *********, и ЮР. Н. ЦВ., гражданин на
Руската Федерация, роден на ********** г. в Московска област, подадена чрез адв. П.С. -
САК, срещу Решение № 262338 от 21.07.2021 г., изменено по реда на чл. 248 от ГПК с
Определение № 265614 от 02.09.2021 г., постановено по гр. д. № 7543/2020 г. по описа на
ВРС, XLI състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 2618/2021 г. на ВОС за 28.02.2022 г. от
14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на въззивниците бъде връчено и копие от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3