№ 29,
10.06.2020г.,
гр.Исперих,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На
четиринадесети май през две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 119 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно
административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район “Младост”, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, действащи чрез преупълномощен юрисконсулт Р.Р., против Наказателно постановление № В-0046900/29.10.2018г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра със седалище гр.Варна към ГД “Контрол на пазара” при Комисията
за защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три
хиляди) лева, на основание чл.222а от същия закон. Жалбоподателят оспорва НП
като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалноправните разпоредби и
процесуалните правила, поради което моли за цялостната му отмяна, а при
условията на евентуалност – да бъде намален размерът на наложената имуществена
санкция до установения в закона минимум. Счита, че погрешно е посочена датата
на извършване на нарушението, предвид срока, регламентиран в чл.113, ал.2 от
ЗЗП, поради което следвало да се счита за извършено на 09.09.2018г., когато
изтича нормативно установения срок на задължението на търговеца за отстраняване
на несъответствието. Твърди и непълнота в описанието на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението относно фактите кога и по какъв начин е придобито
устройството от потребителя и с оглед съблюдаване на сроковете по чл.115 от
ЗЗП. В тази връзка счита, че наказващият орган неправилно приравнява договора
за лизинг, сключен с конкретния потребител към договор за продажба по смисъла
на чл.113, ал.1 от ЗЗП във вр. с т.34 от § 13 от ДР на същия закон. Не били
описани и условията, при които се признава гаранцията, както и нейният срок,
респ. дали към датата на извършване на нарушението устройството е попадало в
законния срок за гаранционно обслужване. Относно оспорванията за нарушение на
материалния закон, счита, че не е осъществен фактическия състав на нарушението
по чл.113 от ЗЗП, тъй като липсва сключен договор за продажба с потребителя на
устройството. Оспорва и размера на наложената санкция, като несправедлив и
неправомерно завишен с оглед обстоятелствата на конкретния казус и стойността
на устройството.
За
въззиваемата страна не се явява представител и не заявява становище по жалбата.
С изпращането й по реда на чл.60 от ЗАНН ангажира писмено становище, като счита жалбата за неоснователна,
но не излага съображения.
Призованата
Районна прокуратура – гр.Исперих, понастоящем Районна прокуратура – гр.Разград,
ТО-гр.Исперих, редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира
становище.
Съдът
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка: На 17.08.2018г. служители на
въззиваемата страна – свидетелите А.Н.Т. и Д.С. Василева, извършили проверка в
магазин „Теленор“, находящ се в гр.Исперих, обл.Разградска, ул.“Лудогорие“ №
28, в който магазин извършва търговска дейност жалбоподателят. Повод за
проверката била постъпила потребителска жалба вх.№ В-03-1745/13.08.2018г.,
подадена от А.И.А. относно рекламация на мобилен телефон „HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black”с
IMEI 866221039087171. При проверката и въз основа на приложените към
жалбата документи е установено, че телефонът е закупен чрез Договор за лизинг
от 07.12.2017г. На 06.08.2018г. потребителят предявил рекламация и телефонът
бил приет за ремонт с Протокол № ********* от същата дата, като в графа
„Описание на повредата“ е отразено, че има проблем с дисплея, жълта линия в
лявата горна част, в графа „Други повреди/Забележки на клиента“ е отразено, че
има проблем със софтуера, телефонът не се включва, а в графа „Особени белези на
телефона при приемане“ е отбелязано, че има леки драскотини около камерата. По
така предявената рекламация, на 09.08..2018г. е издаден от оторизиран сервиз „ХИС-КОМ“
ЕООД-гр.Исперих Сервизен протокол № № *********, в който е отразено като
заключение, че е прекратено гаранционното обслужване поради наличие на
неоригинален софтуер е невъзможен ремонт.
Съгласно
представената по делото Гаранционна карта, определеният гаранционен срок на
процесния телефон е с продължителност 24 месеца от датата на закупуването
(07.12.2017г.), т.е. до 07.12.2019г.
На
27.08.2018г. била извършена от КЗП и документална проверка, при която не са
представени документи, удостоверяващи привеждане на процесната потребителска
стока в съответствие с договора за продажба. Представено е писмено становище
ведно със снимков материал, установяващ как изглежда при стартиране апарат HUAWEI Mate 10 Lite Dual
с оригинален софтуер и как изглежда клиентския телефон с неоригинален софтуер.
Продавачът е приел, че не става въпрос за фабричен дефект, а за повреда в
резултат на неправилна експлоатация от
страна на потребителя.
Въз
основа на констатациите от извършената проверка на жалбоподателя бил съставен
АУАН № К-0046900/10.09.2018г. за нарушение на чл.113, ал.1 от Закона за защита
на потребителите, като срещу Акта не били направени възражения. Впоследствие е
издадено и обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, на
основание чл.222а от ЗЗП за извършеното нарушение на чл.113, ал.1 от същия
закон, а именно за това, че жалбоподателят „Теленор България“ ЕАД не е изпълнил
административното си задължение, когато потребителската стока - телефон „HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black”
с IMEI 866221039087171 не
съответства с договора за продажба, да я приведе в съответствие с този договор,
като нарушението е извършено на 07.09.2018г. в обект - магазин „Теленор“, находящ се в
гр.Исперих, обл.Разградска, ул.“Лудогорие“ № 28, от която дата е в забава.
Описаните обстоятелства се потвърждават пред съда от
показанията
на разпитаните по делото актосъставител А.Н.Т. и свидетеля Д.С.В., присъствала
при установяване на нарушението и съставянето на акта,
чиито показания са последователни и непротиворечиви. В подкрепа на възприетата фактическа обстановка са и
приобщените писмени доказателства в производството, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, които кореспондират със свидетелските
показания.
Назначената
по делото съдебно-техническа експертиза изследва несъответствието (вида и
характера на дефекта) на процесния мобилен телефон и причините, от които е
възникал проблем при ползването му, наложили рекламацията на стоката. Според
експертното заключение вх.№ 344/28.01.2020г., към момента на извършване на
експертизата намира версията на софтуера за точната, указана в сайта на
производителя, която трябва да бъде открита в мобилния телефон. Относно дисплея
констатира, че към момента на изследването не се забелязва описаната черта,
посочена при приемането на стоката за сервизно обслужване. Не са установени проблеми със софтуера на
устройството или други технически проблеми, които да възпрепятстват
експлоатацията му. При разпита в съдебно заседание вещото лице изказва мнение,
че към момента на експертизата телефонът няма никакви дефекти, било то
механични или софтуерни, но рекламацията по начина, по който е подадена, е била
основателна, тъй като от приложените снимки не може да се установи дали са на
този телефон, който е предоставен за ремонт, макар че са за същия модел
телефон. Докато вещото лице е направило проверка на самия телефон.
С
оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима,
като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване
административен акт.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Наказателното
постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя
административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и
съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова
разпоредба, нарушена с това деяние и съответната норма, въз основа на която
следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират административното
нарушение, вменено във вина на жалбоподателя, поради което по своята форма и
съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална
страна.
Относно
възражението на жалбоподателя за неправилно определена дата на извършване на
нарушението, съдът счита, че е неоснователно. Изпълнителното деяние на
нарушението по чл.113, ал.1 от ЗЗП се осъществява чрез бездействие и се явява
довършено с изтичане на едномесечния срок по ал.2 на същата разпоредба, считано
от предявяването на рекламацията от потребителя. В случая рекламацията на потребителя
е предявена на 06.08.2018г. и едномесечният срок, в който търговецът е следвало
да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, е изтекъл на
06.09.2018г. От следващия ден – 07.09.2018г. вече е в нарушение на цитираната
разпоредба поради неизпълнение на задължението. Отделен е въпросът, с оглед на
наложилата се съдебна практика, че всяка дата в рамките на този едномесечен
срок, на която е направен отказа за извършване на гаранционен ремонт
(прекратено гаранционното обслужване), също се счита за дата на деянието.
В
Наказателното постановление са описани подробно и конкретно всички съставомерни
обстоятелствата на нарушението: посочено е мястото на нарушението, наличието на
несъответствие на стоката с договора, датата на предявяване на рекламацията,
както и на отказа за гаранционно обслужване, респ. непривеждането на стоката в
съответствие с договора до датата на проверката от контролните органи. По този
начин са посочени всички факти, имащи отношение към ангажиране отговорността на
търговеца по чл.83 от ЗАНН за конкретното адм.нарушение.
Не
следва да бъде споделено и възражението на жалбоподателя, че неправилно се приравнява
договорът за лизинг, сключен с конкретния потребител към договор за продажба по
смисъла на чл.113, ал.1 от ЗЗП във вр. с т.34 от § 13 от ДР на същия закон.
Цитираната разпоредба дефинири договора за продажба като договор, по силата на
който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки
на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за
тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги. По
този начин договорът за лизинг също се включва в приложното поле на ЗЗП. Законът
създава специална уредба на обществените отношения във връзка с продажбата на потребителски
стоки, при която релевантни са не моментът на прехвърляне на собствеността, а
характерът и предназначението на стоките като потребителски. В лизинговото
правоотношение, жалбопадателят е продавач на потребителски стоки, а
лизонгополучателят - потребител по смисъла на ЗЗП и този закон защитава правото
му да получи технически изправна стока, когато тя не съответства на
договореното.
Нарушението
е доказано. Установи се категорично, че към датата на извършване на нарушението
процесният телефон е попадал в срока за гаранционно обслужване. Гаранцията осигурява на потребителя защита за
съответствието й с договора за продажба. От доказателствата по делото, вкл. и
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, не се
установи заявеното с рекламацията несъответствие да се дължи на неправилна
експлоатация от страна на потребителя. Експертизата е категорична, че телефонът
не е имал софтуерен проблем, какъвто е посочен при отказа за гаранционно
обслужване. По този начин за търговеца е възникнало и задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП да приведе стоката в
съответствие с договореното. Като не е изпълнил това си задължение в рамките на
едномесечния срок от предявяване на рекламацията, търговецът ангажира
отговорността си по чл.222а от ЗЗП. Санкционната разпоредба е съответна и
правилно приложена. Определянето на максималния размер на санкцията е
обосновано от наказващия орган с оглед на множеството санкционирани нарушения
на жалбоподателя от същия вид. Този факт налага и по-засилена превенция, като
по-строгите санкции са законен способ за постигане целите на превенцията.
Наложената по размер санкция е в определените от закона граници и при
определянето й са съобразени и отчетени правилно характера и тежестта на
нарушението.
По
изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № В-0046900/29.10.2018г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със
седалище гр.Варна към ГД “Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
на жалбоподателя “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район “Младост”, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, на основание
чл.222а от същия закон, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-гр.Разград, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :