Р Е
Ш Е Н И Е
№………………..
………………., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, XXV
състав, в публичното съдебно заседание на двадесети април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Пенка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
адм. дело № 517/2021 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Капитал
Груп 2019“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано
от А.К.А., срещу Заповед № 57-ФК от 05.03.2021 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – пицария
„Неапол“, находяща се в гр. Суворово, ****, стопанисвана от оспорващото
дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
С жалбата се настоява, че
оспорваната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана, в
противоречие с административнопроизводствените правила, както и в противоречие
с целта на закона. Оспорващият твърди, че липсват фактически и правни основания
за издаване на обжалвания акт, като същият е издаден в противоречие с целта на
закона – определен е 14-дневен срок на ПАМ. Изтъква се, че не са изложени мотиви
относно необходимостта за действие на мярката в определения от органа срок,
липсва анализ на конкретните фактически обстоятелства и обективни дадености от
действителността, обусловили определянето на конкретната степен на
административна принуда – в случая срока на мярката. Сочи се, че не са изложени
мотиви защо при първо нарушение, неустановено с влезли в сила наказателни
постановления, за неиздаване на фискален касов бон в обекта, е направен извод,
че размерът на срока за запечатване указва значимостта на охраняваното
обществено отношение. Според оспорващия не е направено разграничение за
тежестта на кое от двете нарушения става въпрос, това за невъвеждане на ЕКАФП в
обекта или за различието в касовата наличност, както и кое деяние показва
поведението на лицето, насочено срещу установената финансова дисциплина. Поддържа
се, че мотивите са бланкетни, а и мотивът, че ПАМ се налага и за промяна в
организацията на дейността в обекта, за което е необходим срок, е в
противоречие с нормалната житейска логика – служителите няма да имат достъп до
обекта и не би могла да бъде променена организацията на работата.
На следващо място се оспорва
фактическата обстановка и изводите на административния орган, като изложените
общи мотиви не установяват наличието на предпоставките за допускане изпълнение
на ПАМ. Сочи се, че доколкото в обекта няма да се осъществяват продажби,
съответно няма да се укриват такива, то с изпълнението на ПАМ няма да се
осигури защита на особено важен обществен интерес – спазването на фискалната дисциплина
и реда за отчитане на фискалните устройства. Не е обосновано, по какъв начин
изпълнението на ПАМ след влизане в сила на заповедта ще доведе до значителна
или трудно поправима вреда за бюджета, а и липсват доказателства, че
изпълнението на ПАМ е необходимо. Изтъква се, че бизнесът е семеен и от него се
издължа едно семейство, като ПАМ ще нанесе изключително големи финансови загуби
и непоправими вреди на бизнеса, тъй като предвид годността на продуктите,
последните (в размер на около 6 000 лева) ще бъдат бракувани, а и двамата
работници ще останат без доходи.
Според оспорващия органът,
неиздавайки наказателно постановление за процесното нарушение, лишава
дружеството от възможността по чл. 187, ал. 4 ЗДДС.
Излагат се и подробни доводи за
несъразмерност на мярката, определена за срок от 14 дни, тъй като неотчетената
продажба е с ниска стойност, а и липсата на подробни мотиви прави невъзможна
преценката дали е упражнено правомощието в съответствие с целите на закона,
поради което е нарушен принципът по чл. 6 АПК.
Искането е да се отмини оспорваната
заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. С писмена
молба оспорващият поддържа жалбата и направените с нея искания.
Ответникът - Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител - гл. юриск. Красимира Терзиева, с писмени бележки
поддържа становище за неоснователност на оспорването. Искането е да се остави
без уважение жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на
оспорваната заповед, като се сочи, че административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и независимо от хода на
административнонаказателното производство. Срокът на мярката, се настоява, че е
определен по целесъобразност и са изложени мотиви. Прави се и възражение за
прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.
Съобразявайки посочените от
оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се
извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата
на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.02.2021 г. в 13:00 ч., при
проверка от органи по приходите на търговски обект – пицария „Неапол“, находяща
се в гр. Суворово, ****, стопанисвана от „Капитал Груп 2019“ ООД, е установено,
че при извършено плащане в 12:40 ч. преди легитимация на проверяващите при
контролна покупка на два броя чай студен, голяма пица „Рустикана“ и голяма пица
„Фиренце“ на обща стойност 17 лв., заплатена в брой от П.Д. на длъжност главен инспектор
по приходите при ГДФК на А.К.А. –
представляващ дружеството, не е издаден фискален касов бон от въведеното в
експлоатация в обекта ФУ, нито ръчка касова бележка от кочан. Органите по
приходите се позовават на следните доказателства: Протокол от извършена проверка,
опис на паричните средства, дневен финансов отчет и печат КЛЕН.
С оспорваната заповед е прието, че
стопанисващото обекта дружество не регистрира и отчита всяка извършена продажба
на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, в нарушение на чл.
25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което представлява основание по смисъла на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за прилагане на ПАМ, на основание чл. 186, ал. 1
и чл. 187, ал. 1 ЗДДС - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
По отношение на продължителността
на срока в заповедта е посочено следното:
-
Определеният от
законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва
значимостта на охраняваното обществено отношение.
-
Следва да се осигури
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения, с оглед конкретните факти по преписката и предвид: вида на
обекта – пицария, местонахождението на търговския обект – в гр. Суворово, на
главна улица, с голям човекопоток, стойността на неотчетената продажба от
контролната покупка от 27.02.2021 г. – 17 лева, отчетената положителна разлика
в размер на 90,60 лева между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата
наличност.
- Налице са неплатени публични
задължения към бюджета в размер на 77,59 лева към 01.03.2021 г.
- Цялостното поведение на
търговеца: неотчитането на извършените от него продажби в търговския обект чрез
издаване на фискални касови бележки води до извод за трайно поведение към
неспазване на установения правов ред в страната.
-
Нарушението засяга
утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на
извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти и осъществяването на текущ и последващ
контрол. Нарушението представлява неизпълнение на нормативно установено
задължение, като деянието показва поведение на лицето, насочено срещу
установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която
няма за цел спазването на данъчното законодателство.
-
Целта на процесната
ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се
осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти.
-
Ако не бъде приложена
ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска
ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби,
водещо до неправилно определяне на дължимите налози, а за извършване на промяна
в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.
-
При определяне на
срока е съобразен принципът за съразмерност и целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекият резултат е правилното отразяване на оборота, а индиректният -
недопускане вреда за фиска.
За констатираното нарушение -
неиздаване на фискален касов бон за процесната контролна покупка на 27.02.2021 г., е съставен АУАН № F601116/11.03.2021 г., връчен на представляващия
дружеството на дата на съставянето му. Към датата на последното съдебно
заседание по делото не е издадено наказателно постановление (предвид изрично
заявеното от ответника с писмените му бележки).
Съдът намира жалбата
за допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването -
адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок.
Видно от разписка на л. 4гръб
от адм. пр., оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 11.03.2021 г., а
жалбата е подадена в съда на 12.03.2021 г., предвид посочената дата на входящия
номер на жалбата - л. 2 от делото.
По отношение компетентността на
издателя на акта:
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т.
1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 12
от адм. пр.), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата
функционална и материална компетентност, и не страда от пороци в този аспект,
които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Оспорваната заповед е издадена при
неспазване на административнопроизводствените правила и формата на акта, а и в
противоречие с материалния закон и целта на закона.
В заповедта е посочено правното
основание за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са
посочени констатациите на органите по приходите, обективирани и в Протокол cep.
АА № 0432595/27.02.2021 г., ведно със събраните доказателства, както и
обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното нарушение на
нормата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Предвид наличието на посочени в заповедта
фактически и правни основания за прилагане на процесната ПАМ, от които става
ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично
субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по
чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена
установената форма за издаване на административния акт по отношение на
прилагане на процесната ПАМ, но не и по отношение на определения срок на
мярката.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен при изрично предвидените в закона изключения.
В случая административното
производството е образувано във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС,
свързано именно е регистриране и отчитане на продажбите и за този вид
нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагането на глоба
или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и
имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС
регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец,
спрямо лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Съгласно
чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от
въведено в експлоатация ФУ, от одобрен тип, в случая - ФУ с конкретизирани в
атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е
задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл. 25, ал.1, т.1, вр. чл. 3, ал.1 от Наредба№ Н-18/2006
г.
При констатирани нарушения,
състоящи се в неиздаване на документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, органите по
приходите действат в условията на обвързана компетентност и нямат право на
преценка дали да приложат, или не регламентираната в ЗДДС принудителна
административна мярка. Когато възможното законосъобразно решение е само едно и
административният орган не разполага с юридически равностойни варианти,
компетентността му е обвързана, т.е. преценката относно обществената значимост
на административното нарушение е направена от законодателя, а не е предоставена
на органа (Решение № 6029 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8978/2018 г.,
I отд., докладчик Милена Златкова).
Безспорно в случая от
доказателствата по делото (ПИП, дневен финансов отчет, КЛЕН от ФУ, опис на
паричните средства и АУАН) се установява, че при извършена продажба на 27.02.2021
г. на контролните органи - контролна покупка на два броя чай студен, голяма
пица „Рустикана“ и голяма пица „Фиренце“ на обща стойност 17 лв., заплатена в
брой от органа по приходите, оспорващото дружество не е издало фискална касова
бележка или ръчна касова бележка от кочан. Видно от приложените по делото
справка КЛЕН за 27.02.2021 г. (л. 4-гръб от адм. пр.), не се установява
наличието на издаден фискален касов бон за процесната продажба, което
фактическо установяване е обективирано и в протокола от извършена проверка.
Освен това служителят на оспорващото дружество, който е приел плащането от
органа по приходите, не е вписал в Протокола за извършена проверка № 0432595/27.02.2021
г., че има някакви възражения. И при съпоставката на данните от Описа на
паричните средства в касата към момента на проверката с данните от Дневния
отчет се установява разлика в размер на 90,60 лв. между разчетената и
фактическата касова наличност, като за посочената разлика е прието, че не е
отразена промяна в касовата наличност чрез операцията „служебно въведени“ суми.
Безспорно се установява извършването на нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Разгледани поотделно и в съвкупност
доказателствата сочат, че правилно и обосновано административният орган приема
наличието на извършено нарушение, изразяващо се в неиздаване на съответен
документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, респ. че са налице основанията за налагане на
процесната ПАМ.
Оспорващият,
въпреки указаната му още при насрочване на делото доказателствена тежест във
връзка с твърденията му в жалбата, не ангажира доказателства, от които да се
установява фактическа обстановка, различна от приетата от органите по приходите.
Фактът, че за
нарушението към момента на издаване на оспорената заповед и понастоящем не е издадено
наказателното постановление, не представлява отрицателна процесуална
предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Съгласно т. 1, б. „а“ на чл. 186,
ал. 1 ЗДДС за постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е
констатирано, че не е издаден съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Липсва изискване дори да е налице съставен АУАН.
Достатъчно е да е констатирано неправомерното поведение, визирано в посочената
разпоредба. В случая, АУАН е съставен и е връчен на 11.03.2021 г., на която
дата е и връчена оспорваната заповед. Това не опорочава наложената ПАМ,
доколкото извършването на процесното нарушение е надлежно обективирано в
протокола от проверката, въз основа на който е издадена и оспорваната заповед.
Административнонаказателното
производство и административното по налагане на ПАМ са самостоятелни и
независими. Същите, макар да са породени от един и същ юридически факт, имат
самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер. ПАМ имат
преустановителни, възстановителни или превантивни функции - в случая процесната
ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения и е
с превантивна функция, докато с наказателното постановление се налага административно
наказание - наказателните постановления са актове по прилагане на санкцията на
съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна няма санкционен
характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото
нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу последващи
неправомерни деяния.
За настоящото
производство е без значение изходът от административнонаказателното
производство, респ. без значение е и дали за вмененото нарушение е налице
влязло в сила наказателно постановление. Материалноправната разпоредба на чл.
186, ал. 1 ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането й да е налице
стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение,
обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза.
До друг извод не води и
разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима само
когато за поведението на съответното лице е ангажирана и
административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност
чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до прекратяване на действието й.
Следва да се посочи обаче че правилното приложение на закона изисква органите
по приходите да обезпечат възможността, регламентирана с нормата на чл. 187,
ал. 4 ЗДДС, като своевременно издават наказателни постановления, така че
лицата, спрямо които е приложена ПАМ да могат евентуално след погасяване на
задължението за заплащане на наложеното наказание да поискат прекратяване на
действието на ПАМ.
Законодателят е преценил, че целите
на ПАМ, посочени в чл. 22 ЗАНН ще бъдат постигнати именно с налагането на
процесната предвидена в чл. 186, ал. 1 ЗДДС мярка. Като основания за налагане
на въпросната ПАМ законодателят е посочил различни основания/нарушения, като
неиздаването на касов бон за прието плащане по извършена продажба е едно от
тези основания, предвид преценката на законодателя, че обществената значимост
на процесното административно нарушение изисква в условията на обвързана
компетентност да се постанови именно ПАМ като въпросната по делото.
В този смисъл би могло да се
разсъждава по въпроса дали приложената ПАМ е в съответствие с целите, визирани
в чл. 22 ЗАНН, само ако не се установяват по делото фактическите и правните
основания за прилагането на мярката.
Оспореният акт обаче е немотивиран
и незаконосъобразен по отношение на определения по целесъобразност от органа
срок на ПАМ.
С процесната ПАМ се цели
предотвратяване на административни нарушения. При определяне на срока на
мярката следва органите по приходите както да извършат преценка по отношение на
конкретното нарушение и по отношение на конкретния нарушител, така и да
мотивират заповедта за прилагане на ПАМ като посочат конкретните си съображения
– фактическите и правни основания за определяне на конкретен срок на ПАМ. При определянето на срока на запечатване на
търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни
критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени.
Срокът на
ПАМ се определя по целесъобразност, като в настоящия случай преценката на
органа е незаконосъобразна. При определяне продължителността на срока, органът
действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от
използвания в чл. 186, ал. 1 ЗДДС израз "до 30 дни" (Решение № 13682
от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4440/2019 г., I о., докладчик съдията
Мария Радева).
Посочените в оспорвания акт мотиви
за определяне на срока на ПАМ са недостатъчни,
общи и лишени от конкретност, до степен, обосноваваща извод за липса на мотиви.
Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, представлява
нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт,
което обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е
невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с
целта на закона като критерий за законосъобразност на акта.
Изложените
мотиви по отношение продължителността на срока за налагане на ПАМ са абсолютно
бланкетни и не съдържат обосноваване на обстоятелството как тежестта на
конкретното нарушение обуславя определянето на срок на ПАМ 14 дни. Не следва да
се приеме, че срокът е обусловен единствено от посочването на факти за
конкретния нарушител, предметът му на дейност, предлагани стоки,
взаимоотношенията му с фиска до този момент, фактите относно обекта –
местоположение. Липсват мотиви относно утежняващите или смекчаващите
обстоятелства, имащи връзка с нарушението. Липсва обосноваване, основано на
съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение
за определяне тежестта на конкретното нарушение (като например реализирания
оборот до момента с оглед стойността на предлаганите услуги, разлика между
касова и фактическа наличност към определен момент от работното време, за която
разлика да има данни, че е поради неиздаване на фискален касов бон за извършени
продажби, респ. причините за тази разлика, съпоставка с оборота в други дни и
др.) и оттам - към срока, за който се налага мярката. Определеният 14-дневен
срок на ПАМ по никакъв начин не е обоснован от органите по приходите с тежестта
на конкретното нарушение, извършено от оспорващото дружество, както и с
обстоятелствата, при които е извършено.
Така
например не е ясно местонахождението на търговския обект, посоченото в
оспорената заповед, как по-конкретно обосновава само по себе си необходимост от
„осигуряване защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършени на нови нарушения“. В случая според писменото обяснение на А.,
отразено в описа на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката, се установява, че разликата между фактическата и разчетената касова
наличност на паричните средства се дължи на невъвеждането от А. на служебните
пари. Освен това, става въпрос за различно административно нарушение, за което
е и издаден самостоятелен акт за установяването му. Изложеното сочи, че не е
ясно и как извършването и на друго нарушение на данъчното законодателство,
обуславя определянето на по-дълъг срок на ПАМ, която органът налага за
неиздаването на фискален касов бон. Не е ясно и как точно публичните задължения
на дружеството в размер на 77,59 лв. към 01.03.2021 г. обуславят прилагането на
ПАМ именно за срок от 14 дни. Не е ясно как точно се отразяват на преценката за
определяне на срока на мярката посочените в оспорваната заповед стойността на
отчетената продажба от контролната покупка. Изброяването е формално и не
способства за установяване от съда на конкретните съображения за определяне
именно на срок на мярката 14 дни.
Безспорно
следва органите по приходите да осигуряват защита на обществения интерес, като
се предотвратява възможността за извършване на нови нарушения, безспорно
принципно неиздаването на фискален бон за извършена продажба създава
предпоставки с това си поведение търговецът да накърнява обществения интерес и
фискалната политика, укривайки част от продажбите с отражение върху
реализираните доходи, но тези констатации следва да са обвързани с конкретните
обстоятелства във връзка с конкретно нарушение и конкретния нарушител.
Общото
принципно посочване, че с процесното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и
тяхната регистрация, както и само позоваването на евентуална последваща невъзможност
за проследяване на реалните обороти и че извършеното деяние показва поведение
на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, макар и да са
принципно елемент от тежестта на нарушението, не удовлетворява изискванията за
мотивираност на решението на органите по приходите по отношение на срока на
мярката, доколкото не са обвързани с конкретни констатации по отношение на
конкретното нарушение.
В случая органите
по приходите не са извършили преценка на
конкретни фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили конкретната
степен на административна принуда в определения от органа
срок. Не са изяснени, в съответствие с чл. 35 АПК, релевантните факти и
обстоятелства в този аспект, което представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на оспорвания акт.
Налагането
на принудителната административна мярка за 14-дневен срок е целесъобразно
(адекватно) само при наличие на утежняващи обстоятелства – например неединично
нарушение, особено висока цена на продажбата, за която не е издаден документ за
продажба по чл. 118 ЗДДС и/или ясни индиции, че издаването на касов бон се
пропуска с цел избягване на данъчно облагане. След като нарушението е
констатирано в обект и по отношение на лице, за които няма данни да не е за
първи път, по отношение на обект, който за конкретния ден, при работно време от
11:00 часа и извършена контролна покупка в 12:40 часа, това е единствената
нерегистрирана чрез издаване на ФКБ продажба, с оглед данните и от дневния
финансов отчет, и не е установено от него да са произтекли съществени вредни
последици за държавния бюджет, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни, съдът
приема, че не би могло да се определи като съразмерно – предвид и стойността на
продажбата (17 лв.) и размера на вредите, които евентуално биха настъпили за
държавния бюджет, в сравнение с тези, които биха настъпили за жалбоподателя,
осигуряващ дейност по производство и продажба на пресни пици, сандвичи,
закуски, дюнери, скара от прясно месо и т.н., ако обектът бъде запечатен за
срок от 14 дни. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната
сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защита на обществения
интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.
Оспорената
заповед е издадена в противоречие с принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 5 АПК и в ЕКЗПЧОС, доколкото запечатването на процесния
търговски обект, за срок от 14 дни, засяга съществено правната сфера на
жалбоподателя и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Тоест, дори да
се приеме, че са налице мотиви за прилагане на процесната ПАМ по отношение на
срока, то несъответствието с принципа на съразмерност влече материална
незаконосъобразност на оспорвания акт.
Предвид изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена при
неспазване на изискването за форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон е и
не съответства на целта на закона, с оглед на което и по аргумент от чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
В този смисъл е и
практиката на ВАС - Решение № 3784 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. №
13273/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева, Решение №
4037 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2020 г., VIII о., докладчик
съдията Теодора Николова, Решение № 2555 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9666/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова, Решение № 4335
от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12828/2020 г., I о., докладчик съдията Петя
Желева, Решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2020 г., VIII
о., докладчик съдията Свилена Проданова, Решение № 1449 от 3.02.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 9664/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова, Решение №
1424 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10639/2020 г., I о., докладчик съдията
Благовеста Липчева, Решение № 1415 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
8891/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова, Решение № 1098 от
28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2020 г., I о., докладчик председателят
Йордан Константинов и др.
При този изход на
спора претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна – чл.
143, ал. 1 АПК и следва да му се присъди сумата в размер на 50 лева, представляващи
заплатена държавна такса, предвид приложените доказателства за реалното й
плащане.
Съдът, на основание чл. 172, ал. 2 АПК,
ОТМЕНЯ
Заповед № 57-ФК от
05.03.2021 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – пицария „Неапол“, находяща се в гр. Суворово, ****,
стопанисвана от „Капитал Груп 2019“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Суворово, ул. „Снежанка“ № 10, представлявано от А.К.А., и
забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати на „Капитал Груп 2019“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Суворово, ул. „Снежанка“ № 10, представлявано от А.К.А.,
направените по делото разноски за държавна такса на 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: