РЕШЕНИЕ
№…………
гр.
София, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2
състав, в публично съдебно заседание състояло се на единадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Маджев т.д. № 2685 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК:
Образувано
е по искова молба с вх. № 166781/19.12.2018 г., подадена от „К.т.б.“ АД –в
несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „С.С.Х.Х.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** и „Л.
С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н *******.
Предявен
за разглеждане е иск с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за обявяване
на относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „С.С.Х.Х.“ АД /в
неплатежоспособност/ на договор за
учредяване на договорна ипотека, сключен във формата на нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 11, том I, рег. № 386,
дело № 10/2016 на нотариус – А.С., с рег. № 366, вписан в Службата по вписвания
– гр. Смолян с дв. вх. № 334, вх. рег. № 339 от
18.02.2016 г., Акт № 14, том I, дело №
98/2016 г., въз основа на която сделка дружеството - „С.С.Х.Х.“ АД /в неплатежоспособност/ е учредило договорна ипотека
в полза на „Л.С.“ ЕООД върху притежаван собствен недвижим имот, съставляващ :
Хотел „БЕЛМОНТ“, к.к. „Пампорово“, състоящ се от : 1.
Сграда с идентификатор 67653.642.12, представляваща масивна постройка на пет
етажа, със застроена площ 1905 кв. м. с предназначение: хотел, състояща се от
Сутерен с площ от 2 079,78 кв.м., включващ боулинг зала, спа-център, плувен
басейн, фитнес зала, нощен бар и обслужващи помещения, Първи етаж, със
застроена площ от 2 142,82 кв.м., вкл. фоайе с рецепция, лоби бар, ресторант с
кухня, конферентна зала и хотелска част, Втори
хотелски етаж със застроена площ от 1 234,03 кв.м., Трети хотелски етаж със застроена
площ от 798,53 кв.м., Четвърти хотелски етаж със застроена площ от 798,53
кв.м., Пети хотелски етаж със застроена площ от 394,65 кв.м., Таванско
помещение в източната част на пети етаж със застроена площ от 403,88 кв.м.,
Таванско помещение на пети етаж със застроена площ от 394,99 кв.м., като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 67653.642.2, с площ от 3
357 кв.м., представляващ урбанизирана територия, за високо застрояване, с
граници : имот 67653.642.1,
67653.218.37, 67653.218.42, съгласно кадастрална карта одобрена със
Заповед РД 18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АК-София, изменена
със Заповед КД 14-21-36/05.02.2009г. на Началника на СТКК – Смолян, образуващ
УПИ I – 642.2.642.3, в кв. 30 по ПУП на к.к.
„Пампорово“, местността – КАРАМАНДЖА, Община – Смолян, Област – Смолян; 2.
Сграда с идентификатор 67653.642.2.4, представляваща масивна постройка на един
етаж, със застроена площ от 112 кв.м., с предназначение сграда за
водоснабдяване и/или канализация, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 67653.642.2, с площ от 3357 кв.м., представляващ урбанизирана
територия за високо застрояване, с граници : : имот 67653.642.1, 67653.218.37, 67653.218.42, съгласно кадастрална
карта одобрена със Заповед РД 18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на
АК-София, изменена със Заповед КД 14-21-36/05.02.2009г. на Началника на СТКК –
Смолян, образуващ УПИ I – 642.2.642.3, в кв. 30 по ПУП на к.к.
„Пампорово“, местността – КАРАМАНДЖА, Община – Смолян, Област – Смолян; и 3. Сграда с идентификатор 67653.642.2.11,
представляваща масивна постройка на един етаж, със застроена площ от 40 кв.м.,
с предназначение гараж, като сградата е разположена в поземлени имоти с
идентификатори 67653.642.2 и 67653.642.3, и принадлежи към поземлен имот
67653.642.2 с площ от 3357 кв.м., представляващ урбанизирана територия за
високо застрояване, с граници : : имот 67653.642.1, 67653.218.37, 67653.218.42, съгласно
кадастрална карта одобрена със Заповед РД 18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК-София, изменена със Заповед КД 14-21-36/05.02.2009г. на
Началника на СТКК – Смолян, образуващ УПИ I – 642.2.642.3, в кв. 30 по ПУП на
к.к. „Пампорово“, местността – КАРАМАНДЖА, Община –
Смолян, Област – Смолян, доколкото сделката е извършена от „С.С.Х.Х.“ АД /в
неплатежоспособност/ за да обезпечи необезпечено до този момент вземане срещу
него, чиито титуляр е „Л.С.“ ЕООД и има за източник сключен договор за паричен
заем от 08.02.2016 г.
В
исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 2442 от 21.12.2016 г., постановено
по т.д. № 7226/2016 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността и е
открито производство по несъстоятелност по отношение на търговско дружество – „С.С.Х.Х.“ АД, с начална дата на
неплатежоспособността – 31.12.2015г., а
„К.т.б.“ АД –в несъстоятелност е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност. Сочи че
банката е предявила своите вземания в срока по чл.685, ал. 1 от ТЗ, с молба до
СГС №8980/22.01.2018г. и същото е включено в списъка с приети вземания на кредиторите, обявен по партида на „С.С.Х.Х.“ АД на 15.02.2018г., рег.
№20180215135639 и одобрен с определение на съда по несъстоятелност от
17.08.2018г. Ищецът извежда факта, че на 08.02.2016г. между първия
ответник: „С.С.Х.Х.“ АД и втория: „Л.
С.“ ЕООД е сключен договор за паричен заем, по силата на който
заемодателя се задължава да предостави на заемателя парична сума в общ размер на 4 000 000 лв. срещу задължението тя да бъде върната в срок до
31.12.2016г. На същата дата 18.02.2016г. е учредена и договорна ипотека от
страна на получателя на заема - „С.С.Х.Х.“ АД, като това било направено с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №11, том. I, рег.№ 386, дело №10 от 2016г.
върху недвижим имот, собственост на първия ответник представляващ: хотел „Белмонд“, к. к. Пампорово, състоящ се от: сграда с
идентификатор 67653.642.12, представляваща масивна постройка на пет етажа, със
застроена площ 1905 кв. м. с предназначение: хотел; сграда с идентификатор
67653.642.2.4 , представляваща масивна постройка на един етаж, със застроена
площ 112 кв. м. с предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация,
като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 67653.642.2 с площ
3357 кв. м., представляващ урбанизирана територия за високо застрояване; сграда
с идентификатор р 67653.642.2.11, представляваща масивна постройка на един
етаж, със застроена площ 40 кв. м. с
предназначение гараж, като сградата е разположена в поземлени имоти с
идентификатори 67653.642.2 и 67653.642.3 и принадлежи към поземлен имот с
идентификатор 67653.642.2 представляващ урбанизирана територия за високо
застрояване. В исковата молба се акцентира, че съгласно разпоредбата на чл.646,
ал.2, т.2 от ТЗ „подозрителния период“ е дефиниран с начална дата – първоначалната дата и
продължава до датата, на която е депозирана молбата по чл. 625 ТЗ, което в процесния случай е между 31.12.2015г. и 03.10.2016г.
Твърди, че Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека от длъжника „С.С.Х.Х.“ АД е подписан и
вписан на 18.02.2016г., което означава,
че това действие попада в подозрителния период. Навежда се твърдението, че с
оспорваната договорна ипотека е бил обезпечен договор за заем от 08.02.2016г.,
като до момента на учредяване на ипотеката - 18.02.2016г., вземането за връщане
на дадения заем представлява необезпечено такова. Така също се изтъква, че
предмет на обезпечението са недвижими вещи, собственост на ответника - „С.С.Х.Х.“ АД, чиято собственост
значително надхвърля полученото като насрещна престация
по договора за заем. Съгласно молбите за
предявяване на вземания от втория ответник „Л.
С.“ ЕООД, същия е дал заем на „С.С.Х.Х.“ АД в размер на 62 235.03 лв., от което може да се
заключи че учредената ипотека е не само за неравностойна, но и за недължима престация, доколкото вземането, което обезпечава възлиза на
4 000 000 лв. Поддържа се, че искът по чл. 646, ал.2,
т. 2 от ТЗ попада в обхвата на т. нар. „преферентни
искове“, при които един кредитор е поставен в по-благоприятно положение от
останалите и за да бъде уважен той следва да е налице сложен фактически състав
: да е извършено правно действие след
началната дата на неплатежоспособност от несъстоятелния длъжник и да е извършено в подозрителния период от
една година преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, както и да е налице
предходен необозначен дълг на длъжника, и учреденото обезпечение да касае този
дълг. В този контекст се иска да бъде обявена за недействителна спрямо
кредиторите на масата на несъстоятелността извършената на 18.02.2016 г. сделка
– сключване на договорна ипотека, инкорпорирана в Нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека №11, том. I, рег. № 386, дело № 10 от 2016г.
На
16.01.2018 г. в срока за първоначален отговор по чл. 367 ГПК такъв е упражнен
от ответника – „С.С.Х.Х.“
АД, чрез пълномощника му – адв. Б.. С него
предявените претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се процесуалния
ред за разглеждане на делото. Застъпва се тезата, че хипотезата на чл.646, ал.
2, т. 2 ТЗ, на която ищецът е предявил иска не би могла да намери приложение
към разглеждания случай, защото същият попадал в приложното поле на чл. 646,
ал. 6, т. 1 ТЗ, тъй като договора заем е сключен на 08.02.2016г., или 10 дни
преди датата на вписване на ипотеката върху недвижимите имоти, описани в
исковата молба и на това основание в спора е неприложима разпоредбата на чл.
646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Трябвало да се държи сметка и за това, че отпускането на
паричен заем и сключването на договорна ипотека не може да стане в един и същи
ден, тъй като е необходимо технологично време от поне два дни при разплащания
на сметки, открити в различни банки за потвърждаване на банковата операция.
Навежда се твърдение, че договора за заем е сключен за заемна сума в размер до
4 000 000 лв. Отбелязва се и факта, че втория
ответник - „Л. С.“ ЕООД не е превеждал
директно суми в полза на „С.С.Х.Х.“
АД, а е погасявал задълженията му, като директно е превеждало парични суми на
кредитори на обявеното в последствие в неплатежоспособност дружество. Това е
било извършено чрез парични нареждания, отправени от първия до втория ответник,
в които са били посочени получателите на плащанията, размера на сумите и
банковите сметки, по които да бъдат наредени средствата и по кой от четирите
договора за кредит това да стане. Допълва се, че случая попада в хипотезата на
чл. 646, ал. 8 ТЗ, защото плащанията, извършени от „Л. С.“ ЕООД са послужили за погасяване на
публични задължения на дружеството – получател на заема, а именно местни данъци
и такси, за здравно осигуряване и допълнително задължително здравно осигуряване
на служители на първия ответник. Опонира по твърдението на ищеца, че с
учредената ипотеката се създавала привилегия в полза на втория ответник, тъй
като кредитора при неизпълнение ще може да се удовлетвори само до размера на
предоставения от него заем, а не до размера на договорната, но непредоставена
сума. Претендира направени по делото разноски.
От
ответникът –„Л. С.“ ЕООД е депозирал
отговор в срока по чл. 367 ГПК, чрез пълномощника му – адв.
К.. В него се оспорва процесуалния ред
за разглеждане на делото. Оспорва иска
като неоснователен и недоказан, а хипотезата на чл.646, ал.2, т.2 ТЗ е неотносима, като извежда следните аргументи: На първо място
между „Л.С.“ ЕООД и „С.С.Х.Х.“
АД е сключен договор за паричен заем от 08.02.2016г, изпълнението на който е
обезпечено с ипотека, учредена с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №11, том. I, рег.№
386, дело №10 от 2016г. Вторият ответник също акцентира, че договора е сключен
за сума до 4 000 000 лв., а страните са се
споразумели, че със средствата, получени по договора ще плащат директно на
кредитори на С., негови ликвидни изискуеми вземания, след отправени от заемателя изрични нареждания за плащане. Твърди да е
титуляр на вземане от С. в размер на
сумата от 57 992.53 лв., произтичащо от Договора за заем от 08.02.2016г., като
същото е включено в списъка на приетите от синдика вземания на кредитори на
дружеството, публикуван по партидата на „С.С.Х.Х.“ АД в Търговския регистър под изх. № 20181004120638 и
прието от съда по несъстоятелността, като това вземане е част от цялото
вземане, което „Л.С.“ ЕООД е предявило срещу С., в размер на 327 465.59 лв.
Сочи, че ищецът не е оспорил плащанията, които „Л.С.“ ЕООД е извършило в полза
на кредитори на С.. Определя като неоснователно твърдението на ищеца за създала
се привилегия на кредитора - „Л. С.“
ЕООД, тъй като отпуснатите средства по договора за заем имат целеви характер и
са за определени суми , независимо, че обезпечението е учредено за по-голям
размер, като „Л.С.“ ЕООД може да се удовлетвори от стойността на ипотекирания
актив само до размера на реално предоставената от него в заем сума.
Квалифицира като неоснователен иска на
ищеца на основание чл.646, ал. 6, т.3 от ТЗ , т. к. ипотеката е учредена преди
или едновременно с предоставяне на заем на длъжника. Потвърждава се наличие на
извършени от този ответник плащания в полза на кредитори на „С.С.Х.Х.“ АД , видни както от
нареждания за плащания, така и от извлечение от Дневник-сметката от
Счетоводството на С.. Обосновава се
това, че преимуществено са били извършени плащания в периода от 08.02.2016г. до
18.02.2016г., за които трябва да се прилага законовия текст на чл. 646, ал. 6,
т.1 от ТЗ, защото те са извършени преди или едновременно с учредяване на
ипотеката. Не трябвало да се пренебрегва и това, че посредством плащанията са
били покрити предимно публични задължения на „С.С.Х.Х.“ АД, като в такива случаи не се прилагат разпоредби за
недействителност на действия и сделки. Извършените от страна на „Л. С.“ ЕООД, плащания са допринесли за редуцирането на общата задлъжнялост на С. ,
като са платени не само вземания за здравно осигуряване и допълнително
задължително осигуряване на служителите на дружеството, но и някои задължения
към държавата и общините. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът - „К.т.б.“ АД
–в несъстоятелност е упражнил процесуалното си право да подаде допълнителна
искова молба, като поддържа допустимостта на първата и твърди, че следва да се
счита предявена срещу всички надлежно посочени страни. Оспорва
представителността на пълномощника на „С.С.Х.Х.“ АД. Твърди, че към датата на подаване на отговора,
ответното дружество няма вписан в Търговския регистър представляващ, след
депозирана молба на 08.05.2018г. е заличен и изпълнителния му директор. Твърди,
че единствената представителна власт към момента на подаване на отговора на
искова молба е тази на синдика - В.П.М.. Претендира, че допускането на отговор
с представителната власт на адв. Б. поражда възможност
за увреждане масата на несъстоятелността. Оспорва редовността на отговора,
претендира неразглеждането му. Поддържа първоначалното основание за завеждане
на иска, като сочи, че договорът за заем не е изрично включен в разпоредбата,
която визира предоставяне на кредит. Твърди, че разпоредбата на чл.646, ал.6,
т.1 ТЗ предвижда ипотеката да е сключена с предоставянето на кредит, като се
визира, че в процесния случай макар той да
представлява заем има специфики при
своето отпускане и нормативно е уредено, че такъв може да бъде сключен
единствено от кредитна институция. Счита, че за да е приложим механизма на чл.646, ал. 6, т.1 от ТЗ , т. к. ипотеката
трябва да е учредена преди или едновременно с предоставяне на кредит на
длъжника и тази хипотеза касае авансово или симултанно
обезпечение, при което кредиторът предварително поставя условие за учредяване
на ипотеката, за да предостави кредит, след което и кредитът се предоставя.
Определя като безспорен факта, че в процесния случай
учредяването на ипотека е сключено след договора за заем и извършени плащания
по него. Твърди, че никъде в договора за заем не се упоменава, че сумата ще
бъде предоставена след учредяване на вещно обезпечение. Обръща внимание, че
искът по чл. 646, ал.2, т. 2 от ТЗ е приложим единствено за предишни, стари
вземания, тъй като само в тази хипотеза е възможно формиране на преферентен ефект. Категорично възразява иска да попада в
приложното поле на чл.646, ал. 8 ТЗ, като твърди, че същия засяга принудително
събиране на публични вземания, каквото няма в процесния
случай, тъй като се касае за доброволно предприети от длъжника действия за
погасяване на задълженията и сключване на сделки с цел погасяване на публични и
частни държавни вземания. Твърди, че дори и да се приеме, че в хипотезата на принудително
изпълнение попадат и доброволните плащания, както и такива, извършени от трето
лице, то в процесния случай не се оспорват нито
направените от трето лице доброволни плащания за публични вземания, нито
тяхното основание.
На 28.03.2019 г. от ответника – „Л.С.“
ЕООД, чрез законния му представител – Управителя Златков е упражнен
допълнителен отговор по допълнителна искова молба, с който са оспорени
твърденията на ищеца релевирани в същата, поради
тяхната неотносимост към предмета на процесния спор. Оспорени са твърденията на ищеца относно
приложимостта на чл. 646, ал. 6 от ТЗ, като се изяснява същността на банковия
кредит и се акцентира, че той е вид договор за заем. Изяснява, че целта на
договора за заем е не да се създаде нов привилегирован кредитор, обезпечавайки
го с ипотека, а в случая има наличие на договор за заем, обезпечен с ипотека,
макар и сключена в по-късен етап. Като нейната роля е на легална защита на ипотекарния кредитор. Определя разсъжденията на ищеца, че
ипотеката не е част от фактическия състав на даването на заем, като факт нямащ
правно значение, и че договора за ипотека е сключен при спазване на всички
законови изисквания. Категорично определя процесния
случай като такъв, попадащ в приложното поле на ал. 8 на чл. 646 ТЗ, тъй като
средствата от заема приоритетно са били оползотворени за изпълнението натрупани
публични задължения от неплатежоспособния ответник.
И
ответника - „С.С.Х.Х.“ АД
/в неплатежоспособност/, чрез пълномощника си – адвокат Б. се е възползвал от
правото си да подаде допълнителен отговор във връзка с допълнителната ИМ на
ищеца. Направено е противопоставяне на оспорването на ищеца, че нормата на чл.
646, ал. 6, т. 1 ТЗ не намирала приложение в разглеждания случай. Прави се
позоваване на това, че договорът за заем подписан между ответните страни на
10.02.2016 г. предхожда с 14 дни датата на вписване на ипотеката върху
недвижимите имоти описани в ипотечния акт, като формирайки законовия текст на
чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ законотворецът изобщо не е имал предвид, че отпускането
на заема и учредяването на обезпечението трябва да съвпадат по дати. Подобно
съвпадение на сделките е и невъзможно, поради техническата нужда заемната сума
първо да бъде трансферирана между съответните банкови сметки на наредител и получател, респективно ипотечния акт да бъде
вписан в Имотния регистър на АВ. Резерви са изразени спрямо осъщественото от
ищеца стеснително тълкуване спрямо разпоредбата на чл. 646, ал. 1 ТЗ. Настоява
се, че тази разпоредба трябва да се прилага не само когато отпускащия заема е
банка, а и когато това е всяко юридическо или физическо лице. Подчертава се и
това, че изрично в съдържанието на договора за заем /чл. 8/ е предвидено, че
изпълнението на задължението за връщане на дадената в заем сума ще бъде
обезпечено от длъжника с учредяването на договорна ипотека в полза на кредитора
– заемодател, като за предприемане на действията по даване на това обезпечение
нямало разписан срок. И в този си отговор ответника въвежда аргумент за
приложение на новелата на чл. 646, ал. 8 ТЗ, като изтъква, че тук законодателя
не е въвеждал, като предпоставка да е стартирало принудителното събиране на
публични държавни вземания, което да изключва приложението на разпоредбата на
чл. 646, ал. 1-7 ТЗ. Прочитът на законовия текст пределно ясно сочел, че
законодателя е имал предвид единствено реда, начина и способа за събиране на
публичните или частни държавни вземания – „по реда на публичните вземания“.
Никъде в текста нямало вложен смисъл, че принудителното събиране обезателно
трябвало да е започнало за да се заключи, че е изпълнена хипотезата на
визираната разпоредба. Отбелязва се и това, че при предстоящия анализ на
извършените разплащания чрез предоставените под формата на кредит средства ще
се разбере, че те са послужили основно за погасяване задължения на първия
ответник за местни данъци и такси и такси за снабдяване с данъчни оценки, които
да бъдат използвани при учредяването на ипотеката, както и за осигурително
вноски на служители работещи при С..
Съдът, след като прецени
събраните по делото и относими към спора
доказателства и след като обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Съобразно
договор за паричен заем от 08.02.2016 г. дружеството – „Л.С.“ ЕООД е постигнало
договореност със „С.С.Х.Х.“
АД да му предостави под формата на паричен заем сума в размер до
4 000 000 лв., а заемателят
на свои ред е поел насрещно задължение да му я върне в срок до 31.12.2016 г.,
ведно с начислената лихва. Възнаграждението за ползване на заемния паричен
ресурс е установено да възлиза сумата от 7,5 % на годишна база. Механизмът по
предоставянето на уговорения паричен заем е възприето от страните да бъде не
чрез директно осигуряване на сумата в полза на „С.С.Х.Х.“ АД, а чрез погасяване на негови ликвидни и изискуеми
задължения към трети лица /кредитори/, респективно чрез погасяването на
задължения по образувани изпълнителни дела, съответно необслужени задължения
към лица наети по трудови и граждански правоотношения. Чрез клаузата на чл. 2,
ал. 1 от договора е очертан редът за определяне на лицата, които да получават
съответните погашения от заемодателя за сметка на заемателя,
респективно видът и размерът на дългът подлежащ на погашение. Възприето е това
дефиниране да става с изпращането на конкретна писмена заявка от „С.С.Х.Х.“ АД до „Л.С.“ ЕООД, в
която да е назован кредитора комуто да се плати, видът и размерът на
задължението, което да се погаси, както и банковата сметка, по която това да се
направи. Прегледът на така учреденото договорно правоотношение показва, че
страните по него са манифестирали насрещна воля за това в срок до 01.03.2016 г.
„С.С.Х.Х.“ АД да даде вещно
обезпечение в полза на „Л.С.“ ЕООД, посредством учредяването на договорна
ипотека върху притежавани от него недвижими имоти в к.к.
Пампорово, с което да се гарантира изпълнението на поетото задължение с
договора за заем за връщане на паричните суми, които са дадени под формат на
заем, съгласно същия.
Съгласно
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
11/18.02.2016 г. на нотариус – А.С., с район на действие РС – Смолян,
задълженията произтичащи от сключен между „Л.С.“ ЕООД и „С.С.Х.Х.“ АД договор за паричен заем от 08.02.2016 г. състоящи се
в това да се върне получена в заем парична сума, заедно с начислена върху нея възнаградителна лихва в размер на 7,5 % за периода на
ползване на заема, и евентуално начислена неустойка за нарушаване срочното
изпълнение на задължението за връщане на отпуснатия заем, вкл. и разноски са
обезпечени от длъжника - „С.С.Х.Х.“
АД, чрез учредяването в полза на кредитора - „Л.С.“ ЕООД на договорна ипотека върху
следните недвижими имоти : Хотел
„БЕЛМОНТ“, к.к. „Пампорово“, състоящ се от : 1.
Сграда с идентификатор 67653.642.12, представляваща масивна постройка на пет
етажа, със застроена площ 1905 кв. м. с предназначение: хотел, състояща се от
Сутерен с площ от 2 079,78 кв.м., включващ боулинг зала, спа-център, плувен
басейн, фитнес зала, нощен бар и обслужващи помещения, Първи етаж, със
застроена площ от 2 142,82 кв.м., вкл. фоайе с рецепция, лоби бар, ресторант с
кухня, конферентна зала и хотелска част, Втори
хотелски етаж със застроена площ от 1 234,03 кв.м., Трети хотелски етаж със застроена
площ от 798,53 кв.м., Четвърти хотелски етаж със застроена площ от 798,53
кв.м., Пети хотелски етаж със застроена площ от 394,65 кв.м., Таванско
помещение в източната част на пети етаж със застроена площ от 403,88 кв.м.,
Таванско помещение на пети етаж със застроена площ от 394,99 кв.м., като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 67653.642.2, с площ от 3
357 кв.м., представляващ урбанизирана територия, за високо застрояване, с
граници : имот 67653.642.1,
67653.218.37, 67653.218.42, съгласно кадастрална карта одобрена със
Заповед РД 18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АК-София, изменена
със Заповед КД 14-21-36/05.02.2009г. на Началника на СТКК – Смолян, образуващ
УПИ I – 642.2.642.3, в кв. 30 по ПУП на к.к.
„Пампорово“, местността – КАРАМАНДЖА, Община – Смолян, Област – Смолян; 2.
Сграда с идентификатор 67653.642.2.4, представляваща масивна постройка на един
етаж, със застроена площ от 112 кв.м., с предназначение сграда за
водоснабдяване и/или канализация, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 67653.642.2, с площ от 3357 кв.м., представляващ урбанизирана
територия за високо застрояване, с граници : : имот 67653.642.1, 67653.218.37, 67653.218.42, съгласно кадастрална
карта одобрена със Заповед РД 18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на
АК-София, изменена със Заповед КД 14-21-36/05.02.2009г. на Началника на СТКК –
Смолян, образуващ УПИ I – 642.2.642.3, в кв. 30 по ПУП на к.к.
„Пампорово“, местността – КАРАМАНДЖА, Община – Смолян, Област – Смолян; и 3. Сграда с идентификатор 67653.642.2.11,
представляваща масивна постройка на един етаж, със застроена площ от 40 кв.м.,
с предназначение гараж, като сградата е разположена в поземлени имоти с
идентификатори 67653.642.2 и 67653.642.3, и принадлежи към поземлен имот
67653.642.2 с площ от 3357 кв.м., представляващ урбанизирана територия за
високо застрояване, с граници : : имот 67653.642.1, 67653.218.37, 67653.218.42, съгласно
кадастрална карта одобрена със Заповед РД 18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК-София, изменена със Заповед КД 14-21-36/05.02.2009г. на
Началника на СТКК – Смолян, образуващ УПИ I – 642.2.642.3, в кв. 30 по ПУП на
к.к. „Пампорово“, местността – КАРАМАНДЖА, Община –
Смолян, Област – Смолян.
В
кориците на делото са ангажирани като писмени доказателства и пет броя писмени
заявки отправени по смисъла на чл. 2, ал. 1 от цитирания по-горе договор за
заем, с които „С.С.Х.Х.“ АД
е указало на „Л.С.“ ЕООД субектите, в чиято полза да нареди плащания, както и
основанието на задължението, което трябва да получи удовлетворение, респективно
неговия размер. От прегледът на посочените заявки се констатира указване за
извършване на плащане в полза на общините : Смолян, Хисар, Габрово и Варна,
така също в полза на АГКК, Агенция по вписванията, нотариуси – А.С., А.Ц., ЧСИ
– З.В., и съответно в полза на банката обслужваща извършваните платежни
операции. Основанията за плащане е видно
да са свързани с погасяване на задължения за местни данъци и такси, нотариални
такси и такива за индивидуално изпълнение по реда на ГПК, респективно за
вписване в Имотния регистър и снабдяване с книжа от АГКК. В заявките
/нарежданията/ за плащане са диференцирани и конкретни парични суми, за които
са иска извършване на погашение от заемодателя в полза на трети лица кредитори,
съгласно механизма възприет в договора за заем от 08.02.2016 г.
По
делото е изслушано и прието заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице - М.А., което се кредитира от съда като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено. От същото се установява, че
извършените от търговско дружество - „Л.С.“ ЕООД плащания в изпълнение на договор
за заем от 08.02.2016 г. са осъществени на следните дати : 12.02.2016 г.;
15.02.2016г.; 16.02.2016г.; 18.02.2016 г. и 23.02.2016 г., като същите са
провокирани на база издадени от „С.С.Х.Х.“ АД нареждания за плащания датиращи от 10.02.2016 г.;
12.02.2016 г.; 17.02.2016 г.; и 22.02.2016 г. В дадените от вещото лице
отговори по експертното му заключение присъства и детайлна информация за датата
и размер на всяко едно конкретно плащане насочено към погасяване на задължение
с адресат „С.С.Х.Х.“ АД,
като общия размер на извършените плащания от „Л.С.“ ЕООД в полза на кредитори
на „С.С.Х.Х.“ АД възлиза на
сумата от 57 992,53 лв., а получатели на тези средства са Община – Смолян,
ТД на НАП – София, Агенция по вписванията и нотариус – А.С..
С
молба от 03.10.2016 г. депозирана пред СГС на основание чл. 625 ТЗ от „Л.С.“
ЕООД е поискано спрямо „С.С.Х.Х.“
АД да бъде открито производство по несъстоятелност, предвид това че дружеството
се намира в състояние на неплатежоспособност, а при условията на евентуалност –
свръхзадълженост.
По
цитираната молба е образувано т.д. № 7226/2016 г. на СГС, ТО-15 състав, като
въз основа на определение от 23.02.2017 г. след изрично искане в качеството му
на присъединен кредитор в образуваното съдебно производство е конституирана – „К.т.б.“
АД /н./.
С
решение от 21.12.2107 г., постановено по т.д. № 7226/2016 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, IV – 15-ти състав по молба на кредитора – „КТБ“ АД /н./, е
обявена неплатежоспособността на „С.С.Х.Х.“ АД, определена е началната ѝ дата – 31.12.2015 г.
и по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност.
В
рамките на така откритото производство по несъстоятелност от страна на
назначения синдик е изготвен списък на приетите предявени вземания в срока по
чл. 685, ал. 1 от ТЗ на кредиторите на „С.С.Х.Х.“ АД, където в т. 2 присъства вземане предявено от „Л.С.“
ЕООД в размер на сумата от общо 327 465,59 лв., като сред основанията
формиращи посоченото вземане присъства и договор за заем сключен на 08.02.2016
г. Посоченият списък е одобрен от съда по несъстоятелността с определение
постановено по смисъла на чл. 692, ал. 4 ТЗ датиращо от 17.08.2018 г.
С
решение от 20.09.2019 г. на основание чл. 710 ТЗ, във връзка с чл. 711 ТЗ съдът
по несъстоятелността е обявил в несъстоятелност - „С.С.Х.Х.“ АД, постановил е прекратяване дейността на
предприятието му; постановил е обща възбрана и запор върху имуществото му;
прекратил е правомощията на органите на дружеството; лишил е същото от правото
му да управлява и да се разпорежда с имуществото включено в масата на
несъстоятелността, като е постановил започване на процедура по неговото
осребряване.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По предявения обуславящ
иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ :
Съдът
е сезиран с разглеждането на иск при квалификацията на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ,
предявен от „КТБ“ АД /н./ имащ качеството на кредитор в откритото производство
по несъстоятелност срещу „С.С.Х.Х.“
АД и „Л.С.“ ЕООД за обявяване на недействителна по отношение кредиторите на
несъстоятелността на учредена от първия в полза на втория ответник договорна
ипотека, въз основа на сключен договор под формата на нотариален акт от
18.02.2016 г. Съгласно това нормативно правило за относително недействителни по
отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността се смятат сделки
извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, но преди
подаване на молбата, като сред тези сделки в т. 2 е визирано учредяването на
ипотека или залог ориентирано към обезпечаване на необезпечено от длъжника
дотогава вземане срещу него, което е извършено в едногодишен срок.
В
случаят предмет на оспорване от ищеца е даденото от „С.С.Х.Х.“ АД в полза на „Л.С.“ ЕООД вещно обезпечение,
съставляващо учредена на 18.02.2016 г. договорна ипотека за гарантиране
изпълнение на задълженията произтичащи от сключен договор за заем с дата
-08.02.2016 г. Визираната сделка е реализирана към момент след определената
начална дата на неплатежоспособността на „С.С.Х.Х.“ АД, която е 31.12.2015 г., респективно попада в
пределите на 1-годишния срок разпростиращ се преди момента на подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „С.С.Х.Х.“ АД /03.10.2015 г. –
03.10.2016 г./. Тоест касае се до сделка осъществена в подозрителния период.
Смисълът
на упражненият иск е да охрани дистрибуционните
правила на чл. 722 ТЗ и да осигури прилагането на принципа за равенство на
кредиторите, когато се стигне до удовлетворяване на вземанията им в универсално
принудително изпълнение. Предназначението му е да охрани интересите на определени
кредитори, тъй като ако се допусне атакуваната сделка да продължи да
разпростира правните си последици спрямо всички кредитори на масата, то тя ще
даде приоритет в удовлетворяването за едни кредитори за сметка на други. За да
се избегне едно такова по-благоприятно третиране на даден кредитор в ръцете на
синдика и на засегнатите кредитори е осигурен инструментариума на преферентните искове, чрез които при позитивно развитие въз
основа на преобразуващото субективно право на относителна отмяна в действието
на дадената сделка/действие /в случая обезпечение/ да се постигне охрана
интересите на всички участващи в производството по несъстоятелност кредитори,
като се избегне ползването на привилегия за определен кредитор, която е
създадена по отношение на вземане, което към момента на своето възникването не
е било обезпечено от длъжника, а е придобило тази своя характеристика към
по-късен етап, когато длъжника е навлязъл в подозрителния период.
За
да се намери отговор на това, дали учредената от длъжника /първия ответник/ в
полза на кредитора /втория ответник/ договорна ипотека от 18.02.2016 г. е
такава, която преследва обезпечаването на необезпечено до този момент вземане срещу него, трябва да се направи
анализ на обстоятелство, кога е възникнало самото вземане на „Л.С.“ ЕООД, чието
изпълнение е гарантирано с даденото вещно обезпечение. Вече бе посочено, че вземанията
предмет на учреденото и атакувано обезпечение имат за свои източник сключения
между двете ответни страни договор за заем от 08.02.2016 г. Съществена
характеристика на договора за заем обаче е, че той е реален договор, което
означава, че за изпълнение на фактическия състав по сключването му не е
достатъчно страните да постигнат просто съгласие за даване на определена сума
пари и определяне срок за нейното връщане. Нужно е паричната сума да бъде
предоставена реално от субекта – заемодател, като разбира се предоставянето
може да не е директно в полза на насрещната страна по договора за заем, а да е
в полза на трето лице, стига заемополучателя да има съществуващо парично задължение към
това трето лице и да се е договорил с кредитора по договора за заем, заемът да
бъде отпуснат чрез плащане на дадената сума в полза на съответното трето лице.
В случаят такава договореност е видна от представения по делото договор за
заем, където изрично е предвидено, че отпускането на заема с предел
4 000 000 лв. ще става на траншове, а не
еднократно. За тази цел длъжника - „С.С.Х.Х.“ АД е поел изричен договорен ангажимент да заявява писмено пред „Л.С.“ ЕООД, в чия полза
дружеството-заемодател да нареди дадена сума /заемен транш/, която съставлява
изискуемо вземане към „С.С.Х.Х.“
АД. Придържайки се към този механизъм на усвояване на средствата по договорения
заем от 08.02.2016 г. „С.С.Х.Х.“ АД е указало на „Л.С.“
ЕООД, в чия полза да осъществи плащания. Изясни се, че извършените плащания
датират от 12.02.2016 г., 15.02.2016 г., 16.02.2016 г., 18.02.2016 г. и
22.02.2016 г. и имат общ размер от 57 992,53 лв. Това означава, че за
съответните суми получени, като плащания на всяка от визираните дати е било
учредявано съответното заемно правоотношение между ответните страни, тъй като
както вече се посочи договорът за заем е реална сделка, и простото съгласие да
се даде определен паричен ресурс, съвсем не е достатъчно съглашението да се
смята за сключено. Следователно преди 18.02.2016 г., когато е сключен договора
за учредяване на договорна ипотека за гарантиране изпълнението на задълженията
по договора за заем, между ответните страни е имало валидно породили се заемни
правоотношения за сумата в размер от 50 815,93 лв. Вярно е, че чисто
времево една част отпуснатите в заем средства предшестват учредяването на
договорната ипотека с няколко дни, но това съвсем не означава, че е бил
изпълнен фактическия състав утвърден в чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. В договора за
паричен заем от 08.02.2016 г., където е постигнато съгласие за отпускането на
съответния заем на траншове присъства ясно възпроизведено задължение за лицето,
което е договорило получаване на заемни средства, и то се състои в това „С.С.Х.Х.“ АД да учреди в срок до 01.03.2016 г. в полза на
насрещната страна – заемодателя си, договорна ипотека именно върху имотите разположени
в к.к. Пампорово. Именно тези недвижими активи впоследствие са станали обект на ипотечната
сделка, инкорпорирана в нотариален акт от 18.02.2019 г., като в съдържанието на
тази сделка също присъства недвусмислена конкретизация, че обезпечението, което
се учредява е такова, което преследва изпълнение на задължението да се върне
дадената по договора за заем от 08.02.2019 г. заемна сума, чиито предел е
4 000 000 лв. Очертаният договорен подход
несъмнено разкрива възприето от страните изискване за едновременност на
даването на заема и учредяването на ипотеката. Предвид това, че нужните правни
действия за изпълнение на тези насрещни задължения имат различни елементи, а
именно – безкасовия превод на парична сума от една банкова сметка ***исква определен период от време, респективно такъв е нужен и за учредяването на договорната ипотека,
защото това всякога налага сключването на договор във формата на нотариален акт
– чл. 167 ЗЗД, което означава иницииране на нотариално производство, то е
съвсем обосновано изпълнението на задължението за реалното предоставяне на заем
и това за учредяването на уговореното обезпечение да не съвпаднат, като дати и
едното да предхожда другото. Изложеното несъвпадения обаче не създава аргумент,
че учредената в полза на кредитора - „Л.С.“ ЕООД ипотека от 18.02.2016 г. има
за предмет обезпечаване изпълнението на едно необезпечено до този момент
вземане от длъжника. Разяснената по-горе уговорка в договора за заем от
08.02.2016 г. без колебание показва точно обратното, че още към момента на
уговарянето му вземането изначално е замислено, като обезпечено и то с
конкретен вид вещно обезпечение, каквото е ипотеката върху недвижими имоти.
Нормата на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ дава защита, в хипотезите когато определено
изискуемо парично вземане с адресат длъжника изначално не е било обезпечено със
залог или ипотека, а това се прави едва в рамките на подозрителния период,
което създава приоритет в полза на един кредитор в конкуренцията му с друг – преферентен ефект. В случая с ответните страни подобна
сделка не се наблюдава, тъй като няма стар/необезпечен дълг на длъжника към „Л.С.“
ЕООД, който да е бил обезпечен, впоследствие с учредяването на атакуваната
ипотечна сделка. Последната е учредена, като отговорност за обезпечаване на
актуално/ново вземане, което се е породило, като последица от договорен
източник, в които е уредено и задължението на длъжника за даване на
обезпечение. Следователно позоваването на „КТБ“ АД /н./, че с привилегиите произтичащи
от изследваната сделка са засегнати интересите му на кредитор в производството
по несъстоятелност не може да се
възприеме за доказано, тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се разбира, че атакуваната обезпечителна сделка няма белезите на
такава по смисъла на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Въпреки, че с оглед посочения
резултат принципно за решаващия състав не е необходимо да прави коментар на упражнените
от ответните страни възражения за приложимост на изключенията въведени с
нормите на чл. 646, ал. 6, т. 1 ТЗ и на
чл. 646, ал. 8 ТЗ, то с оглед пълнота на настоящият съдебен акт, сезираният съд
намира за необходимо да акцентира на това, че изключението създадено в чл. чл.
646, ал. 6 ТЗ е замислено от законодателя, като такова бранещо интересите на
един по тесен кръг от кредитори, а именно кредитни и финансови институции,
чието основно търговско занятие е съсредоточено в това да отпускат кредити. В
коментираната хипотеза кредитора „Л.С.“
ЕООД няма подобна специална правосубектност, което
означава, че същият изначално не би могъл да черпи защита от така уреденото
нормативно изключение. От друга страна с нормата на чл. 646, ал. 8 ТЗ от
законодателят е създадена една допълнителна гаранция за доброволното
удовлетворяване на публични вземания в обществен интерес. Предвид това
посоченото изключение би намерило приложимост в регулацията на отношенията
свързани с третирането на кредиторите в производството по несъстоятелност,
всякога когато обезпеченото вземане е послужило за обслужване на публично
държавно или общинско вземане, като няма значение дали за събирането на това
вземане е образувано изпълнително производство спрямо длъжника или не.
Законодателната идея в случая е да се даде приоритет на кредиторите, които са предоставили
средства на длъжника за погасяване на негови публични задължения, и макар
първоначално да не са получили обезпечение на тези си вземания от длъжника, то
даденото им впоследствие такова /залог или ипотека/ макар и в подозрителния
период да не е застрашено от отмяна по реда на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. В случая една съществена част от средствата
дадени в полза на длъжника по учредения заем е била оползотворена от него за
покриване на негови публични общински задължения за местни данъци и такси
битови отпадъци, респективно за държавни такси, които са установени със закон,
което означава, че по отношение ипотеката учредена за обезпечаване на тази част
от заема, несъмнено е налице изключението свързано с приложението на посочения принцип.
Следователно ако бяха се установили предпоставките на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ
този принцип нямаше да намери проявление само що се касае до ипотеката
обезпечаваща разхода от дадените заемни средства послужили за плащане на
нотариална такса в полза на нотариуса, пред когото се е развило нотариалното
производство по издаване на н.а. от 18.02.2016 г.
По
повод на направеното в ИМ позоваване от ищеца, че със сключената на 18.02.2016
г. обезпечителна сделка е дадено вещно обезпечение, чиято пазарна оценка е
неравностойна на обещаната заемна престация,
решаващият състав смята, че дори и да съществува посоченото несъответствие, то
този фактически резултат не рефлектира
върху правата на останалите кредитори в производството по несъстоятелността и
не създава по-благоприятно положение за кредитора „Л.С.“ ЕООД, тъй като
длъжникът отговаря с учреденото от него обезпечение до размер на задължението,
което е гарантирано с това обезпечение. Това означава, че при осребряване на
ипотекираните с нотариален акт № 11/18.02.2016 г. кредиторът „Л.С.“ ЕООД ще се
ползва с приоритетно удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ само до размера
на вземането, което е последица от даден в заем паричен ресурс по заемната
сделка от 08.02.2016 г., респективно задълженията свързани с него, което
вземане е установено и стабилизирано с одобрения от съда списък по чл. 692, ал.
4 ТЗ. По отношение на останалите постъпление от този актив приоритет при
удовлетворяването ще имат други кредитори, чиито права са обезпечени
посредством него /в случай, че има такива/, а ако подобни кредитори отсъстват,
то тогава сумите ще бъдат разпределени измежду кредиторите позиционирани в
следващите редове, съобразно тяхната привилегия. В обобщение както вече се
отбеляза със защитата уредена в чл. 646, ал. 2 ТЗ не се изисква наличие на
увреждане за масата на несъстоятелността, като ефект от оспорваната сделка,
което означава, че изследването на въпроса, дали е налице неравностойност на
предмета на обезпечението с вземането, което то обезпечава е без релевантно
значение.
В обобщение изложените мотиви
формират у съда решаващ извод за недоказаност на предявения за разглеждане иск
при квалификацията на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ иск, което налага постановяване
на решение за неговото отхвърляне.
По разноските:
С
оглед крайния изход на делото /негативен за ищеца и позитивен за ответните
страни/ и това, че
от всяко от ответните дружество своевременно е заявено изрично искане за
присъждане на направените за целите на производството разноски, то такива на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК им се следват. Доказаха се реално заплатени от
първия ответник - „С.С.Х.Х.“
АД разходи по делото в размер на сумата от 300 лв. – заплатено възнаграждение
за вещо лице, както и такива от втория ответник - „Л.С.“ ЕООД възлизащи на сумата от 400,00 лв.
– заплатено възнаграждение за вещо лице, чието реално извършване се установява
от представените по делото платежни нареждания с дати : 02.08.2019 г. и 22.08.2019
г.
Предвид
правилото на чл. 649, ал. 6 ТЗ държавната такса за разгледаните искове не се
събира предварително, като в зависимост от изхода на спора се събира или от
осъдената страна, в случай, че иска е уважен, респективно от масата на
несъстоятелността ако искът бъде отхвърлен. Предвид това, че претенцията по
настоящия спор е упражнена не от синдика на несъстоятелното дружество, а от
друг заинтересован кредитор – „КТБ“ АД /н./, то отхвърлянето й влече поемане на
отговорност от именно тази страна за плащане на държавната такса, за която не е
въведено процесуално задължения за предварително събиране. Изчисляването на
таксата е необходимо да се подчини на прилагане правилото да се съобрази цената
на упражнения иск, което в случая следва да бъде определена съобразно установената
сума, която е отпусната под формата на заем в полза на длъжника по договора от
08.02.2016 г., а именно – 57 992,53 лв., доколкото именно тя се обезпечава,
като парично вземане от учредената на 18.02.2016 г. договорна ипотека, явяваща
се предмет на упражнената преферентна претенция.
Ползвайки посочената величина за изчисляване на пропорционалната такса от 4 %
съдът достига до извод, че същата възлиза на 2 319,70 лв. и именно в този предел тя е нужно да се
присъди в полза на бюджета на съда, респективно да се събере от масата на
несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./
Така мотивиран Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.“ АД –в несъстоятелност, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „С. С.Х.Х.“
АД –в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и „Л.С.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Студентски, ж.к.
„**** бл. ********, иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за обявяване
на относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „С.С.Х.Х.“ АД /в несъстоятелност/ на
договор за учредяване на договорна ипотека, сключен във формата на нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 11, том I, рег. №
386, дело № 10/2016 на нотариус – А.С., с рег. № 366, вписан в Службата по
вписвания – гр. Смолян с дв. вх. № 334, вх. рег. №
339 от 18.02.2016 г., Акт № 14, том I,
дело № 98/2016 г., въз основа на която сделка дружеството - „С.С.Х.Х.“ АД /в несъстоятелност/ е
учредило договорна ипотека в полза на „Л.С.“ ЕООД върху притежаван собствен
недвижим имот, съставляващ : Хотел „БЕЛМОНТ“, к.к.
„Пампорово“, състоящ се от : 1. Сграда с идентификатор 67653.642.12,
представляваща масивна постройка на пет етажа, със застроена площ 1905 кв. м. с
предназначение: хотел, състояща се от Сутерен с площ от 2 079,78 кв.м.,
включващ боулинг зала, спа-център, плувен басейн, фитнес зала, нощен бар и
обслужващи помещения, Първи етаж, със застроена площ от 2 142,82 кв.м., вкл.
фоайе с рецепция, лоби бар, ресторант с кухня, конферентна
зала и хотелска част, Втори хотелски етаж със застроена площ от 1 234,03 кв.м.,
Трети хотелски етаж със застроена площ от 798,53 кв.м., Четвърти хотелски етаж
със застроена площ от 798,53 кв.м., Пети хотелски етаж със застроена площ от
394,65 кв.м., Таванско помещение в източната част на пети етаж със застроена
площ от 403,88 кв.м., Таванско помещение на пети етаж със застроена площ от
394,99 кв.м., като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
67653.642.2, с площ от 3 357 кв.м., представляващ урбанизирана територия, за
високо застрояване, с граници : имот 67653.642.1, 67653.218.37, 67653.218.42, съгласно
кадастрална карта одобрена със Заповед РД 18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК-София, изменена със Заповед КД 14-21-36/05.02.2009г. на
Началника на СТКК – Смолян, образуващ УПИ I – 642.2.642.3, в кв. 30 по ПУП на
к.к. „Пампорово“, местността – КАРАМАНДЖА, Община –
Смолян, Област – Смолян; 2. Сграда с идентификатор 67653.642.2.4,
представляваща масивна постройка на един етаж, със застроена площ от 112 кв.м.,
с предназначение сграда за водоснабдяване и/или канализация, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 67653.642.2, с площ от 3357 кв.м.,
представляващ урбанизирана територия за високо застрояване, с граници : : имот
67653.642.1, 67653.218.37, 67653.218.42,
съгласно кадастрална карта одобрена със Заповед РД 18-14/10.05.2005 г. на
Изпълнителния директор на АК-София, изменена със Заповед КД
14-21-36/05.02.2009г. на Началника на СТКК – Смолян, образуващ УПИ I –
642.2.642.3, в кв. 30 по ПУП на к.к. „Пампорово“,
местността – КАРАМАНДЖА, Община – Смолян, Област – Смолян; и 3. Сграда с идентификатор 67653.642.2.11,
представляваща масивна постройка на един етаж, със застроена площ от 40 кв.м.,
с предназначение гараж, като сградата е разположена в поземлени имоти с
идентификатори 67653.642.2 и 67653.642.3, и принадлежи към поземлен имот
67653.642.2 с площ от 3357 кв.м., представляващ урбанизирана територия за
високо застрояване, с граници : : имот 67653.642.1, 67653.218.37, 67653.218.42, съгласно
кадастрална карта одобрена със Заповед РД 18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК-София, изменена със Заповед КД 14-21-36/05.02.2009г. на
Началника на СТКК – Смолян, образуващ УПИ I – 642.2.642.3, в кв. 30 по ПУП на
к.к. „Пампорово“, местността – КАРАМАНДЖА, Община –
Смолян, Област – Смолян.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 620, ал. 7 ТЗ „К.т.б.“ АД –в несъстоятелност,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С. С.Х.Х.“ АД –в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, сумата в размер от 300,00 лв., представляваща
направени разноски по делото, които следва да се съберат от масата на
несъстоятелността на „К.т.б.“ АД –в несъстоятелност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 620, ал. 7 ТЗ „К.т.б.“ АД –в несъстоятелност, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Л.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Студентски, ж.к. „Младост1“, бл. ********,
сумата в размер от 400,00 лв., представляваща направени разноски по делото,
които следва да се съберат от масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД –в
несъстоятелност.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ
„К.т.б.“ АД –в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата в размер
от 2 319,70 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на иска,
която сума следва да се събере от масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД –в
несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :