Решение по дело №402/2018 на Окръжен съд - Бургас

                                                      Р Е Ш Е Н И E №  194

                                                   Гр.Бургас, 27.05.2019г.                               

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                                         граждански състав

на двадесет и четвърти април                         две  хиляди и деветнадесета година

в съдебно заседание при закрити врати в следния състав:

 

                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев

секретар Тодорка Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Добрев търговско дело номер 402 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

          Производството по делото е образувано по молба на Е.С.Д., ЕГН ********** в качеството й на управител на „Спринт груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Крайбрежна“ №* чрез адв. Иван Киселичков – БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет. 1 за откриване на производство по несъстоятелност на „Спринт груп“ ЕООД, поради настъпила неплатежоспособност на дружеството при условията на чл. 608 ТЗ. Молителят твърди, че дружеството не притежава активи или вземания, не извършва дейност и не разполага с достатъчно налично имущество за покриване на задълженията си към кредиторите. Прилага и ангажира доказателства.

         Отправено е искане за постановяване на решение по чл.630 ТЗ, с което да се констатира неплатежоспособността на молителя „Спринт груп“ ЕООД, да бъде определена началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, като бъде обявено дружеството в несъстоятелност и прекратена дейността му.

         Длъжникът в съдебно заседание поддържа искането си и моли за прилагане последиците на чл. 632 ал. 1 ТЗ.

         Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:            

          Предявеният иск е допустим. Длъжникът е търговец, тъй като извършва по занятие сделки по чл.1 ал.1 ТЗ и e вписан  в търговския регистър, а активната легитимация на молителя се обосновава от изричната разпоредба на чл. 625 ТЗ, според която длъжникът е оправомощен да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност.

         От служебна справка в електронния търговски регистър се констатира, че длъжникът е вписан като търговец в електронния търговски регистър, воден от Агенция по вписванията на 03.11.2008година. Вписаният предмет на дейност е многообразен, а внесеният  капитал на дружеството е в размер на 5000лв.

            От събраните по делото доказателства и в частност заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза се установява, че задълженията на „Спринт груп“ ЕООД по баланси са както следва: към 31.12.2016година- 44хил. лв.; към 31.12.2017година-  44 хил. лв. За тези два периода от време общата стойност на краткотрайните активи на длъжника е била по-висока от текущите му задължения, което и довело до получаване на стойности по-големи от единица при изчисляване коефициенитте на ликвидност на дружеството за 2016 и 2017г. След представяне на доказателства, в които са отразени данни, декларирани пред НАП за счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2018година, включително за вземане на решение за разпределяне на дивидент от печалбата на дружеството към 31.12.2017г. е допусната допълнителна задача и изготвено допълнително заключение на вещото лице. При съобразяване на актуалните данни и направените от длъжника счетоводни записвания е констатирано наличие на краткосрочни задължения в размер на 47 хиляди лева към 31.12.2018г. и краткотрайни активи на дружеството към същия този период в размер на 25000 лева, от които вземания в размер на 20 000 лева. Публичните задължения на длъжника са в общ размер на 42 776,52лв. Установено е също така, че длъжникът притежава само краткотрайни активи, а оповестените парични средства възлизат на сумата от 2000 лева.

            При изчисляване коефициентите за ликвидност за 2018г. вещото лице е достигнало до следните стойности: обща ликвидност- 0,53; бърза ликвидност- 0,47; незабавна ликвидност- 0,04; абсолютна ликвидност- 0,04. Тези резултати за последния отчетен период потвърждават направения от вещото лице и изцяло възприеман от съда извод, че краткосрочните активи на длъжника не са достатъчни да обслужат текущите му задължения.

            По мнение на настоящия състав положителните стойности на коефициентите за 2016г. и 2017г. се дължат на отразените при длъжника наличности на парични средства в размер на 64 000 лева, но доказателства за реалното им съществуване към посочените в счетоводството на дружеството отчетни периоди, по делото не са ангажирани. Анализът на информацията, съдържаща се в представените и приети справки за задълженията на „Спринт груп“ЕООД към кредиторите и към НАП, мотивира извод, че дружеството е изпаднало в трайна невъзможност да обслужва задълженията си и извършва каквито и да е парични разплащания още в края на 2015г.

Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на една от  трите, предвидени в цитираната правна норма възможности длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят изтъква, че има  задължения към повече от един кредитор, които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че молителят има задължения към НАП и към други кредитори, за които не е представена аналитична отчетност, които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер общо на 47хиляди лева.

Спирането на плащанията е установено като обективно състояние, поради което и следва да се приеме, че е налице презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон. Настъпването на неплатежоспособността като последици се свежда до невъзможност на длъжника да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе три категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията трябва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния казус от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията си към кредиторите. Спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя и липса на възможност за плащане, включително на налични парични средства. След като това е така, то и безспорно по отношение на молителя трябва да намери приложение презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон. В конкретния случай спирането на плащанията е настъпило в момент значително отдалечен от този на депозиране на молбата, по повод на която е образувано настоящото производство и поради това именно обстоятелство следва да се приеме, че неплащането на задълженията още в края на 2015г. е съпроводено с трайни икономически затруднения на едноличното дружество с ограничена отговорност.

Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай при съобразяване на всички, приложени към молбата и събрани по делото доказателства като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 10.11.2015 година, тъй като именно от този момент дружеството е спряло плащанията към кредиторите и натрупало значими като размер задължения към фиска. Съдът намира, че обсъдените по-горе доказателства и в частност наличните данни за липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения, дават обективна представа за действителния момент, в който са настъпили сериозните финансови затруднения на дружеството, а оттам и основание да се изтегли датата на неплатежоспособността преди 2018г.

            При съобразяване на събраните по делото доказателства съдът следва да постанови решение по чл.632 ал.1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството.

             Съдът намира, че трябва да постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ, тъй като търговецът не разполага с парични средства, нито с друго, бързоликвидно имущество, посредством което да могат да се осигурят средства за разноски при откриване на производство по несъстоятелност, дори и за шест месеца напред, а същевременно с това разноските не са били предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Кредиторът НАП-гр.София е поканен да предплати началните разноски, определени по реда на горния законов текст, но не е проявил интерес към настоящата процедура и не е внесъл указаната от съда сума.

             С настоящото решение, съдът следва да осъди длъжника да заплати сумата от 250 лв. по сметка на Окръжен съд – Бургас, представляваща държавна такса за водене на производството по настоящото дело.

            В съответствие с чл.624 ал.1 от Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.

            Мотивиран от горното и на основание чл.632 ал.1 във връзка с чл.607а от Търговския закон, Бургаският окръжен съд

                                      Р       Е       Ш       И:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Спринт груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Созопол, ул.„Крайбрежна“ №*, представлявано от Е.С.Д., като определя 10.11.2015 година за нейна начална дата.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Спринт груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Крайбрежна“ № *, представлявано от Е.С.Д..

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „Спринт груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Крайбрежна“ № *, представлявано от Е.С.Д..

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Спринт груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Крайбрежна“ № *, представлявано от Е.С.Д..

ОБЯВЯВА „Спринт груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Крайбрежна“ № *, представлявано от Е.С.Д. в несъстоятелност.

СПИРА производството по настоящото търговско дело №402/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Спринт груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Крайбрежна“ № *, представлявано от Е.С.Д. да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 250 /двеста и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на депозираната молба, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.

ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския регистър.

Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

 

                                                                                              Съдия: