Решение по КНАХД №388/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Й. Н. П., [ЕГН], с посочен адрес - [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез адвокат К. Г. К. от АК – [област], с посочен служебен адрес и адрес за призоваване и връчване на книжа: [населено място], [улица], [адрес], против Решение №14 от 28.02.2025 год., постановено по АНД №16/2025 год. по описа на Pайонен съд - Момчилград, с което е потвърден електронен фиш [серия] №[номер], издаден от ОДМВР - Кърджали, с който, на Й. Н. П., [ЕГН], на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, установено с автоматизирано техническо средство.

В жалбата касационната жалбоподателка заявява, че счита обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди на първо място, че едно от съществените нарушения от първата инстанция било оставянето без уважение на искането й за спиране на делото, като аргументите зо това били, че по един от съществените спорни правни въпроси за разрешаване на настоящия казус, а именно - „Налице ли е забрана по смисъла на чл.39, ал.4 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за издаване на електронен фиш в случаите, когато закон предвижда наказание до 50 лева? И в случай, че е налице подобна забрана, приложима ли е последната при издаване на електронен фиш по чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата ЗДвП)?“, било образувано Тълкувателно дело №4/2023 год. по описа на ВАС, което било насрочено в закрито заседание на 26.03.2025 год. и това следвало да е ноторно известно на настоящия съдебен състав, както и на първоинстанционния такъв. Жалбоподателката счита, че поставеният въпрос е преюдициален по отношение на настоящия спор произнасянето по него от ВКС и ВАС по цитираното тълкувателно дело, освен че ще представлява задължителна съдебна практика за всички съдилища в страната, щяло да е от съществено значение за правилното разрешаване и на настоящото дело.

Касаторката твърди, че следващото процесуално нарушение от първата инстанция се изразявало в това, че не й била предоставена възможност, въпреки изричното искане за това, за запознаване с пълната административна преписка и вземане на становище по нея (искането било заявено в становището, депозирано за първото по делото заседание).

На следващо място, в жалбата се твърди, че първата инстанция нарушила и материалния закон. Счита, че атакувалият електронен фиш е издаден при допуснати съществени административнопроцесуални нарушения, както и при неправилно приложение на материалния закон, вкл. на Наредба №81213-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи/ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год./.

Според касаторката, издаденият фиш не бил съобразен и със задължителните разяснения, изложби в ТР от 20.02.2014 год. на ВАС по тълк.дело №1/2013 год., тъй като описаното в акта допуснато административно нарушение било бланкетно и неконкретизирано, не било посочено дали е отчетен и задължително предвиденият толеранс от - 3 км/ч при отчитане на скоростта на автомобила, доколкото нарушението е установено с автоматизирано техническо средство. Твърди се в жалбата, че съставът на административното нарушение не бил надлежно описан в цялост, не били посочени всички елементи от неговия състав, както и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се също, че тези, пороци съществено накърнявали правото на защита при процедурата, при която фишът се издава, а именно - без участието нарушителя, който следва да търпи неблагоприятни последици от имуществен характер.

С оглед изложеното, касационната жалбоподателка счита решението на първата инстанция за неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено изцяло. С жалбата претендира и сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът Й. Н. П., с посочен адрес - [населено място], [улица], [адрес], не се явява и не се представлява. От упълномощения й процесуален представител – адвокат К. Г. К. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че поддържа изцяло депозираната касационна жалба и изложените в същата съображения. Поддържа искането за спиране на производството по делото, като отново сочи, че същото следва да бъде спряно поради това, че понастоящем било образувано Тълкувателно дело №4/2023 год. по описа на ВАС, което било насрочено в закрито заседание на 26.03.2025 год., с поставени спорни въпроси за разрешаване, пряко относими към настоящия казус, а именно: „Налице ли е забрана по смисъла на чл.39, ал.4 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за издаване на електронен фиш в случаите, когато закон предвижда наказание до 50 лева?“. Намира, че в конкретния случай, постановяването на акт по посоченото тълкувателно дело било пряко относимо към настоящия правен спор. Алтернативно счита, че делото е изяснено от фактическа и правна стнана, както и счита, че атакуваният електронен фиш е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон, както и че не е съобразен със задължителните разяснения, изложени в ТР от 26.02.2014 год. на ВАС по тълк.дело №1/2013 год. Моли настоящата съдебна инстанция да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд, както и претендира направените разноски и в двете инстанции. Към становището са приложени Договор за правна защита и съдействие от 31.03.2025 год., както и списък с разноските, сторени от касационната жалбоподателка в двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован, не се представлява. От пълномощника на същия – С. Ч. – главен юрисконсулт на ОДМВР – Кърджали, e депозирана молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение намира за правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява обстоятелството, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. В молбата са изложени кратки съображения в подкрепа на обжалваното решение. Моли да бъде оставено в сила атакуваното решение на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Предлага съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Момчилград, с което е потвърден електронния фиш, издаден спрямо касаторката Й. П., като правилно и законосъобразно. Счита, че не е нарушен закона и правилно е санкционирано лицето за извършено нарушение по ЗДвП, във връзка с превишена скорост, установено с АТС и правилно е приложена, санкционната норма, в резултат на което е било наложено наказание глоба, в размер на 50 лева.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираните от касатора касационни основания са неправилно приложение на материалният закон и съществено нарушение на процесуалните правила, което отговаря на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение №14 от 28.02.2025 год., постановено по АНД №16/2025 год., Момчилградският районен съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба [серия] №[номер], издаден от ОДМВР - Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено наказание глоба, в размер на 50.00 лева, на Й. Н. П., с посочен адрес - [населено място], [улица], [адрес], [ЕГН], за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M [номер], на 21.04.2024 год., в [часа], по [път], [км], [община], [област], като правилен и законосъобразен.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че с електронен фиш серия [серия] №[номер] на ОД на МВР -Кърджали, на Й. Н. П. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 21.04.2024 год., в [часа], в [област], [община], извън населено място, по [път], [км], по посока на движение от *** към [населено място] и от [населено място] към ***, в двете посоки, при ограничение на скоростта 90 км./час за извън населено място, с МПС, [Марка], вид - лек автомобил, регистрационен номер [рег. номер], е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M [номер]. Посочено е, че разрешената стойност на скоростта е 90 км/час, установената стойност на скоростта - 103 км/час, превишена стойност на скоростта - 13 км/час, което представлява нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът е отбелязъл, към електронния фиш е приложен снимка от датата 21.04.2024 год., в 17:06:57 часа, от която е видно, че се касае за МПС с рег.№ [рег. номер], като измерената скорост е 106 км/час, при ограничение от 90 км/час. Отбелязъл е също, че е посочено и мястото на нарушението, но само с координати, както и че е посочен също регистрационния номер на автомобила - [рег. номер], който съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението. В мотивите към решението е отразено, че от приложената справка в Централа база КАТ - Кърджали се установява, че МПС, [Марка], вид - лек автомобил, с регистрационен номер [рег. номер], е собственост на жалбоподателката Й. Н. П..

На следващо място, районният съд е посочил, че от представения Протокол за използване на АТСС от 22.04.2024 год. е видно, че техническо средство TFR1-M [номер] е използвано на 21.04.2024 год., за времето от 13:30 часа до 19:10 часа, за контрол на [път], [км], посока на движение от *** към [населено място] и в двете посоки, при ограничение на скоростта 90 км./час и приспадане на толеранс от минус 3 км/час. Съдът е посочил също, че тази мобилна система е одобрен тип средство за измерване, което е преминало и последваща проверка, което се установява от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №[номер] и Протокол №5-19-23 от 25.10.2023 год. Съдът е отбелязъл, че са представени и протокол за монтаж и настройка; протокол за извършено обучение; методически указания относно ред за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения, установени с автоматизирани технически средства.

Въз основа на така описаната фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна в процеса, въпреки че не било ясно, кога на жалбоподателя е връчен обжалвания ЕФ, но това обстоятелство, за което не е представено доказателство от АНО, не следва да ограничи правото му да обжалва атакувания акт, при което съдът е приел, че подадената жалба е в срок, но че разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е приел, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и че териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, е посочена като ОДМВР - Кърджали. Посочил е, че няма изискване в закона, в електронния фиш да се посочва конкретно, кой е неговия издател, а така също, и по какъв ред може да се обжалва, нито има изискване да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му, както и че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено, още повече, че в случая е използван утвърден образец на ЕФ от министъра на вътрешните работи. Съдът е отбелязъл, че мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението, като е приел, че от приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния час, регистрационния номер на автомобила и останалите реквизити на акта.

На следващо място, районният съд е приел, че при така посоченото място - на територията на [община] (!?! – в ЕФ изрично е посочено, че мястото на установяване на нарушението е на територията на [община]), безспорно е видна компетентността на ОД на МВР - Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на районния съд да се произнесе по спора. На следващо място районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M [номер], което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.

Съдът е отбелязъл, че както се установявало от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 год. по тълк.дело №1/2013 год. на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл.165, ал.2, т.6 и т.7 ЗДвП) и същите да работят на автоматичен режим, без нужда от обслужване от съответен контролен орган и че в останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба била неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП бил приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Съдът е посочил, че на първо място, с изменението на ЗДвП в ДВ от 13.03.2015 год., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто бил настоящия случай, при спазване на изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. и че съгласно §65 (Нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП/вероятно се има предвид §6, т.65 от ДР на ЗДвП/, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“. По-нататък районният съд сочи, че с последното изменение на чл.189, ал.4 от ЗДвП/ДВ, бр.54 от 2017 год., в сила от 09.07.2017 год./, която редакция била в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно - нарушението да е установено и заснето с АТС или система и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или отнемане на контролни точки или, отсъствието на контролния орган и на нарушителя е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.

На следващо място съдът е посочил, че следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017 год. на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДП, с която е отпаднало изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Предвид изложеното съдът е приел, че ограничението с ТР №1/26.02.2014 год. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП, като е отбелязъл, че в това тълкувателно решение и в чл.7, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., която понастоящем била отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Съдът е посочил, че такова изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид отмяната на чл.7 от Наредбата, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемало, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.

Така, районният съд е приел, че електронният фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е посочил, че е установено и заснето нарушение с АТСС, а именно - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с TFR1-M №[номер], за което свидетелства приложения клип №[номер], радар №[номер], който съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Приел е за правилна и правната квалификация на нарушението, тъй като безспорно жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП/!?!-правната квалификация на нарушението, дадена в оспорения електронен фиш е по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от с.з./, тъй като е управлявал МПС със скорост 103 км/час, при разрешена 90 км/час, с превишение от 13 км/час, като е посочил, че при превишение от 13 км/час, правилно е определено и следващото се административно наказание, което съгласно чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е „глоба“, в размер на 50 лева.

Въз основа на тези мотиви, районният съд е приел, че не са налице основания за отмяна на обжалвания електронен фиш, поради което той следва да бъде потвърден.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Съдът в настоящия състав намира, че при така описаната в мотивите към обжалваното решение фактическа обстановка, Момчилградският районен съд е направил правилен и законосъобразен краен извод относно законосъобразността на процесния електронен фиш, който краен извод се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. Съдът намира за правилни и обосновани изводите на районния съд, предвид приобщените по делото и анализирани доказателства, за това, че описаното в процесния електронен фиш деяние е осъществено, на посочената дата, час и място и с описаното в него МПС, като ги споделя в пълна степен. В пълна степен се споделят и изводите на съда за правилната правна квалификация на нарушението в процесния електронен фиш, а именно – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, на касатора е наложено наказание глоба, в размер на 50/петдесет/ лева. В конкретния случай, нарушението – превишение на разрешената скорост на движение, е извършено извън населено място, като приетото в процесния електронен фиш превишение е с 13 км/час – при разрешена скорост от 90 км/час е установена скорост от 103 км/час, предвид което, правилно и законосъобразно наказанието е наложено на основание посочената санкционна норма от ЗДвП, която предвижда, че водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място, с превишаване от 11 до 20 км/час, се наказва с глоба 50 лева.

Независимо от горното, във връзка с оплакванията, инвокирани в касационната жалба, следва да бъде посочено следното:

Твърди се най-напред, че едно от съществените нарушения, допуснато от първата инстанция, било оставянето без уважение на искането на жалбоподателката за спиране на делото. Настоящият касационен състав намира, че това не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да води до незаконосъобразност на атакуваното решение, още повече, че това искане е направено и в касационната жалба и поддържано и пред настоящата съдебна инстанция и по него съдът се е произнесъл с мотивирано определение в открито съдебно заседание на 17.09.2025 год., като също го е оставил без уважение.

По-нататък в жалбата се твърди, че следващото процесуално нарушение от първата инстанция се изразявало в това, че на пълномощника на жалбоподателката не била предоставена възможност, въпреки изричното искане за това, за запознаване с пълната административна преписка и вземане на становище по нея, а искането й било заявено в становището, депозирано за първото по делото заседание. Във връзка с това оплакване следва да се посочи най-напред, че жалбата е била подадена направо до Районен съд – Момчилград, постъпила в съда с Вх.№199 на 22.01.2025 год., а не чрез издателя на оспорения електронен фиш – ОДМВР – Кърджали, предвид което, с разпореждане от същата сата – 22.01.2025 год., районният съд е изискал от АНО цялата административна преписка по издадения електронен фиш [серия] №[номер]. В изпълнение на това разпореждане, със съпроводително писмо УРИ 318000-330 от 30.01.2025 год. на РУ – [населено място] към ОДМВР – Кърджали, на Районен съд – Момчилград е изпратена цялата административнонаказателна преписка по издаване на оспорения електронен фиш, постъпила в съда с Вх.№287 на същата дата – 30.01.2025 год., като в съпроводителното писмо са описани и съответно към него са били приложени 16 документа/от л.17 до л.45 вкл. от делото/. Откритото съдебно заседание по образуваното АНД е било насрочено за датата 25.02.2025 год., от 10:00 часа, като на същата дата – 25.02.2025 год., по електронен път, на електронната поща на Районен съд – Момчилград, е било изпратено становище от адвокат К. Г. К. от АК - [област], като пълномощник на жалбоподателката Й. Н. П., в което е направено искане за спиране на делото по изложените в становището съображения и за първи път, едва в това становище, от страна на пълномощника на жалбоподателката – адвокат К., е заявено, че не била запозната с пълната административна преписка и е поискала да й се предостави срок за това, за да вземе становище и евентуално да направи доказателствени искания, а освен това, по тази причина е поискала делото да бъде отложено за друга дата. Тук задължително следва да се посочи, че видно от приложената по делото разпечатка от интернет страницата на Районен съд – Момчилград, това становище е било изпратено от адв.К. в 09:50 часа на 25.02.2025 год., т.е. само 10/десет/ минути преди началния час на насроченото открито съдебно заседание по делото, като е регистрирано с Вх.№545 в деловодната система на съда, в 09:57 часа, т.е. само 3/три/ минути преди началния час на насроченото открито съдебно заседание. Същевременно, жалбоподателката Й. П. е била редовно призована за това съдебно заседание, чрез пълномощника си – адвокат К., с призовка връчена на датата 28.01.2025 год., но в съдебното заседание не се е явил нито пълномощника й, нито самата жалбоподателка. Настоящият състав намира, че както пълномощникът на жалбоподателката, така и самата жалбоподателка, са имали възможност да се явят в Районен съд – Момчилград на посочената дата – 25.02.2025 год., за която е било насрочено съдебното заседание и съответно, преди заседанието спокойно да се запознаят с представената от АНО административнонаказателна преписка, за да вземат становище и евентуално да направят доказателствени искания. Отново следва да се отбележи, че тази преписка е била представена в съда, от АНО, още на датата 30.01.2025 год. и същата е била приложена по делото и е била на разположение повече от 25 дни преди датата на това съдебно заседание, през който достатъчно продължителен период от време, жалбоподателката, респ. пълномощника й, са имали възможност да се запознаят с тази преписка. Вместо това обаче, по делото, по електронен път се изпраща, десет минути преди началния час на съдебното заседание, становище, с което се заявява такова искане, като същевременно, нито пълномощникът на жалбоподателката, нито самата жалбоподателка, се явяват в съда, при което явяване при всички случаи следваше и щеше да им бъде дадена такава възможност за запознаване с административнонаказателната преписка по издаване на оспорения електронен фиш. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира и това оплакване, инвокирано в касационната жалба, за напълно неоснователно.

На следващо място, в касационната жалба бланкетно се твърди, че атакуваният електронен фиш е издаден при допуснати съществени административнопроцесуални нарушения, както и при неправилно приложение на материалния закон, вкл. на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи/ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год./, без да е указано, в какво се изразяват тези съществени административнопроцесуални нарушения, респ., кои разпоредби на посочената Наредба не са спазени или са нарушени. Съдът в настоящия състав намира и това оплакване за напълно неоснователно, като в тази връзка следва да се посочи най-напред, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M №[номер], представляващо видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „***“, което е пуснато в действие по реда на Закона за измерванията и притежава удостоверение за одобрен тип, съответно вписано в регистъра на Българския институт по метрология, съгласно изискването на чл.4, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., което се установява от приложеното по преписката и прието като доказателство от районния съд Удостоверение №[номер] за одобрен тип средство за измерване, издадено от Българския институт по метрология, на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията. Конкретното автоматизирано техническо средство TFR1-M №[номер], с което е установено нарушението, е преминало последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, което се установява от представения по преписката и приет като доказателство от районния съд Протокол №5-19-23 от 25.10.2023 год., издаден от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към Сектор „Управление на собствеността - Полицейска техника“ в Главна дирекция „Национална полиция“, оправомощена със Заповед №2050-4/11.02.2019 год. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Следва да се отбебележи, че тази последваща проверка е за срок от една година, т.е. до 25.10.2024 год. вкл., а конкретното нарушение, за което е издаден процесния електронен фиш, е установено с това техническо средство на датата 21.04.2024 год., т.е. в този едногодишен срок.

На следващо място, нормата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. изрично предвижда, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Такъв протокол в случая е попълнен и подписан, съответно представен по административнонаказателната преписка и приет като доказателство от съда – същият е с Рег.№318р-5669/22.04.2024 год. на РУ – [населено място] към ОДМВР – Кърджали/на л.25 от АНД №16/2025г./. Този протокол е доказателство относно датата на използване на конкретното АТСС, мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш, като всички тези реквизити са попълнени в представения протокол за използване на АТСС. Вписаните в протокола данни относно датата на използване на конкретното АТС, мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, действащото/въведеното/ ограничение на скоростта, вида и номера на използваното АТС, съответстват на тези данни, отразени впоследствие и в издадения електронен фиш, предмет на жалбата, подадена до Момчилградския районен съд. Следва да се отбележи, че в Протокола с Рег.№318р-5669/22.04.2024 год. на РУ – [населено място] към ОДМВР – Кърджали е вписан началния момент на работа с това конкретно АТС, на посочената дата и на този контролиран участък – 13:30 часа, както е вписан и момента, в който е приключила работа със същото АТС на този участък – 19:10 часа. Нарушението, за което е издаден процесния електронен фиш, е установено с това АТС на датата 21.04.2024 год., в 17:06 часа, т.е. именно във времето, в което това АТС TFR1-M №[номер], е било използвано на този конкретен участък от [път], т.е. със същото е бил осъществяван контрол на участниците в движението и съответно, са установявани нарушения, свързани с превишение на допустимата скорост на движение в този участък. По тези съображения, настоящият състав намира за неоснователни и бланкетните оплаквания в касационната жалба за това, че атакуваният електронен фиш бил издаден при допуснати съществени административнопроцесуални нарушения, както и при неправилно приложение на материалния закон.

Най-сетне, съдът намира, че е неоснователно и твърдението, че издаденият електронен фиш не бил съобразен и със задължителните разяснения, изложени в ТР от 26.02.2014 год. на ВАС по тълк.дело №1/2013 год., тъй като описаното в акта допуснато административно нарушение било бланкетно и неконкретизирано и че не било посочено, дали е отчетен и задължително предвиденият толеранс от - 3 км/час при отчитане на скоростта на автомобила, доколкото нарушението било установено с автоматизирано техническо средство. В тази връзка следва да се посочи, че в процесния електронен фиш е посочената датата на установяване на нарушението – 21.04.2024 год., посочено е точното време, в което е установено същото – в 17:06 часа, описано е точното място – извън населено място, по [път], на [км], [община], [област], указана е посоката на движение, посочено е въведено ограничение на скоростта в този пътен участък, респ. разрешената максимална скорост – 90 км./час извън населено място, посочена е ясно установената скорост на движение – 103 км./час, както и превишената стойност на скоростта - 13 км./час. В електронния фиш е описано МПС, което е установено да се движи с тази превишена скорост – МПС [марка] [модел], вид – лек автомобил, с регистрационен номер [рег. номер], посочени са вида и номера на автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението - TFR1-M №[номер]/въпреки, че относно съдържанието на електронния фиш, няма такова изискване/, посочен е с трите имена собственика, на когото е регистрирано това МПС – касаторът Й. Н. П., посочен е точния й постоянен адрес, както и ЕГН на същата. Предвид това, съдът намира за напълно неоснователно твърдението, че описаното в акта допуснато административно нарушение било бланкетно и неконкретизирано, както и твърдението, съставът на административното нарушение не бил надлежно описан в цялост и не били посочени всички елементи от неговия състав, както и обстоятелствата, при които то е извършено. При така даденото в процесния електронен фиш описание на нарушението, анализирано малко по-горе, съдът намира, че в него са отразени достатъчно ясно и конкретно всички съставомерни елементи на нарушението и няма никаква неяснота или непълнота относно тези елементи, като не е ясно, за какви други обстоятелства, при които е извършено нарушението и които не били посочени, се твърди в жалбата – може би от страна на пълномощника на касатора се има предвид, че в електронния фиш не е посочена температурата на въздуха, атмосферното налягане или влажността, или кой знае какво друго.

Относно твърдението, че не било посочено, дали е отчетен и задължително предвиденият толеранс от - 3 км./час при отчитане на скоростта на автомобила, следва да се отбележи, че действително, в словесното описание на нарушението в електронния фиш, по неясна причина не е довършено изречението, в което следва да е отразено, че е приспаднат този толеранс от 3 км./час. Изписано е, че „ … при ограничение на скоростта 90 км./час за извън населено място и прис“, като на това място изречението прекъсва. Същевременно обаче, от приложеното по административнонаказателната преписка и прието като доказателство от районния съд, статично изображение/снимка/ - клип №[номер], радар [номер]/на л.26 от АНД №16/2025г./ към процесния електронен фиш, безспорно е видно и се установява, че измерената скорост на движение на сниманото МПС - лек автомобил, [Марка], с регистрационен номер [рег. номер], е била 106 км./час, при въведено ограничение – 90 км./час, но още в самия клип №[номер] е вписано, че наказуемата скорост е 103 км./час и че наказуемото превишение е 13 км./час, т.е. толерансът е от 3 км./час категорично е бил отчетен и приспаднат. Именно тази скорост – от 103 км./час, а не от 106 км./час, е посочена и в процесния електронен фиш като установена скорост на движение, т.е. с приспаднат толеранс от 3 км./час и именно на база превишение от 13 км./час, а не от 16 км./час, е наложено и административното наказание „глоба“, в размер на 50 лева. Предвид това, съдът в настоящия състав намира и това твърдение в касационната жалба за напълно неоснователно и голословно.

Така, при това положение и предвид всички изложени по-горе съображения се налага крайният извод, че касационната жалба на Й. Н. П., с адрес - [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез пълномощник – адвокат К. Г. К. от АК – [област], с изложените в нея оплаквания и доводи, се явява неоснователна и недоказана, а обжалваното решение на Момчилградския районен съд, настоящата съдебна инстанция намира за законосъобразно и правилно, постановено при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, както и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на ответника по касация – издател на процесния електронен фиш, но същият е изготвил и депозирал писмена молба със становище преди съдебното заседание, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в минималния регламентирания размер от 80.00 лева. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени дължимите разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.IV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №14 от 28.02.2025 год., постановено по АНД №16/2025 год. по описа на Pайонен съд - Момчилград.

ОСЪЖДА Й. Н. П., с адрес - [населено място], [улица], [адрес], [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], с [ЕИК], направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.