Присъда по НОХД №428/2025 на Районен съд - Горна Оряховица

Мотиви към присъда № 31/10.10.2025 г.
по НОХД № 428/2025 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТЕРИТОРИАЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, обвинява Д.М.Р. за това, че на
**.**.2025 г. в гр. Г.О., в ***, се съвкупил с ненавършилата 14-годишна
възраст Х.Х.Х., родена на *** г., като извършеното не представлява
престъпление по чл. 152 от НК – престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК.
По искане на подсъдимия с протоколно определение от 10.10.2025 г.
съдът даде ход на делото за разглеждане по реда на глава ХХVІІ от НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по обвинението и да му
наложи наказание лишаване от свобода към минимума, чието изпълнение да
отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Адв. Ц. от ВТАК – назначена за ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ на
малолетната Х.Х.Х., заявява, че не прави искане за конституиране на
малолетната пострадала като граждански ищец и частен обвинител в
производството по делото.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В. от ВТАК изтъква смекчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства и моли съда да наложи на неговия подзащитен
най-лекото предвидено в закона наказание.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.М.Р. декларира, че разбира обвинението. Признава
фактите, изложени в обвинителния акт. Не желае да се събират други
доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното. Моли съда да му
наложи минимално наказание.
СЪДЪТ, след като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, което
се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.М.Р. е роден на **.**.20** г. в гр. Горна Оряховица.
Завършил е *** ***. Живее в *** в ***. Няма постоянна работа и постоянни
доходи от труд. Не е женен. Няма деца. Реабилитиран е по право за
осъждането си по НОХД № *** по описа на РС – Горна Оряховица, по което
1

му е наложено наказание обществено порицание за кражба, която е извършил
като непълнолетен.
На **.**.2025 г. Р. излязъл от дома си и отишъл в района на *** в гр.
Г.О.. Там се присъединил към компанията на своите познати И., Й. и Л.. С
последните трима била и малолетната Х.Х.Х., родена на *** г. Подсъдимият се
запознал с Х. и разбрал, че тя живее в неговия квартал. Цялата компания се
качила на такси, с което отишли до *** в централната част на града, където
останали до 21 часа. Известно време обикаляли в града, след което с такси се
върнали в ***.
След като слезли от таксито, отишли в парка на квартала. Постояли
малко там. И., Й., и Л. решили да се прибират. Малолетната Х.Х.Х. казала, че
няма да се прибира вкъщи, защото ***, щяла да й се кара. Тогава подсъдимият
Р. заявил, че няма да я остави сама и ще я прибере в дома си. Тримата му
приятели го предупредили да не се занимава с малолетната Х., защото друго
момче влязло в затвора заради нея. Въпреки това Р. се прибрал в дома си в ***,
заедно с малолетната Х.. Влезли в жилището около 1 часа след полунощ,
когато всички близки на Р. спели. Подсъдимият и малолетната си легнали в
неговата стая. Започнали да се целуват. В един момент Р. осъществил полов
акт с Х.. Х. се съгласила без принуда подсъдимият да осъществи с нея полов
акт , желаела той да извърши това действие и съдействала за осъществяването
на акта. След половия акт двамата си поговорили и заспали.
Междувременно бабата на Х. съобщила за нейното изчезване.
Сутринта на **.**.2025 г. Р. излязъл да купи закуски и цигари. Когато се
върнал, в дома му го чакали служители на РУ – Горна Оряховица, които
търсели Х..
Видно от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза,
изготвено от вещото лице психиатър д-р А., малолетната Х.Х.Х. не страда от
умствена недоразвитост или психични заболявания и може правилно да
възприема фактите от значение за делото и дава достоверни показания за тях.
На **.**.2025 г. малолетната Х.Х.Х. била освидетелствана от съдебния
лекар д-р Г., на когото била възложена и назначената по делото
съдебномедицинска експертиза. Според заключението на тази експертиза при
освидетелстването на малолетната били установени стари дефлорационни
щърбини по хименалния пръстен (девствената ципа) и липса на видими
2

травматични увреждания по главата, тялото и крайниците. Дефлорацията е с
давност повече от 3-4 седмици. Според вещото лице анатомичното устройство
на външните и вътрешните полови органи и старата дефлорация позволяват с
освидетелстваната да бъде извършен нормален полов акт, без да останат
видими травматични увреждания по тях.
От приложеното по ДП писмо от директора на *** се установява, че
след описания по-горе случай по отношение на малолетната пострадала
Х.Х.Х. е взета мярката за закрила настаняване в ***.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прие, че
на **.**.2025 г. е извършено съвкупление с ненавършилата 14 години Х.Х.Х.,
че извършител на деянието е подсъдимият Д.М.Р. и че извършителят Р. е
действал виновно с пряк умисъл.
Фактът на извършване на престъпното съвкупление, авторството на
деянието и вината на извършителя се установяват от самопризнанието на
подсъдимия, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
От обективна страна подсъдимият е извършил съвкупление с
ненавършилата 14 години Х.Х.Х., родена на *** г., която към датата на
деянието (**.**.2025 г.) е била на 13 години ** месеца и ** дни. Малолетната е
била съгласна с извършване на съвкуплението и е съдействала за неговото
осъществяване. Подсъдимият не е използвал сила или заплашване, за да
принуди малолетната към съвкупление, По време на съвкуплението
малолетната не е била лишена от възможност за самоотбрана, а преди
извършване на акта не е била приведена в безпомощно състояние. Поради
това извършеното от подсъдимия деяние от обективна страна е престъпно
съвкупление по чл. 151, ал. 1 от НК и не съставлява изнасилване по чл.152 от
НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно – с
пряк умисъл. Съзнавал е, че извършва съвкупление с лице, което не е
навършило 14 години, и е искал осъществяване на съвкуплението.
Причините за извършване на деянието се коренят в ниската правна
култура и в липсата на емоционално-волеви задръжки у подсъдимия, както и в
неполагането на адекватни родителски грижи спрямо малолетната Х.Х.Х..
Съдът не констатира наличие на обстоятелства, изключващи
3

обществената опасност, противоправността и наказуемостта на деянието,
нито основания за освобождаване от наказателна отговорност, поради което
прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Степента на обществената опасност на дееца е ниска.
Обществената опасност на деянието е типичната за този вид
престъпления.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
направеното от подсъдимия признание на досъдебното производство и
изразеното от него съжаление за извършеното.
Отегчаващи отговорността съдът не отчете.
Изложеното по-горе налага наказанието да бъде определено при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Водим от горните мотиви, съдът прецени, че съгласно разпоредбите на
Общата част на Наказателния кодекс на подсъдимия следва да бъде
определено наказание две години лишаване от свобода.
Делото се разглежда по реда на глава двадесет и седма от НПК – в
хипотезата на чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от
НПК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание една
година и четири месеца лишаване от свобода.
Към датата на извършване на деянието по настоящото дело
подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от
общ характер, срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода е до
три години, а с оглед данните по делото следва да се приеме, че за постигане
на целите на наказателната репресия и преди всичко за поправянето на
осъдения не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание.
Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
От събраните доказателства не се установява конкретна обществена
организация или трудов колектив по чл. 67, ал. 1 от НК, към които
подсъдимият да принадлежи и които да са дали съгласие да полагат
4

възпитателни грижи спрямо него в определения тригодишен изпитателен срок
на условното осъждане. Поради това и на основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът
прецени, че следва да възложи на полицейския инспектор по местоживеенето
на осъдения да осъществява възпитателната работа спрямо него в
изпитателния срок на условното осъждане.
При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР –
Велико Търново направените на досъдебното производство разноски в общ
размер от 2446,18 лв.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: ________________________
5

Номер на акта:	31
Дата:	10 октомври 2025 г. (в сила от 28 октомври 2025 г.)
Съдия:	Пламен Ангелов Станчев

Дело:	20254120200428
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 юни 2025 г.

Присъда по НОХД №428/2025 на Районен съд - Горна Оряховица

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите