№ 1026
гр. Варна, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500271 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2883/07.02.2022 г. депозирана от Г. Ж. К., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „**********“ № 83, ап. 5, чрез адв. М.П.
срещу Решение № 1614/10.11.2021 г., постановено по гр. д. 6668/2021 г. по описа на ВРС, с
което е изменен размера на определената с протоколна спогодба от 11.03.2019 г. одобрена
от съда по гр. д. № 17388/2018 по описа на ВРС издръжка, дължима от въззивницата, в полза
на детето Т. Т. К., с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Т.
ИВ. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул „**********“, бл. 9, вх. 3, ет. 7, ап. 57,
като е увеличена от 150.00 лв на 290.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150
от СК.
В жалбата е изразено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, както и че е постановено при съществени нарушения на материалния
закон. Излага се, че издръжката не е съобразена с възможностите на въззивницата. В хода на
процеса не били доказани и по-големи нужди на детето. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК
предвижда, че минималният размер на издръжката е ¼ от МРЗ. По делото са представени
доказателства, от които е видно, че майката е на малко по-висока заплата от МРЗ определена
за страната за 2021 г. – 700 лв. Твърди се, че доходът на бащата е почти 9 пъти по-висок.
Сочи се, че по делото е доказан месечен разход в размер на 60 лв., който се заплаща от
бащата за тренировки на детето по футбол. От всички останали представени по делото
доказателства за увеличени разходи на детето, като касови бележки, не е ясно дали са
покрити нуждите на детето или на някой друг. Счита тези доказателства за неотносими.
Материалните възможности на родителя, който дължи издръжка за периода от
постановяване на решението на ВРС до този момент са изключително ограничени. Вярно е,
че детето е пораснало, минималната работна заплата е увеличена, но съда при определяне
размера на издръжката следва да се съобрази с представените по делото доказателства за
1
доходите на майката, имущественото състояние, грижи за второ дете и реални
възможности да заплаща определената ѝ издръжка, а не да се води по статистическите данни
за страната. Не се споделя извода на съда, че разходите за отглеждане на дете нарастват
пропорционално на неговата възраст, както и че след като детето е в тийнеджърска възраст
следва да ходи всеки ден по заведения, кино, театри и др. Твърди се още, че доходът на
въззивницата е с повече от два пъти по-нисък от този за страната, не притежава никакво
имущество, със средно образование е и не притежава квалификация, която да дава
възможност да реализира по-високи доходи. Грижите за домакинството и второто дете,
към настоящия момент не дават възможност да повиши квалификацията си или да работи
на втора работа, с цел да повиши доходите си. Сочи се, че въззиваемият живее в собствено
жилище в едно домакинство с майка си, която му помага в отглеждането на детето, докато
въззивницата живее под наем и полага грижи за второто си дете, което е на 4 години. Счита
се, че претенцията за изменение размера на издръжката, заплащана от родителя, който не
упражнява родителските права не е доказана. Единствено размера на издръжката следва да
се коригира предвид факта, че МРЗ за страната е променена за периода от последните три
години и така определения размер от 150 лв. е под минимума от 162.50 лв. Излага се, че
размер на издръжка над 180 лв. е немислим предвид ниските доходи на въззивницата, грижи
за второто дете, липса на имущество, от което да се издържа, разходи за наем,
консумативни разходи, храна и дрехи. В заключение е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като последица от
евентуално уважаване на депозираната въззивна жалба. Моли обжалваното решение да бъде
отменено, като се постанови друго, с което размера на присъдената в полза на детето Т.К.
издръжката бъде увеличена от 150.00 лв. на 180.00 лв. считано от датата на подаване на
исковата молба /12.05.2021 г./. Моли разноските да останат така, както страните са ги
сторили.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неправилност и необоснованост на въззивната жалба. Моли
съда да я остави без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение, като правилно,
мотивирано и законосъобразно, защитаващо правата и интересите на детето Т. Т. К.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения.
Воден от горното и на основание чл. 267 от ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 2883/07.02.2022 г.
депозирана от Г. Ж. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „**********“ №
83, ап. 5, чрез адв. М.П. срещу Решение № 1614/10.11.2021 г., постановено по гр. д.
6668/2021 г. по описа на ВРС, с което е изменен размера на определената с протоколна
спогодба от 11.03.2019 г. одобрена от съда по гр. д. № 17388/2018 по описа на ВРС
издръжка, дължима от въззивницата, в полза на детето Т. Т. К., с ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител Т. ИВ. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, бул „**********“, бл. 9, вх. 3, ет. 7, ап. 57, като е увеличена от 150.00 лв на 290.00
лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 от СК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 271/2022г. на ВОС за 22.03.2022 от
2
14.00ч, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3