РЕШЕНИЕ
№ 940
гр. Казанлък, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20255510101205 по описа за 2025 година
Предявени са иск срещу застраховател за заплащане на обезщетение на
неимуществени вреди с правно осн. чл.432 КЗ и иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение с пр. осн. чл.86
ЗЗД във връзка с чл.429, ал.3 от Кодекса за застраховане.
Ищецът Х. С. Х. с ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата 10000 (десет хиляди) лева,
представляваща частичен иск от цялостна претенция в размер на 29 000 лева (,
представляваща разликата между платената му от застрахователя сума и
пълният претендиран от него като обезщетение размер), като обезщетение за
търпените неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 28.08.2024 г.
ПТП. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 545,20 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 429, ал. 3 от КЗ за забавеното изплащане
на главницата от 10000 лв. в размер на законния лихвен процент за периода
12.12.2024 год. (датата на подаване на молбата-претенция до застрахователя) –
04.05.2025 год. както и законната лихва върху сумата 10 000 лв., считано от
05.05.2025 г. до окончателното й плащане.
Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
1
Твърди, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № ******, със срок
на валидност от 18.04.2024 г. до 17.04.2025 г. за лек автомобил: марка „БМВ",
модел: „118 Д”, ДК № *****.
На 28.08.2024 г. около 21.58 ч. на път: III-6602, км. 9+100 настъпило
ПТП, при което водачът на посочения по-горе лек автомобил - А.Д.К., ЕГН
**********, поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя, на ляв
завой загубил контрол над управляваното МПС, отклонил се в дясно по
посоката си на движение и с предната си част се блъснал в пътен знак В24 и
В26, като вследствие на удара лекият автомобил излязъл извън пътното
платно, блъснал се в крайпътно дърво и се преобърнал по таван.
За описаното произшествие са съставени Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № р-20299 от 28.08.2024 г., Протокол за ПТП № 1935229 от
28.08.2024 г. и Наказателно постановление № 24-1228-004192 от 11.10.2024 г.
В резултат на произшествието ищецът Х. С. Х. (17 г.) пасажер в лекия
автомобил получил травматично увреждане, изразяващо се в: контузия на
главата и мозъчно сътресение. Непосредствено след произшествието бил
прегледан от екип на спешна медицинска помощ, след което бил откаран до
Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ .,Проф. д-р Ст. Киркович“ АД - гр.
Стара Загора.
Оплаквал се от главоболие световъртеж, болка във врата и изтръпване
на краката и ръцете. Видимо имал прорезна рана на главата, отдясно. След
консултация с неврохирург бил хоспитализиран. Проведени били кръвни, ЕКГ
и КТ изследвания, а раната на главата била обработена хирургично. След
извършените изследвания и консултации бил оставен в здравното заведение
за наблюдение до 31.08.2024 г. и освободен с назначени медикаментозна
терапия за дома и контролни прегледи.
Гореописаното увреждане му причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; силни болки в областта на главата; ограничения
и затруднения в обичайния му бит. Чувствал се изтощен и замаян, периодично
имал позиви на гадене. Не можел да чете, да гледа телевизия, да използва
компютър или телефон, за да предпазва мозъка си от натоварване. Светлината
и силните шумове го дразнели. Чувствал се потиснат и непълноценен.
Месеци след катастрофата продължава да се оплаква от главоболие,
2
гадене и световъртеж и към момента твърди, че не е напълно възстановен.
През м. април 2025 г. потърсил лекарска консултация по повод болки в
дясната половина на главата, които болки се усилвали при напрежение и
вдигане на тежко, а на моменти водели и до причерняване и замайване.
Предписано му било медикаментозно лечение.
За настъпилото ПТП подал до ЗАД ОЗК-Застраховане АД молба-
претенция от 12.12.2024 г. за изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, във връзка, с която молба ответникът му платил
обезщетение от 1 000 лева, което смята, че не е достатъчно за да обезщети
причинените му неимуществени вреди, които оценява на 30 000 лева.
Ответникът Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК -
Застраховане” АД, с ЕИК: ********* счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, моли съда да приеме
исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло като му
присъден разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Оспорва всички твърдения на ищцовата страна, направени с исковата
молба.
Оспорва изцяло предявеният иск за неимуществени вреди – и по
основанието и по размер като го счита за недължим и прекомерно завишен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 477, ал. 1 КЗ и във връзка с
чл. 45 ЗЗД, за да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е необходимо да
съществуват кумулативно валиден застрахователен договор, застрахователно
събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и
противоправното поведение и вина.
Счита, че с изплащане на ищеца на сумата от 1 131.00 лв. като
застраховател е изпълнил напълно задълженията си, произтичащи от
застраховка „Гражданска отговорност”.
Твърди, че така определеният от него и изплатен на ищеца размер
обезщетение, изцяло покрива претърпените от ищеца вреди. При определяне
на размера като застраховател се е съобразил с всички обстоятелства по
3
преписката, действително претърпените от ищеца увреждания и всички
критерии за справедливост, заложени в чл. 52 ЗЗД. С настоящия иск ищецът
претендира два пъти заплащане на едно и също обезщетение, което намира за
недопустимо.
Оспорва твърдението, че в резултат на пътно - транспортното
произшествие, за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба, като
вид и характер вреди, оспорва твърденията за тяхната продължителност и за
наличието на пряката причинно - следствена връзка на всички твърдени вреди
с настъпилото ПТП.
Твърди, че съгласно представената Епикриза здравословното състояние
на ищеца е: „Изход от заболяването: С подобрение… Терапия за дома:
Нурофен п-н; Вит. С 500 мг… Настъпили усложнения: Без усложнения“.
Прави възражение за наличие на съпричиняване, изразяващо се в
непоставяне на предпазен/обезопасителен колан, което е допринесло за
настъпването на конкретните телесни увреждания.
Твърди, че пострадалият Х. С. Х. е нарушил разпоредбата на чл. 137в,
ал. 1 от ЗДвП като се е возил без поставен обезопасителен колан, като по този
начин тялото му свободно се е движило в купето на автомобила в момента на
ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, следствие, на което са
причинени телесни увреждания. Непоставянето на обезопасителен колан е
причина за свободното движение на тялото и ударите му в различните части
на купето на автомобила, и съответно за настъпване на вредоносния резултат.
В конкретния случай, пострадалия сам създал реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за
опазване на собственото си здраве и живот.
Оспорва твърдението на ищеца, че следствие на сочените телесни
увреждания е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, които да обуславят претендирания размер на застрахователно
обезщетение. Претърпените от ищеца увреждания са леки и не оправдават
завишеният размер на предявения иск, а на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
размерът на обезщетението следва да бъде определен, съобразно приноса на
пострадалия.
Видно от приложения по делото медицински документ лист за преглед
на пациент в КДБ/СО постъпване: дата 28.08.2024 г., час 22:45 ч. напускане на
4
дата 28.08.2024 г., час 23:23 ч. Пострадалия отрича загуба на съзнание,
контактен и съдействащ на лечебно - диагностичния процес. Получил малка
порезна рана на окосмената част на главата с приблизителна дължина 3 см.
Към момента е възстановена абсолютно изцяло, оздравителният процес е
траел кратко.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят, по
аргумент за неоснователност на главния иск.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Безспорно в отношенията между страните е, че за управляваното от
А.Д.К. за 28.082024 год. МПС марка: „БМВ“, модел: „118 Д“, с рег. № *****
има сключена със Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане" АД, с ЕИК: ********* застраховка „Гражданска отговорност“
по полица № ***** със срок на валидност от 18.04.2024 г. до 17.04.2025 г.
Страните не спорят, че на 28.08.2024 година, около 21.58 часа на път III-
6602 км. 9+100 е настъпило ПТП, в което ищецът е претърпяла вреди.
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и Протокол за ПТП №1935229 от 28.08.2024 г. съставени от мл.
автоконтрольор Т.Х.Т., дежурен по ПТП в ПП при ОД на МВР гр. Стара
Загора, поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността,
водачът на управляваното МПС марка: „БМВ“, модел: „118 Д“, с рег. № *****
излиза в дясно по посоката си на движение. В резултат на произшествието са
пострадали две лица - Х. С. Х. от с. К. и Г. Г. А. от гр. К., нанесени са
материални щети на 1 пътен знак и купето на МПС марка: „БМВ“, модел: „118
Д“, с рег. № *****.
Видно от Наказателно постановление № 24-1228-004192 на ОДМВР
Стара Загора на водача на МПС марка: „БМВ“, модел: „118 Д“, с рег. № *****
А.Д.К. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лв. за това, че водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа на пътя, условията на видимост,
интензивност н движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо
5
препятствие или създадена опасност за движението, с което виновно е
нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза с вещо лице д-р Й. И., издаденият на 28.08.2024 г. амб. лист от
УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ – Стара Загора, в който е посочена диагноза
МКБ S010, т.е. открита рана по окосмената част от главата и издадената от
УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД Епикриза ИЗ:18449 с окончателна
диагноза „Contusio capitis. V.l.c capitis. Commotio cerebri, при ПТП ищецът е
получил контузио капитис, вулнус лацеро сонтузум капитис, комоцио
церебри. Мозъчно сътресение - комоцио, което се изразява в лека травма на
главата временно е засегнало мозъчната функция. Получил малка прорезна
рана в окосмената част на главата с приблизителна дължина 3 см. и гладки
ръбове, която рана е била зашита с три шева. От 29.08.2024 г. до 31.08.2024 г.
Х. С. Х. е бил хоспитализиран в клиниката по неврохирургия. Свалянето на
конците било назначено след 7 ден. Възстановявителният период продължил
от 2 до 3 седмици. Получените от ищеца увреждания са в причинна връзка с
претърпяното ПТП на 28.08.2024 г.
На 10.04.2025 г. ищецът посетил д-р Г.Д. - специалист невролог, която
му назначава 20 дневен прием на Адицетам – препарат, който подобрява
нарушените мозъчни функции и Флунаризин - подобрява снабдяването на
тъканите с кислород, потиска световъртеж, гадене и повръщане. Към прегледа
извършен през м. 10.2025 година Х. С. Х. се е възстановил напълно, не се
наблюдават остатъчни явления. По делото не се представя медицинска
документация, информацията в която да обоснове предположение за наличие
на поставен от Х. Х. по време на ПТП предпазен колан.
Видно от показанията на разпитания като свидетел С.Х. Х. – баща на
ищеца, на 24.08.2024 г. след ПТП Х. бил прегледан в медицинско заведение,
след което по настояване на полицаите, се върнал на мястото на ПТП-то, за
разпит. Родителите на ищеца пристигнали на мястото на произшествието. Х.
твърдял, че му се вие свят и му се гади, искал да седне, имал рана на главата.
Свидетелят бил обезпокоен, споделил с полицаите и с майката на Х. отново го
върнали в лечебното заведение където са му правили първоначалния преглед -
в УМБАЛ гр. Стара Загора в спешния кабинет. Лекарят предложил на
родителите на ищеца да си изберат – Х. да се прибере в къщи и ако получи
6
някой от симптомите те да се погрижат за него по начина, по който той ще им
укаже или Х. да остане три дена в болницата под наблюдение. По решение на
родителите си ищецът останал за наблюдение в здравното заведение. При
изписването му му било препоръчано един месец да не се натоварва, да не
играе на телефона, да не гледа телевизия, да не стой на шумно. Спазвал
указанията, но продължавал да има главоболие от време на време. Излизал с
приятели с колата, а приятелите му го прибирали с друга кола и връщали
колата му в къщи заради състоянието на неразположение, в което изпадал.
Една вечер, около половин година по-късно след ПТП-то съобщил на
родителите си, че много го боли главата. Посетили спешен кабинет. Изписали
му лекарства. Имал неприятни усещания, подобно на гадене в областта на
слънчевия сплит. След ПТП-то него изпитвал страх друг да го вози,
предпочитал сам да шофира.
В резултат на полученото от ищеца сътресение /общомозъчно явление
от функционален характер без развитие на огнищна неврологична
симптоматика/ 7 месеца след ПТП е регистрирано състояние, което може да се
определи като посткомоционен синдром, изразяващо се в главоболие,
световъртеж, гадене. Тежестта на посткомоционния синдром на ищеца не е
изследван по делото, но е безспорно, че той е в зависимост както от травмата,
така и от психичния статус на ищеца. Претърпелите сътресение на мозъка, са
по-уязвими към последващо сътресение и с по-висок риск от развитие на
определени заболявания в по-късен етап от живота.
В материалите по делото няма информация ищецът да е имал оплакване
за болка в областта на гърдите в първите дни след претърпяното ПТП.
Безспорно е, че обезопасителният колан предпазва тялото на пътника от
свободното му движение в купето. Тежестта за доказване ползването на
обезопасителен колан е на ищеца. Негово задължение беше да обори
твърдението, че е пътувал без поставен обезопасителен колан, респективно, че
в мястото в превозното средство, в което е пътувал не е било оборудвано с
обезопасителен колан. Така съгласно механизма на ПТП /ищецът е ударил
главата си в нещо остро, ударът е бил силен, при съприконсновението е
получена прорезна рана/, съдът приема, че уврежданията които ищеца е
получил не биха се получили при поставен обезопасителен колан.
Въз основа на подадена от ищцата по куриер, на 12.12.2024 година
7
молба до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение при
ответника е образувана преписка по щета под № 041161000042024. На
пострадалият е определено застрахователно обезщетение. По делото е
представено преводно нареждане от 23.04.2025 г., от което е видно, че ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ е наредил по сметката BG02STSA93000031195545 с
титуляр Х. С. Х. сума в размер на 1131 лв., представляващи застрахователно
обезщетение. Ищецът не оспорва получаването на сумата.
Доказателства и доказателствени средства за установяване размера на
претенцията за 545,20 лв., представляваща обезщетение по чл. 429, ал. 3 от КЗ
за забавеното изплащане на главницата от 10000 лв. в размер на законния
лихвен процент за периода 12.12.2024 год.- 04.05.2025 год. не са представени.
Исковата молба е подадена на 02.05.2025 год.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен
основателен следва да бъде уважен в размер на 869 лв. като в частта над тази
сума и претендираните като частичен иск 10000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, на осн.
чл.432 КЗ има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и
предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие.
Налице активна легитимация у ищеца за предявяване на исковете, както
и основание за възникване на задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Налице са
всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ - към момента на увреждането съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
8
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Спазено и рекламационното производство по реда на чл. 380 от КЗ –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Видно от приетите по
делото писмени доказателства, такава претенция е отправена към
застрахователя на 12.12.2024 г., въз основа на която е образувана щета №
041161000042024. По последната застрахователят на 23.04.2025 г. е изплатил
на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1131 лева за
неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от
ЗЗД, се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетение за
неимуществени вреди съдът съобразява характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение
на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В конкретния случай неимуществените вреди са във формата на болки и
страдания, причинени от травматичното увреждане на ищеца в резултат на
станалото на 28.08.2024 г. пътно – транспортно произшествие. Болките и
страданията са били с висок интензитет през първите няколко дни след
произшествието. Раната и общото състояние на ищеца са се подобрили от 2-та
до 3-тата седмица от ПТП.
Съдебната практика приема, че понятието "неимуществени вреди"
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че
критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на
9
самото общество в конкретната държава.
Съпричиняването на вредите може да се изразява както в принос на
пострадалия за възникване на произшествието, така и в неговия принос за
настъпване на вредите от това произшествие.
Винаги, когато пострадалият създава реална възможност за настъпване
на вредата, той я съпричинява. Съпричиняването е налице, когато освен с
поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден, то има обективен
характер, от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. /. Съдът счита, че с
поведението си /непоставяне на обезопасителен колан/ ищецът е създал
предпоставки за възникване на вредите. Съобразявайки изложеното, съдът
при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
отчита, че ищецът е млад мъж, току що навършил пълнолетие към деня на
ПТП, който е получил сътресение на мозъка и порезна рана на главата, които
не би получил или не би получил в такава степен, ако беше пътувал в лекия
автомобил с поставен предпазен колан.
Възраженията на ответника, че не е налице комоцио поради това, че по
делото няма доказателства ищецът да е губил съзнание съдът намира за
неоснователно. Сътресението на мозъка се установява не само по анамнеза на
пациента /устни данни/, но и чрез изследвания. При приема на ищеца в
болничното заведение са му направени ЕКГ и КТ. Въз основа на
изследванията медицинските специалисти са констатирали и съдът няма
основание да не приеме, че при ПТП ищецът е претърпял мозъчно сътресение.
Съдът счита, че за получените по вид, характер и обем неимуществени
вреди сумата 3000 лв., представлява справедлив размер на обезщетението,
отчитайки съпричиняването на вредите от страна на ищеца, намира, че
дължимото застрахователното обезщетение възлиза на 2000 лв., от което
застрахователят е изплатил на ищеца като обезщетение сумата в размер на
1131 лв. и остава да дължи остатъка от 869 лв.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД в размер на 545,20 лв., представляваща обезщетение по чл. 429, ал. 3 от
КЗ за забавеното изплащане на главницата от 10000 лв. в размер на законния
10
лихвен процент за периода 12.12.2024 год. - 04.05.2025 год.:
За определяне на началния момент, от който трябва да се присъди
законна лихва, за която отговаря деликвента и която се включва в
застрахователното обезщетение, е приложима правната норма, уредена в чл.
429, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. В исковата молба законната лихва
се претендира от по-късен момент – 12.12.2024 г. и с оглед принципа на
диспозитивното начало ищецът има право на обезщетение за забава върху
главницата от 869 лв. считано от тази дата.
Доколкото претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД обхваща само неиздължената част от претендираното от
него обезщетение, ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за
забава само върху сумата от 869 лв., а именно 47.38 лева. В частта над 47.38
лева и до претендираните 545,20 лв., претенцията е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Ответникът дължи на ищеца законната лихва върху сумата 869 лв.
считано от 05.05.2025 година и до окончателното й изплащане.
По разноските на страните:
Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК.
Размерът на направените разноски на ищецът възлиза на 2568 лева, от
които 400 лева - държавна такса, 368 лева - депозит за експертиза и 1800 лева
– адвокатско възнаграждение с ДДС.
Ответникът няма направени разноски, претендира да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, определя на
ответника 340лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да заплати
на ищецът направените от него разноски в размер на 223,16 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на
ответника разноски в размер на 310 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК -
Застраховане” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, представлявано от Изпълнителния Директор - А.П.Л. и Изпълнителния
Директор - Р.К.Д. да заплати на Х. С. Х. с ЕГН **********, с адрес: с. К.,
общ. *****, освен заплатената на 23.04.2025 година като застрахователно
обезщетение по щета № 041161000042024 сума от 1 131 лв. и сумите:
- 869 /осемстотин шестдесет и девет/ лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 28.08.2024 г., около 21.58
ч. на път: III-6602, км. 9+100 ПТП като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й
над 869 лв. до претендираната като частичен иск сума от 10000 лева като
неоснователна;
- 47.38 лева, представляваща обезщетение по чл. 429, ал. 3 от КЗ за
забавеното изплащане на главницата от 869 лв. в размер на законния лихвен
процент за периода 12.12.2024 год. - 04.05.2025 год. като ОТХВЪРЛЯ
претенцията в частта над 47.38 лева и до претендираните 545,20 лв. като
неоснователна;
- законната лихва върху сумата от 869 лв., считано от 05.05.2025 год. и
до окончателното й изплащане;
- 223,16 лв., представляващи разноски съразмерно с уважената част от
претенците.
ОСЪЖДА Х. С. Х. с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. ***** да
заплати на Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - Застраховане”
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***** сумата
310 лева, представляваща разноски по делото.
Банкова сметка, по която могат да бъдат приведени присъдените суми:
******** с титуляр Х. С. Х..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
12