О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на шести февруари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. С-я НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело №
28 по описа за 2020 год.,
взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на В.В.Н.,
гражданин на Руската Федерация, роден на *** ***, издаден от ФМС № 77527,
подадена чрез процесуален представител, срещу определение № 16324/11.12.2019
год., постановено по гр. дело № 13037/2019 год. на РС-Варна, с което е
прекратено производството по цитираното гражданско дело в частта му по предявен
от В.В.Н. срещу „ФОРТУНА КЕЙП 4 И 5 ГЛИКО“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна иск за
установяване в отношенията между страните, че В.Н., е собственик, притежаващ по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, 13, 5897 %
ид. части от басейн, построен като съоръжение в сграда с идентификатор №
07598.84.103.2 по КККР на гр. Бяла – обща част по смисъла на чл. 38 ал. 1 ЗС за
сградата при условията на етажна собственост, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК. В
жалбата се излага, че определението, с което производството пред ВРС е
прекратено, е незаконосъобразно. Сочи, че предявеният положителен установителен
иск касае само басейна, който е принадлежност към сградата, където ищецът
притежава гараж и на която сграда басейнът служи за покрив. Твърди, че не е
налице противоречие между обстоятелствена част и петитум, поради което и
определението, с което производството по предявения установителен иск е
прекратено, е незаконосъобразно. Моли се за отмяната му и продължаване на
съдопроизводствените действия.
По допустимостта на жалбата:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване приключващ акт, поради което е и допустима.
По същество същата е основателна поради следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на В.В.Н.. Той излага, че е собственик на самостоятелни обекти (апартамент и
гараж) в сгради, построени в ПИ с идентификатор идентификатор 07598.84.103 по
КК на гр. Бяла, към които обекти ид.
части от земята и от басейна са принадлежности, и че ответникът пречи на ищеца
да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху тези обекти, ведно с
принадлежностите им (припадащите се ид. части от терена и басейна). Предявил е два иска- да се приеме за установено в отношенията
между страните, че поземлен имот с идентификатор 07598.84.103 по КК на гр.
Бяла, представляващ дворно място с площ от 2 518 кв. м., находящ се в гр. Бяла,
местност „Глико“, ул. “Петър Петров“ № 11, , както и зелените
площи, паркинга и басейнът, представляват обща част
по предназначение на построените в поземления имот сгради. Твърди се, че доколкото ищецът приетажава ид.ч. от общите части на
сградата, на която басейнът служи за покрив, то ищецът има право да ползва
както басейна, така и паркинга и зелените площи. В тази връзка е предявен и
вторият обективно съединен иск да бъде осъден ответника да преустанови
неоснователните си действия по възпрепятстване ползването на басейна,
обективирани в поставянето на прегради, табели, заграждения, катинар.
С определение №12891/02.10.2019г. ВРС е прекратил производството по
предявения положителен установителен иск, като е приел, че същият е за
установяване на факт, но в непредвиден от закона случай. С определение
№3354/19.11.2019г. по в. ч. гр.д. №1944/19г. по описа на ВОС прекратителното
определение е отменено, като делото е върнато на ВРС с указания на отстраняване
противоречието между обстоятелствена част и петитум по предявения установителен
иск. Горното неясно указание е буквално възпроизведено в определението, с което
искът е оставен отново без движение от ВРС. С уточнителна молба от 10.12.2019г.
ищецът е посочил, че предявеният от него иск е за установяване правото на
собственост на ищеца върху 13,589% ид.ч. от басейна имаща характера на обща
част по смисъла на чл.38 ЗС от сградата, в която е построен, което право на собственост
е придобил на основание покупко-продажба. С атакуваното определение е прието,
че противоречията не са отстранени, поради което и производството е прекратено.
Определението е
незаконосъобразно.
Указанията на ВРС са неясни, тъй като не е посочено точно в какво се
изразява противоречието между обстоятелствена част и петитум. Поради което и не
може да бъде направен извод каква нередовност е следвало ищецът да отстрани.
Още с предявяването на иска Н. е твърдял, че е собственик на самостоятелни обекти
в сгради, построени в поземлен имот, представляващи „жилищен комплекс от
затворен тип“. От наведените обстоятелства може да се извлече и твърдението, че
като собственик на самостоятелни обекти във всяка от двете сгради, ищецът е
собственик и на идеална част от общите части, какъвто характер има басейнът,
изграден като покрив на една от сградите. С уточнителната молба изрично е
посочено, че се иска установяване правото на собственост на ищеца именно върху
идеална част от басейна като обща част от сградата, в която ищецът притежава
самостоятелен обект. Предявеният положителен установителен иск е допустим.
Макар и да е предявил осъдителен иск по чл.109 ЗС, който като предпоставка за
уважаването си има установяване правото на собственост върху вещта, то правният
интерес на ищеца да установи със сила на присъдено нещо правото си на
собственост не може да бъде отречено. Определението, с което производството по
предявения иск е прекратено, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а
делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 16324/11.12.2019 год.,
постановено по гр. дело № 13037/2019 год. на РС-Варна, с което е прекратено
производството в частта му по предявен от В.В.Н. срещу „ФОРТУНА КЕЙП 4 И 5
ГЛИКО“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, иск за установяване в отношенията между страните, че В.Н., е
собственик, притежаващ по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт, 13, 5897 % ид. части от басейн, построен като съоръжение в
сграда с идентификатор № 07598.84.103.2 по КККР на гр. Бяла – обща част по
смисъла на чл. 38 ал. 1 ЗС за сградата при условията на етажна собственост, на
осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.
ВРЪЩА
делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.