РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Берковица, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100297 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против М. М. М. кумулативно обективно
съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с правно
основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД – за
установяване спрямо ответника съществуването на вземания в размер на
сумата 617.1 лева – задължение за мобилни услуги за периода 25.09.2020 г. –
24.12.2020 г.,сумата 397.46 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски и
сумата 639.98 – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, за които е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 11/2023 г. по описа на РС –
Берковица.
Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД твърди в исковата си молба, че
на 17.2.2020 г. между него и ответника е сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359*********, с който е закупено устройство на
преференциална цена MOTOROLA One Macro 64GB Blue+ E6.
На 1.7.2020 г. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
...... от 01.07.2020г., договор за лизинг от 01.07.2020г. за Alcatel 1s 2020 green +
TCL 43 Android TV, договор от 01.07.2020г. за базови аксесоари.
1
На 25.6.2020 г. е сключен договор за услуга Интернет за дома с
предпочетен номер +359*********.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на
което те са прекратени едностранно на 18.02.2021 г.
Към 25.2.2021 г. длъжникът е имал задължения за предходни периоди в
размер на 617,1 лв., както и за предсрочно изискуеми лизингови вноски
дължими за период 25/01/2021-24/02/2021 г. в общ размер на 397,46 лв., от
които сума в размер на 373,83 лв. по договор за лизинг от 1.7.2020 г. за
ALCATEL 1S 2020 Green + TCL 43 Android TV, сума в размер на 23,63 лв. по
договор за лизинг от 1.7.2020 г. за базови аксесоари.
Задълженията за предходен период в общ размер на 617,1 лв. са
обединени във Фактура **********/25.10.2020 г., Фактура
**********/25.11.2020 г. и Фактура **********/25.12.2020 г., като във всяка
фактура е посочено подробно как е формирано вземането.
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 639,98 лв.
Всички непогасени и изискуеми задължения на длъжника в размер на 1
750,54 лева са обединени Фактура **********/25.02.2021 г. за клиентски
номер .......със срок на плащане 15 дни от дата на издаването им.
Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 11/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от
ГПК и моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът му дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 11/2023 г. на РС – Берковица.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна М. М. М. чрез назначения му особен представител
е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на
2
предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва
исковете. Навежда доводи, че договорът не е подписан от ответника. В
случай, че се установи, че са налице валидни договорни правоотношения не
спори относно размера на начислените месечни такси. Спори, че длъжникът е
изпаднал в забава. Оспорва дължимостта на претендираните суми за
неустойки, като поддържа, че клаузите, с които са уговорени неустойките са
нищожни и представляват неравноправни клаузи.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД
ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по посочените договори - за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, респ. устройство на
изплащане, респ. предоставяне на интернет, по силата на които за изпълнение
на договора се ангажира отговорността на ответника; че вземането е станало
изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за плащане; размера на
претендираните вземания и основанията за възникването им, както и размера
на търсените суми.
По иска за обезщетение за забавено плащане на главницата ищецът
следва да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В проведеното съдебно заседание ответникът чрез своя особен
представител заяви, че не поддържа оспорването на договорите, като в
представена писмена защита заявява, че са налице валидни догововорни
правоотношения между страните през поцесния период за доставка на
мобилни услуги по договорите от 17.02.2020 г. и 01.07.2020 г., поради което и
ответникът дължи заплащането на договорените месечни абонаметни такси.
В случая спорът по настоящото производство се свежда до дължимостта
на претендираните суми за неустойки.
Относно наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, съдът намира следното:
От представените по делото доказателства се установи, че между ищеца,
в качеството на продавач, респ. лизингодател и М. М. М., в качеството на
купувач, респ, лизингополучател са сключени следните договори:
На 17.02.2020 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ......., с който е закупено устройство MOTOROLA One Macro
64GB Blue+ E6 /л. 10-л. 14 по приложеното ч. гр. д. № 11/2023 г. по
описа на РС – Берковица/.
На 01.7.2020 г. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
3
номер ....... от 01.07.2020г. /л. 22-26 по приложеното ч. гр. д. № 11/2023
г. по описа на РС – Берковица/, договор за лизинг от 01.07.2020г. за
Alcatel 1s 2020 green + TCL 43 Android TV /л. 30 по приложеното ч. гр.
д. № 11/2023 г. по описа на РС – Берковица/, договор от 01.07.2020г. за
базови аксесоари /л. 38-44 по приложеното ч. гр. д. № 11/2023 г. по
описа на РС – Берковица/.
На 25.6.2020 г. е сключен и договор за услуга Интернет за дома с
предпочетен номер +359********* /л. 45-47 по приложеното ч. гр. д. №
11/2023 г. по описа на РС – Берковица/.
С подписването на договорите за лизинг от 01.07.2020 г. съгласно чл. 4 от
същите лизингополучателят – М. М. М. е декларирал и потвърдил, че
лизингодателят – Теленор България ЕАД /сега Йеттел България ЕАД/ му е
предал устройството, предмет на договора - Alcatel 1s 2020 green + TCL 43
Android TV, във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на договорените технически характеристики и е комплектуван с
цялата документация, включително гаранционна карта, съответно, че му е
предал описания пакет от базови аксесоари във вид годен за употреба.
На 25.02.2021 г. ищецът е издал фактура № ********** /л. 66 по
приложеното ч. гр. д. № 11/2023 г. по описа на РС – Берковица/ на обща
стойност 1750.54 лева, в която са обединени всички непогасени и изискуеми
задължения на ответника за периода 25.01.2021 г. – 24.02.2021 г., а именно:
617.1 лева – задължение за услуги, сумата 397.46 лева – вноска за лизинг и
сумата 639.98 – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги.
Във фактурата изрично е посочено, че крайния срок за плащане на
фактурираните задължения е 12.03.2021 г.
Относно сумите за предоставени услуги:
Не са наведени факти за липса на предоставяне услуга за периода, в който
ответникът не е заплащал дължимите абонаментни услуги.
Поради това съдът счита за доказано както валидното сключване на
договорите, така и изпълнението от страна на ищеца на задължението за
предоставяне на уговорените услуги.
Не се твърди и липсват доказателства ответникът да е заплатил
дължимите суми за услуги в общ размер на 617.1 лева, начислени с фактурата
4
№ ********** /л. 66 по приложеното ч. гр. д. № 11/2023 г. по описа на РС –
Берковица/.
По делото не се спори относно размера на начислените месечни такси,
предвид което претенцията за заплащане сумите за предоставени услуги се
явява основателна по основание и размер.
По отношение на изпълнението на задължението следва да се посочи, че
съгласно чл. 27, раздел V от Общите условия плащането се извършва в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
Фактурата е издадена на 25.02.2021 г. /л. 66 по приложеното ч. гр. д. №
11/2023 г. по описа на РС – Берковица/, като в нея е указано, че срокът за
плащане на задълженията е 12.03.21 г.
Тоест след изтичането на този срок ответникът е изпаднал забава и
вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила изискуемост.
Относно лизинговите вноски:
С чл. 3 от договора за лизинг от 01.07.2020г. за Alcatel 1s 2020 green + TCL
43 Android TV /л. 30 по приложеното ч. гр. д. № 11/2023 г. по описа на РС –
Берковица/ е уговорена първоначална вноска в размер на 142.50 лева с ДДС,
платима към датата на сключване на договора, като остатъкът от цената е
разсрочен на 23 последователни вноски, всяка в размер на 21.99 лева с ДДС
или общо 505.77 лева съгласно погасителен план.
Респективно с чл. 3 от договора от 01.07.2020г. за базови аксесоари /л. 38-
44 по приложеното ч. гр. д. № 11/2023 г. по описа на РС – Берковица/ е
уговорено цената в общ размер на 33.37 лева да бъде платена разсрочено на 23
последователни вноски, всяка в размер на 1.39 лева с ДДС.
Съгласно чл. 2 от договорите същите са сключени за срок от 23 месеца и
са влезли в сила от датата на подписването им от страните – 01.07.2020 г.
Тоест и двата договора за лизинг - за устройството и за пакета базови
аксесоари са прекратени на 01.06.2022 г. поради изтичане на уговорения в тях
срок и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 10.01.23 г. ответникът е бил изпаднал в забава.
По делото липсват доказателства ответникът да е заплатил дължимите
лизингови вноски в общ размер на 397.46, начислени с фактурата №
5
********** /л. 66 по приложеното ч. гр. д. № 11/2023 г. по описа на РС –
Берковица/.
Предвид което претенцията за заплащане на неизплатените лизингови
вноски се явява основателна по основание и размер, доколкото по делото не се
спори относно размера на начислените месечни такси.
Относно начислените неустойки:
Ищецът претендира начислени неустойки в общ размер на 639.98 лева,
поради предсрочно прекратяване на договора за услуга за интернет за дома от
25.06.2020 г. и двата броя договори за мобилни услуги – от 01.07.2020 г. и
17.02.2020 г.
Съдът намира, че претендираните последици от прекратяване на
посочените договори са неоснователни и за ищеца не е възникнало правото да
търси неустойка, тъй като по делото не се установи договорите да са
развалени по надлежния ред.
Съгласно чл. 19б от Общите условия, ищцовото дружество има право, при
наличие на сочените хипотези /една, от които е изпадането на потребителя в
забавада/ да прекрати едностранно индивидуалния договор.
За да бъде валидно упражнено това право следва да е налице писмено
изявление от страна на ищеца, като кредитор и изправна страна по договора,
което да достигне до неизправната страна –потребителя.
В случая в договорите не е предвидена форма на волеизявлението за
едностранно прекратяване на договора от страна на оператора. Поради което
относно начина на прекратяване на договорите следва да се приложат общите
правила на ЗЗД.
Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Изречение 2 на посочената алинея предвижда, че
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен
в писмена форма. След като се касае за писмени договори, изявлението за
развалянето им, с което се предоставя възможност за изпълнение в рамките на
подходящ срок, следва да бъде направено също в писмена форма.
6
Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е достигнало
до ответника, пада върху ищеца и същият следва да го установи при
условията на пълно доказване.
За доказването на това обстоятелство ищецът е представил „последна
покана за доброволно плащане“ от 25.01.21 г. /л. 53/, но по делото липсват
доказателства тази покана да е достигнала до ответника, съответно
последният да е бил уведомен, че при неизпълнение на задълженията си по
сключените договори същите ще бъдат предсрочно прекратени.
Предвид което съдът приема, че посочените по-горе три договора за
предоставяне на услуги не са прекратени и претенцията на ищеца за
начислените неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не претендира разноски и не е направил такива.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че М. М. М. с ЕГН ********** от
**********, ДЪЛЖИ НА ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА 617.10 лева – задължение за мобилни
услуги за периода 25.09.2020 г. – 24.12.2020 г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 10.01.2023 г. до изплащане на вземането, 397.46 лева
7
– лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
10.01.2023 г. до изплащане на вземането, които вземания са обединени във
фактура № **********/25.02.2021 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11/2023 г. по
описа на РС Берковица.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК на основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че М. М. М. с ЕГН ********** от **********,
ДЪЛЖИ НА ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, СУМАТА 639.98 – неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги, които вземания са обединени във фактура № **********/25.02.2021 г. ,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 11/2023 г. по описа на РС Берковица.
ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН ********** от **********, ДА ЗАПЛАТИ на
ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, СУМАТА 604.57 лева - разноски за исковото производство и 314.16
лева - разноски за заповедното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8